Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 140/14.07.2005 г., постановено по гр.д. № 240 по описа за 2004 г., Момчилградският районен съд е осъдил Община Момчилград, ВК “Наркооп” – гр.Момчилград, ЕТ “Вряло – Мехмед Вели” – гр.Момчилград и Юсеин Рамадан Емин от гр.Момчилград, ул.”Хаджи Димитър”, с ЕГН ********** да отстъпят собствеността и предадат владението на недвижим имот – нива от 1.4 дка, находяща се по последния ПУП на гр.Момчилград в УПИ І-1600 и УПИ ІV-1601 в кв.84 на гр.Момчилград на Иван Грозданов Аспарухов от гр.Момчилград, ул.”Каваците” № 2, с ЕГН ********** на основание чл.108 от ЗС, във вр. с чл.64 от ЗОП. Със същото решение Община Момчилград, ВК “Наркооп” – гр.Момчилград, ЕТ “Вряло – Мехмед Вели” – гр.Момчилград и Юсеин Рамадан Емин са осъдени солидарно да заплатят на Иван Грозданов Аспарухов направените по делото разноски в размер на 875 лв. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Мехмед Ахмед Вели едноличен търговец с фирма ЕТ “Вряло – Мехмед Вели” – гр.Момчилград, който го обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, необоснованост и недопустимост. В жалбата си сочи, че първоинстанционният съд неправилно разгледал иск с правно основание чл.108 от ЗС, като не се произнесъл по иска с правно основание чл.97 от ГПК. Ревандикационният иск с предмет земеделска земя бил недопустим поради липса на правен интерес с оглед специалната процедура, предвидена в ЗСПЗЗ. Сочи още, че процесният имот не бил индивидуализиран, като с решението ответниците били осъдени да предадат имот, различен от претендирания. Моли съда да обезсили обжалваното решение като недопустимо и да прекрати делото. Прави алтернативно искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание, представляван от своите процесуални представители поддържа жалбата си по изложените в нея и представено писмено становище съображения. Недоволен от решението на Момчилградския районен съд е останал въззивникът Община Момчилград, който чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. В жалбата се сочи, че съдът се произнесъл извън петитума на исковата молба. Излага съображения за необоснованост на съдебния акт поради необсъждане на всички доказателства. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови решение по същество. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата си по изложените в нея съображения, както и в представено писмено становище. Недоволен от решението на Момчилградския районен съд е останал и въззивникът ВК “Наркооп” – гр.Момчилград, който чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. В жалбата си сочи, че първоинстанционният съд уважил иск на непредявено основание, като не били обсъдени събраните по делото доказателства. Излага съображения за необоснованост на съдебния акт. Моли съда да отмени обжалваното решене в частта му по отношение на ВК “Наркооп” – гр.Момчилград, като постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Въззиваемият Юсеин Рамадан Емин не взема становище по жалбите. Въззиваемият Иван Грозданов Аспарухов, представляван от своя процесуален представител, оспорва жалбите като неоснователни и моли съда да остави в сила решението на Момчилградския районен съд като правилно и законосъобразно. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателите констатира: Жалбите са допустими, а по същество разгледани са частично основателни. С исковата молба ищецът Иван Грозданов Аспарухов е предявил против Община Момчилград иск с правно основание чл.97 от ГПК, като е поискал да бъде признато за установено по отношение на ответника, че наследниците на Хасан Хашимов Мехмедалиев, Мента Хашимова Мустафова, Гюллю Хашимова Мустафова, Мехмедали Хашимов Мустафов, Кадир Мюмюнов и Садула Кадиров Мюмюнов са собственици на имот УПИ ІV-1601 в кв.84 по плана на гр.Момчилград. С решението си, обаче Момчилградския районен съд се е произнесъл по съвсем различен иск на различно правно основание - чл.108 от ЗС, с различен от претендирания предмет – право на собственост върху нива от 1.4 дка. Нещо повече, по този иск ищецът е посочил като носители на спорното право наследниците на Хасан Хашимов Мехмедалиев, Мента Хашимова Мустафова, ГюллюХашимова Мустафова, Мехмедали Хашимов Мустафов, Кадир Мюмюнов и Садула Кадиров Мюмюнов, без да посочва себе си като такъв в петитума на исковата молба, и въпреки това съдът е признал единствено него за носител на спорното право. Или, казано с други думи, Момчилградският районен съд се е произнесъл по непредявен иск, което води до недопустимост на съдебния акт и налага същият да бъде обезсилен като такъв. На следващо място следва да бъде посочено, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Така, в съдебно заседание на 08.02.2005 г. (л.90 от гр.д. № 240/2004 г. по описа на РС – Момчилград) на основание чл.117, ал.4 от ГПК е бил конституиран като ответник Юсеин Рамадан, на когото в молбата за конституиране и в протоколното определение на съда са посочени са само две имена, което не е достатъчно за индивидуализиране на страна по делото. Въпреки това този ответник е бил призован с имената Юсеин Рамадан Емин на адрес гр.Момчилград, ул.”Хаджи Димитър”, кв.84. За заседанието, насрочено на 22.03.2005 г., призовката на този ответник (л.95 от гр.д. № 240/2004 г. по описа на РС – Момчилград) е била върната в цялост с отбелязване от длъжностното лице-призовкар при РС – Момчилград, че лицето не живее на посочения адрес, а в гр.Варна. Въпреки това съдът не е оставил исковата молба без движение с указания ищецът да посочи трите имена и адрес за призоваване на Юсеин Рамадан. За следващото заседание, насрочено за 19.04.2005 г., ответникът е бил призован отново, като призовката не съдържа съществен елемент, визиран в чл.45 от ГПК, а именно адрес на страната. Призовката е получена от Рамадан Емин – баща, със задължение да я предаде, въпреки наличието на данни, че ответникът не живее в гр.Момчилград. Впрочем, от призовката не може да бъде установено на какъв адрес е било извършено връчването и дали лицето, получило призовката е в кръга на лицата, очертани от разпоредбата на чл.46, ал.2 от ГПК. В случая съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което нарушава правото на участие на страна в процеса. И най-накрая, но не на последно място, с протоколно определение от 08.02.2005 г., Момчилградския районен съд е приел за разглеждане възражение за подобрения в процесния имот на стойност 500 000 лв., без да е компетентен да разгледа такова възражение. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде обезсилено решение № 140/14.07.2005 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 240 по описа за 2004 г. на същия съд, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като при новото разглеждане да бъдат разгледани предявените искове в рамките, очертани от исковата молба. Следва да бъдат съобразени и разпоредбите на ГПК относно изготвянето и връчването на призовките, а така също да бъде указано на ищеца да представи данъчна или пазарна оценка на процесния имот с оглед точното определяне на държавната такса, съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, б”б” от ГПК. Ето защо и на основание чл.209 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 140/14.07.2005 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 240 по описа за 2004 г. на същия съд, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове: 1. 2. |