Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
ГР.БАЛЧИК,14.03.2022 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ГАЛИН ГЕОРГИЕВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: МАЯ ЕНЕВА
и в присъствието на
прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното от
Председателя АНХД № 28 по описа за..2021
год.на
БРС, за да се произнесе взе предвид
следното:................................................…
Производството е образувано по
предявена жалба от Л. ООД с ЕИК***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано
от Б.В.Л.,чрез адвокат М.К. *** **,срещу наказателно постановление №549631-F579082 от 01.12.2020г.на Началника на Отдел“Оперативни
дейности“-Варна в централно Управление на НАП,с правно основание в разпоредбата
на чл.58Д и сл. от ЗАНН.
Жалбата
е подадена,чрез административно-наказващия орган и е постъпила,ведно с
административната преписка,първоначално в Районен съд-Добрич,с Рег.№260940 на
19.01.2021г.,като е образувано АНХД№77/2021 по описа на ДРС.С Определение
№260178 от 21.01.2021год.съдът е прекратил съдебното производство и е изпратил
преписката на Районен съд-Балчик по компетентност.
В
районен съд-Балчик е получена с Рег.№260509 на 01.02.2021год.,като е образувано
настоящото производство по АНХД№28/2021 по описа на БРС.
Дружеството-жалбоподател
твърди в жалбата си,че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно,с оглед факта,че са налице условията на чл.28 от ЗАНН.Иска от
съда процесното наказателно постановление да бъде отменено,като
незаконосъобразно изцяло.Претендира направени деловодни разноски в размер на
200 лева.
В
съдебно заседание,дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален
представител-адвокат М.К.,която от името на своя подзащитен поддържа жалбата и
пледира да се отмени наказателното постановление,поради наличието на условията
на чл.28 от ЗАНН,като незаконосъобразно. Представя списък с разноски, в размер
на 200 лева.Претендират се направени деловодни разноски под формата на
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Възиваемата страна,редовно призована се представлява в
съдебно заседание от процесуален представител,а именно ст.юристконсулт С.М..
Процесуалният представител завява, че оспорва изцяло
жалбата. Твърди,че наказателното постановление е законосъобразно и моли съда да
го потвърди изцяло, като такова. Моли да бъдат присъдени деловодни разноски, под
формата на юрисконсултско възнаграждение.
По делото,като свидетели са разпитани С.Г.Г.-актосъставител,
Д.Х.К..
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни
доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :
На 21.10.2020 год.е извършена проверка в търговски
обект по смисъла на параграф 1 т.41 от ПР на ЗДДС,представляващ
бензиностанция,находяща се в ***,стопанисван от Л. ООД с ЕИК***.
Дружеството има качеството на лице по чл.3 от
Наредба№Н-18/13.12.2006год. на МФ.
При проверката е установено, че е извършена продажба
на 3,98кг. пробан-бутан,зареден в бутилка за битови нужди,на стойност
9,35лв.платена в брой от клиент,за която е издадена касова фискална касова
бележка №0183956 0156/21.10.2020г. в 12,06 часа, в данъчна група“Б“.
Продажбата е отчетена в данъчна група“В“, като не е
съобразено изискването на чл.27 ал.4 от Наредба№Н-18/13.12.2006год. на
МФ.Плащането е извършено от клиента в брой.
При проверката е изведен междинен финансов отчет,от
въведения в експлоатация в обекта ЕСФП,с фискален принтер Дианел плюс вер.3.5KL с ИН
на ФУ DL002118
и ИН на ФП 59002118. От този отчет е
видно, че на 21.10.2020год. дружеството,погрешно отчита извършените продажби на
пробан-бутан в бутилки за битови нужди от електронни везни в данъчна група“В“, относима
за продажби на течни горива, чрез измервателни средства за разход, вместо в
данъчна група“Б“, относима към стоки и услуги, продажбите на които се облагат с
20% данък добавена стойност.
Към момента на проверката е отчетен оборот в размер на
50,820кг.на стойност 119,45лв.
Проверяващите достигат до извода,че
дружеството-жалбоподател е допуснало административно нарушение на чл.27 от Наредба№Н-18/13.12.2006год.
на МФ.
Съгласно разпоредбата на чл.27 ал.4 от Наредба№Н-18/13.12.2006год.
на МФ,при работа с ЕСФП и извършване на зареждания на пробан-бутан в бутилки за
битови нужди от електронни везни,същите се регистрират и отчитат в данъчна
група“Б“, като зареденото количество гориво се отчита в килограми.Тези продажби
се програмират в ЕСФП в отделен департамент.
Свидетелят Г. приема,че дружеството-жалбоподател е
допуснало административно нарушение на чл.27 ал.4 Наредба№Н-18/13.12.2006год.
на МФ във вр.чл.118 от ЗДДС.
Въз основа на изложеното,свидетелят С.Г.Г. съставя на
Акт за установяване на административно нарушение срещу
дружеството-жалбоподател. АУАН надлежно е връчен. Срещу него е подадено писмено
възражение,което е прието за неоснователно от административно-наказващия орган.
Видно от приложеното като писмено доказателство копие
от Решение№82/17.03.2021год.по АД№652/2020г. на Административен съд-Добрич се
установява,че на дата 13.11.2020 е извършено преконфигуриране на фискалното
устройство, като е създаден нов
артикул“пробан-бутан кг“, който е отнесен в данъчна група“Б“. По този начин
дружеството-жалбоподател е предприело мерки за отстраняване на нарушението. Този
факт не се оспорва от страните.
Въз основа на образуваната административна
преписка,АНО издава наказателно постановление№№549631-F579082 от 01.12.2020г,с което на дружеството-жалбоподател,за
административно нарушение на разпоредбата на чл.27 ал.4 от
Наредба№Н-18/13.12.2006год. на МФ,във вр.чл.118 от ЗДДС,на основание чл.185
ал.2 във вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС,на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание Имуществена санкция в размер на 500 лева.
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства.
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По
допустимостта на жалбата :
Жалбата
е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 17.12.2020г. на дружеството-жалбоподател.В
съдебно заседание е уточнено със страните,че във вписаната дата „17.11
2020г.“,като дата за връчване е технически сгрешен месеца който следва да бъде
декември,а не ноември.С оглед на това съдът приема,че достоверна дата на връчване
е датата 17.12.2020год. Жалбата е получена
в деловодството на възиваемата страна с вх.№51506-2 от 30.12.2020г.Видно от
приложения плик и куриерска разписка залепена за него,съдът установява,че
жалбата е подадена чрез куриер и това е станало на 29.12.2020год.Като отчита
почивните дни по Коледа и Нова година за 2020 год.,съдът достига до извода,че
жалбата срещу процесното обжалвано наказателно постановление е подадена в
законосъобразния срок.
Жалбата е подадена в законоустановения
седемдневен срок от съобщението и е процесуално допустима и е приета за
разглеждане.
Относно
компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началника на Отдел“Оперативни
дейности“-Варна в централно Управление на НАП,упълномощен въз основа на
Заповед№ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 на Изпълнителния Директор на НАП.
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно
постановление.
При анализа на събраните писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,съдът достига до
извода,че при съставяне на АУАН и наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения,водещи до ограничаване правото на защита на
дружеството-жалбоподател и опорочаващи процесното обжалвано наказателно
постановление,до степен на незаконосъобразност.
При анализа на доказателствата,съдът
достига до извода,че е доказан факта,че дружеството жалбоподател е
допуснало,описаното в АУАН и наказателното постановление,административно
нарушение.
Съдът следва да прецени дали са
налице твърдените в жалбата условия за маловажност на случая,по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
Според настоящия състав не са налице
условията за маловажност на случая,по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Нарушението е на просто извършване,
поради което и законодателя е предвидил с разпоредбата на чл.185, ал.2 вр. с
ал.1 от ЗДДС по-нисък размер на имуществената санкция – от 500 лв. до 2000 лв.
