Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 262519           18.11.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 5086 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с правно осн. чл.26, ал. 1 ЗЗД, вр. 22 ЗПК.

Ищцата М.С.Б. твърди, че е сключила с ответника договор за кредит от ******** Поддържа, че договорът е нищожен поради това, че накърнява добрите нрави и нарушава изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Прави искане да бъде прогласена нищожността на договора. Евентуално се поддържа искане да бъде прогласена само нищожността на клаузата от договора, която уговаря заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Ответникът „Изи асет мениджмънт“ АД намира, че са изпълнени изискванията на закона и не е налице недействителност на задължението, поради което моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

            Процесният договор за заем с № ****** бил сключен между страните на ****** По силата на същия ищцата получила заем в размер на 500 лева, която сума следвало да бъде върната на тринадесет месечни вноски от по 42,18 лв. /лист 13/. Определен бил годишен лихвен процент от 35 пункта и годишен процент на разходите - 41,68 пункта. В чл.4 от договора за заем било предвидено, че ищецът се задължава в срок от три дни от сключването на договора да осигури обезпечение, предостави от две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: удостоверен със служебна бележка от работодател нетен осигурителен доход над 1000 лв.; работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за заем с „Изи Асет Менижмънт“ АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови или финансови институции; или ако имат – кредитната им история в Централния кредитен регистър при БНБ за една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“. Втората форма на обезпечение била банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна тридесет дни, след крайния срок за заплащане на задълженията по договора. При неизпълнение на задължението за обезпечаване чл.4, ал.2 предвиждал, че заемополучателят дължи неустойка в размер на 225,94 лв. която се разсрочвала на равни части, прибавящи се към месечната вноска.

            Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че годишният процент на разходите изчислен съгласно заложените в договора параметри е равен на 41,6765 пункта. Уговорената в чл.4, ал.2 на договора неустойка оскъпява кредита с 141,20 % / лист 49/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена.

Неоснователни са доводите на ищцата свързани с нищожност на целия договор за кредит, поради нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Договорът възпроизвежда ясно размера на лихвения процент, годишния процент на разходите. Не е основателен доводът относно това, че клаузата с която е уговорена възнаградителната лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като превишава три пъти размера на законната лихва. В тази връзка следва да се има предвид, че цитираната от представителя на ищеца съдебна практика на Върховния касационен съд, е постановена преди да бъде приета нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК / обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г./ според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Тъй като възнаградителната лихва се включва като елемент в годишния процент на разходите, тя сама по себе си може и да надхвърля трикратния размер на законната лихва, стига заедно с другите редовни плащания да не се надхвърля ограничението относно общите разходи по кредита, прието с чл.19,  ал.4 ЗПК. В случая годишният процент на разходите по кредита е в рамките на приетото от законодателя ограничение – по-малък от петкратния размер на законната лихва.

            Основателни са доводите на ищцата относно недействителност на клаузата уреждаща неустойката.

Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

Уговорената в договора неустойка е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на акцесорното задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, то не определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятстува длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на предвидената в договора неустойката. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Следва да се посочи още, че клаузата уреждаща неустойката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

            С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск, като частично основателен следва да се уважи единствено досежно прогласяване недействителността на клаузата за неустойка.  

            По разноските:

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЗД ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 44 лв.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата 87лв. представляваща адв. хонорар.

Ответникът има право на разноски за юрисконсулт, които с оглед характера на делото съдът определя на 100 лв. Според отхвърлената част от исковете ищецът следва да дължи част от така определеното възнаграждение възлизаща на 71 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖНА, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, по иска предявен от М.С.Б.  ЕГН ********** с адрес *** против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 13157634 със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Джавахарлал Неру №28 „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, клаузата на чл.2 ал.2 от договор за потребителски кредит № **** /**** с която е уговорено заплащане на неустойка в размер на 225,94лв., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му относно прогласяване нищожността на целия договор за кредит.

 

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД да заплати на М.С.Б., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 44лв./четиридесет и четири лева/ деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД да заплати на адвокат Е.И. с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 87лв./осемдесет и седем лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

ОСЪЖДА М.С.Б. да заплати на „Изи Асет Мениджмънт” АД, на осн.чл.78, ал.3 ГПК, сумата 71 лв. /седемдесет и един лева/ деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/    

Вярно с оригинала.

С.Г.