Решение по дело №3594/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 490
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 8 март 2021 г.)
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20203100503594
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 490
гр. Варна , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503594 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №278106/03.11.2020г. по описа на
ВРС, на К. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, подадена
чрез назначения му особен представител адвокат Т.Т., АК-Варна, срещу
решение №260730/19.10.2020г. на Варненски районен съд, 49-ти състав,
постановено по гр.д. №12090/2019г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение е прието за установено, че жалбоподателят К.
С. К. – ответник в първоинстанционното производство, дължи на ищеца
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, следните
парични суми: сумата 63,85 лева, представляващи неплатена абонаментна
такса и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +35989898470041 за отчетен период
01.01.2017г. — 31.01.2017г.; сумата 669,18 лева, представляваща неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг на устройство марка APPLE iPhone 6s
16GB Space Gray c предпочетен номер +35989898470041 за отчетен период
01.12.2016г. -31.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от 27.02.2019г.
до окончателното плащане на дължимите суми, за които вземания по ч.гр.д.
1
№3263/2019г. на ВРС, 30 състав, по реда на чл.410 от ГПК е била издадена
заповед за изпълнение №1764/01.03.2019г., като ответникът е бил осъден да
репарира на ищеца сторените от него разноски за исковото и заповедното
производства в общ размер на 880 лева.
Въззивникът К. К. представляван от назначения му особен представител
адвокат Т.Т. е заявил, че поддържа подадената въззивна жалба и изложените в
нея оплаквания, и моли за нейното уважаване.
Въззиваемата страна „Теленор България” ЕАД не е взела участие чрез
законен или упълномощен представител. С молба-становище от 22.01.2021г.
процесуалният представител на страната адвокат Н.Щ. е заявил, че поддържа
подадения отговор на въззивна жалба и моли обжалваното с нея решение на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Съдът разгледа жалбата съобразно изложените в нея оплаквания, и
след като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на
страните, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от 31.07.2019г.
на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с
която се претендира установяване на вземанията му спрямо ответника К. С.
К., ЕГН **********, от гр. Варна, за които по ч.гр.д. №3263/2019г. на
Варненски районен съд (ВРС), 30 състав, по реда на чл.410 от ГПК е била
издадена заповед за изпълнение №1764/01.03.2019г., връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът „Теленор България” ЕАД – кредитор в заповедното
производство по ч.гр.д. №3263/2019г. на ВРС претендира плащане на сумите
63,85 лева - незаплатени абонаментни такси и предоставени мобилни услуги
за периода 01.01.2017г. — 31.01.2017г., 669,18 лева - дължими и незаплатени
лизингови вноски за ползването на 1 бр. мобилен апарат. Претендира и
осъждане на ответника да му заплати сторените по делото разноски.
Претенцията си ищецът основава на сключени между страните договор
за мобилни услуги от 04.06.2016г. за предпочетен номер ++359*********;
договор за мобилни услуги от 16.05.2013г. за предпочетен номер
+35989898470041 и сключени към него допълнителни споразумения от
2
28.03.2014г., 03.06.2015г., и 12.03.2016г.; договор за лизинг от 12.03.2016г. за
мобилен апарат APPLE iPhone 6s 16GB Space Gray, за които твърди, че са
действали между страните през процесните периоди 01.01.2017г. —
31.01.2017г. (по отношение на мобилните услуги), съответно 01.12.2016г. -
31.03.2017г. (по отношение на лизинга).
Ищецът твърди неизпълнение от ответника на задълженията му за
заплащане на абонаментна такса и предоставени мобилни услуги за периода
от 01.01.2017г. - 31.01.2017г., за което е издал съответната фактура (фактура
№ **********/01.02.2017г.). За всеки един месец от отчетен период
01.12.2016г. - 31.03.2017г. ищецът е издавал надлежно фактури и за
дължимите лизингови вноски, които са останали неплатени от длъжника.
