р
е ш е
н и е
№ 79
гр. Габрово,
16.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - ГАБРОВО, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ
при участието
на секретаря В.Й. и прокурора..., като разгледа докладваното от съдия СТАВРЕВ НАХД
№ 1451 по описа за 2015 година, и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Енерго – Про Мрежи” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, ЕИК:
********* – чрез адв. Г. ***, против Наказателно
постановление № НП – 403 от 17.12.2014 година на Председателя на
Държавната агенция за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което на
основание чл. 206, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева за извършено
нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ във вр. с т. 3.5.2 от Лицензия № Л – 138 –
07/13.08.2004 г.
В подадената жалба на първо място се акцентира на липсваща материална
компетентност както на актосъставителя, така и на издателя на атакуваното
Наказателно постановление. Освен това е направено възражение за изтекла давност
за налагане на санкция за конкретното нарушение, отсъствие на дължимо по закон
описание на същото и липсваща законова основа за налагането му. Поради
посочените съображения се моли за цялостна отмяна на обжалваното Наказателно
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от адв.
Андреев, който въз основа доводи в представени по делото писмени бележки моли
за отмяна на атакуваното Наказателно постановление.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Ц., който в
пледоарията си и в приложените писмени бележки се противопоставя на доводите на
дружеството – жалбоподател и моли за потвърждаване на атакувания санкционен акт
поради доказаното извършване на соченото там нарушение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, както и разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган, с оглед предоставените правомощия за това на Председателя на
Държавната агенция за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ по силата на чл.
225, ал.2 от Закона за енергетиката. В жалбата е депозирано възражение, че
оправомощен да издаде същото с оглед характеристиките на описаното нарушение се
явява Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
което обаче е неоснователно, доколкото тук става дума за вменено неизпълнение
на по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ във вр. с т. 3.5.2 от Лицензия № Л – 138 –
07/13.08.2004 г., а не на някакво бездействие касателно задължения по Закона за
измерванията. Горните доводи обуславят неоснователността и на възражението за
липса на компетентност на актосъставителя, тъй като същият посредством Заповед
№ З-Е-4/02.01.2014 г. на Председателя на ДКЕВР се явява упълномощен за подобно
действие при осъществяване на своите контролни правомощия.
На 17.03.2014 г. служителите на АНО гл.
експерт Г.П. и външния експерт Д.Г. ***, проверка на средствата за търговско
измерване /СТИ/ на конкретен жилищен блок в присъствието на служители на „Енерго
– Про Мрежи” АД. Г.П.
и Д.Г. проверили редица СТИ, в т.ч. и процесното такова с абонатен номер
**********, фабричен номер А100551330, тип 5225 Е /еднофазен/ на фирма AMPY, с пломба за първоначална
метрологична проверка BG 05/2х /не се чете/ от 2005 г., производство 2005 г. Проверяващите изискали
информация от „Енерго – Про Мрежи” АД за монтажа и проверките на СТИ на
посочения адрес, като в отговор на това от дружеството – жалбоподател им
предоставили информация, че същите, в т.ч. и процесния уред, са монтирани преди
2005 г. и дружеството не пази архив на протоколите преди това. Представена била
и справка от информационната система на „Енерго – Про Мрежи” АД, установяваща,
че коментираното СТИ
е произведено през 2005 г., поставено е на посочения адрес през същата година и
подлежи на последваща метрологична проверка през 2011 г. С оглед на тези
документи проверяващите преценили, че юридическото лице не е изпълнило
задълженията си да извърши метрологична проверка на цитираното СТИ през 2011 г.
в съответствие със Заповед № А-102 от 05.03.2010 г. и Заповед № - 441/13.10.2011
г. на Председателя на ДАМТН във вр. с чл. 43, ал.4 от Закона за измерванията и
по този начин е нарушило чл. 206, ал.1 от Закона за енергетиката във вр. с т.
3.5.2 от Лицензия № Л – 138 – 07/13.08.2004 г. Ето защо против „Енерго – Про
Мрежи” АД бил съставен АУАН № КРС – 1046/07.07.2014 г. Впоследствие е издадено
и атакуваното Наказателно постановление, връчено на представител на
жалбоподателя на 30.03.2015 г., като на 06.04.2015 г. е подадена и настоящата
жалба против него.
Като цяло спор по гореизложената фактология реално отсъства, като от страна
на самото дружество – жалбоподател е приложена справка от съответната
информационна система, установяваща, че коментираното СТИ с абонатен номер **********,
фабричен номер А100551330, тип 5225 Е /еднофазен/ на фирма AMPY, с пломба за първоначална
метрологична проверка BG 05/2х /не се чете/ от 2005 г., е поставено на място през 2005 г. Установено
бе също така и че при извършената проверка свидетелят Г.П. е констатирал, че
цитираното СТИ и към 17.03.2014 г. функционира и въпреки надлежното изискване
от негова страна не са му били представени никакви доказателства, че същото е
преминало дължимата според АНО метрологична проверка не само към 2011 г., но и
впоследствие.
По делото освен
това е приложена в заверено копие Лицензия № Л – 138 –
07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, в чиято точка 3.5.2 изрично е вписано, че „Енерго
– Про Мрежи” АД е задължено да поддържа средствата за търговско измерване на
електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо
на изискванията на Правилата за измерване, както и да извършва редовни
проверки, изпитания и контрол върху тях. Съгласно пък чл. 41 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, всички средства за търговско и
контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на
закона за измерванията. Чл. 26, ал.1 от последния нормативен акт пък посочва,
че контролът на цитираните средства се реализира чрез одобряване на типа,
първоначална и последваща проверки, като периодичността на последващите
проверки по силата на чл. 43, ал.4 пък се определя със Заповед на Председателя
на ДАМТН. Такива са издадени - Заповед № А-102 от 05.03.2010 г. и Заповед № - 441/13.10.2011 г., и те посочват,
че последваща проверка на еднофазни електромери се извършва периодично на всеки
шест години, т.е. в случая действително е следвало „Енерго – Про Мрежи” АД да
прояви надлежна активност и да представи процесното СТИ за подобна периодична
метрологична проверка. Факт е освен това и че юридическото – лице жалбоподател
не е осъществило това в разрез със задължението си по точка 3.5.2 от Лицензия №
Л – 138 – 07/13.08.2004 г., доколкото произведеното през 2005 г. по данни от
дружеството СТИ не е било представено за метрологична проверка през 2011 г.,
когато въз основа на посочените по – горе заповеди е следвало да стане това. На
последно място посоченото поведение на дружеството правилно е квалифицирано
като нарушение именно по чл. 206, ал.1 от Закона за енергетиката, който изрично
посочва следващите се при неизпълнение на издадената на енергийно предприятие
лицензия санкции. Необосновани са възраженията от страна на жалбоподателя в
противна насока, доколкото както бе упоменато по-горе, сме изправени именно
пред нарушение на точка 3.5.2 от Лицензия № Л – 138 – 07/13.08.2004 г. от
страна на „Енерго – Про Мрежи” АД и не съществува друга законова разпоредба, уреждаща
последиците от подобно поведение. Действително, издадената Лицензия няма
характер на подзаконов нормативен акт, но самият законодател е въздигнал
императивния и характер именно посредством нормата на чл. 206, ал.1 от Закона
за енергетиката, т.е. приравнил е нейната задължителност с тази на други актове
на държавни органи.
Въпреки
доказаността на нарушението от обективна страна обаче съдът констатира процесуални
основания за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт и те се изразяват на
първо място в негови непълноти по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсва
упоменаване от страна на АНО на датата на извършване на соченото нарушение,
респ. момента на изпадане на дружеството – жалбоподател в дадена проявна форма
на виновно бездействие, като в подобна насока е посочена единствено датата на
проверката - 18.03.2014 г., касаеща обаче само кога е установено нарушението.
Нещо повече, сочените като обективна основа на вменената на дружеството
пасивност Заповед №
А-102 от 05.03.2010 г. и Заповед № - 441/13.10.2011 г. на Председателя
на ДАМТН са датирани след въвеждане в експлоатация на средството за търговско
измерване и неясно остава действително каква поне начална дата приема АНО за
отпочване на соченото бездействие. Това е самостоятелен процесуален порок,
независимо основание за отмяна на издаденото Наказателно постановление.
Освен
това съдът констатира и нарушение по смисъла на чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН, касаещо издаването на АУАН след предвидения за това императивен
тримесечен срок от откриване на нарушителя. В случая като начална дата в
горната насока може недвусмислено да се посочи 18.03.2014 г., когато е
извършена процесната проверка спрямо средство за търговско измерване,
собственост на „Енерго – Про Мрежи” АД,
като на основание чл. 84 във вр. с чл. 183, ал.3 от НПК давностния срок за
активност на актосъставителя е изтекъл на 18.06.2014 г., а коментираният АУАН е
съставен едва на 07.07.2014 г. Факт е, че приложение в случая следва да намери
и нормата на чл. 3, ал.2 от ЗАНН и да се търси по- благоприятен за дееца закон,
а в тук такъв се явява ЗАНН в редакцията му към момента, от който на дружеството
е вменено някакво виновно бездействие, а именно – 2011 г. Именно към тази дата
е отсъствала разпоредбата на чл. 34, ал.2, пораждаща по – дълъг шестмесечен
срок за написване на АУАН касателно установени нарушения на Закона за
енергетиката, каквото безспорно се явява и настоящето. Ето защо в случая
приложение намира общата новела на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, указваща тримесечен времеви
хоризонт за подобно действие, считано от откриване на нарушителя, като въпреки
това коментираният АУАН № КРС – 1046 е от 07.07.2014 г., т.е. извън
императивния за това давностен срок, което по правната си същност се явява също
независимо основание за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № НП –
403 от 17.12.2014 година на Председателя на Държавната агенция за енергийно и
водно регулиране /ДКЕВР/, с което на основание чл. 206, ал.1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ на „Енерго – Про Мрежи” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, ЕИК:
********* е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/
лева за извършено нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ във вр. с т. 3.5.2 от
Лицензия № Л – 138 – 07/13.08.2004 г.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните пред
Административен съд - Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: