Определение по дело №67/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 65
Дата: 28 май 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20217120700067
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

28.05.2021 г.

    Град

Кърджали

 

Административен

съд                   

 

състав

 

На

28.05.

                                          Година

2021 г.

 

В

Закрито

заседание и следния състав:

 

                                    Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                           Членове

 

 

                                    Съдебни заседатели

 

 

Секретар

 

 

 

Прокурор

 

 

 

Като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

Адм.

дело номер

67

По описа за

2021

 година.

 

Производството е по реда на чл. 197 и сл. от АПК във вр. с чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ.

Депозирана е жалба на пълномощника на А. А., роден на *** г. в ***, гражданин на ***, против Заповед № 292з-590/11.03.2021 г., издадена от директор на ОДМВР - Кърджали, с която е прекратено административното производство по предоставяне на право на пребиваване на чужденец в РБългария на А. А., притежаващ паспорт ***, кандидат за продължително пребиваване в РБългария.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целите на закона.

Излага съображения, че към подаденото заявление за предоставяне право на продължително пребиване на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ жалбоподателят е приложил всички документи, изискуеми по чл. 24, ал. 2 от ЗЧРБ, чл. 14, ал. 1 и чл. 23 от ППЗЧРБ, включително и доказателства за осигурено жилище.

Независимо от това с оспорената заповед директорът на ОДМВР – Кърджали бил прекратил производството по предоставяне право на продължително пребиваване на А.А., приемайки, че е налице основанието по чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ. Счита, че така постановената заповед не съответства на целта на ЗЧРБ и противоречи на нормата на чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ.

Въвежда доводи, че процесната заповед не е мотивирана, като административният орган не бил компетентен да извършва преценка възможно ли е чуждият гражданин да пребивава на адреса. Сочи, че при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 292з-590/11.03.2021 г., издадена от директор на ОДМВР - Кърджали, с която е прекратено административното производство по предоставяне на право на пребиваване на чужденец в РБългария на А. А., притежаващ паспорт ***, кандидат за продължително пребиваване в РБългария, след което да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, в съответствие с указанията за приложението на ЗЧРБ и ППЗЧРБ.

Административният орган – Директор на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи гр.Кърджали, не представя становище по жалбата.

Съдът, след като се запозна с представените по административната преписка доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.01.2021 г. A. A. / А.А., гражданин на ***, роден на *** г. в ***, ***, паспорт ***, е подал Заявление с УРИ 292р-1921/л. 32 – л. 38/ до директора на ОДМВР – Кърджали, с което е поискал  да му бъде предоставено право за продължително пребиваване на чужденец в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ - „Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са получили право на пенсия съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната”;

Към заявлението си жалбоподателят е приложил следните документи: Копие на турски национален паспорт серия ** № ***, издаден на *** г. на A. A. / А.А., гражданин на ***, роден на *** г. в ***, *** – валиден до *** г./л. 40л. 41/; Декларация от Б. М. Ч., ЕГН ********** за предоставено жилите на адрес - ***/л. 50/; Удостоверение № **/*** г. от „Те-Дже Зираат Банкасъ – ***, удостоверяващо разкрита банкова сметка ***/л. 48/; Банково удостоверение с № ***/*** г./л. 49/, издадено от „Българо-Американска Кредитна Банка“ АД, удостоверяващо разкрита банкова сметка ***, със салдо по сметката към 20.01.2021 г. в размер на *** лв.; Извлечение от сметка в „Те-Дже Зираат Банкасъ – ***/л. 47/; Удостоверителен документ с № 95307949/31.10.2019 г., издаден от Социално осигуряване – ***, ***, че А. А. е получава пенсия за възраст от 01.02.2003 г., ведно с превод на български език/л. 42 – л. 45/; Декларация от А. А., че ще превежда получаваната пенсия в *** по сметка в банка, намираща се на територията на Република България/л. 46/; Копие на полица за задължителна медицинска застраховка от ЗД „БУЛ ИНС“ АД № ***, сключена от А. А. за срок от 27.01.2021 г. до 26.01.2022 г./л. 51/; Данни за липса на съдебно досие в ***, с превод на български език/л. 52 – л. 55/;

На 05.02.2021 г. служители в група „Миграция“ в ОДМВР – Кърджали са извършили проверка на заявения от жалбоподателя адрес на пребиваване в ***, собственост на Б. М. Ч., при което са констатирали обстоятелството, че жилището се обитава от U. M., роден на *** г., гражданин на ***, който живее със съпругата си на адреса от месец август 2018 г. като на представената му снимка на лицето А. А. заявил, че не познава лицето. Снети били обяснения и от Д. И. А. – живущ в сградата, който заявил, че не познава жалбоподателя и не го е виждал в жилищния комплекс/л. 14 – л. 19/;

На 08.02.2021 г. е изготвено Съобщение с УРИ: 292000-2042/л. 27/, подписано от началник група „Миграция“ в ОДМВР – Кърджали, адресирано до А. А., с което същият е уведомен за извършената проверка на заявения адрес за пребиваване и резултатите от същата. На основание чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ е изискано от жалбоподателя, в 14-дневе срок да представи допълнителни документи – доказателства за осигурено жилище. В съобщението изрично е указано, че при неизпълнение на задължението за предоставяне н доказателства в указания срок, производството по предоставяне на продължително пребиваване ще бъде прекратено.

Видно от Докладна записка с рег. № 1947р-3186/10.02.2021 г./л. 24/, при осъщественото посещение на адрес на пребиваване – ***,  от служител на РУ – Кърджали с цел връчване на съобщението, А. А. не е открит на адреса, като по данни на лицето обитаващо жилището – М. У. и домоуправителя на сградата, А. не е познат и не пребивава на адреса. Проведен е бил разговор със собственика на жилището Б. Ч., която заявила, че лицето се намира в ***.

На 09.02.2021 г. съобщението е поставено на таблото за обявления в група „Миграция“, съответно снето от таблото на 19.02.2021 г., за което са съставени съответните протоколи, обективирани на л. 29 от делото.

Съобщение с УРИ: 292000-2042 е било връчено на упълномощеното лице С. Б. на 10.02.2021 г. – известие за доставяне/л. 22/.

Със Заповед № 292з-590/11.03.2021 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали е прекратено производството по предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в Република България, на A. A. / А.А., гражданин на ***, роден на *** г. в ***, ***, паспорт ***, кандидат за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ . Заповедта е връчена на упълномощеното лице С. Б. на 16.03.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 197  от АПК,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото – л. 13,  е приложен документ имащ характер на разписка за връчването на оспорения акт на адресата, съдържащ положена дата и подпис на упълномощеното лице, получило екземпляр от заповедта на 16.03.2021 г., като жалбата е подадена по пощата на и заведена в канцеларията на ОДМВР – Кърджали на 17.03.2021 г., т.е. процесната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен срок.

След извършване на проверката по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК относно преценката за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият състав намира заповедта за законосъобразна, респ. депозираната за неоснователна, по следните съображения.

Процесната заповед е издадена от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с нормата на чл. 18, ал. 1, т. 11 от Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи, в предписаната от ЗЧРБ писмена форма, съдържаща фактически и правни основания за постановяването й, поради което не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

В конкретния случай не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ, съгласно която разпоредба: „Заявлението по ал. 1 се подава не по-късно от 14 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Заявлението се разглежда и решава в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. В случай че допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане“.

По делото не е спорно, че А. А. е депозирал Заявление с УРИ 292р-1921/27.01.2021 г. до директора на ОДМВР – Кърджали, с което е поискал  да му бъде предоставено право за продължително пребиваване на чужденец в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ.

Съгласно чл. 23 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България/ППЗЧРБ/, за получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1, както и: документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, удостоверяващ, че е получил право на пенсия; документ, издаден от банка на територията на Република България, удостоверяващ, че има налична сметка, по която ще се получават съответните преводи от пенсията.

Горепосочената норма на чл. 14, ал. 1 от ППЗЧРБ, регламентира, че за получаване право на продължително пребиваване чужденецът лично представя в дирекция „Миграция“ или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага: копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ; документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, с изключение на чужденците, кандидатстващи на основание чл. 24, ал. 1, т. 5, 13 и 18, чл. 24в, чл. 24и и чл. 33г, ал. 4 от ЗЧРБ, когато плащането не е извършено по електронен път; доказателства за осигурено жилище; задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО; доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България; свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявлението.

Цитираните текстове на ППЗЧРБ лимитативно сочат документите, които трябва да представи чужденецът, за да получи разрешение за постоянно пребиваване и обстоятелствата, които трябва да докаже, за да получи искането разрешение. Безспорно едно от тях да представи доказателства за осигурено жилище, респ. към момента на получаване на разрешението той да разполага с реална възможност и да има годно правно основание да обитава жилището, за осигуряването, на което е представил доказателства. В конкретния случай към заявлението на жалбоподателя като доказателство за осигурено жилище е била представена единствено декларация от Б. М. Ч./л. 50/, която в качеството си собственик на недвижим имот, намиращ се в ***, е декларирала съгласието си А. А. да ползва жилището безвъзмездно, за неопределен период от време. Въз основа на така представеното доказателство за осигурено жилище, служители на група „Миграция“ в ОДМВР – Кърджали са извършили проверка по адреса на жилището, с цел установяване на наличието на „осигурено жилище“ по смисъла на ППЗЧРБ. При осъществената проверка е констатирано, че обстоятелството, че жилището се обитава от U. M., роден на *** г., гражданин на ***, който живее със съпругата си на адреса от месец август 2018 г. като на представената му снимка на лицето А. А. заявил, че не познава лицето. Снети били обяснения и от Д. И. А. – управител и живущ в сградата, който заявил, че не познава жалбоподателя и не го е виждал в жилищния комплекс. При така установеното по делото, е очевидно, че в конкретния случай А. А./А. А., в качеството си на кандидат за предоставяне на продължително пребиваване на чужденец в Република България, не е представил към заявлението си доказателство, удостоверяващо обстоятелството, че има осигурено жилище в Република България. В този смисъл правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ, началникът на група „Миграция“ е изготвил Съобщение с УРИ: 292000-2042/л. 27/, адресирано до А. А., с което същият е уведомен за извършената проверка на заявения адрес за пребиваване и резултатите от същата. Посочено е, че жилището се състои от две стаи, в същото живее със семейството си друг чужд гражданин по силата на наемно правоотношение, който притежава предоставено право на продължително пребиваване в страната. При тези данни и с оглед преценената невъзможност жилището да се обитава от жалбоподателя, е изискано от А., в 14-дневе срок да представи допълнителни документи – доказателства за осигурено жилище.

Съобщението е било връчено на упълномощено лице – С. Б. на 10.02.2021 г./л. 22/, както и залепено на таблото за обявления в сградата на ОДМВР – Кърджали на 09.02.2021 г. Видно от съдържанието на докладна записка от мл.инспектор в група „Миграция“/л. 24/, по повод изготвеното съобщение е бил е проведен и разговор с Б. Ч./която освен собственик на имота се явява и едно от упълномощените лица от жалбоподателя, съгласно представеното пълномощно/л. 63/, която е заявила, че А. А. се намира в ***.

Предвид горното съдът намира, че в конкретния случай съобщението по чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ за предоставяне на допълнителни доказателства е надлежно връчено на адресата. Същото съдържа ясни и конкретни указания, какви допълнителни доказателства следва да бъдат предоставени и какви са причините поради които се изискват същите.

В предоставения му срок, т.е. до 24.02.2021 г. от страна на А. А., респ. от пълномощниците му, не са предоставени исканите доказателства, като в случая доказателства не са представени и към жалбата, поради което законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ, директорът на ОДМВР – Кърджали е прекратил производството по депозираното заявление за предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в Република България, на A. A. / А.А., гражданин на ***, роден на *** г. в ***, ***, паспорт ***, кандидат за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ.

По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед се явява издадена в съответствие с материалния закон и целите на закона – ЗЧРБ, респ. в случая не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. В тази връзка съдът не споделя въведените в жалбата доводи, че административния орган не е компетентен да извършва преценка на възможността чуждият гражданин да пребивава на адреса. Както вече бе посочено по-горе, едно от изискванията на чл. 14, ал. 1 от ППЗЧРБ е към заявлението да бъдат приложени доказателства за осигурено жилище. Анализът на това обосновава извода, че за чужденеца е необходимо към момента на получаване на разрешението да има реална възможност и годно правно основание да обитава жилището, за което е представил доказателства. В случая единственото доказателство за това е било представена декларация от собственика за даване съгласие за обитаване на имота, която обаче не установява по несъмнен и категоричен начин изпълнение на законовото изискване и е било повод за органите на група „Миграция“ да извършат проверка на заявеното обстоятелство и изискат допълнителни доказателства за изпълнение на изискването на закона. Да се отрече правото на компетентните органи /дирекция „Миграция“ или ОДМВР/ да извършват преценка и проверка на заявените от чужденеца обстоятелства, би се явило в противоречие с приложимата нормативна уредба – чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ, предвиждащ изрично възможността срокът за разглеждане и решаване на заявлението, при правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок, да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. Аналогична възможност е предоставена на административния орган и с ал. 3 и ал. 4 на чл. 14 от ППЗЧРБ.

Предвид горното, съдът намира, че следва да бъде постановено определение, с което бъде отхвърлена жалбата на пълномощника на А. А., роден на *** г. в ***, гражданин на ***, против Заповед № 292з-590/11.03.2021 г., издадена от директор на ОДМВР - Кърджали, с която е прекратено административното производство по предоставяне на право на пребиваване на чужденец в РБългария на А. А., притежаващ паспорт ***, кандидат за продължително пребиваване в РБългария, като неоснователна и недоказана.

С оглед горното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът,

 

                                      

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И    :

 

ОТХВЪРЛЯ      предявената от A. A. / А.А., гражданин на ***, роден на *** г. в ***, ***, паспорт ***, действащ чрез адв.Е.П., жалба против Заповед № 292з-590/11.03.2021 г., издадена от директор на ОДМВР – Кърджали, с която е прекратено производството по депозираното заявление за предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в Република България, на A. A. / А.А., гражданин на ***, роден на *** г. в ***, ***, паспорт ***, кандидат за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                    Председател: