№ 792
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000502318 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 231 от 20.07.2020 г., постановено по гр.д. № 465/2018 г. и
допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с решение № 260206 от 10.06.2021 г. от
Софийски окръжен съд е:
ПРОГЛАСИЛ за нищожни следните клаузи от сключените между
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* и С. Д. Г., ЕГН **********, Договор за
кредит за покупка на недвижим имот от 16.11.2004 г. и Допълнителни
споразумения към него, както следва: чл. 6, изр. 3 от Договора за кредит от
16.11.2004 г.; чл. 1.2 от Допълнително споразумение от 20.10.2009 г.; т. 25.3
от Раздел VIII от Общите условия към Допълнителното споразумение от
20.10.2009 г.; чл. 2 от Допълнително споразумение от 30.09.2010 г.; т. 9.1 и т.
9.2 от Общите условия към Допълнителното споразумение от 30.09.2010 г. и
чл. 5 от Допълнително споразумение от 17.11.2011 г., по предявените искове
от С. Д. Г., ЕГН ********** против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********,
имащи за предмет прогласяване нищожността на сключения между страните
Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 16.11.2004 год. и
1
Допълнителни споразумения към него, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143 от ЗЗП.
ОСЪДИЛ е ответника „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
С. Д. Г., ЕГН **********, сумата 3 358,51 лв., представляваща
възнаградителна лихва по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от
16.11.2004 г. и Допълнителни споразумения към него за периода от
29.11.2004 г. – 18.08.2017 г., заплатена от ищеца на ответника, на основание
прогласените с решението неравноправни клаузи, на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 34 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в канцеларията на съда
– 18.05.2018 г.
ОТХВЪРЛИЛ е предявените искове от С. Д. Г., ЕГН **********
против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, имащи за предмет прогласяване
нищожността на следните клаузи на сключения между страните Договор за
кредит за покупка на недвижим имот от 16.11.2004 г. и Допълнителни
споразумения към него, както следва: чл. 21 и чл. 24 от Договора от
16.11.2004 г.; чл. 3.2, чл. 10 и чл. 11 от Допълнителното споразумение от
20.10.2009 г.; чл. 1.3, чл. 11 и чл. 12 от Допълнителното споразумение от
30.09.2010 г.; чл. 1.1, чл. 6, чл. 13 и чл. 14 от Допълнителното споразумение
от 17.11.2011 г.; раздел III т. 5 от Договора за кредит от 16.11.2004 г. и
„невписана падежна дата“ в Допълнителните споразумения от 20.10.2009 г. и
30.09.2010 г.; б. „Г“ от Допълнителното споразумение от 20.10.2009 г., както
и т. 7 от Допълнителните споразумения от 20.10.2009 г. и 30.09.2010 г. и т. 10
от Допълнителното споразумение от 17.11.2011 г. и др., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛИЛ е предявените искове от С. Д. Г., ЕГН **********
против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, имащи за предмет осъждането на
ответника да върне на ищцата следните суми, заплатени на основание
Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 16.11.2004 г. и
Допълнителни споразумения към него, Заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д. № 1010/2017 г. по описа на РС Самоков и изпълнително
2
производство по изп. дело № 20177930400536 по описа на ЧСИ Н. Д. с рег. №
*** и район на действие – Софийски окръжен съд, както следва:
възнаградителна лихва за периода 01.01.2012 г. – 17.08.2017 г., за разликата
над сумата от 3 358,51 лв. до пълния предявен размер от 29 311,93 лв.; сумата
от 1092,11 лв. – лихва за забава за периода 16.02.2012 г. – 17.08.2017 г.;
сумата от 828,19 лв. – заемни такси; сумата от 1 165,26 лв. – разноски в
заповедното производство и сумата от 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 55, ал. 1 във вр. с чл. 34 от ЗЗД, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛИЛ е предявените искове от С. Д. Г., ЕГН **********
против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, имащи за предмет унищожаване
на Допълнително споразумение от 17.11.2011 г. към Договор за кредит за
покупка на недвижим имот от 16.11.2004 г. поради това, че същото е
сключено от ищцата при грешка, измама, заплашване и крайна нужда при
явно неизгодни условия, на основание чл. 27, чл. 33, чл. 29 и чл. 30 от ЗЗД,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛИЛ е предявените искове от С. Д. Г., ЕГН **********
против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, имащи за предмет осъждането на
ответника да заплати на ищцата сумата 124 180 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди в размер на пазарната стойност на
недвижим имот – УПИ XX-2131 в кв. 105 по плана на гр. Самоков, ведно с
построената в него двуетажна жилищна сграда, изнесени на публична продан
по изп. дело № 20177930400536 по описа на ЧСИ Н. Д. с рег. № *** и район
на действие – Софийски окръжен съд, образувано въз основа на Заповеда за
изпълнение № 916/05.09.2017 г. по ч.гр.д. № 1010/2017 г. по описа на РС
Самоков, както и за заплащане на сумата 32 447,49 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, на основание чл. 49 вр. чл.
45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРЕКРАТИЛ е производството по делото в ЧАСТТА по предявения от
С. Д. Г., ЕГН ********** против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********
отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищцата не
дължи на ответника сумата 64 867,30 лв., на основание Договор за кредит за
3
покупка на недвижим имот от 16.11.2004 г. и Допълнителни споразумения
към него, Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1010/2017 г.
по описа на РС Самоков и образуваното изпълнително производство по изп.
дело № 20177930400536 по описа на ЧСИ Н. Д. с рег. № *** с район на
действие – Софийски окръжен съд, както следва: сумата от 27 031,04 лв. –
главница; сумата от 29 311,93 лв. – договорна лихва за периода 01.01.2012 г. -
17.08.2017 г.; сумата от 1092,11 лв. – наказателни лихви за периода
16.02.2012 г. - 17.08.2017 г.; сумата от 828,19 лв. – такси по кредита; сумата
от 1165,26 лв. – разноски в заповедното производство; сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение; сумата от 4 360,90 лв. - разноски в полза на
ЧСИ; сумата от 154,32 лв. – разноски по изпълнителното дело; сумата от
825,95 лв. – законна лихва върху главницата по кредита, считано от
18.08.2017 г. до датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение и
сумата от 47,60 разноски, съгласно покана за доброволно изпълнение от
06.12.2017 год. по изп. дело № 20177930400536 по описа на ЧСИ Н. Д. с рег.
№ *** с район на действие – Софийски окръжен съд, като НЕДОПУСТИМО.
ПРЕКРАТИЛ е производството по делото в ЧАСТТА по предявения от
С. Д. Г., ЕГН ********** против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* иск за
унищожаване на Договор за поръчителство, сключен на 17.11.2011 г. между
ответника „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* и майката на ищцата Е.И. Г. за
обезпечаване на вземанията по сключения с ищцата Договор за кредит от
16.11.2004 г., поради принуда, на основание чл. 27 от ЗЗД, както и в ЧАСТТА
по предявения от С. Д. Г., ЕГН ********** иск за осъждане на„Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК ********* да заплати обезщетение за неимуществени вреди на
непълнолетната дъщеря на ищцата Д. С. Г. и на майката на ищцата Е. И. Г., в
размер по 32 447,49 лв. на всяка от тях, предявен с уточняваща молба вх. №
9243 от 05.12.2018 г., на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като
НЕДОПУСТИМО.
ОСЪДИЛ е „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
СОС сумата 134,34 лв., представляваща държавна такса върху уважената част
от исковете.
4
С допълнителното решение е ОТХВЪРЛИЛ молбата на С. Д. Г., ЕГН
********** за допълване на решение от 20.07.2020 год. по гр.д. № 465/2018
год. на Софийски окръжен съд , като съдът се произнесе по предявени от
ищцата искове за установяване забавата на ответника-кредитодател по
сключения между страните Договор за жилищен кредит № 17/8720500 от
16.11.2004 г., както и за признаване за установено, че между ответника „Банка
ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг“ ЕАД не е сключен договор за цесия на
вземанията по същия договор за жилищен кредит, като НЕОСНОВАТЕЛНА и
ОСТАВИЛ без разглеждане така предявените искове, като
НЕДОПУСТИМИ.
Решение № 231 от 20.07.2020 г., постановено по гр.д. № 465/2018 г. от
Софийски окръжен съд се обжалва в отхвърлителната и прекратителната част
от ищеца С. Д. Г., ЕГН ********** с жалба /посочена като частна жалба,
допълнително уточнена с молба вх. № 260806 от 01.02.2021 г./ с доводи за
неправилност, поради необоснованост,допуснато нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила.
Решение № 260206 от 10.06.2021 г., постановено по реда на чл. 250 от
ГПК, с което Софийски окръжен съд е допълнил своето решение се обжалва
от ищеца С. Д. Г., ЕГН ********** с жалба вх. № 264973 от 29.06.2021 г.
/посочена като частна жалба/ с доводи за неправилност, поради
необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени атакуваните решения
/първоначалното и допълнителното/ и вместо това да постанови ново, с което
да уважи изцяло всички предявени искове.
Насрещната страна - „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* е подала
отговори в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с които е изразила становище за
неоснователност на всяка една от подадените въззивни жалби.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в
срок от надлежна страна срещу валидни и допустими съдебни актове,
подлежащи на обжалване по посочения процесуален ред.
5
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът С. Д. Г., ЕГН ********** е предявил против „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********:
- искове за прогласяване нищожността на клаузи на Договора за кредит
и Допълнителните споразумения, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 143 от ЗЗП.
- осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
34 от ЗЗД, имащи за предмет осъждането на ответника да върне на ищцата
сумата, заплатена въз основание Договора за кредит и издадената Заповед за
изпълнение ;
- искове за унищожаване на Допълнителното споразумение от
17.11.2011 г., с правно основание чл. 27, чл. 33 от ЗЗД, чл. 29 и чл. 30 от ЗЗД;
- искове за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата
имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД;
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е
сключил с ответника Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот
от 16.11.2004 г., Допълнително споразумение от 20.10.2009 г. към Договора,
придружено от Общи условия, неподписани от нея; Допълнително
споразумение от 30.09.2010 г., ведно с Общи условия за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити, както и Допълнително споразумение от
17.11.2011 г.
Ищецът твърди още, че:
- Договорът за кредит и Допълнителните споразумения към него, както
и Общите условия съдържат редица „неравноправни клаузи“ по смисъла на
чл. 143 от Закона за защита на потребителите, които са нищожни, а именно: т.
9.1 и т. 9.2 от Общите условия към Допълнителното споразумение от
30.09.2010 г., според които кредитът се олихвява с променлив лихвен процент
и кредиторът има право едностранно да променя лихвения процент, за което
уведомява кредитополучателя по подходящ начин; чл. 6, изр. 3, чл. 21 и чл. 24
6
от Договора от 16.11.2004 г.; чл. 1.2, чл. 3.2, чл. 10 и чл. 11 от
Допълнителното споразумение от 20.10.2009 г.; чл. 1.3, чл. 2, чл. 11 и чл. 12
от Допълнителното споразумение от 30.09.2010 г.; чл. 1.1, чл. 5, чл. 6, чл. 13 и
чл. 14 от Допълнителното споразумение от 17.11.2011 г., т. 25.3 от Раздел
VIII от Общите условия към Допълнителното споразумение от 20.10.2009 г.,
както и невписаната падежна дата в раздел III т. 5 от Договора за кредит от
16.11.2004 г. и в Допълнителните споразумения от 20.10.2009 г. и 30.09.2010
г.; невписан отказ от вземане за наказателни лихви от кредитора в т. „Г“ от
Допълнителното споразумение от 20.10.2009 г., както и разпоредбите на т. 7
от Допълнителните споразумения от 20.10.2009 г. и 30.09.2010 г., както и т. 10
от Допълнителното споразумение от 17.11.2011 г.;
- банката не е предоставила своите правила за делова дейност при
сключване на договора; не е предоставила и не е подписала Общите условия
на банката при сключване на Договора от 16.11.2004 г.; клаузите в
Допълнителните споразумения от 20.10.2009 г. и 30.09.2010 г. не са уговорени
индивидуално, а са едностранно изготвени от банката документи;
- банката, на основание тези неравноправни клаузи едностранно е
повишила лихвения процент по кредита, считано от 27.10.2008 г. без да
уведоми за това кредитополучателя;
- по заявление на банката е образувано ч.гр.д. № 1010/2017 г. по описа
на РС Самоков и основание чл. 417 от ГПК на 05.09.2017 г. е издадена
Заповед за изпълнение, с която ищецът като кредитополучател и поръчителя
са осъдени солидарно да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, сумата 27 031,04 лв.
