Решение по дело №449/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Ф. Б. Т. от [населено място], [улица], срещу решение № 161/19.09.2024 г., постановено по АНД № 20241630200797 по описа на РС Монтана за 2024 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0996-000591/11.04.2024 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР Монтана,, РУ Монтана, с който за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане /КЗ/, на касатора е наложена глоба в размер на 250 лева, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, излага повторно факта, че бил спрян в деня, в който бил изписан от болницата, а и че веднага след това сключил задължителната застраховка“Гражданска отговорност“. Отправя искане за отмяна на въззивното решение, като вместо него да се постанови друго, с което да отмени атакуваното НП.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на въззивното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по съществото на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

Производството пред Районен съд Монтана е образувано по жалба от Ф. Б. Т. от [населено място], [улица], срещу наказателно постановление № 24-0996-000591/11.04.2024г., издадено от началник РУ в ОД на МВР Монтана, РУ Монтана, с който за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на касатора е наложена глоба в размер на 250 лева, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.

За да потвърди НП е прието от въззивния съд, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършването на нарушението и неговия автор. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на НП.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, вкл. представените в настоящото производство епикризи, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон не се доказват от събраните в производството доказателства.

От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на обжалваното НП, не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Събраните в рамките на въззивното производство доказателства в достатъчна степен изясняват фактическата обстановка. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност, за законосъобразност на определеното наказание „глоба“ като вид и размер. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за потвърждаване на НП изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 от АПК.

С разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е предвидено задължение за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Неизпълнението на това нормативно задължение е противоправно деяние – арг. чл. 638 от КЗ. Хипотезата на ал. 1, т. 1 на цитираната предвижда налагане на административно наказание – глоба в размер на 250 лева на физическо лице, което не е изпълнило задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В случая, извършването на нарушението по чл. 483, ал. 1 КЗ се явява доказано. По делото е безспорно установено, въз основа на приобщените писмени доказателства, че към момента на съставяне на АУАН, управляваният от касатора лек автомобил не е имал действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тази връзка, правилни са изводите на въззивния съдебен състав за доказаност на деянието – управление на МПС, регистрирано на територията на страната, което не е спряно от движение, без сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ – нарушение по чл. 483, ал. 1 от КЗ. Горните факти се потвърждават и изложеното в жалбата от касатора, „ че веднага след това сключил въпросната застраховка.“, копие от същата е приложено в производството. От което се установява, че застраховката е сключена след около два часа след проверката и се установява началната дата на покритие на застраховката „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил, собственост на касатора, а именно от 16.50 часа на 18.03.2024 г. Следователно, към 14.33 ч., когато е съставен АУАН, превозното средство е без активно действаща застраховка „Гражданска отговорност“. В този смисъл, неоснователно е възражението на касатора относно наличието на валидна застраховка, до колкото към момента на проверката той не е имал действащ застрахователен договор и такъв не е представен в производството по оспорване.

Законосъобразно от административнонаказващият орган е определен и размера на наказанието – за извършеното нарушение по чл. 483, ал. 1 КЗ, за следва да бъде приложена санкцията по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, а именно „глоба“ в размер на 250 лева.

При така съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо от АПК, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 161/19.09.2024 г., постановено по АНД № 20241630200797 по описа на РС Монтана за 2024 г.

Решението не подлежи на обжалване.