В настоящия случай наложената имуществена санкция е в минимален размер от 500
лв. и няма основание да се приложи чл.28 от ЗАНН поради факта, че нарушението е
отстранено след неговото установяване.
Законодателят със създаването на санкционната
норма на чл.185, ал.2, изр. второ във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС е изключил
възможността за прилагане на института на маловажния случай. Сами по себе си
обстоятелствата, че търговецът не е допускал нарушения на
данъчно-осигурителното законодателство; че няма публични задължения; че не е
налице увреждане на фиска и щета на бюджета и че кратък период, след
установяване на нарушението е пренастроено фискално устройство, не са
достатъчни нарушението да бъде определено като „маловажен случай” по см. на
чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението
на чл.28 от ЗАНН. В случая тези обстоятелства могат да бъдат преценени като
смекчаващи обстоятелства по см. на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за
определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна
санкция и които са взети предвид от административно-наказващия орган при
реализиране на отговорността по чл.185, ал.2 от ЗДДС чрез налагане на
имуществена санкция в хипотезата когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, която санкция е определена в законово регламентирания минимален
размер. Обстоятелствата по извършването му не разкриват по-ниска степен на
обществена опасност от всички останали случаи на същото административно
нарушение. Не се касае за внезапно възникнал технически проблем, а за изначална
липса на програмиране на фискалното устройство,съобразно със актуалната промяна Наредба№Н-18/13.12.2006год.
Следва да се съобрази и обстоятелството,че конкретната разпоредба на чл.27 ал.4
от Наредба№Н-18/13.12.2006год е приета като нова такава с ДВ бр.8 от 2020год.в
сила от 01.03.2020год.и и изменена,с ДВ бр.9 от 2020г. Процесното нарушение е
установено на 21.10.2020год., т.е. след един продължителен период от време,през
който лицето по чл.3 от Наредба№Н-18/13.12.2006год,
е следвало да предприеме съответните законови корекции. Като не е сторило
това,дружеството-жалбоподател е допуснало, описаното в наказателното
постановление, административно нарушение.
С
оглед изложеното,съдът счита,че не са налице условията на чл.28 от ЗАНН.
Обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва изцяло да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
делото,съобразявайки обстоятелството,че настоящия съдебен състав потвърждава
процесното наказателно постановление,както и съобразявайки разпоредбата на
чл.63Д ал.4 от ЗАНН,съдът счита,че следва да се присъди в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение.
Неговият
размер,според съдебния състав следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл.37
от Закона за правната помощ,съгласно препращащата норма на чл.63Д ал.5 от ЗАНН.
Съгласно
чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ,заплащането на правната помощ е
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и се определя от
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела
по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева. По делото има насрочени пет съдебни заседания,като
по две от тях не е даден ход на делото. По четири от съдебните
заседания,процесуалният представител на възиваемата страна се е явявал. Разпитвани
са повече от един свидетели и са събирани допълнителни писмени доказателства.
Съдът приема,че производството по делото е с малко над минимална фактическа и
правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение над минимума
от 80 лева,а именно 100 лева.
Водим
от гореизложеното,и на основание чл.63 ал.1 във вр ал.2 т.5 от ЗАНН,
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление№549631-F579082 от
01.12.2020г.на Началника на Отдел“Оперативни дейности“-Варна в Централно
Управление на НАП, с което за констатирано на 21.10.2020г. в търговски обект по
смисъла на параграф 1 т.41 от ПР на ЗДДС, представляващ бензиностанция, находяща
се в ***, административно нарушение на чл.27 ал.4 от Наредба№Н-18/13.12.2006год.
във вр.чл.118 от ЗДДС, на Л. ООД с ЕИК***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано
от Б.В.Л., на основание чл.185 ал.2, във вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС, е наложено
административно наказание,а именно ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500лв.( петстотин лева),като законосъобразно
ОСЪЖДА Л. ООД с ЕИК***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано
от Б.В.Л., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Национална Агенция по приходите,юрисконсултско
възнаграждение,в размер на 100 лева(сто лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :