РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Велико Търново, 20.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на двадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора Весела Кърчева, изслуша докладваното от
съдия Банев Административно дело № 128 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба с вх. №
1291/ 18.03.2022 г., подадена от *** С.Л. от ВТАК, като пълномощник на
„Камен-карс“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Елена, ул.
„Иван Момчилов“ № 108, ет. 3, ап. 9. Дружеството предявява иск срещу Областна дирекция на МВР - гр. Пазарджик, като претендира заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт – Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0367-000089/ 07.05.2021
г., издадена от началник на група в РУ – Велинград при ОД на МВР – Пазарджик, с
която на „Камен-карс“ ООД е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС
– лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ***за срок от 6 месеца, като са
иззети 2 броя регистрационни табели на автомобила. Изтъква, че посочената заповед
за прилагане на ПАМ е отменена с Решение № 856/ 12.11.2021 г. по адм. дело №
799/ 2021 г. на Административен съд – Пазарджик, влязло в сила. Иска се ответникът да бъде осъден да
заплати обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в общ размер на
7 950,88 лв., от които 750,88 лв. претърпени загуби и 7200,00 лв. –
пропуснати ползи, както и законната лихва върху общата сума на обезщетението,
считано от датата на завеждане на иска, до окончателното изплащане на
обезщетението. Като вреди изразяващи се в претърпени загуби ищецът сочи
извършените разходи за транспортиране на автомобила от гр. Велинград до гр.
Велико Търново, в размер на 420,00 лв., сумата 108,30 лв. изразходвана за
закупуване на нов акумулатор, тъй като текущият се е повредил поради продължително
неизползване на МПС, сумата 174,08 лв. – заплатена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за 6 месеца и сумата 48,50 лв. – стойността за 6
месеца на годишна винетна такса за ППС. Като пропуснати ползи вследствие на
незаконосъобразен акт ищецът претендира наемната цена на процесния автомобил за
периода, като сочи, че предметът на дейност на дружеството е отдаването на леки
автомобили под наем. Твърди, че актуалните офертни наемни цени за конкретния
автомобил са обявени на интернет страницата на „Камен-карс“ ООД, като същите
търпят редукция при договорено наемане за по-продължителен период, но не са
по-малки от 1 200,00 лв. на месец. Сочи, че за периода на действие на ПАМ
дружеството е било лишено от възможността да реализира финансови приходи от
отдаването под наем на лек автомобил „Фолксваген Туарег“, която марка и модел
са предпочитани от клиентите. Твърди и че конкретният времеви период от месец
май до месец ноември е такъв на усилена търговска дейност със сочения предмет,
а предвид продължителността на развилото се съдебно производство, дружеството
реално е изтърпяло изцяло административната принуда с произтичащите от нея
вреди. По тези съображения, развити в молбата, ищецът заявява претенция
ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените му имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи, които оценява в размер общо на 7 200,00
лв. – наемната цена за 6 месеца на автомобила, по отношение на който е наложена
отменената ПАМ. Претендира се и присъждане на направените в настоящото
производство разноски. В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си по делото, поддържа исковата
молба, така както е предявена.
Ответникът
по предявения иск – Областна дирекция на МВР – Пазарджик, чрез пълномощника си по делото ***К.П., в представен отговор на исковата молба
оспорва иска по основание и размер.
Развива подробни доводи за недоказаност както настъпването на самите сочени от
ищеца имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, така и претендирания
размер на същите, а също и на непосредствената причинно-следствена връзка между
отменената ПАМ и тези вреди. В тази връзка намира за недоказано изправно
техническо състояние на сочения лек автомобил „Фолксваген Туарег“ през
процесния период, което да позволява неговото използване по предназначение,
като изтъква и че ищецът е могъл в административното производство да поиска
спирането на предварителното изпълнение на оспорената ПАМ и така да избегне
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, но това не е било сторено.
