РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Перник , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500253 по описа за 2021 година
С решение № 260295/10.03.2021 г., постановено по гр.д. № 5559/2019 г. по описа на
Пернишкия районен съд е осъден Ц. В. С. да заплати на "Топлофикация Перник" АД, гр. П.
сумата от общо 88.79 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № **, находящ се в ***, 6.20 лева –
обезщетение за забава за периода от 10.04.2018 г. до 19.02.2019 г. вкл. върху съответните
главници, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, както и сумата от
общо 37.50 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 1731/2019 г. по
описа на Пернишкия РС и сумата от общо 277.50 лева, представляваща разноски в
производството по гр.д. № 5559/2019 г. по описа на ПРС.
В установения от закона срок Ц. В. С., чрез адв. К., е обжалвал решението, като моли
същото да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Поддържа се, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят твърди, че искът е
неоснователен, защото не е доказано, че лицето е имало качеството „собственик“ или
„ползвател“ на топлоснабдения имот. Излагат се доводи за липса на валидно облигационно
правоотношение между страните, както и за допуснати от районния съд процесуални
нарушения.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемото дружество „Топлофикация Перник“ АД е подал
1
отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната част.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
По силата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в сила от
17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД , купувач на
топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на
вещно право на ползване в имот в топлоснабдена сграда.
В т.1 на ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС е прието, че
изброяването в чл.153, ал.1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване като клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Прието е също, че
договорът между реално ползващото имота лице и топлопреносното предприятие не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот, а подлежи на
доказване, например с молба за откриване на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
Настоящият състав, вземайки предвид разрешенията, дадени в цитираното ТР и въз основа
на събраните по делото доказателства, намира, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника за исковия период. Видно от приложения по
първоинстанцинното дело Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата
за държавните имоти от 1990 г., имот с адрес *** е продаден на В. С. И., с ЕГН: **********
през *** г., като последният е починал на *** г. и е оставил за свои наследници двамата си
сина: въззивникът Ц. В. С. и лицето Л. В. С.. Това обстоятелство се установява безспорно от
представеното и прието по делото Удостоверение за наследници изх.№ *** г. По
първоинстанцинното дело липсват доказателства в насока дали някой от двамата
наследници е придобил изключително право на собственост върху целия имот, поради което
правилно първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 5, ал. 1 Закона за
наследството, Ц.С. притежава ½ идеална част от собствеността върху процесния имот.
Ирелевантно е обстоятелството дали и кой от двамата съсобственици фактически е ползвал
имота. От горното следва, че в процесния период между ищеца – като снабдител на ТЕ и
2
ответника, в качеството на клиент на ТЕ за битови нужди, по силата на чл. 153 ЗЕ са
възникнали и са съществували облигационни отношения относно продажбата на ТЕ при
публично известни общи условия на ищеца.
Неоснователен е доводът в жалбата за неприложимост на ОУ за исковия период, основан на
твърдения, че същите не са публикувани по предвидения в закона ред. По силата на чл. 150,
ал.2 ЗЕ топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията
общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Т.е. за да
същите да бъдат приложими е от значение фактът на първото публикуване, а второто такова
има само оповестителен характер. В случая е представено копие от бр.82/3959 от 29.04.2008
г. на в."Съперник", в който са публикувани общите условия от което и следва, че същите са
влезли в сила и са приложими за спорния период.
В производството пред Районен съд – гр.Перник е допусната и изслушана комплексна
технико-икономическа експертиза, от която се установява че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – с подписването
на договор № *** г. с дружество „Техем сървисиз“ ЕООД, гр.С.. Налице е и договор между
ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение под № **, считано от *** г.
Сключен е и договор с дружеството „Директ” ЕООД - № *** г. Относно годността на
измервателните уреди, вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е
преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да
се използва за търговски измерване. Показанията му могат да се счетат за достоверни, а
количеството на топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно утвърдената
методика. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената
проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в СЕС. Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно
нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна
енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с
изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата се установява, че
главницата на задълженията за процесния период е в размер на 441.02 лева, което съвпада с
исковата претенция. От заключението се установява, че изравнителните сметки са изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като
преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
От експертизата в икономическата й част се установява, че през процесния период от
01.12.2017 г. до 30.04.2018 г. стойността на доставената топлинна енергия за имота е в
размер на 441.02 лева. Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено
върху главницата за процесния период от 08.02.2018 г. до 19.02.2019 г. е в размер на 36.55
лева и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи падежа на
3
периодичните плащания., като са съобразени и извършените в периода изравнителни
сметки. От експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено
редовно, досежно задълженията на ответника. На последно място се установява, че на
14.09.2020 г. е поспъпило плащане по партидата на процесния имот – в размер на 300 лева,
като с тази сума са погасени изцяло три вноски за обезщетение за забава – за периода от
08.02.2018 г. до 19.02.2019 г. върху съответните главници, две вноски за главница изцяло –
за периода от 01.12.2017 г. до 31.01.2018 г. и една частично – за м. 02.2018 г. /до сумата от
115.35 лева/. В тази връзка вещото лице е изчислило, че са погасени 275.85 лева за главница
и 24.15 лева за обезщетение за забава. Липсват данни за лицето, извършило плащането. След
направените плащания се установява, че остават да се дължат сумите от 165.17 лева –
главница за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2018 г. /като за м. 02.2018 г. частично/ и от
12.40 лева – обезщетение за забава за периода от 10.04.2018 г. до 19.02.2019 г.
Районният съд е обсъдил обстойно комплексната технико-икономическа експертиза.
Експертите не са задължени да правят заключенията си единствено по приложените по
делото документи, а може и въз основа на такива, които не са представени по делото –
справка и проверки в счетоводството и ведомостите на страните или трети лица и пр.. Ако
при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение по
делото, дори по които не му е била поставена задача, вещото лице е длъжно само да ги
посочи в заключението си. В настоящия случай се установява, че вещите лица са изготвили
заключенията си въз основа на приложените документи по делото, вписванията, извършени
в счетоводните книги на ищеца, вписванията в документи, предоставени от дружеството за
дялово разпределение. По делото са събрани писмени доказателства и заключения на
вещите лица, въз основа на които следва, че извършените от ищеца вписвания в
счетоводните книги са достоверни, в т. ч., че стойността на доставената в имота ТЕ е в
размерите, посочени в счетоводните сметки. Изпълнението на това задължение на ищеца,
съчетано с приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца да
служат като доказателство за фактурираното и осчетоводеното от него количество и
стойност топлоенергия, налага извод, че по делото е доказано, че ищецът е изпълнил
задължението си за реално доставяне на ТЕ в процесния имот за процесния период.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че всички възражения в жалбата относно
материалната легитимация на ответника, стойността и начинът на начислената ТЕ са
неоснователни и че по делото е доказано количеството на реално доставената до процесния
имот ТЕ. Следователно за процесния период от месец декември 2017 г. до месец април 2018
г. в полза на ищеца срещу ответника е възникнало вземане от 441,02 лева - главница за
стойността на топлинна енергия, а обезщетението за забава, начислено върху посочената
главница за периода от 08.02.20018 г. до 19.02.2019 г. е в размер на 36,55 лв., за които
размери и периоди сумите са установени от РС с обжалваното решение. По делото е
установено, че на 14.09.2020 г. е постъпило плащане по партидата на процесния имот в
размер на 300,00 лв., с което са погасени изцяло три вноски за обезщетение за забава за
4
периода от 08.02.2018 г. до 19.02.2019 г., две вноски за главница до пълния размер на
задължението за периода от 01.12.2017 г. до 31.01.2018 г., а задължението за м. февруари
2018 г. е частично погасено до сумата от 115,35 лв. След извършено приспадане, правилно
първоинстанционният съд е посочил, че остава задължение в размер на 165,17 лв. главница
за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2018 г., и 12,40 лв. – обезщетение за забава за периода от
10.04.2018 г. до 19.02.2019 г. Правилно Районен съд Перник е постановил, че ответникът
следва да отговаря за ½ от размера на установеното задължение, доколкото същият
притежава ½ идеална част от собствеността върху процесния имот.
Относно направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя за
прогласяване на нищожност на Общите условия, настоящият състав намира същото за
неоснователно.
Разпоредбата на чл.143 ЗЗП дефинира като неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В текстовете на чл.143, т.1 т.18 ЗЗП са изброени
възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от т.19 на чл.143 ЗЗП
изброяването е примерно, а не изчерпателно. Въззивникът не посочва конкретни клаузи и
обстоятелства, с оглед на които текстовете от Общите условия следва да се квалифицират
като неравноправни и съответно нищожни.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че по делото е установено, че ищецът
има вземане спрямо ответника за доставена топлинна енергия за исковия период в
постановения размер, поради което и обжалваното решение, с което искът е частично
уважен, следва да се потвърди.
В полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят и направените разноски във
въззивното производство в размер на 250 лв., включващи 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 150 лв. платено възнаграждение за особен представител.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260295/10.03.2021 г., постановено по гр.д. № 5559/2019г. по
описа на Пернишкия районен съд .
ОСЪЖДА Ц. В. С., с ЕГН: **********, да заплати на "Топлофикация- Перник"АД, гр. П.
сумата от 250 лв., представляващи разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6