главница по Договора за кредит от 16.11.2004 г. и сключените Допълнителни
споразумения; сумата от 29 311,93 лв. – договора лихва за периода 01.01.2012
г. – 17.08.2017 г., сумата от 1092,11 лв. – лихва за забава за периода
16.02.2012 г. – 17.08.2017 г., сумата от 828,19 лв. – такси и сумата от 1 165,26
лв. – разноски в заповедното производство /държавна такса/ и сумата 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение;
- ответникът е изпаднал в забава, поради това, че не е приел
предложенията за изпълнение на задълженията по договора, като е
пренасочил към „ОТП Факторинг“ ЕАД с цел преструктуриране на кредита
през 2012 г.;
- банката предявила иск за връщане на цялата дължима сума по
7
Договора за кредит с равно основание чл. 422 от ГПК, като с решение по гр.д.
№ 15849/2014 г., постановено от СГС е бил отхвърлен като неоснователен,
поради липсата на доказателства длъжникът да е бил уведомен за
предсрочната изискуемост;
Ищецът е поискал от съда да прогласи нищожността на посочените по-
горе договорни клаузи, както и да признае за установено по отношение на
ответника, че не дължи посочените по-горе суми по Договора за кредит и
Допълнителните споразумения към него, както и разноските в образуваното
изпълнително производство, поради нищожност на цитираните клаузи.
Поискал да се унищожи Допълнително споразумение от 17.11.2011 г.,
тъй като същото е подписано от него при грешка, измама, заплашване и
крайна нужда.
Поискал да се унищожи Договора за поръчителство, сключен с неговата
майка Е. И. Г., поради принуда.
Поискал да се заплати обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди в размер на сумата от 124 180 лв., представляваща пазарната стойност
на описания в исковата молба недвижим имот – УПИ XX-2131, кв. 105 по
плана на гр. Самоков, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда,
изнесен на публична продан в образуваното изпълнително производство въз
основа на заповедта за изпълнение № 916/05.09.2017 г. по ч.гр.д. № 1010/2017
г. по описа на РС Самоков, проведена на 31.05.2018 г., в резултат на което
загубила единственото си жилище за погасяване на несъществуващото
вземане на банката.
Поискал ответника да заплати сумата 32 447,49 лв., представляваща
неправомерно начислени и заплатени от него суми въз основа на издадената
заповед за изпълнение, както следва: 29 311,93 лв. – договорна лихва за
периода 01.01.2012 г. – 17.08.2017 г.; сумата от 1092,11 лв. – лихва за забава
за периода 16.02.2012 г. – 17.08.2017 г.; сумата от 828,19 лв. – заемни такси;
сумата от 1 165,26 лв. – разноски в заповедното производство и сумата 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Банка ДСК“ ЕАД подал писмен отговор на исковата
8
молба, с която оспорил допустимостта и основателността на предявените
искове и поискал да се прекрати производството по отношение на
недопустимите и да се отхвърлят неоснователните искове.
Изложил доводи, че клаузите на Договора за кредит и Допълнителните
споразумения са индивидуално уговорени с ищцата, която е могла да изрази
становище по тяхното съдържание и ги е приела при достатъчно информиран
избор. Длъжникът не е упражнил правата си и не е подавал жалби, не е
отправял запитвания и/или предложения, предвидени в раздел VIII
Допълнителни клаузи от договора и в т. 29 от Общите условия, т.е. ищецът е
приел Договора и Общите условия към Допълнителните споразумения.
Договорът обективира ясно, разбираемо и достъпно съществените условия по
кредита по смисъла на чл. 58, ал. 1 от ЗКИ и чл. 59, ал. 2 ЗКИ, респ.
длъжникът е имал възможност да се запознае със същите и при проявено
желание и грижа към собствените си дела.
Правило на чл. 24.3.1 от Общите условия, че кредиторът има право
едностранно да променя базовия лихвен процент при определени условия, е
достатъчно ясно по смисъла на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Договорът и
Допълнителните споразумения съдържат ясна и разбираема за
кредитополучателя информация за условията и начина на изменение на
размера на лихвения процент по Договора за ипотечен кредит.
Направил възражение за погасяване по давност на исковете за
унищожаване на Договора, тъй като на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗД правото
да се иска унищожаване се погасява в едногодишен срок от сключването на
Договора, в случая – от сключване на Допълнителното споразумение от
17.11.2011 г.
Оспорил основанията за унищожаемост на споразумението, тъй като
кредитополучателят не е бил заплашван, измамен и не се е намирал в
състояние на крайна нужда.
Фиксирана е падежна дата в т. 4 от Допълнителното споразумение от
17.11.2011 г., която е всяко 15-то число.
Като кредитодател е предоставил на кредитополучателя съдействие да
изпълни задълженията си, включително са предоставени облекчения чрез
Допълнителни споразумения.
9
Поради непогасяване в срок на месечните вноски и допусната забава в
плащанията над 90 дни, на основание т. 18, раздел VI от Договора за кредит,
т. 20.2 от Общите условия и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е упражнил правото си да
превърне кредита в предсрочно изискуем, за което е уведомил
кредитополучателя с нотариална покана, връчена на 12.07.2017 г.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата, предвидени в ГПК, всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението следва да се посочат основните правно значими факти.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните по
делото са сключили на 16.11.2004 г. Договор за кредит за покупка на
недвижим имот, по силата на който ответникът /Банката/ е предоставил
кредит, в размер на сумата от 30 000 лв. за закупуване на застроено дворно
място – УПИ XX-2131, кв. 105 по плана на гр. Самоков с площ от 216 кв.м.,
ведно с построената в него двуетажна двуфамилна жилищна сграда.
Срокът за погасяване на кредита е 180 месеца, считано от датата на
усвояването му с анюитетни вноски, в размер на сумата от 384,52 лв.
Уговорен е лихвен процент, в размер на стандартния за жилищни
кредити към датата на сключване на договора плюс надбавка за риск в размер
на 1,5%.
Към датата на сключване на договора лихвата по стандартни жилищни
кредити е била 11,75 %. Промяната на лихвата по стандартни жилищни
кредити, обявена от „Банка ДСК“ ЕАД до окончателното издължаване на
кредита е задължителна за страните по него /чл. 6, изр. 3 от договора/.
Съгласно чл. 21, кредитополучателят дължи такса за управление на
кредита, която всяка година на падежната дата се капитализира към дълга,
както и други обявени от кредитора такси и комисионни, както и всички
други разходи по обслужването на задължението и принудителното събиране
на вземането.
При неизпълнение от страна на кредитополучателят с размера им се
увеличава дълга.
Съгласно чл. 24 за неупоменатите в договора условия важат
10
разпоредбите на Закона за банките, наредбите за прилагането му и др.
относими нормативни актове, както и Общите условия за предоставяне на
жилищни кредити на граждани, с които кредитополучателят е запознат.
Страните са сключили на 20.10.2009 г. Допълнително споразумение, в
което е посочено, че към датата на сключването му остатъкът от дълга е 27
200 лв., а лихвата по кредита е 14,25 % - чл. 1.2.
Страните са се споразумели да изменят условията за погасяване на
дълга, като е уговорен гратисен период за издължаване на главницата по
кредита от 6 месеца, без да се променя крайният срок за издължаване на
кредита. Непогасената част от начислената лихва се капитализира към
остатъка от главницата по кредита на първия работен ден, следващ
последната падежна дата от гратисния период - чл. 3.2.
Уговорено е, че длъжникът заплаща такси съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ ЕАД прилага по
извършвани услуги на клиента, която е в сила към деня на съответното
плащане - чл. 10. Длъжникът е потвърдил, че е запознат с Тарифата,
действаща към деня на сключване на Допълнителното споразумение - чл. 11.
В споразумението не е посочено дали кредиторът се отказва от вземането си
за наказателни лихви и в какъв размер, респ. за кой период.
Кредитополучателят се е задължил да не получава кредити от други кредитни
или финансови институции в срок от 12 месеца от датата на подписване на
това Допълнително споразумение, като в противен случай кредитът започва
да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с три процентни
пункта чл. 7. Съгласно Общи условия за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити към допълнителното споразумение кредиторът има право
едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което
уведомява кредитополучателя по подходящ начин, като промяната може да
бъде извършена при наличие на някое от следните условия: при изменение от
поне 1 % за месец на стойностите на Leonia, Euribor, Libor; при изменение от
поне 1 % за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; при
изменение от поне 0,5 % за месец на индекса на потребителските цени в
България; изменение от поне 10 % за месец на стойностите на средните
годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови
институции и др - чл. 25.3.
11
В допълнително споразумение от 30.09.2010 г. страните са посочили, че
остатъкът от дълга е в размер на 29 600 лв. и са уговорили нов гратисен
период за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца, без да се
променя крайният срок за издължаване на кредита, като в този срок
кредитополучателят заплаща част от месечната лихва по погасителния план, а
след изтичане на гратисния период неплатените лихви се заплащат в срок от
36 месеца - чл. 1.2.
Съгласно чл. 1.3 от Допълнителното споразумение в случай, че след
изтичане на гратисния период кредитът стане предсрочно изискуем поради
настъпване на някое от обстоятелствата, предвидени в Общите условия,
неразделна част от Допълнителното споразумение, отпада капитализацията
по чл. 1.2, считано от датата на предсрочната изискуемост и
капитализираните суми се считат отново за дължима лихва. Посочено е също
така, че към датата на сключване на това Допълнително споразумение
лихвата по кредита, формирана при условията на договора за кредит е в
размер общо на 14,25 % - чл. 2.
Възпроизведен е и чл. 7 от Допълнителното споразумение от 20.10.2009
г., а съгласно Общи условия за жилищните и ипотечните кредити на „Банка
ДСК“ ЕАД към 30.08.2010 г, кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент /раздел III, чл. 9.1/, като кредиторът има право едностранно да
променя лихвения процент, за което уведомява кредитополучателя по
подходящ начин, като промяната може да бъде извършена при наличие на
някое от следните обективни условия: съществено изменение на пазарни
лихвени индекси – Leonia, Sofibor, Eonia, Euribor, Libor; съществено
изменение на лихвените нива по новодоговорени депозити от нефинансови
институции, съществено изменение на годишната инфлация; съществено
изменение на валутен курс евро/лев и др. - чл. 9.2.
С Допълнително споразумение от 17.11.2011 г. страните са се
съгласили, че остатъкът от дълга е в размер на 31 660 лв., като непогасената
част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на
кредита на първия работен ден, следващ подписването на допълнителното
споразумение - чл. 1.1.
12
Посочено е, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща
лихва в размер на 14,25 %, а ГПР е 15,45% - чл. 5 и чл. 6.
Възпроизведена е клаузата на чл. 7 от Допълнителното споразумение от
20.10.2009 г.
Уговорено е, че длъжникът заплаща такси съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ ЕАД прилага по
извършвани услуги на клиента, която е в сила към деня на съответното
плащане - чл. 13. Длъжникът е потвърдил, че е запознат с Тарифата,
действаща към деня на сключване на допълнителното споразумение - чл. 14.
В кредитното досие не са налични подадени от ищеца молби до
ответника в периода от 2012 г. до 2014 г., както и документи за
рефинансиране и учредяване на нови обезпечения. В този период кредитът е
бил възложен за събиране на „О.Ф.Б.“ ЕАД и действията по предоговаряне и
събиране са осъществявани от дружеството. В този период Р. А. е заемала
длъжността „*** на клон Самоков., а лицето С. П. е заемал длъжността
„началник управление „Вътрешен контрол и одит“ /становище на „Банка
ДСК“ от 28.11.2019 год./.
В периода от 2012 г. до 2014 г. лицата А. И., М. М. и Н. П. са били
служители на дружеството и са заемали длъжността „експерт обезпечени
вземания“, а М. М. е заемала длъжността „*** офис София“ /молба от
„О.Ф.Б.“ ЕАД от 03.12.2019 г./.
На 12.07.2017 г. на ищеца е връчена нотариална покана изх. № 01-20-
03643/12.06.2017 г. от „Банка ДСК“ ЕАД, с която поради забава в погасяване
на задълженията по сключения Договор за банков кредит от 16.11.2004 г.
кредитът е обявен изцяло за предсрочно изискуем.
Съгласно писменото заключение на вещото лице, извършило
счетоводната експертиза от 12.02.2020 г. въз основа на проверка и анализ на
движението по процесния кредит, считано от 21.10.2008 г. прилаганият ГЛП
по кредита е увеличен от 13,25% на 14,25%, като увеличението на ГЛП с 1%
се дължи на увеличение на базовия лихвен процент по процесния кредит с 1
% - от 4,69 % на 5,69 %.
13
Считано от 21.10.2008 г. Комитетът по управление на активите и
пасивите на „Банка ДСК“ ЕАД е взел решения за увеличение на базовите
лихвени проценти по жилищни кредити в лева с 1,00 процентен пункт,
съгласно Протокол № 46 от 16.10.2008 г. В решението за увеличение на БЛП е
посочено, че във връзка с изменение с над 1 % за месец на лихвените
проценти на Leonia, Euribor, Libor за долари и изменение на 0,5 % за месец на
индекса на потребителските цени в България през последното шестмесечие,
считано от 21.10.2008 г. е увеличен БЛП по съществуващи и новоразрешени
жилищни кредити, като за кредити в лева увеличението е с един пункт – от
4,69 % на 5,69 %. Според заключението на вещото лице изчислената
възнаградителна лихва за периода 29.11.2004 г. до 18.08.2017 г . при ГЛП
13,25 %, без промяна, възлиза на 49 668,88 лв.
За същия период възнаградителната лихва при прилаган ГЛП в размер
на 14,25 % възлиза на 53 027,39 лв., т.е. получената разлика на
възнаградителната лихва с и без увеличението от 13,25 % на 14,25 % е в
размер на 3 358,51 лв. начислена лихва повече. Според вещото лице чрез
капитализиране на просрочените задължения кредитът е привеждан от
просрочен в редовен, като без капитализациите предсрочната изискуемост на
кредита би настъпила на много ранен етап с оглед констатираните
нерегулярни плащания на вноски по кредита и реализирани просрочия.
Без капитализациите просрочените вноски за главница биха се
олихвили с лихвен процент за забава, формиран като сбор от договорения
лихвен процент плюс 10 % надбавка за забава, т.е. биха се начислили
допълнително лихви за забава, освен дължимата възнаградителна лихва.
Банката не е предоставила на вещото лице информация за наличие на
формула или метод, по който е изчислявала базовите лихвени проценти по
жилищни кредити в лева, респ. БЛП по процесния кредит.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба срещу първоначалното решение и подадената пак от
него въззивната жалба срещу допълнителното решение.
14
Предявеният от ищеца отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК е недопустим и производството по него
подлежи на прекратяване. Искът има за предмет да се установи
недължимостта на посочените в исковата молба суми по Договора за кредит,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в
производството по ч.гр. д. № 1010/2017 г. по описа на РС Самоков.
Това е така, защото ищецът – длъжник в заповедното производство е
оспорил Заповедта за изпълнение с възражение по чл. 414 от ГПК, поради
което отсъства правен интерес от предявяване на този иск.
От материалите на приложено в цялост ч.гр.д. № 1010/2017 г. се
установява, че ищецът е получил Заповедта за незабавно изпълнение /заповед
№ 916 от 05.09.2017 г./ с поканата за доброволно изпълнение на 09.01.2018 г.
на 19.01.2018 г. е подал е възражение срещу Заповедта, ведно с молба за
спиране на изпълнението по чл. 420 от ГПК.
Молбата и възражението са приложени на л. 63-70 на заповедното
производство. По процесуалноправния въпрос за правния интерес на
длъжника от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1
от ГПК, относно претендираното в заповедното производство вземане при
наличие на подадено възражение по чл. 414 от ГПК е налице трайно
утвърдена съдебна практика, според която при издадена и оспорена в срок
Заповед за изпълнение длъжникът е лишен от правен интерес и не разполага с
право на отрицателен установителен иск за несъществуване на заявеното в
заповедното производство парично вземане.
Правните способи за защита на длъжника срещу последиците на
издадена по реда на чл. 410 и следващите от ГПК Заповед за изпълнение са
установени в ГПК.
Материалноправната защита на длъжника срещу заповедта по чл. 410 от
ГПК е свързана с оспорване на претендираното в заповедното производство
вземане и се реализира по реда, предвиден в чл. 414 от ГПК с подаване на
възражение срещу съществуването на вземането в рамките на преклузивния
двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Надлежното упражняване на правото на възражение изключва правния
15
интерес на длъжника от предявяване на отрицателен установителен иск за
несъществуване на вземането. Възражението създава предпоставки за
предявяване на иска по чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК от заявителя -
кредитор за установяване на вземането, а доколкото пропускът да се предяви
такъв иск в рамките на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК има за последица
обезсилване на Заповедта и до невъзможност да се проведе принудително
изпълнение срещу длъжника. Последният от своя страна не е заинтересован
да установява по исков ред несъществуването на вземането, ако заповедта на
е влязла в сила или ако не са осъществени особените предпоставки на чл. 424
от ГПК.
В случай, че наред със своевременно подаденото възражение
длъжникът предяви и отрицателен установителен иск срещу заявителя да се
установи със сила на пресъдено нещо несъществуване на вземането, така
предявеният иск е недопустим поради отсъствие на абсолютна процесуална
предпоставка - правен интерес от търсената защита.
Длъжникът до изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК разполага с
възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че вземането не
съществува.
В случая обаче исковата молба е подадена на 18.05.2018 г., т.е. след
изтичане на срока за възражение, поради което отрицателните установителни
искове са недопустими и производството подлежи на прекратяване.
Недопустим е и искът за унищожаване на Договора за поръчителство,
сключен между ответника и майката на ищеца Е. Г., поради принуда, на
основание чл. 27 от ЗЗД. Това е така, тъй като исковата молба е подадена от
ищеца, а не от Е. Г. противно на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК, че
никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в
предвидените от закона случаи.
Конкретният случай не е предвидено в закона изключение, поради
което производството по този подлежи на прекратяване.
16
Недопустими са и подлежи на прекратяване и производството по
осъдителните искове за осъждането на ответника да заплати обезщетение за
неимуществени вреди на непълнолетната дъщеря на ищеца Д. С. Г. и на майка
Е. Г., всяко едно в размер на сумата от 32 447,49 лв., предявен с уточняваща
молба вх. № 9243 от 05.12.2018 г. - л. 89-91 от първоинст. п-во.
Освен това тези искове не са предявени с първоначалната искова молба,
а в хода на производството по делото, като Е. Г. е подала заявление за
„присъединяване“ към претенциите на първоначалния ищец след насрочване
на делото в о.с.з., което е недопустимо по правилата на чл. 210 - 216 от ГПК.
По предявените искове за прогласяване нищожността на посочените в
исковата молба и уточняващите молби клаузи на Договора за кредит и
Допълнителните споразумения към него, съдът намира, че същите са
допустими, а разгледани по същество са частично основателни.
Съгласно постоянната практика на ВКС /решение № 77/22.04.2015г. по
гр.д. № 4452/2014г. на III г.о.; решение № 424/02.12.2015 г. по гр.д.
№1899/2015 г., IV г.о.; решение № 51/04.04.2016 г. по т.д. № 504/2015г. II т.о.;
решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г., II т.о./, предпоставките за
определяне, че една договорна клауза е неравноправна, когато не е
индивидуално уговорена; сключена е в нарушение на принципа за
добросъвестност; създава значителна неравнопоставеност между страните
относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие
между правата и задълженията на страните; сключена е във вреда на
потребителя.
Неравноправна е уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща
възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен
процент, въз основа на непредвидено в самия договор основание, когато
такова изменение не е свързано с обективни обстоятелства - чл.143, т. 10 и т.
12 от ЗЗП.
В договора от 16.11.2004 г. е посочено, че към датата на сключването
му лихвата по стандартни жилищни кредити е 11,75 %.
Съгласно чл. 6, изр. 3 от Договора промяната на лихвата по стандартни
жилищни кредити, обявена от „Банка ДСК“ ЕАД до окончателното
17
издължаване на кредита е задължителна за страните по него /чл. 6, изр. 3 от
договора/.
Възможността банката да изменя едностранно размера на лихвения
процент по кредита е предвидена и в т. 25.3 от Раздел VIII от Общите условия
към Допълнителното споразумение от 20.10.2009 г. и в т. 9.1 и т. 9.2 от
Общите условия към Допълнителното споразумение от 30.09.2010 г., като
според тези клаузи кредиторът има право едностранно да променя базовия
лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по
подходящ начин, като промяната може да бъде извършена при наличие на
някое от посочените условия.
Съгласно заключението на вещото лице, че считано от 21.10.2008 г.
прилаганият ГЛП по кредита е увеличен от 13,25 % на 14,25 %, като
увеличението на ГЛП се дължи на увеличение на базовия лихвен процент по
процесния кредит с 1%. В случая не се касае за индивидуално уговорени
клаузи. Както е прието в решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г. на
ВКС, I т. о. и решение № 98/25.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 535/2016 г., I т. о.,
ТК, при потребителски договор и възражение за неравноправен характер на
клаузи от същия, тежестта на доказване, че определено условие от договора е
уговорено индивидуално е на търговеца или доставчика. В този смисъл, при
позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или
при служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на
клауза от потребителски договор, търговецът или доставчикът следва да
установи индивидуалното уговаряне на атакуваната клауза, като само
обстоятелството, че договорът е подписан е ирелевантно за дължимата от
съда защита на потребителя. В конкретния случая страната, носеща
доказателствената тежест не е установила, че се касае за индивидуално
уговорени клаузи. Посочените по-горе клаузи не са индивидуално уговорени,
поради което са нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Банката може едностранно да променя лихвата при изменение от поне 1
% за месец на стойностите на Leonia, Euribor, Libor; при изменение от поне 1
% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; при изменение
от поне 0,5 % за месец на индекса на потребителските цени в България;
изменение от поне 10 % за месец на стойностите на средните годишни
пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции
18
и др. /чл. 25.3/. Тези обстоятелства не зависят от волята на кредитора, тъй
като представляват неподвластни на страните обективни пазарни индекси.
Освен това прилагането им е поставено в зависимост от волята на кредитора
и изричен акт на Комитета за управление на активите и пасивите на банката, а
не е налице автоматизъм на промяната.
Липсва яснота относно методиката и математическия алгоритъм за
начина на формиране на едностранно променената лихва и отделните
компоненти в тази формула; липсва изискване лихвата да бъде повишена
именно с конкретния процент на повишение на индекса EURIBOR; липсва
обвързаност на конкретния размер на повишението на лихвата с размера на
покачване на индекса - независимо от размера на изменение на EURIBOR
единствено от банката зависи с колко точно ще измени лихвата и тя не е
длъжна да се съобразява с конкретното изменение на пазарния индекс; не е
предвидена възможност за реципрочно намаляване на лихвата при
понижаване на индексите.
Така формулираните клаузи от процесния договор са изцяло в полза на
банката и в ущърб на кредитополучателя и не гарантират никаква възможност
за последващо намаляване на лихвата. Ирелевантно е обстоятелството, че
възможността за определяне на новият по-висок лихвен процент е изрично
предвидена в Допълнителното споразумение от 20.10.2009 г. /чл. 1.2/; в чл. 2
от Допълнително споразумение от 30.09.2010 г. и в чл. 5 от Допълнително
споразумение от 17.11.2011 г.
Споразуменията съдържат установителна част за размера на дълга,
както и клауза за нов по-висок размер на лихвата, която клауза е
наравноправна.
Последващите допълнителни споразумения не могат да санират
неравноправни клаузи /нищожни по смисъла на ЗЗП/ в договор за кредит,
които на практика представляват предварителен отказ от потребителската
защита, което е недопустимо, както и че допълнително споразумение, имащо
за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на
кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на
първоначалния договор, е нищожно.
19
Предявеният установителен иск да се прогласят за нищожни клаузите
на чл. 6, изр. 3 от Договора за кредит от 16.11.2004 г.; чл. 1.2 от
Допълнително споразумение от 20.10.2009 г.; т. 25.3 от Раздел VIII от
Общите условия към Допълнителното споразумение от 20.10.2009 г.; чл. 2 от
Допълнително споразумение от 30.09.2010 г.; т. 9.1 и т. 9.2 от Общите
условия към Допълнителното споразумение от 30.09.2010 г. и чл. 5 от
Допълнително споразумение от 17.11.2011 г.
Според заключението на вещото лице изчислената възнаградителна
лихва за периода 29.11.2004 г. – 18.08.2017 г. при ГЛП 13,25 %, без промяна,
възлиза на сумата от 49 668,88 лв.
За същия период възнаградителната лихва при прилаган ГЛП в размер
на 14,25 % възлиза на 53 027,39 лв., т.е. получената разлика на
възнаградителната лихва е в размер на 3358,51 лв.
С оглед нищожността на клаузите, въз основа на които е начислена и
заплатена тази лихва, същата подлежи на връщане от ответника, на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 34 от ЗЗД.
Ответникът следва да заплати на ищеца сумата 3 358,51 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
канцеларията на съда – 18.05.2018 г.
Настоящият състав намира за неоснователни исковете за прогласяване
нищожността на останалите посочени в исковата молба клаузи на Договора за
кредит и Допълнителните споразумения по следните съображения:
Клаузите на чл. 21 и чл. 24 от Договора от 16.11.2004 г. предвиждат, че
кредитополучателят дължи такса за управление на кредита и др. обявени от
кредитора такси и комисионни и разходи по обслужването на задължението и
принудителното събиране на вземането, а когато кредитополучателят не внесе
същите, с размера им се увеличава дълга, като за неупоменатите в договора
условия важат разпоредбите на Закона за банките и др. нормативни актове,
както и Общите условия за предоставяне на жилищни кредити на граждани.
Съгласно чл. 10а., ал. 2 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Настоящият договор е сключен преди
20
влизане в сила на тази разпоредба, поради което банката е имала право да
събира уговорените такси и комисионни.
Настоящият състав намира, че не са неравноправни и клаузите на чл.
3.2 от Допълнителното споразумение от 20.10.2009 г. и чл. 1.1 от
Допълнителното споразумение от 17.11.2011 г., според които непогасената
част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата по
кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от
гратисния период.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
е установена забрана за начисляване на лихва върху лихва, освен при
определени условия, съобразно наредба на Българската народна банка
/Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфичните провизии за
кредитен риск, обн., ДВ, бр. 38 от 11.04.2008 г./.
Със сключването на допълнително споразумение към договора за
кредит дългът, т.е. главницата е преструктурирана, което не противоречи на
чл. 13 от Наредбата. По отношение вида на лихвите, които банките
начисляват в съдебната практика преобладава становището, че за банките е
създаден специален режим за капитализиране на лихви при определени
условия, като анатоцизмът е явление, различно от капитализирането на лихви
от банките. Уговорката за капитализация, при която към неизискуемата
главница се прибавят лихви е допустимо - решение № 1101 от 28.05.2015 г.,
постановено по в.т.д. № 4503/2014 г. от САС.
Анюитетните вноски по договорите за кредит не са лихви, защото това
е сума, с която се погасява част от главницата и лихвата. Лихвата при
договорите за банков кредит не е мораторна /закъснителна/ лихва, т.е. тази,
която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане. По своята
правна и икономическа природа цената /възнаграждение/, което се заплаща
на кредитора за ползването на предоставените от него парични средства.Това
е цената на стойността на капитала, който се отчуждава за временно ползване.
В § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 9/2002 г. на БНБ /отм./ е дадено
легалното определение за капитализиране на лихвите, което приема, че това е
увеличаването на главницата за сметка на прибавянето към нея на дължими,
21
но непросрочени лихви.
Според вещото лице чрез капитализиране на просрочените задължения
кредитът е привеждан от просрочен в редовен, като без капитализациите
предсрочната изискуемост на кредита би настъпила на много ранен етап с
оглед констатираните нерегулярни плащания на вноските по кредита и
реализирани просрочия.
С Допълнителните споразуменията от 30.09.2010 г., б. „Г“ и от
17.11.2011 г., б. „В“, кредиторът се е отказал частично от вземането си за
наказателни лихви. В случая е налице само предоговаряне на дълга, което по
характера си е новиране, след като непогасяване на остатък от стария дълг
/главница и лихва/ е включен като главница в новия дълг. Старият дълг не
съществува, но има нов при други условия, при него вече е капитализирана
лихвата по стария, има нов погасителен план, т.е. променени са условията.
Това изменение е постигнато по двустранно съгласие на кредитора и
кретидополучателя и по своята същност е обективна новация по смисъла на
ЗЗД - решение № 59/21.03.2008 г. на ВнАС по в.т.д. № 9/2009 г./.
Настоящият състав намиар, че не са нищожни и клаузите на чл. 1.3 от
Допълнителното споразумение от 30.09.2010 г.; чл. 6 от Допълнителното
споразумение от 17.11.2011 г.; „невписаната“ падежна дата в раздел III т. 5 от
Договора за кредит от 16.11.2004 г. и в Допълнителните споразумения от
20.10.2009 г. и 30.09.2010 г.; „невписан отказ“ от вземане за наказателни
лихви от кредитора в т. „Г“ от Допълнителното споразумение от 20.10.2009
г., както и разпоредбите на т. 7 от Допълнителните споразумения от
20.10.2009 г. и 30.09.2010 г., както и т. 10 от Допълнителното споразумение
от 17.11.2011 г.
Това е така, защото:
Максималният размер на ГПР /годишен процент на разходите/ по
потребителските кредити е определен от ЗПК с измененията Д.В. бр. 35 от
2014 год., в сила от 23.07.2014 г. /чл. 19, ал. 4/, т.е. след сключване на
Допълнителното споразумение от 17.11.2011 г., поради това този закон не
простира действието си върху него. Независимо от това, максималният
размер на процента на разходите определен със закона - пет пъти размера на
законната лихва, може да служи за ориентир за еквивалентност и
22
добросъвестност и при положение, че в настоящия случай уговореният
размер е в пъти по-нисък от максималния допустим законово определен
размер, клаузата на чл. 6 от Допълнителното споразумение не е нищожна.
Съгласно т. 7 от Допълнителните споразумения от 20.10.2009 г. и
30.09.2010 г., както и т. 10 от Допълнителното споразумение от 17.11.2011 г.,
кредитополучателят се задължава да не получава кредити от други кредитни
или финансови институции в срок от 12 месеца от датата на подписване на
съответното Допълнително споразумение. В противен случай кредитът
започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с три
процентни пункта. По делото няма данни "Банка ДСК" ЕАД да е приложила
тези текстове и да е увеличила договорения лихвен процент с три пункта.
Непосочването на падежна дата в раздел III, т. 5 от Договора за кредит
от 16.11.2004 г. също не води до нищожност на договора или на част от него,
тъй като падежната дата може да се определи допълнително, включително и в
погасителния план, който е неразделна част от договора.
В случая не се твърди кредиторът да е начислил лихва за забава в по-
висок размер поради приемане на по - ранна дата от уговорената между
страните падежна дата.
Несъстоятелни са и твърденията за нищожност на Допълнителното
споразумение от 20.10.2009 г., поради „невписан отказ“ от вземане за
наказателни лихви от кредитора в т. „Г“ от същото споразумение, тъй като за
кредитора не е съществувало задължение за такъв отказ от лихви за забава. В
случая е налице предоговаряне на дълга, което е постигнато по двустранно
съгласие на кредитора и кретидополучателя, като са изменени изцяло
условията за погасяване на дълга. Кредиторът не се е отказал от вземането си
за наказателни лихви, но кредитът е приведен от просрочен в редовен в
интерес на кредитополучателя и е договорен гратисен период за издължаване
на главницата по кредита. С оглед това искът за прогласяване нищожността
на тези договорни клаузи се явява неоснователен.
Неоснователността на исковете за прогласяване нищожността на
23
цитираните по-горе клаузи на Договора и на Допълнителните споразумения
влече неоснователност на осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1
във вр. чл. 34 от ЗЗД, имащ предмет осъждането на ответника да върне на
ищеца заплатените от него на основание издадената Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1010/2017 г. парични суми, както следва: договорна лихва за
периода 01.01.2012 г. – 17.08.2017 г. за разликата над сумата от 3 358,51 лв.
до пълния предявен размер от 29 311,93 лв.; за сумата от 1092,11 лв. – лихва
за забава за периода 16.02.2012 г. – 17.08.2017 г.; за сумата от 828,19 лв. –
заемни такси; за сумата от 1 165,26 лв. – разноски в заповедното
производство; за сумата от 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
По предявения иск за унищожаване на Допълнително споразумение от
17.11.2011 г., поради обстоятелството, че същото е подписано от ищеца при
грешка, измама, заплашване и крайна нужда:
Съгласно чл. 33 от ЗЗД, Унищожаем е договорът, сключен поради
крайна нужда при явно неизгодни условия. Правото да се иска унищожение
се погасява в едногодишен срок от сключването на договора, който в случая е
изтекъл. Ответникът е направил възражение и този иск е неоснователен, като
погасен по давност.
Съгласно чл. 29 от ЗЗД, Измамата е основание за унищожение на
договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез
умишлено въвеждане в заблуждение.
Съгласно чл. 30 от ЗЗД, Заплашването е основание за унищожение на
договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от
трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗЗД, Грешката в предмета е основание за
унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи по
несъмнен начин наличието на някое от посочените основания за
24
унищожаемост на Допълнителното споразумение от 17.11.2011 г., тъй както
вече се каза, с това споразумение страните са привели дълга от просрочен в
редовен, като кредиторът се е отказал частично от вземането си за
наказателни лихви.
Не се установи ищецът да е бил принуден да прехвърли и фонда за ДПО
в „ДСК Родина“ АД, като подписал непопълнено от него заявление в деня на
сключване на допълнителното споразумение.
Ищецът на 28.11.2011 г. е подал заявление до Пенсионно-осигурителна
компания „ДСК - Родина“ АД за промяна на участие и прехвърляне на
натрупаните суми по индивидуалната партида в друг фонд за допълнително
задължително пенсионно осигуряване. Липсват каквито и да било
доказателства сключването на допълнителното споразумение да е било
обусловено от подаването на това заявление, респективно ищеца да е бил
въведен в заблуждение относно съществените елементи на договора.
Обстоятелството дали тестът в заявлението е написан саморъчно от
ищеца е без правно значение, след като същото е подписано от него. Освен
това отсъства връзка на това заявление с процесния Договор за кредит и с
Допълнителното споразумение.
Исковете за унищожаване на Допълнителното споразумение от
17.11.2011 г., на посочените основания са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
По предявените искове с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД, имащи за предмет осъждането на ответника да заплати обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, в размер на сумата от 124 180 лв.,
на която възлиза пазарната стойност на описания в исковата молба недвижим
имот – УПИ XX-2131, кв. 105 по плана на гр. Самоков, ведно с построената в
него двуетажна жилищна сграда, изнесен на публична продан в образуваното
изпълнително производство въз основа на Заповедта за изпълнение №
916/05.09.2017 г. по ч.гр.д. № 1010/2017 г. по описа на РС Самоков, както и за
заплащане на сумата 32 447,49 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, подробно описани в уточняваща молба, представена
25
на 05.12.2018 г.:
Настоящият състав намира, че събраните по делото доказателства не се
установява да е осъществен фактическият състав на посочената разпоредба.
Фактическият състав за реализиране на отговорността за непозволено
увреждане по чл. 49 от ЗЗД изисква в обективната действителност да са
настъпили следните юридически факти (материални предпоставки):
1/ деяние (действие или бездействие);
2/ противоправност (несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение);
3/ вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на
увредения или неговата психика и здраве);
4/ причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат
следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от
виновното противоправно поведение на делинквента);
5/ вина на делинквента, която съгласно разопредбата на чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД се предполага до нейното оборване;
6/ виновното лице да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа;
В процесния случай банката е упражнила законните си права както да
подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
така и да сезира съдебния изпълнител с молба по чл. 426 от ГПК за
пристъпване към изпълнение, като последното е започнало въз основа на
издадения изпълнителен лист.
Извършените в изпълнителното производство изпълнителни действия
са от съдебния изпълнител, а не от банката, поради което последната не носи
отговорност за тяхната законосъобразност.
Неоснователен е предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като не се доказаха твърденията на ищцата за
оказван дългогодишен натиск, целенасочени лъжи и подвеждане от
26
служители на банката при подписване на Допълнителните споразумения, от
което да са произтекли твърдените вреди. Не се установи по делото
противоправно поведение на служителите на банката при сключването и
изпълнението на Договора, вкл. при прилагането на клаузите, които ищецът
твърди за нищожни.
Освен това, дори едно действие или бездействие да е увреждащо, не
може да се търси обезщетение, ако за извършването му е дадено съгласие на
увредения - решение на ВКС 945-2009-IV Г.О. по гр.д. № 3026/2008 г.
Ищецът е подписал Договора и Допълнителните споразумения, с което
е дал своето съгласие за приложението на клаузите в тях.
Недоказано е твърдението, че банката чрез своите служители не е дала
своето съдействие на ищеца да изпълни задълженията си по договора, поради
което е налице забава на кредитора по чл. 95 от ЗЗД, за периода след 2012 г.,
тъй като не приела предложените от ищеца изменения на договора, респ. не
обявила по-рано кредита за предсрочно изискуем.
Банката многократно е давала възможност за доброволно изпълнение от
страна на ищцата на задълженията по кредита, предоставяла е облекчения
чрез сключените Допълнителни споразумения и приемала изпълнение в по-
малък от уговорения размер на вноските, с което е съдействала на
кредитополучателя да преодолее временните си затруднения, довели до
забава в обслужването на дълга.
Освен това, съдействие на банката не е необходимо, за да може ищецът
да изпълни паричното си задължение и банката няма задължение вместо
предоговаряне на кредита да обяви предсрочната му изискуемост в определен
срок след неизпълнението от страна на кредитополучателя, поради което тези
искове са неоснователни.
Всички исковете с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД са
неоснователни подлежат на отхвърляне.
С оглед на изложеното неоснователни са жалбите, подадени от ищеца
срещу първоначалното и допълнителното решение – предмет на настоящата
въззивна проверка, поради което следва да се потвърдят.
27
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 231 от 20.07.2020 г., постановено
по гр.д. № 465/2018 г. и допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с решение №
260206 от 10.06.2021 г. от Софийски окръжен съд.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28