Счита и че институтът на обезщетяването
при непозволено увреждане, не може да бъде превръщан в средство за
неоснователно обогатяване. Моли искът да бъде изцяло отхвърлен. Претендира
присъждане на разноски за процесуално представителство. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В съдебно
заседание, редовно призован, ответникът не изпраща представител.
Участващият в производството прокурор от
Окръжна прокуратура – В. Търново, пледира допустимост и частична основателност
на иска за причинените имуществени вреди. Счита, че същият е основателен в
частта за предявени имуществени вреди във вид на направени разходи, само за
сумата в размер на 420 лв., представляваща извършени разходи за транспортиране
на автомобила до гр. Велико Търново, тъй като само тези разходи счита за пряка
последица от издадения административен акт, отменен впоследствие като
незаконосъобразен. Останалите претендирани разходи счита, че не са в пряка
причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. Отделно от това посочва,
че част от тях са направени преди негово издаване. По отношение на
застраховката Гражданска отговорност, изтъква, че от представената полица се
установява, че са определени суми за разсрочено плащане, като не са налице
доказателства дали е бил платен изцяло пълният размер на застрахователната
премия, тъй като е възможно съответните вноски да не са платени. По отношение
на винетката, посочва, че не са представени доказателства за какъв период е
била заплатена и дали има основание да се претендира такъв размер на
обезщетение – за 6 месечен срок. Що се отнася до исковата претенция за
обезщетения за пропуснати ползи, счита, че действително дружеството-ищец е било
лишено от възможност да отдава под наем автомобила за определен времеви период
в следствие на ПАМ, но доколкото по делото не са ангажирани достатъчно
доказателства за това, че този автомобил е можел да бъде отдаван под наем през
всеки едни ден от въпросния 6 месечен период, счита, че претенцията за това
обезщетение е неоснователна. Предлага съдът да постанови решението си в този
смисъл.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищеца фактически обстоятелства, на които се основава искът и формулирания
петитум, определя предявения иск, като
такъв с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ. На основание алинея втора от същия текст, искът следва да бъде
разгледан по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като
взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От наличните по делото писмени
доказателства – представени от ищеца и тези съдържащи се в адм. д. № 799/ 2021
г. на Административен съд – Пазарджик, се установява, че със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0367-000089 от 07.05.2021
г. на началник Група към ОД на МВР – Пазарджик, РУ Велинград на ищеца е наложена ПАМ по чл.171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС – лек автомобил Фолксваген
Туарег с рег. № ***за срок от шест месеца, като със същата заповед са иззети 2 броя регистрационни табели на
автомобила. Заповедта е обоснована с това, че дружеството „Камен-карс“
ООД е предоставило, по силата на договор за отдаване под наем на лек автомобил
от 29.04.2021 г., собствения си автомобил – „Фолксваген Туарег“ с рег. № ***,
на О.З.И., който на 06.05.2021 г., в 14:50 часа, в гр. Велинград, обл.
Пазарджик, ул. „Патриарх Евтимий“, го е управлявал без да притежава СУМПС.
Против така издадената заповед е подадена жалба от „Камен-карс“ ООД,
представлявано от управителя А.Й.С., във връзка с която в Административен съд –
Пазарджик е образувано адм. дело № 799/ 2021 година. По делото е постановено
Решение № 856/ 12.11.2021 г., с което е отменена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0367-000089 от 07.05.2021 г., издадена
от началник Група към ОД на МВР – Пазарджик, РУ Велинград, с която спрямо
„Камен-карс“ ООД е приложена ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, като
незаконосъобразна. Решението като
необжалваемо е влязло в законна сила на 12.11.2021 година.
След отмяната на посочената заповед,
пред настоящия съд е предявена исковата молба на „Камен-карс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Иван Момчилов“ №
108, ет. 3, ап. 9, представлявано от управителя А.Й.С., поставила началото на
настоящото производство.
В рамките на настоящото производство като
доказателство по делото е вложено адм.д. № 799/ 2021 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик, съдържащо коментираните по-горе документи.
Приети като доказателства по делото са и
документите, представени с исковата молба, съгласно съдържащия се в нея опис,
Удостоверение за техническа изправност на ППС с Протокол № 23133698/ 13.08.2020
г. и три броя договори за отдаване под наем на лек автомобил, от дати
04.09.2020 г., 29.04.2021 г. и 04.01.2022 г. сключени между „Камен-карс“ ООД
като наемодател и физически лица, като наематели.
В хода на настоящото производство за
удостоверяване на претенцията за претърпени имуществени вреди ищецът ангажира
гласни доказателства. Разпитаният по делото свидетел И.М.М. – командирован като
работник от „Пауър секюрити груп“ в „Камен Карс“ ООД, посочи, че от 5 години
работи в „Пауър секюрити груп“, като повече от година е командирован в
„Камен-карс“ ООД. Там изпълнява длъжността „Работник по поддръжка на
автомобилите“, но помага и в офиса където преглежда имейлите, отговаря на
телефонни обаждания, проверява документацията на автомобилите - дали е изряден
технически. Посочва, че той изготвя договорите за наем на автомобилите, а
управителите ги проверяват и подписват. Относно снемането на регистрацията на автомобил
„Фолксваген Туарег“ заявява, че не помни конкретна дата, но е било миналата
година. Регистрацията била снета във Велинград поради представена фалшива
книжка от клиент. Именно той организирал прибирането на автомобила с репатриращ
автомобил, като разходите били заплатени от
фирма „Камен-карс“ ООД. Автомобилът стоял неизползван повече от 6
месеца, с оглед на което акумулаторът се повредил. Тъй като автомобилът се
водел по-висок клас (4х4) имало интерес към него, но често когато хората
разберяли, че автомобилът не може да бъде наеман се отказвали или се насочвали
към някакъв друг автомобил. Посочва, че фирмата притежава около 80 автомобила,
сред които още един „Фолксваген Туарег“, но той си имал резервации и нямало как
да бъде взет от клиент, за да бъде даден на друг. Имало и по-високи класове
автомобили от въпросния, но на по-високи цени. За летния сезон имало голяма
заетост, като свидетелят не може да каже колко клиенти са проявили интерес към
конкретния автомобил.
По искане на ищеца е допусната съдебно-икономическа
експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните. Съгласно
заключението на същата, дневната наемна
цена на процесния лек автомобил Фолксваген Туарег с рама WVGZZZ7LZ7D005794, година на производство 2006 г., при
ищеца за периода 07.12.2020 г. - 07.05.2021 г. е 64,00 лв.; за периода 07.11.2021 г. - 08.02.2022 г. е 64,00
лв. и за периода 09.02.2022 г. - 07.04.2022 г. е 74,00 лева. По отношение на
втория лек автомобил „Фолксваген Туарег“, с рама WVGZZZ7LZ5D064010 година
на производство 2005 г., ***е констатирало, че дневната наемна цена при ищеца
за периода 07.12.2020 г. - 07.05.2021 г. е 64,00 лв.; за периода 08.05.2021 г.
- 07.11.2021 г. е 64,00 лв.; за периода 07.11.2021 г. - 08.02.2022 г. е 64,00
лв. и за периода 09.02.2022 г. - 07.04.2022 г. е 74,00 лева. След анализ на
информацията, намираща се в официалните интернет страници на дружества,
извършващи аналогична по вид дейност с тази на ищеца, а именно www.allrentacars.com и www.toprentacar.bg, ***е констатирало, че дневната наемна
цена на лек автомобил „Фолксваген Туарег“ при посочените доставчици към момента
на проверката е 185,80 лева. По отношение на размера на месечната наемна цена
на процесния автомобил и на автомобили от същата марка и модел, производство
2006 г., ***е посочило, че размерът на наемната цена на леките автомобили
„Фолсваген Туарег“ за 1 месец при ищеца за периода 07.12.2020 г. - 07.05.2021
г., е както следва: отдаване под наем за 1 месец - индивидуална оферта с цена в
диапазона от 1 200,00 лв. до 1 647,00 лв., а размерът на наемната
цена на леките автомобили „Фолсваген Туарег“ за 1 месец за периода 09.02.2022
г. - до момента на проверката, е както следва: отдаване под наем за 1 месец -
индивидуална оферта с цена в диапазона от 1 400,00 лв. до 1 893,00
лева. Що се отнася до месечната наемна цена при другите дружества, извършващи
аналогична по вид дейност с тази на ищеца, ***е посочило, че цените за наем на
лек автомобил „Фолксваген Туарег“ са следните: отдаване под наем за 1 месец -
4 400,62 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В процесният случай се претендират
вреди от отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, издадена от началник група към ОД на МВР – Пазарджик, РУ
Велинград, като адресат на неблагоприятните последици, предвидени с тази
Заповед е ищецът. Ответникът – Областна дирекция на МВР – гр. Пазарджик е
юридическото лице, в състава на което е структурата, в която е зает издателя на
заповедта. Искът за отговорност на държавата за вреди, причинени от
незаконосъобразен акт на администрацията, е редовно предявен от надлежна
страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205, ал. 1
от АПК. Исковата молба е предявена пред родово и местно компетентен съд –
Административен съд - Велико Търново, съгласно Тълкувателно постановление № 2
от 19.05.2015 г. по ТД 2/ 2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на
ВАС, чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 133, ал. 5 от АПК, доколкото седалището на ищеца е в
гр. Елена.
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2,
предл. първо от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се
прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
/претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или от
незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.
В разглеждания случай безспорно се установи,
че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът – Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0367-000089 от 07.05.2021
г. на началник Група към ОД на МВР – Пазарджик, РУ Велинград, е отменен като незаконосъобразен с влязло
в сила съдебно решение, респективно налице е първата от материалноправните
предпоставки за уважаване на предявения иск.
Съгласно посочените по-горе правни
основания, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящото исково
производство са предявени искове за обезщетяване на претърпени имуществени
вреди в общ размер на 7 950,88 лв.,
от които 750,88 лв. претърпени загуби, в т.ч. от извършените разходи за
транспортиране на автомобила от гр. Велинград до гр. Велико Търново, в размер
на 420,00 лв.; сумата 108,30 лв. - изразходвана за закупуване на нов
акумулатор; сумата 174,08 лв. – заплатена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за 6 месеца и сумата 48,50 лв. – стойността за 6 месеца на годишна
винетна такса за ППС,
и 7 200,00 лв. – пропуснати ползи от
неизползването по предназначение /отдаване под наем/ на автомобила. Същите ще
подлежат на репариране само ако са в причинно следствена връзка с
незаконосъобразния административен акт и при доказване, че ако не е издаван
такъв акт вредата реално е нямало да настъпи. В тежест на ищеца е да докаже
действителното настъпване в патримониума му на вредите в търсения размер и на посоченото
основание.
Относно предявената претенция за
обезщетяване на имуществени вреди в размер на 420,00 лв., представляващи разходи за транспортиране на автомобила от
гр. Велинград до гр. Велико Търново. За установяване на същите ищецът ангажира
като доказателство Проформа фактура №********** от 07.05.2021 г. /л. 14 от
делото/. Видно от същата е, че на 07.05.2021 г. на ищеца е издадена проформа
фактура за услуга: „транспорт на автомобил от Велинград до Велико Търново на
07.05.2021 г.“ на стойност 420,00 лв., платими в брой. Доколкото фактурата
съдържа печат на доставчика – „Стеди 75“
ЕООД, съдът намира, че същата удостоверява действителното извършване на обективираната в нея услуга и нейното
заплащане. Всъщност това обстоятелство се установява и от показанията на
разпитания по делото свидетел И.М., който в съдебно заседание посочи, че именно
той е организирал прибирането на автомобила от Велинград, където е снета
регистрацията, като разходите за това са били заплатени от „Камен-карс“ ООД.
Предвид така изложеното се налага изводът, че за извършеното транспортиране на
автомобила от гр. Велинград до гр. Велико Търново, ищецът действително е
заплатил сумата от 420,00 лв., представляваща цената на услугата по
транспортиране. Следователно настъпило е неблагоприятно изменение в
имущественото състояние на дружеството.
При кумулативната даденост на първите
два елемента от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
дължима преценка доказан ли е третият елемент от същия, а именно наличието на
причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт на администрацията и
направения разход. В случая отмененият административен акт е заповед по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство, която по силата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП се прилага с мотивирана
заповед от ръководителя на службата за контрол по ЗДвП, респ. оправомощено от
този орган длъжностно лице. В разпоредбата на чл. 172, ал. 4, изр. 1 ЗДвП е
предвидено още, че в случаите по чл. 171, т. 2, т. 2а свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта
за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното
превозно средство, както и табелите с регистрационен номер. Изложената регламентация
означава, че още на 07.05.2021 г. ограничителната мярка първо, е приложена по
смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП чрез издаване на Заповед № 21-0367-000089 и
второ, че същата е наложена по смисъла на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, чрез
изземване на табелите с регистрационен номер. При това положение е невъзможно
въпросния автомобил да се придвижва по пътищата, отворени за обществено
ползване. Именно това е наложило и предприемане на действия от страна на ищеца
за прибирането на автомобила в гр. Велико Търново, където се осъществява
дейността на дружеството /тъй като ПАМ е наложена в гр. Велинград/, за което
същият е заплатил посочената по-горе сума. Нещо повече, видно е от приложената
проформа фактура, договарянето, респ. заплащането на транспорта на автомобила
от гр. Велинград до гр. Велико Търново е осъществено в деня, в който е наложена
ПАМ. При това положение, съдът намира, че в случая безспорно е налице пряка
причинна връзка между заплащането на посочената сума и отменения
административен акт.
За недоказани съдът намира
претендираните от ищеца материални вреди в размер на 108,30 лв., представляващи
стойността на закупен нов акумулатор
за автомобила. По делото са представени
фактура №**********/ 14.01.2022 г., издадена от „Автокомерс 93“ ООД и фискален бон към нея, от които се установява, че на
14.01.2022 г. дружеството „Камен-карс“
ООД е закупило акумулатор „ACBATTERY ASBO75-1
75 AH R+ 670 A” на стойност 108,30 лв.,
с ДДС. Липсват обаче доказателства, от които да се установи, че закупеният
акумулатор е бил предназначен именно за процесния автомобил. В същото време,
съдът не притежава необходимите специални знания в областта на
автомобилостроенето, посредством които да установи, че закупеният акумулатор е
от вид, поначало позволяващ да бъде монтиран на лек автомобил. Отделно от това,
времевият период между налагането на отменената ПАМ и закупуването на
коментирания акумулатор не предполага пряка обвързаност между двете събития, а
вероятност повреждането на акумулатора да е в резултат на действия или бездействие
на трети лица, опосредстващи тази връзка. В случая това е възможно да бъде
например нередовната поддръжка на акумулатора, чрез периодичното му зареждане,
на каквато сочат показанията на свидетеля М.. Както се каза, обосноваването на иска в производства
от вида на настоящото е изцяло в тежест на ищеца и същият следва да търпи
негативните последици от пасивното си процесуално поведение, изразяващо се в
непопълване на делото с необходимите доказателства.
По отношение на претендираните вреди от заплатена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за 6 месеца в размер на 174,08 лв., съдът намира, че
от една страна – доказателства за такива плащания от страна на ищцовото
дружество не се представят, а от друга действително нормата на чл. 483, ал. 1,
т. 1 от КЗ предвижда, че договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение. Тази регламентация, обаче, навежда единствено на извода, че
за срока, в който МПС е временно спряно от движение, задължените по закон лица
не дължат заплащане на такава застраховка по силата на самия закон. Заплащането
на нещо, което не е дължимо и то по силата на закона, не може да бъде вменено в
отговорност на трето лице, в случая държавата, респ. същото да се счита за
вреда, която подлежи на обезщетение. Обезщетението по ЗОДОВ изключва
заплащането на вреди, които са следствие на неправилно упражняване на законови
права.
Що се отнася до претендираните вреди в размер
на 48,50 лв. – стойността за 6 месеца
на годишна винетна такса за ППС, съдът намира, че аналогично на
изложеното по-горе по отношение на застраховката „Гражданска отговорност“,
доказателства за заплащането на такава не са налични по делото. От друга страна
заплащането на винетна такса не е скрепено
с принуда от страна на държавата, защото собствениците на моторни превозни средства, респективно лицата, които ги ползват и
управляват не са длъжни да заплатят подобна такса, а дължат такава само, ако
желаят да управляват съответното МПС на определени части от пътната мрежа, за които е предвидена такава
такса.
С други думи, таксата се заплаща по желание от
съответния субект, като условие за ползване на пътищата, включени в платената
пътна мрежа,
като разходите за нея не са обусловени от липсата или наличието на пречка за
използването на автомобила. В този
смисъл, фактическото лишаване на ищеца от възможността да употребява
собственото си МПС за определен период – при действието на ПАМ, няма за
последица дължимост на съответна част от този разход.
По отношение на претендираните от ищеца
имуществени вреди в размер на 7 200 лв., представляващи обезщетение за
пропуснати ползи от неизползването по
предназначение /отдаване под наем/ на автомобила за шест месеца, съдът
намира следното:
На първо място, следва да се посочи, че
пропусната полза, каквато се претендира в настоящото съдебно производство от
ищеца, в доктрината и съдебната практика се дефинира като неосъществено
увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това и в
резултат от деянието ищецът да е бил лишен от сигурна облага. В този смисъл
пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличението /в този смисъл е и тълкувателно решение
№ 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. дело № 3 от 2012 година/.
В случая обаче от наличните по делото
доказателства не се установява, че претендираната сума в размер на 7 200 лв.,
представляваща пропусната полза от нереализирани доходи е следствие на липсата
на възможност от страна на ищеца да ползва автомобила съобразно неговото
предназначение, а именно отдаване под наем, в периода от 6 месеца, обхващащ
времето на спирането му от движение с отменената в последствие като
незаконосъобразна ЗППАМ. Липсват доказателства, от които да се направи извод,
че през процесния период ищецът реално е щял да получи такъв доход от отдаване
под наем на автомобила. За обосноваване на тази си претенция ищецът представи
единствено три броя договори за отдаване под наем на процесния автомобил /л. 60
– л. 73/. Същите обаче не могат да обосноват извод за отдаването на автомобила
през целия шестмесечен период, още повече, че единият от тях е от период
значително предхождащ датата на прекратяване на регистрацията на автомобила с
отменената като незаконосъобразна ЗППАМ. Нещо повече, от показанията на
разпитания по делото свидетел И.М.М. се установи, че често когато хората,
желаещи да наемат процесния автомобил, разбирали, че не може да бъде наеман, се
насочвали към друг автомобил на ищеца, т.е. ищецът е реализирал приходи от
отдаване под наем, макар и не от автомобила, по отношение на който е наложена
ПАМ, отменена впоследствие като незаконосъобразна. Или иначе казано, от ищеца
не са представени доказателства, които да обосноват извод, че през периода на
действието на отменената ЗППАМ, е било ангажирано отдаването под наем на
автомобила, което не е осъществило. С оглед на това, не се установи наличието
на доход, който дружеството е пропуснало да реализира от неизползване на същия
автомобил през този период. Коректно установената от експерта дневна и месечна
наемна цена на процесния автомобил и на други автомобили от същата марка, модел
и година на производство, също не е в състояние да промени този извод. При тези
констатации и при липсата на доказателства за наличие на ангажимент за отдаване
под наем, който да е осуетен от спирането от движение на автомобила, причина за
което е незаконосъобразната заповед на ответника, причинно-следствената връзка
е прекъсната и не е ясно настъпили ли са или биха могли да настъпят имуществени
вреди от пропуснати ползи. Тези съображения обосновават извода на съда, че от
наложената незаконосъобразна ЗППАМ, отменена по съответния ред, за ищеца не се
установява да са настъпили претендираните имуществени вреди, представляващи
пропуснати ползи в размер на 7 200,00 лева.