Поради това и в съответствие с постигнатите договорености остатъкът от
дължимите за срока на лизинговия договор месечни вноски са били обявени
за предсрочно изискуеми, като за това общо задължение на 01.04.2017г. е
била издадена съответната фактура (фактура №**********/01.04.2017г.).
Правно основание на претенциите – чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК, чл.79 от ЗЗД и чл.345, ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД.
Направеното от ответника бланкетно оспорване на исковете,
обосновано с недоказаност на обявяването на предсрочна изискуемост на
лизинговите вноски, неприложимост на Общите условия поради
неподписването им от ответника – потребител, неравноправност на клаузите
от процесните договори по смисъла на чл.146, ал.1 и 2 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), в частност тези, препращащи към общите условия,
съдът намира за неоснователно.
Събраните в хода на производството писмени доказателства налагат
несъмнен и обоснован извод, че в процесният период страните са били в
облигационна обвързаност по сключените помежду им договори за мобилни
услуги и за лизинг на устройство, чрез което да се ползват предоставяните
мобилни услуги. С Допълнително споразумение от 12.03.2016г. към Договор
за мобилни услуги от 16.05.2013г. страните са договорили предоставянето на
мобилни услуги с предпочетен номер +35989898470041, за срок от 24 месеца,
с абонаментен план „Нон Стоп 29,99 с неограничени национални минути”,
със стандартен месечен абонамент от 40,99 лева. С подписването на същата
3
дата на договор за лизинг на ответника е предоставен и мобилен апарат
APPLE iPhone 6s 16GB Space Gray (чл.4 от договора), за което той се е
задължил да заплати обща цена в размер на 1057,77 лева за срок от 23 месеца
на равни месечни лизингови вноски от по 45,99 лева всяка. Изрично страните
са приели (чл.6), че в отношенията им са приложими Общите условия на
договора за лизинг на устройство, като лизингополучателят е декларирал, че е
получил препис от тях, приема ги безусловно и се задължава да ги спазва.
С оглед на това съдът намира за установено възникването на
задължението на ответника да заплаща уговорената абонаментна такса и цени
на потребените услуги за процесния период 01.01.2017г. - 31.01.2017г.
Ищецът основава претенцията си на отрицателен факт - липса на
плащане от страна на потребителя - длъжник на задълженията по договора за
мобилни услуги, който не подлежи на доказване от ищеца, а на оборване от
ответника с надлежни доказателства, удостоверяващи извършено плащане на
договорените и дължими такси и цени. Задълженията на мобилния оператор
са определени в сключения с ответника потребителски договор. По същество
мобилния оператор носи задължението да поддържа своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да
използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското
устройство (абонат) телекомуникационни услуги (пренос на глас, на данни).
Това означава, че мобилният оператор, извън предвидените в условията по
договора изключения, е ограничен във възможността да интервенира в обема
на заявения от потребителя трафик на информация. Всъщност ответникът не
твърди неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания
чрез потребителските устройства трафик на услуги. Наред с това мобилният
оператор е задължен с отчитане на трафика – консумирани от абоната
входящи и изходящи услуги, служещо в основание за определяне
ликвидността на дължимото за съответния отчетен период възнаграждение.
От друга страна, договорената според избрания план месечна абонаментна
такса не е обвързана от потреблението и се дължи независимо от това дали
потребителят се е възползвал от предоставената му възможност да ползва
осигуряваните от мобилния оператор услуги.
4
В случая ответникът нито твърди, нито установява с надлежни
доказателства, че е заплатил дължимите месечна абонаментна такса и цени за
ползвани мобилни услуги за периода 01.01.2017г. - 31.01.2017г., поради което
обосновано може да се приеме, че същите не са платени и като такива са
дължими.
По отношение на претенцията за лизингови вноски.
Изявленията на ответника в чл.4 от договора за предаването/
получаването на мобилното устройство във вид годен за употреба обуславят
несъмнения извод, че лизингодателят е изправна страна по отношение на
задължението си да предостави за ползване лизингованата вещ, поради което
ответникът му дължи заплащането на договорените месечни лизингови
вноски. Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е
ангажирал доказателства за връщане на предаденото му мобилно устройство
или погасяване на задълженията за лизингови вноски в уговорения срок,
поради което същият дължи тяхното плащане.
Неразделна част от договорите за лизинг са Общите условия за договор
на лизинг, приети от ответника с подписването им. По смисъла на чл.12, ал.2
от ОУ месечните вноски по договора за лизинг стават предсрочно изискуеми
както при прекратяване на договора за предоставянето на мобилните услуги,
сключен от лизингополучателя, така и при забава в плащанията на дължимото
съгласно този договор възнаграждение. В случая безспорно е установено, че в
периода 01.01.2017г. - 31.01.2017г. ответникът е в забава за плащането на
абонаментните такси и цени по сключения договор за мобилни услуги, а също
и на дължимите през периода 01.12.2016 - 31.03.2017 год. лизингови вноски,
поради което за ищеца – лизингодател е възникнало правото да обяви
остатъка от уговорените месечни лизингови вноски за предсрочно изискуеми.
Ищецът не е представил доказателства за надлежното упражняване на това
свое право, съответно за уведомяването на длъжника за обявена предсрочна
изискуемост. Независимо от това, като се има предвид, че срокът от 23
месеца, за който е сключен договора за лизинг от 12.03.2016г., още към
момента на иницииране на заповедното производство (27.02.2019г.) е бил
изтекъл, обосновано може да се приеме, че вземането за лизинговите вноски е
ликвидно и с настъпил падеж, поради което ответникът дължи тяхното
5
плащане в цялост.
Що се отнася до шрифта на Общите условия, то следва да се има
предвид, че същият съответства на шрифта, на който е написан и подписан
договора за лизинг, в който именно са уговорени съществените условия на
лизинга между страните, като липсват дори индиции, че същите са били
едностранно наложени от ищеца – лизингодател без ответникът –
лизингополучател да е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Дори да се приеме, че твърдението за неравноправност по смисъла на чл.146,
ал.2 от ЗЗП е единствено по отношение клаузата на чл.12, ал.2 от ОУ, като се
има предвид вида на лизингованата вещ и уговорената цена за лизинга, не би
могло обосновано да се приеме, че предоставената с нея възможност за
лизингодателя при неизпълнение от страна на лизингополучателя е
прекомерна и небалансирана спрямо интереса на всяка една от страните.
Впрочем, както вече беше посочено, от значение в случая за дължимостта на
лизинговите вноски в пълен размер е изтичането на срока на договора, поради
което и посочената клауза от Общите условия е неприложима.
Предвид горното настоящият въззивен състав намира развитите в
подадената от ответника К.К. въззивна жалба оплаквания за неоснователни.
Действително, позоваването от страна на районния съд в мотивите на
обжалваното решение на съдебно-техническа експертиза, назначена,
изслушана и приета по друго дело, е недопустимо. В този смисъл оплакването
на въззивника е основателно. Това процесуално нарушение, обаче, не се е
отразило на правилността на съдебния акт. Изградения въз основа на това
експертно заключение извод касае предоставянето и потреблението на
мобилни услуги - факт, който нито е бил спорен по делото, нито е било
опроверган от ответника – потребител, който именно е носител на
доказателствената тежест за това.
По изложените съображения въззивният съд приема, че обжалваното
решение на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК като
основателна се цени претенцията на ищеца – въззиваем в настоящото
производство, за осъждане на ответника – въззивник да му репарира
6
разноските за въззивното производство. Същите, съобразно списъка по чл.80
ГПК и представените доказателства за плащане на уговореното адвокатско
възнаграждение и за внасяне на определената от въззивния съд сума за
възнаграждение на особения представител на ответника, се определят в общ
размер на 360 лева и се възлагат изцяло в тежест на въззивника.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК,
съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260730/19.10.2020г. на Варненски
районен съд, 49-ти състав, постановено по гр.д. №12090/2019г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1766, ж.к. „Младост” №4, Бизнес Парк София, сграда 6,
сумата 360 лева (триста и шестдесет лева), представляваща сторени разноски
за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7