ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28
гр. гр. София , 30.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Х. Райчева
Магдалена А. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира Х. Райчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600121 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341 ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.М. Т. защитник на подсъдимите Г. И.
А. и Н. И. А. срещу протоколно определение на СНС XII-ти състав от
18.03.2021 г. по нохд №3541/20г., с коeто е оставено без уважение искането на
двамата подсъдими и техния защитник за изменение мярката им за
неотклонение „задържане под стажа“ в по-лека.
В частната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на определението, поради приетото в него, че липсват
основания да бъде променена най-тежката мярка за неотклонение,
изпълнявана по отношение на подсъдимите. Претендира се липса на
обосновано предположение по обвинението в престъпление по чл.129 ал.1 от
НК във връзка с показанията на пострадалия А.. Оспорват се също на този
етап опасностите от извършване на престъпление с оглед изтеклия
продължителен срок от първоначалното задържане на лицата, внесения
обвинителен акт, извършените съдопроизводствени действия и липсата на
предходна съдимост. Изтъкват се добрите характеристични данни за двамата
жалбоподатели, обстоятелството, че са упражнявали трудова дейност, имат
семейства и малолетни деца. Иска се по-лека мярка за неотклонение –
„домашен арест“, „гаранция“ или „подписка“ като бъде направен баланс
между личния и обществения интерес.
Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА
1
Подсъдимите Г.А. и Н.А. са предадени на съд на 21.12.2020г. с
обвинителен акт на Специализираната прокуратура пр.пр.740/2020г. по
обвинения в престъпления по чл.321 ал.6, чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр. ал.1 от НК, както и по чл.354а ал.3 т.1 от НК въз основа на който е
образувано нохд № 3541/2020г. на СНС XII-ти състав.
Съдебното производство е стартирало на 28.01.2021г. с провеждане на
разпоредителното заседание, след което са били насрочени няколко дати за
съдебни заседания, две от които проведени на 25.02 и 18.03.2021г., а
следващото предстои на 01.04.2020г.
Неоснователно е възражението на адв.Т. за липса на обоснованото
подозрение по обвинението по чл.129 от НК, за което подсъдимите са
предадени на съд при условията на съучастие. Не може да бъде споделено
становището, че с разпитът на пострадалия на 18.03.2021г. тезата на
прокуратурата за нанесени телесни повреди в рамките на обвинителния акт е
разколебана. Пред съда пострадалият е описал подробно множеството
нанесени му телесни увреждания и продължителния период на
възстановяване. На този етап и в това производство няма как да бъдат
анализирани и съпоставяни показанията на пострадалия свидетел С. А. с
останалите доказателства по делото, още повече, че не са изслушани вещите
лица по назначените съдебно-медицински експертизи, представени са нови
писмени доказателства от медицинско естество, престои разпитът на
останалите свидетели по делото, в това число и очевидци на деянието по
чл.129 ал.2 вр.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, относно състоянието на пострадалия, в
което е бил открит непосредствено след нанесения му побой. Следва да се
отбележи, че съобразно внесения обвинителен акт показанията на
пострадалия не са единственото доказателствено средство в подкрепа на
обвинителната теза, които следва да бъдат обсъдени от съда в крайния акт
по съществото на делото.
Към настоящият момент от развитието на производството не е налице
промяна в обстоятелствата, налагаща изменение на изтърпяваната мярка за
процесуална принуда по отношение на двамата подсъдими, тъй като рискът
от извършване на престъпление не е отпаднал, независимо от изтеклия срок и
чистото съдебно минало на жалбоподателите. Дори и без да се засяга и
коментира към момента първото обвинение за престъпление по чл.321 ал.6 от
НК, обвинението по чл.129 ал.1 от НК, касаещо посегателство срещу
телесната неприкосновеност на пострадалия св.С.А. е квалифицирано при
форма на съучастническа дейност, от три лица, с брутални действия, на
публично място, по отношение на журналист, вероятно по чужда поръчка
срещу парична сума. Според изготвените до момента съдебно-медицинските
експертизи и внесения обвинителен акт на пострадалия са били причинени
три средни телесни повреди. Събраните в хода на досъдебното производство
показания на свидетели, протоколи за разпознаване, писмени и веществени
2
доказателства, заключения на съдебно-технически експертизи, показанията на
пострадалия от 18.03.21г. пред съда не разколебават на този етап
обоснованото предположение по това обвинение, при спазване и гарантиране
презумпцията за невиновност. Рискът от извършване на престъпление е
обусловен и от наличието на друго обвинение за държане на наркотично
вещество, в случая кокаин квалифицирано по чл.354а ал.3 т.1 от НК и за
двамата подсъдими, по което обосновано подозрение е подкрепено от
съответните протоколи за обиск и изземване и заключение на
физикохимични експертизи.
Опасността от извършване на престъпление настоящата инстанция не
свързва с процесуалното поведение на подсъдимите и с риска да се
въздейства върху доказателствата, а с други фактори посочени по-горе,
поради което съдът не взима в предвид доводите в жалбата по повод
заявеното искане за провеждане на съкратено съдебно следствие.
Не може да бъде възприето оплакването, че съдебното производство се
провежда в неразумен срок, в това число и срокът, в който се изтърпява
мярката за неотклонение „задържане под стража“ от страна на
жалбоподателите. Доколкото в съдебната фаза задържането не е ограничено с
конкретни срокове разумният характер се преценява от гледна точка на
спецификите на конкретното производство, обстоятелства по делото,
неговият предмет, сложност и страни, поведението на жалбоподателя и
националните органи. В конкретния случай следва да бъде отчетено, че
съдебната фаза е в начален стадий и тепърва предстои разпит на свидетелите
и вещите лица. Не могат да бъдат игнорирани данните от досъдебното
производство характеризиращи жалбоподателите като конфликтни личности,
разрешаващи проблемите си с побоища, както и данните за други подобни
поръчки за побой на лица. Мярката за неотклонение има за цел да обезпечи
подсъдимия за нуждите на наказателен процес, която процесуална принуда в
конкретния случай е била съобразена индивидуално с всички обстоятелства
предвидени в чл.56 ал.3 и чл.66 НПК, както и в съответствие с целите в чл.57
в НПК за всеки един от подсъдимите, като е бил постигнат баланс между
обществения и личния интерес. Понастоящем не са налице нови
обстоятелства налагащи нейната промяна. Следва да се отбележи, че срокът
от единадесет месеца, в който подсъдимите изтърпяват най-тежката мярка за
процесуална принуда съпоставен с всички посочени обстоятелства е разумен
и съобразен с НПК и европейските стандарти. Насрочени са множество
съдебни заседания за разглеждане на делото, през кратки интервали от време,
като съдът е взел всички необходими мерки за приключване на разследването
в разумен срок, съобразявайки се исканията и ангажиментите на страните.
Предвид изложените съображения въззивния съд намира частната
жалба за неоснователна, а атакуваното определение за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено и на основание
3
чл.341 ал.2 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 18.03.2021 г. по нохд №
3541/2020г. на СНС XII ти с-в, с което е оставено без уважение искането на
подсъдимите Г. И. А. и Н. И. А. за изменение мярката неотклонение
„задържане под стража“ на всеки един от тях в по-лека.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4