С оглед на
изложеното искът, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от
„Камен-карс“ ООД срещу ОД на МВР – гр. Пазарджик се явява доказан и основателен
за сумата от 420,00 лева. За разликата от 420,00 лева до пълния предявен размер
от 7 950,88 лева, искът се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед
частичната основателност на главния иск, частично основателен се явява и
акцесорния иск за присъждане на законната лихва, върху сумата на обезщетението,
считано от 18.03.2022 г. - датата на завеждане на исковата молба.
Съгласно чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските за производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса и възнаграждението за един адвокат, съразмерно на
уважената част от иска.
В случая от
представения по делото Договор за правна защита и съдействие /л. 5 гръб от
делото/, се установява, че ищецът е заплатил в брой сумата от 800,00 лв. за
един адвокат. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл.
144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. В настоящия случай материалният интерес по делото е общо за
7 950,88 лева. Съгласно нормата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението, при интерес от 5 000 до 10
000 лева, какъвто е настоящият случай, е 580 лв. плюс 5 % за горницата над 5
000 лв. В конкретния случай адвокатско възнаграждение в претендирания размер от
800 лв. се явява прекомерно, поради което същото следва да бъде намалено до
727,54 лв. (580 + 5% х 2 950,88 лв.).
Така,
изхождайки от правилото за съразмерност, при намалено до 727,54 лв. адвокатско
възнаграждение, то съобразно уважената част от иска /в размер на 420,00 лева/,
съдът намира, че с решението по делото следва да присъди в полза на ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 38,43
лева.
В резултат на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски, в общ размер на 463,43 лева, представляващи 38,43 лева адвокатско възнаграждение, 25,00 лева
заплатена държавна такса за образуване на производството и 400,00 лева депозит за *** по съдебно – икономическа експертиза.
На основание
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, и
съразмерно на отхвърлената част от иска /в размер на 7 530,88 лева/ в
полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 189,44 лева
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – гр. Пазарджик да заплати на „Камен-карс“ ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Иван Момчилов“ № 108,
ет. 3, ап. 9,
сумата от 420,00 /четиристотин и двадесет/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от отменена като
незаконосъобразна Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21-0367-000089/ 07.05.2021 г., издадена
от началник на група в РУ – Велинград при ОД на МВР – Пазарджик, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 18.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата.
Отхвърля предявения от „Камен-карс“ ООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Елена, ул. „Иван Момчилов“ № 108, ет. 3, ап. 9, иск срещу Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – гр. Пазарджик, за присъждане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди над 420,00 лева до пълния претендиран размер от
7 950,88 лева.
Осъжда Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – гр. Пазарджик, да заплати на „Камен-карс“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Елена, ул. „Иван Момчилов“ № 108, ет. 3, ап. 9, направените в настоящото производство разноски общо в
размер на 463,43 лв. /четиристотин шестдесет и три
лева и четиридесет и три стотинки/.
Осъжда „Камен-карс“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Елена, ул. „Иван Момчилов“ № 108, ет. 3, ап. 9 да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – гр. Пазарджик сумата от 189,44 лв. /сто
осемдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: