№ 20936
гр. София, 18.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110139164 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 152678/21.07.2022 г., уточнена с молба с
вх. № 166307/09.08.2022 г. и с молба с вх. № 171054/16.08.2022 г., с правно
основание чл. 8 от ЗЗДН, подадена от Н. ЛЮБ. П., действащ лично и като
баща и законен представител на детето В. Н. П., с която търси защита за себе
си и за детето си срещу ЦВ. П. П., П. ВЛ. ПР. и В. Г. ПР.. За първата
ответница се твърди, че е съпруга на молителя и майка на детето, а за втория
и третия ответник се твърди, че са родители на Ц.П., респ. баба и дядо на
детето по майчина линия.
В първоначалната молба, по която е образувано производството по
настоящото дело, са изложени твърдения, че молителят и видял за последно
детето си на рождения му ден – 15.02.2020 г., след което и до момента на
подаване на сезиращата молба ответниците намират всевъзможни начини да
осуетят контактите му с дъщеря му. Сочи се, че за Н.П. е неизвестно
местонахождението на Виктория, като според него са налице обективни
данни, че тя е била изведена незаконно извън територията на страната от
ответниците и се намира във Великобритания.
С две последователни разпореждания от 22.07.2022 г. и от 11.08.2022 г.
съдът е дал конкретни указания на молителя за отстраняване на
констатираните нередовности в молбите му от 21.07.2022 г. и от 09.08.2022 г.,
като изрично му е посочил последиците от неизпълнение на така дадените му
указания.
Така с молба с вх. № 166307/09.08.2022 г. допълнително се уточнява
каква е връзката между страните, предвид изискването на чл. 9, ал. 1, т. 3 от
ЗЗДН, като по отношение даденото от съда указания да се опишат действията
на ответниците, които попадат в срока по чл. 10 от ЗЗДН /до един месец
преди подаване на молбата за защита/, отново се излагат фактически
1
твърдения, отнасящи се до укриването на детето от страна на ответниците и
предположението, че последното се намира във Великобритания без знанието
и съгласието на бащата, но и се посочва, че на 05.06.2022 г. ответниците са
преминали държавната граница /за когато се предполага, че и детето е
напуснало страната, но това е станало по незаконен, скрит и вероятно вреден
за здравето му начин/, като П.П. и В.П. са се върнали в България на
19.06.2022 г. Отново се сочи продължителност и непрекъснатост на
действията на ответниците, свързани с криене на детето, с оглед на което с
разпореждане № 73304/11.08.2022 г. съдът е указал на молителя да опише
конкретно и подробно действията на всеки един от тях в периода от
21.06.2022 г. до 21.07.2022 г., свързани с укриване на детето, по време, място
и начин на извършване, при съобразяване с предходното разпореждане.
С молба с вх. № 171054/16.08.2022 г. молителят излага, че счита, че към
момента е изпълнил указанията на съда, като фактите – такива, каквито ги
знае, са описани в предходните подадени молби.
Предвид всички гореизложено, по така депозираната молба за защита
съдът намира следното:
На първо място, според чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН молбата се подава в срок
до един месец от акта на домашно насилие. Така определеният срок е
преклузивен и изтичането му е процесуална пречка за допустимостта на
молбата по чл. 8, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН. В случая молителят твърди,
че ответниците са извършвали спрямо него и детето му системни актове на
домашно насилие още от 2020 г., изразяващи се основно в укриване на
дъщеря му и възпрепятстване контактите му с нея, като за конкретно тяхно
действие посочва последно това да е било на 05.06.2022 г., за когато твърди,
че има данни те са напуснали пределите на Република България заедно с
Виктория /макар по отношение на детето липсва регистрирано преминаване
на ГКПП/. Нещо повече, въпреки че основният акцент на молителя да попада
върху това, че актове на насилие се изразяват в укриването на Виктория от
него, се посочва, че след напускането на детето на страната на 05.06.2022 г.,
то се е установило заедно с неговата майка във Великобритания, а П.П. и В.П.
са се върнали в България на 19.06.2022 г., като за след тази дата липсват
изложени каквито и да било фактически твърдения за това какви са били
действията на тези двама ответници, свързани с укриването на детето, в
каквато насока и съдът е дал изрични указания на молителя. Предвид
изложеното, доколкото Н. ЛЮБ. П. не релевира и не излага с указаната му от
съда конкретика извършени от ответниците действия, които да попадат в
срока по чл. 10 от ЗЗДН /до един месец преди подаване на молбата за защита/,
то последният, изчислен съобразно чл. 60, ал. 3 от ГПК, приложим в
настоящото производство съобразно препращата норма на § 1 от ЗР на ЗЗДН,
е изтекъл към датата на депозиране на молбата за защита от домашно
насилие – 21.07.2022 г. Действително в молбата за защита от домашно
насилие се изнасят твърдения за упражняван системен тормоз върху молителя
и детето от страна на ответниците, но всякога последният акт от сочената
2
системност следва да попада в срока по чл. 10 от ЗЗДН, а същата сама по себе
си има значение при извършване на преценка за основателност на търсената
защита, респ. за тежестта на мерките за защита, но единствено при
процесуално допустима молба. В молбата за защита, предмет на настоящото
разглеждане, липсва описание по време, място и начин на извършване на
конкретен акт на домашно насилие, осъществен от ответниците спрямо
молителя и детето, извършен в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, т.е в периода
21.06.2022 г. – 21.07.2022 г., поради което и само на това основание молбата
за защита по ЗЗДН, предмет на настоящото производство, е недопустима и
като такава, ведно с приложенията, следва да бъде върната, а производството
по делото – да бъде прекратено.
На следващо място настоящият съдебен състав е необходимо да
акцентира, че изискванията към молителя да индивидуализа по указния му от
съда начин конкретните действия на ответниците, попадащи в срока по чл. 10,
ал. 1 от ЗЗДН, за които същият счита, че осъществяват признаците на
домашно насилие, не е самоцелно, а е насочено както към гарантиране
правото на защита на последните в производството и обособяването на тези
обособяване, за които същите са привлечени по делото, но и за установяване
предмета на делото и от страна на съда с оглед последващата му преценка за
допустимост и основателност на претенцията, включително с извеждането на
това кои ще са фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване
в производството.
На последно място и за пълнота СРС намира за меродавно да отбележи,
че обстоятелствата, посочени в молбата за защита, респ. в молбите -
уточнения, не съдържат признаци на акт, респ. актове на домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Съгласно цитираната разпоредба - домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие. Следва да се отбележи, че
манипулирането, настройването на детето против другия родител, желанието
на единия от родителите да прекарва основно и преимуществено по-голяма
част от време си с него, и изобщо – възпитаването му по начин, вреден за
неговото нормално и физическо, умствено, нравствено и социално развитие,
не представлява противоправно поведение /като противоправността се явява
елемент от фактическия състав на домашното насилие/, а е основание за
промяна мерките на упражняване на родителските права /арг. от чл. 59, ал.9
СК/, респ. образувано на съответно производство, по което да бъдат
определени такива, а не за защита по ЗЗДН /в този смисъл Определение №
1159/11.02.2022 г. по ч. гр. дело № 20221100501037/2022 г. на СГС/. Нещо
повече, в процесния случай молителят изрично посочва, че между него и
3
съпругата му е налице висящо дело, свързано с упражняването на родителите
права над детето и неговото местоживеене, по което няма както постановен
окончателен влязъл в сила съдебен акт, така и определени привременни
мерки. Всеки един от двамата родители има еднаквото право да иска детето
да бъде с него, а при разногласие между родителите при кого да бъде то и
какъв да бъде режимът му на контакт с другия родител, спорът се решава по
съдебен ред. При липсата на постановено определение по чл. 127, ал. 3 СК
или решение по чл. 127, ал. 3 СК, отказът на единия родител да даде на
другия родител детето в избрано от последния момент и за период, не е
противоправен. Съответно, макар наличните по делото данни за влошени
отношения и спорове между родителите относно осъществяването на режима
на лични отношения на бащата с детето, то тяхното описание в молбата за
защита не може да се квалифицира като домашно насилие. Освен това, този
закон няма за цел да реализира изпълнението на съдебни актове по
отношение на мерките за осъществяване режима на виждане на родител с
дете. В случай, че има влязъл в сила съдебен акт, респ. определение за
привременни мерки, с който е определен режим на лични отношения на
молителя с детето, то същият подлежи на принудително изпълнение, ако
ответницата препятства правото му да осъществява контакти с детето си,
съобразно с предвидения в закона начин за изпълнението на съдебни актове
по реда на изпълнителното производство, а не чрез сезиране на съда по реда
на производството по ЗЗДН. Целта на ЗЗДН е да се защитят лица, пострадали
действително от домашно насилие, а не разрешаването на спорове за
родителски права и/или за режим на лични отношения между децата и
родителите – за това разрешаване законодателят е предвидил друг ред /в този
смисъл Решение № 4006 от 2.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 5874/2019 г., II
бр. възз. състав; Решение № 266421 от 4.11.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
4409/2021 г. I бр. възз. състав; Решение № 2717 от 5.04.2016 г. на СГС по в.
гр. д. № 16759/2015 г., I бр. възз. Състав/. При това положение и доколкото
описаното в молбата за защита изначално не може да се квалифицира като
домашно насилие, настоящият съдебен състав счита, че се касае за
допустимостта на молбата, а не за нейната основателност. Освен това, важно
е да се има предвид и че предвидените в закона мерки за защита от домашно
насилие не могат да бъдат адекватно приложени, когато се касае за твърдение
за неизпълнение на режим на лични отношения между родител-дете, т.е.
същите няма да могат да постигнат целта на закона, напротив, чрез тях би се
достигнало до отчуждаване на детето и от другия родител. Висшият интерес
на всяко дете предполага общуване и с двамата родители. Така например, ако
бъде приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, майката да не
доближава детето, се стига до абсурдната ситуация, в която детето да остане
без да може да общува с с нея поради наложената мярка, а мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 4 ЗЗДН въобще не може да бъде наложена, тъй като е налице висящо
производство между страните за родителски права. В подобни случаи следва
родителите да работят за повишаване на родителския си капацитет, за да
4
предоставят на детето си спокойна среда за израстване и усилията и
средствата, които влагат във водене на подобни спорове, да вложат в
предоставяне на любов и грижовна среда за израстването му.
Мотивиран от изложеното и на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с
чл. 130 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА молба с вх. № 152678/21.07.2022 г., уточнена с молба с вх. №
166307/09.08.2022 г. и с молба с вх. № 171054/16.08.2022 г., ведно с
приложенията към тах, с правно основание чл. 8 от ЗЗДН, подадена от Н.
ЛЮБ. П., действащ лично и като баща и законен представител на детето В. Н.
П., с която търси защита за себе си и за детето си срещу ЦВ. П. П., П. ВЛ. ПР.
и В. Г. ПР..
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 39164/2022 г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 80-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5