Р Е Ш Е Н И Е №
46
гр. Монтана, 02.02.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 13.01.2023 г. в състав:
Председател: Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Рени
Цветанова
при участието на секретар
Димитрана Димитрова и прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Рени Цветанова КАНД № 500 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на Глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Монтана, представлявана от Директора – инж. Д*** П*** , гр. Монтана, пл. „Ж*** “
№ 5 против Решение № 191 от 19.10.2022 г. по АНД № 20221630200082/2022 г. по
описа на Районен съд – Монтана, с което е отменено Наказателно постановление №
12-2100072 от 05.01.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Монтана.
С издаденото Наказателно постановление № 12-2100072
от 05.01.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана на
„Е.“ ООД ***, ЕИК * и адрес гр.София, р-н М*** , бул. „Ц*** шосе“ № 121, в
качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с
чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 лева, за нарушение по чл. 14, ал. 1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, във връзка с чл. 197 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, затова че при извършена проверка на място на 18.10.2021 г. по
спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ" - Монтана, в обект
„Обособено производство – Монтана“, находящ се в гр. Монтана, ул. „Д*** “ № * ,
обект на „Е.“ ООД ***, във връзка с постъпил сигнал за инцидент по време на
работа и представено в последствие съобщение за смърт № 68/19.10.2021 г. на З***
Й*** П*** , починал на работното място на 18.10.2021 г. в обект „Обособено
производство – Монтана“, находящ се в гр.Монтана, ул. „Д*** “ № * , обект на „Е.“
ООД *** е посочена „основна причина за смъртта – Електротравма“. От което се констатира,
че дружеството в качеството си на работодател не е осигурило здравословни и
безопасни условия на труд на работещия З*** Й*** П*** , като не е осигурил
защита на работещите срещу риск от директен или индиректен контакт с
електрически ток. Нарушението е констатирано с Протокол за извършена проверка
от № ПР2136238/16.11.2021 г., въз основа на който е съставен АУАН № 12-2100072/03.12.2021 г.,
връчен по реда на чл. 416, ал. 3 от КТ, в който е описано установеното
нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 197 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение против АУАН. Впоследствие
въз основа на съставеният АУАН, АНО издал обжалваното НП № 12-2100072 от
05.01.2022 г.
С касационната жалба се иска отмяната на Решение от
№ 191 от 19.10.2022 г. по АНД № 20221630200082/2022 г. по описа
на Районен съд – Монтана, с което е отменено Наказателно постановление № 12-2100072
от 05.01.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана.
Касационният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно
и необосновано, като желае касационната инстанция да постанови решение с което
да потвърди изцяло Наказателно постановление № 12-2100072 от 05.01.2022 г. на
ДИТ – гр. Монтана. Счита за неправилни изложените мотивите на районния съд, с
които е отменил НП като неправилно и незаконосъобразно издаденото, а именно, че
са налице съществени нарушения на процесуалните правила и недоказаност на
нарушението. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил и не е взел предвид свидетелските
показания на проверяващите, които напълно съвпадат и с писмените доказателства
приложени с административнонаказателната преписка. Описанието на
нарушението в АУАН и НП е достатъчно ясно като посочената като нарушена
разпоредба изцяло кореспондира на фактите и обстоятелствата, обективирани в
двата акта. Следователно от самото начало на административнонаказателното
производство нарушителят е бил наясно какво нарушение му се вменява във вина и
правото му на защита не е било нарушено. При съставянето на АУАН и при издаване
на НП административнонаказващият орган е спазил процесуалните изисквания на
ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Актът е съставен на 03.12.2021 г., като административнонаказваният
орган е изпратил Покана за съставяне на АУАН с изх. № 21078568/18.11.2021 г., с
която е поканил управителя да се яви в ДИТ – гр. Монтана на 03.12.2021 г. в 10:00
часа за съставяне на АУАН. Покана за съставяне на АУАН е получена в дружеството
на 22.11.2021 г. от упълномощено лице /видно от известието за доставяне/. На
03.12.2021 г. в 10:00 часа представител на дружеството жалбоподател не се явява
за съставяне на АУАН без да сочи уважителни причини за неявяването си. Поради,
което и административнонаказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 416,
ал. 3 от КТ, съгласно който актът за
установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу
подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление,
на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез
поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото
за обявления и в интернет страницата на съответния орган. Нарушителят се е възползвал от правото си в законоустановения срок по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН от връчването на акта да направи писмени възражения по същия
и да приложил писмени доказателства. Твърди, че от приложените по делото
доказателства се установява, че при извършена проверка на място на 18.10.2021
г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ" - Монтана, в
обект „Обособено производство – Монтана“, находящ се в гр. Монтана, ул. „Д*** “
№ * , обект на „Е.“ ООД ***, във връзка с постъпил сигнал за инцидент по време
на работа и представено в последствие съобщение за смърт № 68/19.10.2021 г. на З***
Й*** П*** е починал на работното място на 18.10.2021 г. в обект „Обособено
производство – Монтана“, находящ се в гр. Монтана, ул. „Д*** “ № * , обект на „Е.“
ООД *** е посочена „основна причина за смъртта – „Електротравма“. От което се
констатира, че дружеството в качеството си на работодател не е осигурило
здравословни и безопасни условия на труд на работещия З*** Й*** П*** , като не
е осигурил защита на работещите срещу риск от директен или индиректен контакт с
електрически ток. Излагат се мотиви, че приложното поле на Закона за
здравословни и безопасни условия на труд и подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на него, не се изчерпва само с трудовите правоотношения.
Това е видно, както от разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ,
така и от легалните дефиниции за „работодател“ и „работещ“, дадени в §1, т. 2 и
т. 2а от ДР на ЗЗБУТ. В чл. 2, ал. 1 от ЗЗБУТ изрично е посочено, че законът се
прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност
независимо от основанието на което се извършва работата. Предприятие по смисъла
на КТ и по силата на извършеното препращане от ЗЗБУТ е всяко място, където се
полага труд, включително и мястото, където е осъществявана дейността. Този
извод се подкрепя и от определението за работодател, което не се изчерпва
единствено с препращане към §1, т.1 от ДР на КТ, а включва всеки, който възлага
работа и носи отговорност, както и от дефиницията за работещи – не само наетите
от работодателя лица, но и лицата, които работят за себе си. И не на последно
място юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи,
юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от
предприятие, което осигурява временна заетост, както и лицата, които за своя
сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни
и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на
работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във
или в близост до работните помещения, площадки или места (чл. 14, ал. 1 от
ЗЗБУТ). Разпоредбата на ал. 2 на чл. 14 от същия закон гласи – лицата по ал. 1
носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали
тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други
компетентни служби или лица. Съгласно разпоредбата на чл. 55 от ЗЗБУТ лицата,
които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по ЗЗБУТ носят
отговорност по чл. 413, чл. 414, чл. 415, чл. 415в и чл. 416 от КТ и други
специфични за съответната дейност закони и нормативни актове, без да е
необходимо да притежават качеството „работодател“. Отношенията между трети лица,
в случая ако се приеме, че се касае за възложител – изпълнител, не отменят
задълженията на работодател, носител на задължения по силата на КТ и
нормативните актове, контролирани от Инспекцията по труда. В процеса на работа
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е непрекъснат, а не
еднократен процес. Обективното обстоятелство, свързано с настъпването на
смъртна злополука с работещия П*** , води до извода за липса на ефективен
контрол за извършване на възложената работа без риск за здравето и по безопасен
начин, без за контролния орган да съществуват задължения да изследва взетите от
работодателя мерки, дали същите са били достатъчни за предотвратяване на
злополуката и дали могат или е било възможно да се приложат други допълнителни
мерки. С оглед факта, че създаването на предпоставки за застрашаване на
безопасността на работещите е въпрос с висока степен на значимост и поведението
на работодателя следва да бъде ориентирано към съблюдаване в най-висока степен
на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. По
смисъла на §1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и
безопасни условия на труд „Минимални изисквания за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труда“ са най-малките допустими изисквания за опазване
на здравето на работещите и осигуряването на тяхната безопасност при работа.
Работодателят може да реализира по-високи изисквания, с което да осъществи
по-добро ниво на предпазване на работещите, но не и по-ниски от минималните
изисквания. Счита, че правилно и
законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с
оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/, в законоустановените граници -
1500 до 15 000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на
имуществената санкция от 3000 лв., който по-скоро клони към минималния
установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на
нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл. 28, б.
„а“ от ЗАНН. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, в
частта здравословни и безопасни условия на труд, но и се създават и
предпоставки за настъпването на злополуки, касаещи живота и здравето на
работещите. По същите съображения, а и допълнително предвид факта, че се касае
за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на
което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и
респективно вреди за определени субекти, то счита, че не може да се приема в
случая, че се касае за маловажно нарушение. На следващо място съгласно чл. 416,
ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите
констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против дружеството АУАН и
възпроизведени в атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци
на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществяват, както
от субективна, така и от обективна страна състава на административно нарушение
по чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 197 от Наредба № 7. Излагат се
съображения, че извършеното нарушение е доказано по безспорен и категоричен
начин, извършено е виновно от соченото за нарушител дружество и е обявено за
наказуемо с административно наказание „имуществена санкция“ по реда и условията
на чл. 413, ал. 2 от КТ. Претендира съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение за две съдебни инстанции. В с.з., редовно призован, касаторът се
представлява от юрк. Кръстева, с пълномощно по делото. Моли касационната
инстанция да постанови решение, с което да отмените решението на РС – Монтана
като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което потвърдите
издаденото НП като правилно и законосъобразно по съображения, изложени в
касационната жалба.
От ответника по касационната жалба „Е.“ ООД, с ЕИК *
, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Я***
Д*** С*** , чрез адв. С.С. - САК, съдебен адрес ***, офис 4, с пълномощно по
делото, е постъпил отговор по същата. Излагат се доводи, че касационната жалба
е неоснователна и недоказана от фактите по делото, поради което моли да бъде
оставена без уважение, съответно да бъде потвърден обжалвания съдебен акт.
Счита, че решението на Районен съд – Монтана не страда от посочените в
касационната жалба пороци и въззивният съд правилно и обосновано е отменил
Наказателно постановление № 12- 2100072/05.01.2022 г. издадено от инж. Д***
В*** П*** – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана. Съдът правилно
е приел в решението, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила и недоказаност на нарушението. На първо място, издаването на НП е
обосновано с констатациите обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2136238
от 16.11.2021 г. Същите обаче са обжалвани, още преди издаването на НП, като
част от тях са окончателно отменени от Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, а предписанията по т. 2 от същия протокол са обжалвани пред
Административен съд София – град, пред който съд е образувано адм. д. № 64/2022
г., 39 състав. Следователно на административнонаказващия орган е било служебно
известно обстоятелството, че установяванията по Протокол за извършена проверка №
ПР2136238 от 16.11.2021 г. са обжалвани, първоначално по административен ред, а
след частична отмяна и по съдебен ред, но въпреки това се е позовал на
констатациите в този протокол при издаването на процесното НП. Предписанието по
т. 2 от Протокола освен предмет на съдебно обжалване, не кореспондира с твърдяното нарушение, посочено в НП,
независимо, че АНО цитира именно този протокол като основание за издаване на
постановлението. Съгласно чл. 54,
ал. 1, т. 5 АПК, административният орган спира производството при
наличието на образувано друго административно или съдебно производство, като
издаването на акта не може да стане, преди неговото приключване. Именно такъв е
и процесният случай, като НП е издадено при съществено нарушение
административнопроизводствените правила, защото се основава на констатации по невлезли в сила административни актове,
каквито се явяват - Постановлението по чл. 405а КТ и Протокол за извършена
проверка № ПР2136238 от 16.11.2021 г. Действително, съгласно чл. 405а, ал. 7 КТ
обжалването на постановлението не спира неговото изпълнение, но това не
означава, че АНО се освобождава от задължението си по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК
да спре производството по издаване на НП, което е обусловено от съществуването
на трудово правоотношение, с оглед съдържанието на НП, каквото категорично не е
налице в случая, установено от многото непротиворечащи и безспорни
доказателства, вкл. събрани и в хода на делото. Отделно, на АНО е служебно
известно, че и постановлението по чл. 405а КТ е също предмет на съдебен
контрол, преди издаването на НП, за което е образувано адм. д. № 11662/21 г.,
27 състав по описа на АССГ. На второ място ответникът по касационната жалба
счита, че АНО е кредитирал съобщение за смърт № 68/19.10.2021 г., но не е
съобразил, че воденото следствено
дело - ДП 46/2021 г., по описа на ОСлО по ОП – Монтана има за предмет
изясняването на действителните причини за смъртта на починалия П*** и е също
основание административния орган да
спре административното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК
докато не се изяснят действителните причини за смъртта на лицето. Като не е
сторил това АНО е издал едно незаконосъобразно НП. Излагат се доводи, че съгласно действащите разпоредби на ЗАНН
Наказателното постановление трябва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 57
от Закона. В НП не са описани доказателствата, въз основа на които АНО приема,
че „Е.“ ООД е извършило твърдяното нарушение (арг. чл. 57, ал. 1. т. 5, пр.
последно ЗАНН), като посочените в НП сведения не установяват извършване на
нарушение от представляваното от ответника дружество, а същевременно не са
съобразени и посочени множеството писмени и непротиворечиви доказателства,
които са представени в административното производство и доказват, а именно че „Е.“
ООД не е извършило нарушение по чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд във вр. с чл. 197 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване
(ДВ 88/1999г.), вкл. не е доказано по безусловен начин участието на „Е.“
ООД в извършване на нарушението. Счита още, че НП не съдържа данни за отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите
обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието (арг. чл. 57, ал. 1,
т. 9 ЗАНН). Необсъждането на тези обстоятелства е винаги съществено нарушение,
особено в случаите, когато размерът на наказанието е в определени граници (без
значение на размера на същото), какъвто е и процесният случай. Независимо от
факта, че „Е.“ ООД не е извършило посоченото в НП нарушение, то дружеството
няма и други предходни нарушения на посочените в наказателното постановление
разпоредби. На следващо място АНО не е
изпълнил и задължението си по чл. 57, ал. 3 ЗАНН като не е уведомил „Е.“
ООД за правата му по чл. 79б ЗАНН, а това също води до незаконосъобразност на
издаденото НП. От изслушаните гласни свидетелски показания, както и от
събраните писмени доказателства в хода на делото се установи по безспорен
начин, че между „Е.“ ООД и З*** Й*** П*** никога не са съществували отношения
по предоставяне на работна сила в условията на трудов договор, а починалият З*** Й*** П*** не е и никога не е бил
работник или служител на „Е.“ ООД. Същият не е починал на работното място и
причината за това не е електротравма, както неправилно и
незаконосъобразно е прието в НП и Акта. „Е.“ ООД извършва работа с машини за
обработка на метални изделия (т.н. обработващи центрове), които са специални и
с повишена сложност. За ремонт на тези машини се изискват специални познания от
ремонтния персонал, а с такъв персонал „Е.“ ООД не разполага. При нужда от
такъв ремонт фирма се ползва от услугите на външна фирма специализирана за
ремонт на такива машини. Такава е наетата външна фирма „Д*** пойнт“ ООД, с ЕИК *
, представлявано заедно и поотделно от Х*** А*** Я*** и Е*** А*** П*** , с
която „Е.“ ООД е работила многократно и преди случая. От събраните по делото
доказателства се установява, че „Е."
ООД има търговски взаимоотношения с дружеството „Д*** пойнт" ООД,
с ЕИК * и не може да има „трудови правоотношения“ или каквито и да било подобни
правоотношения с изпратените от последното дружество - Я*** и П*** за
отстраняване на повредата, чрез специализирана услуга. От представения по
делото протокол за разпит от 18.10.2021 г. по ДП 46/2021 г. по описа на ОСлО
при ОП – Монтана на свидетеля А***
Х*** Я*** (баща на управителя и съдружник в „Д*** пойнт“ ООД Х*** А***
Я*** ), придружавал П*** , се установява, че същият категорично отрича възможността причината за
смъртта на П*** да е резултат от електротравма, което следва и от представения
по делото Протокол за оглед на местопроизшествие от 18.10.2021 г. по ДП 46/2021
г. по описа на ОСлО при ОП – Монтана по чл. 212, ал. 2 НПК. Същевременно,
от показанията на актосъставителите се констатира, че същите не са извършили
съответни замервания, а бланкетно са приели за безспорно, абсолютно спорното
обстоятелство (вкл. предмет на установяване и по ДП 46/2021 г. по описа на ОСлО
при ОП – Монтана ), че причината за смъртта на П*** е електротравма –
необосновано и недоказано посочена в съобщението за смърт. За изпълнението на
услугата, възложена от „Е.“ ООД, и когато същата е следвало да се извърши на
място, в предприятието на „Е.“ ООД в гр. Монтана дружеството „Д*** пойнт“ ООД е
изпращало винаги двама свои представители, които да изпълнят същата - А*** Я*** и З*** П*** които са идвали
заедно в предприятието в гр. Монтана, вкл. срещу личен подпис в книгата на
външните лица и в книгата за инструктажа за безопасност са се легитимирали като представители на „Д*** пойнт“
ООД, вкл. и на 18.10.2021 г., извършвали са ремонтната дейност в
предприятието заедно и са напускали предприятието заедно. Следователно външната
фирма - „Д*** пойнт“ ООД, в
съответствие със своите вътрешни правила, сама определя работната група от
персонала си, която ще извърши специализирания ремонт, както и
отговорника на групата. Тази външна фирма трябва да има съответни
правоотношения с персонала си, респ. да инструктира определения персонал за
правилата, които той трябва да спазва за осигуряване на безопасност при
извършване на конкретния ремонт, както и да спази изискването, че до
самостоятелна работа по ел. уредби и съоръжения се допускат само лица, които
имат най-малко трета квалификационна група по ел. безопасност. Ответникът
излага, че освен свидетелските показания и извлечението от книгите за
инструктаж, подписани лично от П*** , по делото са представени редица писмени
доказателства, вкл. Заповед № М-048/21.08.2018 г. на основание чл. 2 и Раздел
III „Инструктаж по безопасност и здраве при работа“ от Наредба № РД-07-2 от 16
12.2009 г. Инструкция за функционалните задължения на охранителите на Обект „Е***
“ ЕООД - „Обособено производство – Монтана“ и Правилник за пропусквателния
режим и вътрешния ред във фирма „Е*** “ ЕООД - „Обособено производство –
Монтана“, утвърден от ръководителя на предприятието в Монтана през 2016 г.,
Сертификат за контрол №С21100041/11.10.2021 г. ведно с Протокол № *********/11.10.2021
г., издадени от „С*** -К*** -М*** “ ЕООД със сертификат за акредитация № 162
ОКС/ЗО 06 2021 г., валиден до 30.06.2025 г. издаден от ИАБСА, съгласно
изискванията на стандарт БДС EN ISO/IEC 17020:2012. за осъществен контрол на ел.
уредби и съоръжения до 1000 V в обособеното производство на „Е.“ ООД ***,
Сертификат за контрол № С211000151/22.10.2021 г. ведно с Протокол № **********/22.10.2021
г., издадени от „С*** -К*** -М*** “ ЕООД със сертификат за акредитация № 162
ОКС/30.06.2021 г. валиден до 30.06.2025г., издаден от ИАБСА, съгласно
изискванията на стандарт БДС EN ISO/IEC17020:2012. за осъществен контрол на ел.
уредби и съоръжения до 1000 V в обособеното производство на „Е.“ ООД ***,
съгласуван график за извършване на измервания по ел. безопасност и ФРС в „Е.“
ООД през 2021 г., от които се установява, че „Е.“ ООД не е извършило соченото в
НП нарушение. На конкретната дата - 18.10.2021 г. освен вписване на А*** Я*** и З*** П*** в регистъра
на външните лица, като работници/служители на „Д*** пойнт" ООД, извършено
от охраната на завода в Монтана, съгласно вътрешните правила и инструкции на
дружеството, на същите е извършен и инструктаж, съгласно правилата на охраната
на труда, като Я*** и П*** са
положили лично подпис за направения инструктаж, отново като работници/служители
на „Д*** пойнт" ООД. Отделно налице са записи от охранителните
камери в завода, от които е видно, че А*** Я*** и З*** П*** са пропуснати на
входа на сградата на 18.10.2021 г. и са записани от охраната с предоставените
от тях лични документи – отново като външни лица, представители на „Д*** пойнт“
ООД, какъвто е установения ред в пропускателния режим за външни лица в завода в
гр. Монтана на фирма „Е.“ ООД. Изложени са мотиви, че установяването на
елементите на трудовото правоотношение следва да се извършва при стриктно
спазване на административнопроизводствените правила визирани в чл. 35 от АПК и
по конкретно индивидуалният административен акт да бъде издаден, след като се
изяснят точно фактите и обстоятелствата от значение за случая, и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите страни, ако такива са дадени,
респ. направени. Явно е, че административният орган не е изпълнил тези си
задължения и при издаване на НП, респ. Акта, са били допуснати съществени
процесуални нарушения на административнопроизводствените правила. Незаконосъобразно
е прието в НП, а преди това и в Акта, че П*** е починал на „работното място“,
защото последният не е работник/служител на „Е.“ ООД, нито П*** е предоставял
работна сила на „Е.“ ООД на „работното място“. Именно поради изложеното,
дружеството няма задължение да осигурява здравословни и безопасни условия на
труд на починалия П*** , нито има задължение да осигури защита на починалия П***
срещу риск от директен или индиректен контакт с електрически. Отделно
административноустановяващия орган издал акта, не е установил изпълнение на
трудови функции от П*** на определено работно място, с определено работно
време, йерархична подчиненост дисциплинарна власт, трудово възнаграждение,
предмет на договора и пр. След като AO не е установил кумулативното наличие на
всички елементи, определящи правоотношението като трудово, които обаче са от съществено
значение за издаването на административния акт, то и същият е явно
незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Не е ясно и защо касаторът не е установил и изследвал
своевременно факта, станал по-късно известен на ответника, че починалият П*** е имал постоянен трудов
договор с друго дружество, а именно „Д*** МТ“ ЕООД. ДИТ – Монтана
не е изследвала и изискала документи от това дружество, за да се установи какви
са отношенията на починалия с него, респ. начина, по който П*** е уредил
отсъствието си от работното си място в „Д*** МТ“ ЕООД на 18.10.2021 г., а се е
намирал в завода на „Е.“ ООД в гр. Монтана и се е вписал - лично и срещу подпис
в книгата за външни лица, и в книгата за инструктажа, водени от „Е.“ ООД - като
служител на „Д*** пойнт“ ООД. Отделно, видно от събраните по делото
доказателства - вкл. сертификати и протоколи за замерване, заповеди,
правилници, графици и др., „Е.“
ООД е извършило всички необходими действия за осигуряване на безопасност от
поразяване на персонала от електрически ток при директен и индиректен допир до
тоководещи части. Ремонтируемата машина е била изключена от ел. мрежа
чрез главният изключвател, намиращ се в разпределителното табло, захранващо
машината (арг. събраните свидетелски показания). В ел. табло е поставена табела
„Не включвай, работят хора!" (арг. събраните свидетелски показания).
Отделно, проведени са необходимите измервания на импеданса на контура
„фаза-защитен проводник“ и защитните заземителни уредби, собственост на „Е.“
ООД. Извършваният ремонт има своята технологична последователност, като първо
се извършва демонтаж на повредените възли и агрегати, което се извършва при
изключено напрежение, а след монтиране на нивите възли и агрегати се извършва
контрол, и нападка, което се извършва под напрежение. По сведение на свидетели-очевидци, смъртта е настъпила по време на
демонтажа на повредените възли и до контрол и нападка не се е стигнало.
Това обстоятелство следва и от представения по делото – Протокол за оглед на
местопроизшествие от 18 10 2021г. по ДП № 46/2021 г. по описа на ОСлО при ОП – Монтана.
Доказателство, че „Е.“ ООД е извършило всички необходими действия за
осигуряване на безопасност от поразяване на персонала от електрически ток при
директен и индиректен допир до тоководещи части, са извършваните периодични
замервания от външна, специализирана, сертифицирана фирма – „С*** – К*** – М***
“. Аргумент за това е и представения по делото съгласуван график за извършване
на замервания в „Е.“ ООД през 2021 г., Протокол за оглед на местопроизшествие
от 18.10.2021 г. по ДП № 46/2021 г. по описа на ОСлО при ОП – Монтана и
установяванията, извършени с него, които напълно кореспондират със събраните
гласни доказателства. За да настъпи смърт при поразяване от електрически ток е
необходимо лицето да е получило задушаване, спиране на сърдечната дейност и/или
гълтане на езика. При това трябва да има белези от изгаряне в областта на
допира до части на тялото, промяна на структурата на кожата и подкожната тъкан,
разкъсване на мускулните влакна и т.н. Поражение от електрически ток не е възможно да се случи по време на
работа по машината при изключено ел. напрежение. Доказателство за това
са гласните свидетелски показания по делото, протокола за разпит от 18.10.2021
г. на свидетеля Я*** по ДП №
46/2021 г. по описа на ОСлО при ОП – Монтана, Протокол за оглед на
местопроизшествие от 18.10 2021 г. по ДП № 46/2021 г, по описа на ОСлО при ОП –
Монтана и установяванията, извършени с него, които напълно кореспондират със
събраните гласни доказателства в хода на делото. Починалото лице е било помощен
персонал на лицето А*** Я*** , който е бил специалист по ремонт на
електрониката на машините и двамата представители на „Д*** пойнт“ ООД (арг.
вписванията в книгата за външни пица и книгата за инструктажа от 18.10.2021 г.).
От събраните свидетелски показания по делото, дори самият Я*** е заявил, че ако
е имало „електротравма“, то той би трябвало първо да е пострадал, тъй като той
е работил по машината в този момент. След пристигане на полицията, веднага след
инцидента е направено замерване и не е установено протичане на ток, където и да
е, за което е оформен приложения по делото Протокол за оглед на
местопроизшествие от 18.10.2021 г. по ДП № 46/2021 г. по описа на ОСлО при ОП –
Монтана. Съгласно показания на свидетели, лицето З*** П*** видимо е било със
забавени реакции и говор още с пристигането в гр. Монтана. По време на
извършване на ремонтната дейност не се е чувствало добре и няколко пъти е излизало
до тоалетна да се освежи. Починалото лице е паднало до машината, но не е било
отблъснато или директно захванато за машината. От показанията на свидетелите,
оказали първа помощ, починалото лице не си е било глътнало езика и е нямало
нагар по ръцете, които са белезите при смърт от „електротравма“ по показанията
на специалиста инж. Т*** Т*** – ръководител на органа за контрол и управител на
„С*** -К*** -М*** “ ЕООД гр. Монтана. В този смисъл са и констатациите на
комисията, назначена да извърши вътрешна проверка по случая, за което по делото
е приложен – Протокол № 005/18.11.2021 г. от решения на Комитета по условия на
труд в „Е.“ ООД – обособено производство Монтана, Заповед № 35/18.11.2021 г. за
определяне на комисия и извършване на вътрешна проверка относно смъртта на
външното лице П*** , изпратено от „Д*** пойнт“ ООД в обособеното производство
на „Е.“ ООД в гр. Монтана и Протокол от 22.11.2021 г. за резултатите от
разследването на смъртта на лицето З*** П*** , изготвен от комисия, определена
със заповедта от 18.11.2021 г. В заключение се излагат мотиви, че АНО е
направил неправилен анализ на процесиите факти и обстоятелствата, което е
довело и до неправилно приложение на материалния закон и издаване на
незаконосъобразно постановление, което съдът правилно е отменил с решението си.
В съдебно заседание, редовно призован, за ответника се явява адв. С. с
пълномощно по делото, моли съда да отхвърли касационната жалба, като остави в
сила спорното решение на основания, подробно изложени в отговора на
касационната жалба. Представя писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана
дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение
на РС – Монтана правилно и законосъобразно. В хода на проведеното
административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Извършеното нарушение не е доказано
по несъмнен и категоричен начин, поради което на наказаното лице е вменено
нарушение, което не е доказано, че е извършило. Това прави издаденото наказателно
постановление незаконосъобразно и същото правилно е отменено от районния съд. Решението
на районния съд е обосновано и
мотивирано, като предлага същото да бъде потвърдено.
Административен съд –
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с
чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
С обжалваното съдебно решение въззивният съд отменява издаденото
Наказателно постановление № 12-2100072/05.01.2022 г. на Директора на Дирекция
„ИТ" - Монтана. Съдът приема, че в НП не са описани доказателствата, въз
основа на които АНО приема, че жалбоподателят е извършил твърдяното
нарушение. Не е доказано по безусловен
начин участието на жалбоподателя в извършване на нарушението. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства установява, че административнонаказващото
дружество не е извършило нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 197
от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работно оборудване, а НП е издадено
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От
изслушаните гласни свидетелски показания, както и от събраните писмени
доказателства в хода на делото съда е приел, че между „Е.“ ООД и починалото
лице З*** Й*** П*** никога не са съществували отношения по предоставяне на
работна сила в условията на трудов договор, а и П*** не е и никога не е бил
работник или служител на „Е." ООД. „Е.“ ООД извършва работа с машини за
обработка на метални изделия, които са специални и с повишена сложност. При
нужда от ремонт „Е." ООД ползва услугите на външна фирма специализирана за
ремонт на такива машини. Такава е, наетата външна фирма „Д*** пойнт" ООД,
с която е работила многократно. Двете дружества имат търговски взаимоотношения
и не може да има „трудови правоотношения“ или каквито и да било подобни
правоотношения, с изпратените от последното дружество – Я*** и П*** за
отстраняване на повредата, чрез специализирана услуга. При извършване на ремонт
на машините „Е." ООД заплаща съответно почасово възнаграждение на „Д*** пойнт“
ООД на база свършена работа и отработените часове от служителите на фирмата,
както и транспорта на лекия автомобил от гр. София до гр. Монтана и обратно,
който е превозвал специалистите на „Д*** пойнт“ ООД, пристигнали на място в
завода в гр. Монтана, отразено и в приложените по преписката протоколи на
бланка на фирма „Д*** пойнт“ за извършено обслужване, надлежно подписани от
двете страни. Следователно, получател на насрещната престация за извършваната
специализирана услуга винаги е била фирма „Д*** пойнт“, а не лицата, изпратени
от нея, които да извършат конкретния ремонт – А*** Я*** и З*** П*** . Тази
външна фирма трябва да има съответни правоотношения с персонала си, респ. да
инструктира определения персонал за правилата, които той трябва да спазва за
осигуряване на безопасност при извършване на конкретния ремонт, както и да
спази изискването, че до самостоятелна работа по ел. уредби и съоръжения се
допускат само лица, които имат най-малко трета квалификационна група по ел.
безопасност. На конкретната дата – 18.10.2021 г. освен вписване на А*** Я*** и З***
П*** в регистъра на външните лица, като работници/служители на „Д*** пойнт“
ООД, извършено от охраната на завода в гр. Монтана, съгласно вътрешните правила
и инструкции на дружеството, на А*** Я*** и З*** П*** е извършен и инструктаж,
съгласно правилата на охраната на труда, като Я*** и П*** са положили лично
подпис за направения инструктаж, отново като работници/служители на „Д*** пойнт“
ООД. Отделно, налице са записи от охранителните камери в завода, от които е
видно, че А*** Я*** и З*** П*** са пропуснати на входа на сградата на
18.10.2021 г. и са записани от охраната с предоставените от тях лични документи
- отново като външни лица, представители на „Д*** П*** “ ООД, какъвто е
установения ред в пропускателния режим за външни лица в завода в гр. Монтана на
фирма „Е.“ ООД. Съдът е приел, че обстоятелството, че „Д*** пойнт“ ООД е
извършвало услугите по отстраняване на повреди в електрониката на машини в
обект на „Е.“ ООД в гр. Монтана, чрез две физически лица – Я*** и П*** , не
може да обоснове извод, че последният предоставял труд за „Е.“ ООД и, че отношенията
между последното дружество и П*** са трудови. Установяването на елементите на
трудовото правоотношение следва да се извършва при стриктно спазване на
административнопроизводствените правила визирани в чл. 35 от АПК и по конкретно
индивидуалният административен акт да бъде издаден, след като се изяснят точно
фактите и обстоятелствата от значение за случая, и се обсъдят обясненията и
възраженията на заинтересованите страни, ако такива са дадени, респ. направени.
Явно е, че административният орган не е изпълнил тези си задължения и при
издаване на НП, респ. Акта, като са били допуснати съществени процесуални
нарушения на административнопроизводствените правила. Именно в нарушение на чл.
35 от АПК АУАН е издаден при неизяснена фактическа обстановка, като
административният орган не е предприел дължими действия за събиране на всички
доказателства по изясняване на случая, и за установяване на действителните
отношения между „Е.“ ООД и починалият П*** , които не са такива по предоставяне
на труд по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ. Административният орган не е проверил и
установил съществуването на всички елементи от фактическия състав на трудовото
правоотношение, респ, няма каквото и да е основание да се твърди в НП, респ.
Акта, че П*** е осъществявал трудова дейност, без сключен трудов договор и че „Е.“
ООД било допуснало П*** да предоставял „работната си сила на 18.10.2021 г... в
полза на „Е.“ ООД..., извършвал трудова дейност като „ел. монтьор“, без
отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови
правоотношения и без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма“.
Административният орган не е изяснил и посочил трудовият статус на П*** , респ.
дали същият не се е намирал в трудово-правни отношения с друго дружество, съгласно
публичната информация на НАП. „Е.“ ООД никога не е заплащало каквато и да е
възнаграждение на П*** и Я*** . Възнаграждение е плащано само на „Д*** пойнт“
ООД, с което „Е.“ ООД е имал търговски отношения. Незаконосъобразно е прието в
НП, а преди това и в Акта, че П*** е починал на „работното място“, защото
последният не е работник/служител на „Е.“ ООД, нито П*** е предоставял работна
сила на „Е.“ ООД на „работното място“. Няма законово изискване „Е.“ ООД да
изисква представителите на външното дружество „Д*** пойнт“ ООД да се
легитимират с трудов договор. Те се легитимират с лична карта, записват се в
книгата на охраната и преминават инструктаж пред охраната по труда, което е и
сторено в процесния случай. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства въззивният съд е установил, че „Е.“ ООД е провеждал ежегодно
обучение на своя електротехнически персонал. Възприето е, че административният
орган се позовава за причината на смъртта на съобщение за смърт, чиито
констатации не са безспорни, тъй като не са приключили процесуално-следствените
действия по установяване причината за смъртта на З*** П*** , видно и от
постъпилото по делото удостоверение, издадено по ДП № 46/2021 г. по описа на
ОСлО при ОП – Монтана, а посочената в съобщението за смърт – „електротравма“ не
е установена по категоричен начин и не може да се приема за обективен факт от
AO. Видно от събраните по делото доказателства, вкл. сертификати и протоколи за
замерване, заповеди, правилници, графици и др., „Е.“ ООД е извършило всички
необходими действия за осигуряване на безопасност от поразяване на персонала от
електрически ток при директен и индиректен допир до тоководещи части.
Ремонтируемата машина е била изключена от ел. мрежа чрез главният изключвател,
намиращ се в разпределителното табло, захранващо машината (арг. събраните
свидетелски показания). В ел. табло е поставена табела „Не включвай, работят
хора!“ (арг. събраните свидетелски показания). Отделно, проведени са
необходимите измервания на импеданса на контура „фаза-защитен проводник" и
защитните заземителни уредби, собственост на „Е.“ ООД. Извършваният ремонт има
своята технологична последователност, като първо се извършва демонтаж на
повредените възли и агрегати, което се извършва при изключено напрежение, а
след монтиране на нивите възли и агрегати се извършва контрол, и нападка, което
се извършва под напрежение. Доказателство, че „Е.“ ООД е извършило всички
необходими действия за осигуряване на безопасност от поразяване на персонала от
електрически ток при директен и индиректен допир до тоководещи части, са
извършваните периодични замервания от външна, специлизирана, сертифицирана
фирма „С*** -К*** -М*** “, орган за контрол вид „С“, притежаващ сертификат за
акредитация – арг. два броя сертификати за контрол от 29.05.2019 и 11.10.20221
г. и протоколи към тях. Аргумент за това е и представения по делото съгласуван
график за извършване на замервания в „Е.“ ООД през 2021 г., Протокол за оглед
на местопроизшествие от 18.10.2021г. по ДП № 46/2021г. по описа на ОСлО при ОП
– Монтана, и установяванията, извършени с него, които напълно кореспондират със
събраните гласни доказателства. Починалото лице е било помощен персонал на
лицето А*** Я*** , който е бил специалист по ремонт на електрониката на машините
и двамата представители на „Д*** пойнт“ ООД (арг. вписванията в книгата за
външни лица и книгата за инструктажа от 18.10.2021 г). АНО е направил
неправилен анализ на процесиите факти и обстоятелствата, което е довело и до
неправилно приложение на материалния закон, и издаване на незаконосъобразно
постановление.
Предмет на касационна проверка е въззивното
решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда
съществени процесуални нарушения.
Настоящата касационна инстанция приема, че решението
на въззивния съд е валидно и допустимо, постановено при правилно прилагане на
закона. При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът
правилно е установил фактическата
обстановка и правилно е приложил материалният закон. Изложените от него
съображения изцяло се споделят от настоящия състав, същите подробни, обосновани
и съответни на приетите по делото доказателства като на основание чл. 221, ал.
2 от АПК този състав препраща към тях, за да мотивира и настоящето съдебно
решение.
Неоснователно в
жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Правилно, обосновано и
мотивирано в обжалваното решение е прието, че в случая не е безспорно
установено, че административнонаказаното дружество е извършило нарушение на чл.
14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл.
197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване,
поради което НП е издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствени правила.
Предвид изричния отказ в с.з. от страна на пълномощника
на ответника за присъждане на разноски по делото с оглед неговия изход, такива
не се присъждат от касационната инстанция.
С оглед изложеното, настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение № 191 от 19.10.2022 г. по АНД № 20221630200082/2022 г.
по описа на Районен съд – Монтана, с което е отменено Наказателно постановление
№ 12-2100072 от 05.01.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Монтана.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: