Р Е Ш Е Н И
Е
№
261176 01.11.2021
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На
седми октомври две хиляди двадесет и
първа година
В
публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при
секретаря Станка Добрева
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело
№ 7179 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **********, представлявано от ****, действащо чрез
пълномощника си адвокат ****, против А.С.Б. с ЕГН **********, адрес: ***, с
която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 164/17.08.2021 г. по
ч.гр.д. № 375/2020 г. по описа на Поморийския районен съд, а именно: сумата от
119. 91 лева, представляваща обезщетение /неустойка/ за неизпълнен договор с
клиентски номер ****от 23.08.2016г., сключен между А.С.Б. и „Българска
Телекомуникационна Компания“ ЕАД, обективирано във фактура №
**********/01.08.2017 г., формирана от трикратния размер на месечните
абонаментни такси за вяска услуга, поради неизпълнението на задълженията на
абоната да заплати в срок потребените от него услуги, поради което и с оглед
уговорките по договора мобилният оператор е прекратил същият и търси плащането
на уговорената неустойка, като вземането му е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ЕАД с
договор за цесия от 16.10.2018 г., а след това от последното на ищцовото
дружество с договор за цесия от 01.10.2019 г. , ведно със законната лихва за
забава от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 12.08.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането. Моли се и за присъждането на направените по делото разноски, в това
число и на тези за заповедното производство.
Основанията за дължимост на
търсените суми се основават на твърдения за съществувало облигационно
правоотношение по горния договор между ответницата и „БТК“ ЕАД, съобразно
уговорките по който е дължима търсената в настоящото производство неустойка.
Съобразно горепосочените договори за цесия, за които се твърди, че са
достигнали до ответника с получаването на исковата молба и приложенията към
нея, ищцовото дружество се явява носител на претендираното вземане.
Правното основание на предявените
искове е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 92 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
В законоустановения срок е постъпил
писмен отговор от страна на ответника, с който на първо място се сочи за
недопустимостта на иска, поради ненадлежно упражняване на правото за
предявяването на установителния иск по чл. 422 от ГПК, обвързано с преклузивен
едномесечен срок, което не се споделя от съда, тъй като длъжникът е депозира в срок възражение срещу
заповедта, поради което съдът е дал указания на заявителя за предявяване на
иск, като съобщението в тази връзка е получено от него на 26.08.2020 г., а
същият е изпратил исковата си молба по пощата на 28.09.2020 г., като 26.09.2020
г.е събота неприсъствен ден, при което съгласно правилото на чл. 60, ал. 6 от ГПК се налага извода, че искът е предявен в предвидения от закона едномесечен
срок. Твърди се, че ищцовото дружество не е надлежен носител на претендираното
вземане и съответно не е легитимиран ищец, като се излагат доводи в тази
връзка, които обаче са по съществото на спора, но не и такива досежно
допустимостта на претенецията, доколкото ищецът твърди, че е носител на
търсеното вземане, което обуславя и правния му интерес от воденото на иска.
Дали това действително е така е въпрос по съществото на спора, по който съдът
следва да се произнесе с крайния си съдебен акт. Твърди се също така, че
липсвало ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, което би
било нередовност на исковата молба, каквото съдът намира, че не налице в
случая, тъй като са ясно изложени фактите и обстоятелствата, на които се
основава иска. По същество не се оспорва наличието на договорно правоотношение
между ответницата и „БТК“ ЕАД, чиито условия и клаузи били съвсем различни от
изложените такива в исковата молба, като не били спазени договорките относно
цената на комбинираните услуги, като излага подробно доводите си в тази връзка.
Излага се, че в крайна сметка, че не се дължи търсената неустойка, тъй като не
са били налице предпоставките за едностранно прекратяване на договора, като
мобилният оператор бил некоректен. Оспорват се и приложените към исковата молба
фактури, в това число и по отношение на размера на търсените суми и периодите, за които се отнасят същите.
Депозира се и възражение за изтекла погасителна давност.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на насрещната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 164/17.08.2020 г. по ч.гр.д. № 375/2020 г. по
описа на Бургаския районен съд е разпоредено длъжникът-ответник да заплати на
ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът е депозирал в срок възражение срещу
заповедта, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал.
1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което
и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по
настоящето производство.
Съществувалите
между ответника и „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД /“БТК“ ЕАД/ договорни
отношения се установяват от представените по делото договор с клиентски номер ****от
23.08.2016 г. досежно мобилeн номер ****по СИМ сериен номер **** на абонаментен
план Виваком Smart S + мобилен номер **** по
СИМ сериен номер **** на абонаментен план i-Traffic S и допълнителните услуги към тях – удвоени МВ на
максимална скорост и неограничени минути. Така и съгласно договора ако същият
бъде прекратен преди изтичането на уговорения срок, по искането или вината на
абоната, включително и при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“
ЕАД неустойка, равна на оставящите до края на срока, но не повече от трикратния
им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния
стандартен абонамент без отстъпка. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на
задълженията за заплащане на дължимите суми за потребените услуги и месечния
абонамент мобилният оператор едностранно предсрочно е прекратил договора на
04.07.2017 г., като е начислил и неустойката, уговорена в него формирана като
сбор от следните суми: 59. 97 лв. за абонаментен план Виваком Smart S + /3
абонамента по 19. 99 лв./, 29. 97 лв. за абонаментен план i-Traffic S /3
абонамента по 9. 99 лв./, 24. 00 лв. за неограничени минути / три по 8.00 лв./
и 5. 97 лв. за удвоени МВ на максимална скорост /три по 1. 99 лв./ или общо
неустойка в размер на 119. 91 лв.
С
влязлото в сила решение по гр.д. № 8145/2020 г. по описа на Районен съд –
Бургас е отхвърлен иска на „ЮБЦ“ ЕООД против А.С.Б. за установяване със сила на
пресъдено нещо, че му дължи сумата от 73.85 лв. – стойност на далекосъобщителни
услуги, дължима за периода от 01.03.2017 год. до 31.07.2017 год. по договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга от 20.08.2016 год. и допълнително
споразумение от 23.08.2016 год., сключени между длъжника и “Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ведно с мораторна лихва в размер на 20.34
лв., начислена върху горната главница за периода от 21.07.2017 год. до
01.04.2020 год., които вземания са прехвърлени в полза на „ЮБЦ“ ЕООД с договор
за цесия от 01.10.2019 год. и за които по ч.гр.д. № 309/2020 год. на Районен
съд - Поморие е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК. Т.е. към настоящия момент е установено, че ответницата не дължи на
ищцовото дружество сумите, поради неплащането на които се твърди е начислена
заявената в настоящото производство неустойка. При това положение се налага
извода, че липсва виновно неизпълнение на поетите задължения по договора и в
частност неплащане на дължими суми, поради което и само на това основание не се
дължи и неустойката.
Поради
изложените съображения съдът намира, че искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен, без да е необходимо да се изследва валидността на цесията,
уведомяване на длъжника и т.н., тъй като цедентът е прехвърлил вземане за
неустойка към ответника, каквото всъщност няма.
При този изход на спора се явява неоснователна
и претенция на ищцовото дружество за присъждане на разноските по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на „ЮБЦ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********,
представлявано от ****, действащо чрез пълномощника си адвокат ****, против А.С.Б. с ЕГН **********, адрес: ***,
за установяване дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 164/17.08.2021
г. по ч.гр.д. № 375/2020 г. по описа на Поморийския районен съд, а именно: сумата от 119. 91 лева, представляваща
обезщетение /неустойка/ за неизпълнен договор с клиентски номер ****от
23.08.2016 г., сключен между А.С.Б. и „Българска Телекомуникационна Компания“
ЕАД, обективирано във фактура № **********/01.08.2017г., формирана от
трикратния размер на месечните абонаментни такси за вяска услуга, поради
неизпълнението на задълженията на абоната да заплати в срок потребените от него
услуги, цедирано на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК - 12.08.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.