Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№.......

 

гр.ЛОВЕЧ, 10.07.2017 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:   

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,

 

 

при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА,като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 74/2016г. по описа на съда и за да се произнесе, съобрази:

 

 

 

Производството по делото е с правно основание чл.422 от ГПК.

 

 

 

Съдът е сезиран с искова молба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД-София, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.*********,представлявана от изпълнителните директори С.П.В. и Р. И. Т.,чрез пълномощника им адв.В.Г.-САК, против И.А.Ц. ***. Излага,че на 20.12.2007г. страните са сключили  Договор за предоставяне на кредит,изменен с Анекс №1/20.12.2012г. и с Допълнително споразумение №2/28.10.2009г., по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя  кредит в размер на 70 000 лева. Кредитът е усвоен изцяло на 09.01.2008г. Представен е при годишна лихва 11.25%,като е уговорено,че олихвяването се извършва ежемесечно-чл.5,ал.1 и ал.2. Договорено да се заплаща и годишна такса за управление на кредита в размер на 0.1% върху остатъка от главницата по кредита, дължима ежемесечно и включена в месечната анюитетна вноска-чл.7,ал.1 и ал.2. Погасяването на кредита се извършва на 360 месечни анюитетни вноски,в  размер  на 804лв.,с падеж 28-мо число от месеца,считано от 28.01.2008г.-чл.12. Крайният срок за връщане на средствата по кредита е 28.12.2037г.- чл.13, в случай,че погасяването  се извършва в уговорения погасителен план и не се допускат просрочия. На 28.10.2009г.е подписано Допълнителното споразумение №2 , с което страните са констатирали и признали за установено в отношенията им наличието на  непогасено задължение от 70 504.97лв. Уговорено е също,че остатъкът ще се дължи до 28.12.2037г.,но при нов погасителен план- чрез 18-месечни вноски по 414.69лв.,с падеж 28-мо число и начало от 28.11.2009г. и следващи 314 вноски от по 943.35лв.,с начало от 28.05.2011г. В чл.18 от Договора е предвидено,че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски,кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо да бъде уведомяван кредитополучателят. Тази договорка е възпроизведена в чл.4 от Допълнителното споразумение №2.

Твърди, че И.Ц. е изпълнявал задължението си за заплащане на месечните вноски по кредита до 28.04.2011, като вноската с падеж 28.05.2011г. не е изплатена изцяло. Не са платени и следващите вноски. Затова на 12.06.2012г., позовавайки се на настъпилата автоматична предсрочна изискуемост на целия дълг, „ОББ”АД се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК,издадена на 12.06.2012г.по ч.гр.д.№479/2012г.на РС-Троян,с която  Ц. е осъден да заплати сумата 80 451.50лв., включваща главница- 67 631.69лв.,ведно със законната лихва върху нея с начало от подаване на заявлението-11.06.2012г.до окончателното й изплащане, договорна лихва за периода от 28.06.2011г.до 10.06.2012г.-в размер на 12 683.71лв, наказателна лихва за периода от 28.06.2011г. до 10.06.2012г.- 136.10лв.,по издадения на 12.06.2012г. по ч.гр.д.№479/2012г.на РС-Троян изпълнителен лист. След подадено възражение от И.Ц. Банката е предявила иска по чл.422 от ГПК за установяване на вземането й,по което е образувано гр.д.№497/2012г.на ОС-Ловеч. В това производство съдът, съобразявайки приетото в т.18 от ТР №4/18.06.2014г.,пост-по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС, е приел, че при липсата на надлежно уведомяване на кредитополучателя за обявяването на автоматичната предсрочна изискуемост на кредита, са изискуеми и дължими само неплатените на падежа  вноски - периода от 28.05.2011г. до 28.05.2012г. Решението е потвърдено от АС-Велико Търново по в.гр.д.№237/2015г.,а с Определение №783/12.10-2016г.,по т.д.№457/2016г.на І ТО, ВКС не е допуснал касационно обжалване. Като резултат от със сила на присъдено нещо с Решението на ОС-Ловеч от 04.03.2015г., пост.по гр.д.№497/2012г., съществуването на част от вземанията на „ОББ”АД към И.Ц., произтичащи от Договора за кредит от 20.12.2007г.,които са станали изискуеми в периода от 28.05.2011г.до 28.05.2012г.

С оглед констатираното  неизпълнение на задължението за плащане на месечните вноски по кредита и съобразявайки се с приетото в т.18 от ТР №4/18.06.2014г.,пост-по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС, на основание чл.18 от Договора и чл.60,ал.2 от ЗКИ, „ОББ”АД е обявила целият кредит за предсрочно изискуем с Уведомление от 17.11.2015г.,връчено на Ц. на 23.11.2015г. чрез нотариална покана рег.№5780/2015г.,т.2,акт №52 на Нотариус с рег.№337 в НК и район на действие РС-Троя, с което го е уведомила,че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем при условията на чл.18 от Договора, поради неплащане на две и повече месечни погасителни вноски. Кредитополучателят не е извършил плащане, поради което на 12.01.2016г. Банката е подала заявление по чл.417,т.2 от ГПК пред РС-Троян,където е образувано ч.гр.д.№31/2016г. Банката претендира обща сума от 108 899.60лв., от която главница от 67 457.93лв., договорна лихва по чл.5 от 41 123.07лв. за периода от 09.06.2012г. до 10.01.2016г. и наказателна лихва  за просрочени главници по чл.6 от Договора, в размер на 300.60лв.,за периода от 09.06.2012г. до 10.01.2016г. Заявлението е уважено изцяло, като на 13.01.2016г. РС-Троян е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №7/13.01.2016г. и Изпълнителен лист №24/14.01.2016г.,с които  е осъдил И.Ц.  и съпругата му С. Б. Ц. да заплатят солидарно претендираните суми.Въз основа на това изпълнително основание е образувано и изпълнително дело с №20168790401021 от 2016г.по описа на ЧСИ с рег.№ 879 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч. В срока за доброволно изпълнение длъжниците са подали възражения по чл.414 от ГПК.

При  изложената фактология твърди,че Банката има правен интерес от  предявяване на иск по чл.422 от ГПК, с искане да се установи по отношение на ответника И.Ц. наличието на парично вземане,основано на Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 20.12.2007г.,изменен с Анекс №1/20.12.2012г. и с Допълнително споразумение №2/28.10.2009г.,предявено в заповедното производство по ч.гр.д.№31/2015г.на РС-Троян. Моли да се постанови решение в горния смисъл,като се присъдят и направените в заповедното и в настоящото производства разноски.

В срок от ответника И.А.Ц. е постъпил отговор. Оспорва иска изцяло и счита, че е неоснователен. Възразява, че към исковата молба не са представени доказателства за обезсилване на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№478/2012г.на РС-Троян и в съответствие с влязлото в сила решение по гр.д.№440/2012г.на ОС-Ловеч. Счита,че за едно и също вземане има издадени два изпълнителни листа, което е недопустимо. Прави възражение за погасяване на част от лихвите по давност без да сочи конкретен период. Не се противопоставя на назначаването на исканата от ищеца съдебна експертиза. Моли да не се уважава исковата молба.

В срок е подадена и допълнителна искова молба от „ОББ”АД,в която поддържа вече заявената си позиция и отговаря на възраженията на ответника. Счита,че оспорването на претенцията е с бланкетни доводи, а и погрешно е посочена цената на иска 144 589.61лв. и основание Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007г. В действителност предмет на настоящето дело е иск за установяване на вземане,произтичащо от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 20.12.20107г.,за което е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №7/13.01.2016г.,по ч.гр.д.№31/2016г.на РС-Троян,като цената на иска е 108 899.60лв. Действително между И.Ц. и „ОББ”АД е сключен и друг договор- Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007г., за установяване на вземането по който и по реда на чл.422 от ГПК, е образувано т.д.№75/2016г.по описа на ОС-Ловеч. Ищецът приема,че доколкото възраженията в отговора са общи и бланкетни,то те се отнасят до претенцията,с предмет на разглеждане по настоящето т.д.№74/2016г.на ОС-Ловеч. На следващо място изразява несъгласие с твърдението на ответника,че не са представени доказателства за обезсилване на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№478/2012г.на ОС-Ловеч, в съответствие с  влязлото в сила решение по гр.д.№440/2012г.на ОС-Ловеч и твърдението,че за едно и също вземане има издадени два изпълнителни листи,което обуславя недопустимост на претенцията. Подробно излага хронологията на развилия се процес по ч.гр.д.№479/2012г.на РС-Троян и гр.д.№497/2012г.на ОС-Ловеч и заключава,че предмет на настоящето е установяване на частта на главницата по процесния Договор за кредит,за която искът по чл.422 от ГПК, е бил отхвърлен с влязло в сила решение /по гр.д.№497/2012г.на ОС-Ловеч/,поради неизискуемост. Така главницата е в размер на 67 475.93лв. се претендира тук въз основа на факти, настъпили след 11.06.2011г.-неплащане на падежите на погасителните вноски в периода  28.06.2012г. до 28.10.2015г. и обявена предсрочна изискуемост на цялата остана главница с уведомление от 17.11.2015г., връчено лично на кредитополучателя на 23.11.2015г. В настоящето производство се заявяват различни и новонастъпили факти, довели до изискуемост на неприсъдената главница по кредита /настъпили след датата,на която се счита предявен първият иск по чл.422 от ГПК-11.06.2011г.-неплащане на уговорените в договора за кредит падежи,довели до изискуемост на заявеното вземане и обявена след приключване на предходното производство предсрочна изискуемост на главницата по кредита. Новонастъпилите факти са  неплащането на уговорените в Договора за кредит падежи в периода 28.06.2012г. до 28.10.2015г. и обявената предсрочна изискуемост на целия кредит. Тези факти не се обхващат от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение. За неоснователно приема и възражението за погасяване на претенцията за лихви. То също е бланкетно,без да са посочени конкретно в коя и за коя част от претенцията  се прави,кои лихви-договорни или наказателни са погасени по давност. Излага,че по отношение на тази претенция е приложим давностният срок по чл.110 от ЗЗД,а именно 5-годишен. Твърди,че не е приложима нормата на чл.111,б.”в” от ЗЗД /3-год.срок/, тъй като задължението за връщане на банков кредит и договорни лихви не е „периодично плащане” по смисъла на тази норма. Уговорката за връщане на кредита и изплащане на лихвата по договора с периодични анюитетни вноски до пълното погасяване на задължението, не превръща договора в такъв за периодично изпълнение,не определя и по-кратък срок да погасяването му, нито по-ранен момент на начало на давностния срок. Развива,че при периодичните плащания отделните задължения имат характер на самостоятелни,въпреки наличието на общ правопораждащ факт. За разлика от тях при договора за банков кредит отделните анюитетни плащания представляват уговорено разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части,което става с изричното съгласие на кредитора. Цитира съдебна практика в подкрепа на тази теза. По изложените съображения оспорва възражението за погасяване на част от лихвите по давност. Поддържа всички доказателствени искания.

Допълнителен отговор от ответника не е постъпил.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.К. и адв.Я.-преупълномощени от адв.Г.-САК, който поддържат иска и ангажират доказателства. Адвокат С. Я. представя подробни писмени бележки.

Ответникът И.Ц. не се явява и не изпраща представител за съдебните заседания.

От събраните по делото писмени доказателства- ч.гр.д.№31/2016г.по описа на РС-Троян, ч.гр.д.№479/2012г.на РС-Троян, копия от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 20.12.2007г., Анекс №1/20.12.2007г., Допълнително споразумение №2/28.10.2009г., Уведомление с изх.№301-БД-289/17.11.2015г.от „ОББ”АД,с нотариално удостоверяване от Нотариус с рег.№337 и район на действие РС-Троян, на полагането на подписа с рег.№4599/2015г. и удостоверяване връчването му на 24.11.2015г.на И.А.Ц.,  пълномощно, Извлечение от счетоводните книги на „ОББ”АД-София по кл.№ 2981491 и Кредит № МG********** от „ОББ”АД, копие от заявление по чл.417 от ГПК с вх.№220/12.01.2016г. на „ОББ”АД, Заповед №7/13.01.2016г., Изпълнителен лист от 14.01.2016г.-всички по ч.гр.д.№31/2016г. на РС-Троян, Решение №49/04.03.2015г., пост.по гр.д.№497/2012г. на ОС-Ловеч, Решение №289/19.11.2015г.,пост.по в.гр.д.№237/2015г. на АС-Велико Търново, Определение №783/12.10.2016г., пост.по т.д.№457/2016г.на ВКС,пълномощно, Справка по чл.366 от ГПК от ищеца, писма, заключението съдебно-икономическа експертиза на в.л.Х.Д., преценени по отделно и в съвкупност, съобразявайки и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, че на 20.12.2007г. страните са  сключили Договор за предоставяне на ипотечен кредит,по силата на който „ОББ”АД е предоставила на И.А.Ц., кредит в размер на 70 000лв. Крайният срок за издължаване е определен в чл.13 - 28.12.2037г. В чл.5 е регламентирана годишна лихва  от 11.25%, начислявана ежемесечно. В чл.5,ал.3 е предвидено право на Банката едностранно да променя размера на договорния лихвен процент в зависимост от размера на инфлацията,основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия,за което следва да уведоми кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или да изнесе информацията в банковите си салони. Прието е,че не е нужно да се подписва анекс за тази промяна. В случай на забава на плащането на месечните анюитетни вноски, в чл.6,ал.1 е регламенитрано олихвяване на просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорния съгл.чл.5,ал.1 лихвен процент. В ал.2 е предвидено начисляване и на неустойка в същия размер,в случай на „..друго неизпълнение на клаузите на договора от кредитополучателя, вкл. и предсрочна изискуемост на целия дълг..”. Уговорено е и обезпечение на кредита- учредяване в полза на Банката ипотека върху недвижим имот, подробно описан в акта.

Редът за издължаване на кредита е уговорен в чл.12 от Договора, а именно-на 360 месечни анюитетни вноски в размер на 804лв., която сума включва главница,лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване с начало от 28.01.2008г. и падеж 28-мо число на месеца.

Настъпването на предсрочна изискуемост е уточнено в чл.18- „..при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван”. С Анекс №1/2012.2007г. страните са допълнили разпоредбата със създаване на ал.2,в която предвидили възможност за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по настоящия договор и при неизпълнение на задължения на кредитополучателя по други договори с банката. Досегашният текст става ал.1.

Страните са сключили и Допълнително споразумение №2/28.10.2009г., с което са обективирали постигнато съгласие, че към датата на влизането му в сила задълженията на кредитополучателя са в размер на 70 504.97лв. Съгласили са се да се промени начинът на издължаване на кредита, а именно считано от 28.11.2009г. са дължими 18 месечни вноски от по 414.69лв.,с падеж 28-мо число на месеца,а след това 314 месечни вноски в размер на 943.35лв.,считано от 28.05.2011г.,със същото падежно число. Изрично е посочено,че вноската включва главница,лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване. Месечната застрахователна премия е дължима на същия падеж и се прибавя към посочения размер на погасителни вноски.

Съдът прие за установено проведеното заповедно производство по ч.гр.д.№479/2012г.по описа на РС-Троян-с правно основание чл.417,т.2 от ГПК и исково по чл.422 от ГПК по гр.д.№497/2012г.на ОС-Ловеч,по което е налице влязло в сила съдебно Решение № 49/04.03.2015г. и е признато за установено по отношение на И.А.Ц. съществуването към 11.06.2012г. на вземане на „Обединена българска банка”АД, по процесния Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 20.12.2007г., в общ размер от 11 668.33лв., от която просрочена главница от 155.76лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението-11.06.2012г.до окончателното й изплащане, просрочена договорна лихва за периода от 28.05.2011г. до 08.06.2012г.- 11 377.70лв. и наказателна лихва за същия период,в размер на 134.87лв.-начислена съгласно чл.6,ал.1от договора за периода от 28.05.2011г. до 08.06.2012г. и дължими разноски в заповедното производство в размер на 451.60лв. Искът до пълния претендиран размер от 80 451.50лв. /или за разликата от 68 783.17лв./, за което вземане е издадена Заповед за незабавно изпълнение №304/12.06.2012г. и Изпълнителен лист от 12.06.2012г.,по ч.гр.д.№479/2012г. по описа на РС-Троян, е отхвърлен. Решението е потвърдено от АС-Велико Търново по в.гр.д.№237/2015г., а с Определение №783/12.10.2016г.,по т.д.№457/2016г.на І ТО, ВКС не допусна касационно обжалване.

Установява се,че с оглед посоченото по-горе съдебно производство, „ОББ”АД, позовавайки се на чл.18,ал.1 от Договора, е уведомила длъжника, че го обявява за предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено чрез Нотариус с рег.№337 в НК и район на действие РС-Троян на длъжника на 23.11.2015г. /Видно от уведомлението датата е 24.11.2015г./.

Съдът прие,че не се нуждае от доказване образуваното заповедно производство по ч.гр.д.№31/2016г.по описа на РС-Троян, по подадено от Банката Заявление по чл.417,т.2 от ГПК,подадено на 12.01.2016г.. Заявлението е уважено и е издадена Заповед №7/13.01.2016г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист, с които е разпоредено на длъжниците И.А.Ц. и С. Б. Б./Ц./ да заплатят сумата 67 475.93лв.- дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата с начало от подаване на заявлението-12.01.2016г.до окончателното й изплащане, 41 123.07лв.-договорна лихва за периода от 09.06.2012г. до 10.01.2016г., 300.60лв.-наказателна лихва за просрочени главници за периода от 09.06.2012г. до 10.01.2016г. и разноски от: 2 177.99лв.-заплатена държавна такса и 2 654.99лв.-адвокатско възнаграждение. Установява се,че своевременно е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК от длъжниците и на ищеца е указана възможността да установи вземането си по реда на чл.422 от ГПК.

По делото се допусна съдебно-икономическа експертиза, чиито  констатациите съдът приема, като компетентни и обективни.

Експертът е установила,че отпуснатата сума е била усвоена на 09.01.2008г. по откритата на името на кредитополучателя сметка. При проверка на лихвения процент е установила, че е договорен в размер на 11.25%. Върху остатъка от главницата се добавя и  годишна такса от 0.1% за покриване разходите за управлението и обслужването на кредита и на практика годишната лихва е от 11.35%. При забава на месечните вноски Банката олихвява просрочените суми от главница с наказателна лихва от 5%, а при друго неизпълнение, вкл.предсрочна изискуемост на целия дълг, се начислява неустойка в размер на договорения лихвен процент,плюс надбавка от 5 пункта. С Допълнително споразумение №2/28.10.2009г. реално е изменен на 5.7% за периода от 28.11.2009г.до 28.04.2011г.,а след това-от 28.05.2011г. до 29.06.2012г. е в размер на 16.52%. Експертът поясни,че размерите на лихвените проценти не са били записани в споразумението,а са получени при изчисления на експерта-като резултат от главницата за олихвяване по остатък и договорените вноски за лихва,записани по време на Допълнителното споразумение и приетия с него актуализиран погасителен план.

От кредитополучателя е изплатена общо сумата 26 375.54лв., от която главница - 2 368.31лв., договорна лихва – 21 100.80лв., наказателни лихви – 38.79лв.,наказателни надбавки – 28.39лв., застраховки „Живот” и „Имот”- 2 839.25лв. Банката е спазвала уговорения ред за погасяване на задълженията. Експертът е установила, че последната внесена от кредитополучателя сума, е на 25.11.2011г.

Вещото лице представи установеното просрочие, като отграничи приетия за установен дълг по вид,размер и периоди, по гр.д.№497/2012г.на ОС-Ловеч.

Съдът възложи да направи изчисления съгласно претенцията на ищеца-с краен срок подаване на заявлението по ч.гр.д.№31/2016г.на РС-Ловеч- 12.01.2016г. Съгласно този вариант дължима е главница от 67 457.93лв., за периода  28.06.2012г. до 28.12.2037г. Неплатената договорна лихва по чл.5 от Договора е 41 123.07лв.,за периода от 09.06.2012г. до 10.01.2016г.,а наказателната лихва по чл.6 от Договора е в размер на 300.60лв.,за периода от 09.06.2012г.до 10.01.2016г.

По възложения от съда вариант за изчисление, при съобразяване на момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем- 24.11.2015г., дължимата главница е в размер на 66 702.13лв., договорната лихва за периода от 09.06.2012г. до 24.11.2015г. е 39 807.53лв., а наказателната лихва -279.23лв. за периода 09.06.2012г. до 24.11.2015г.

Вещото лице поясни,че с отпуснатата съгласно Допълнително споразумение №2 сума от 1 306.01лв. са били погасени просрочени лихви,като след обявяване на предсрочната изискуемост тази сума е добавена към  дължимата договорна лихва. Сумата не е била съобразявана при разглеждане на спора по гр.д.№497/2012г.на ОС-Ловеч.

По допустимостта.

По допустимостта на претенцията съдът се произнесе с определението си по чл.374 от ГПК и прие,че е допустим. При разглеждане на делото не се установиха факти и обстоятелства,налагащи промяна на този извод. Безспорно се установи,че искът е предявен в рамките на 1-месечния срок по чл.415,ал.1 от ГПК,от надлежна страна-заявител,чието заявление в заповедното производство е уважено. Надлежно е ангажиран и ответникът-длъжник, подал своевременно и редовно възражение по реда на чл.414 от ГПК.

С Определението по чл.374 от ГПК съдът се произнесе и по възражението на ответника за недопустимост на производството, с оглед проведеното вече аналогично по ч.гр.д.№479/2012 на РС-Троян и гр.д.№497/2012г. на ОС-Ловеч и липсата на обезсилване на издадения там изпълнителен лист.

Действително в заявлението по чл.417 от ГПК и в исковата молба по чл.422 от ГПК ищецът е описал като дължими към банката присъдените в цитираното вече развило се заповедно производство, но е видно,че изрично в петитума тук претенцията е за главница, договорна и наказателна лихва, извън темпоралните предели на СПН на това заповедно производство /за главница- 28.05.2011г. - 28.05.2012г. и за лихвите-28.05.2011г. - 08.06.2012г./. Тук претенцията е за главница от 67 475.93лв., формирана от такава с период от 28.06.2012г. до 28.10.2015г.в размер на 773.80лв. и с период от 28.11.2015г. до 28.12.2037г.-от 66 702.13лв., договорна лихва от 41 123.07лв., дължима за периода от 09.06.2012г. до 10.01.2016г. и наказателна лихва от 300.60лв.-от 09.06.2012г.до 10.01.2016г. Освен това няма и данни да са събирани суми въз основа на допуснатото предварително изпълнение по ч.гр.д.№479/2012г. на РС-Троян, за да се приложат последиците на чл.422,ал.3,вр.с чл.245,ал.3 от ГПК.

При изложените аргументи възражението се прие за неосонвателно.

По същество.

При изложените факти и обстоятелства съдът приема,че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр.с чл.430 от ТЗ, чл.79 и чл.86 от ЗЗД–  установителен иск на заявител,чието заявление по реда на чл.417,т.2 от ГПК е било уважено, но е постъпило възражение от длъжника. Претенцията произтича от сключения на 20.12.2007г.в гр.Троян Договор за  предоставяне на ипотечен кредит,по силата на който ищецът „ОББ”АД е предоставил на И.А.Ц.,кредит в размер на 70 000лв. Ищецът твърди,че е изпълнил ангажиментите си по договора, а кредитополучателят не е погасил задължението си. При това неизпълнение и по силата на чл.18 от Договора  Банката е обявила предсрочната изискуемост на целия дълг и надлежно е уведомила длъжника за позоваването на това си право. Твърди,че е налице просрочие на задължението за главница, договорна лихва и следващата се наказателна лихва,в посочените размери и периоди, като е съобразила и изключила установеното със силата на присъдено нещо вземане по този договор в производството по гр.д.№497/2012г.на ОС-Ловеч.

От своя страна кредитополучателят оспорва иска изцяло и счита, че е неоснователен. Възразява,че не е зачетено проведеното производство по ч.гр.д.№478/2012г. на РС-Троян и влязлото в сила решение по гр.д.№497/2012г. на ОС-Ловеч. Счита, че за едно и също вземане има издадени два изпълнителни листа, което е недопустимо. Прави възражение за погасяване на част от лихвите по давност без да сочи конкретен период.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема, че искът е доказан и основателен.

Категорично се установи, че Банката е изпълнила задължението си и е предостави уговорената сума от 70 000лв., усвоена от кредитополучателя през януари 2008г. Установи се,че от своя страна ответникът не е спазил ангажимента да погасява дълга с месечни погасителни вноски. С оглед на това и позовавайки се на чл.18 от Договора, ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем. Категорично се доказа и валидното уведомяване на кредитополучателя за позоваването от Банката на това й право- с Уведомление, връчено чрез Нотариус с рег.№337 в НК и район на действие РС-Троян на длъжника на дата 24.11.2015г.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. От тогава и настъпва прекратяването на договорните отношения между страните. Затова и за установяване размера на дълга съдът съобразява варианта на съдебно-икономическата експертиза с изчисления с тази крайна дата. Начисляването на договорни и наказателни лихви за периода след края на договорното правоотношение е лишено от правно основание. Недължимо е на соченото основание-договор за кредит. Прилагането на тези задължения е предвидено единствено при хипотезата на действащ договор, което за претендирания период / до 12.01.2016г./ не е налице. Кредиторът има възможност да търси от длъжника законната-мораторна лихва по реда на чл.86 от ЗЗД.

Възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за лихви, съдът намира за неоснователно. Макар и да е заявено без конкретни аргументи, съдът е задължен да отговори /както е сторил и ищецът в допълнителната искова молба/.

Неправилно е твърдението за наличие на изтекла погасителна давност. Следва да се съобрази, че задължението по договора за кредит не е периодично, а единно и неделимо. Обстоятелството,че е уговорено разсрочено  изплащане на месечни вноски, не променя този характер на задължението. С оглед на това е приложима общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД. Последната, видно от претендирания период на задължението за лихви,не е изтекла. При произнасянето си съдът съобразява утвърдената съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК, цитирана и от ищеца-Реш.№28/05.04.2012г., пост.по гр.д.№523/2011г. на ІІ ГО на ВКС, Реш.№261/12.07.2011г.,пост.по гр.д.№795/2010г., ІV ГО на ВКС, Реш.№103/16.09.2013г.,пост.по т.д.№1200/2011г.  и др.

При установеното неизпълнение на парично задължение на основание чл.86 от ЗЗД, следва да се присъди и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по ч.гр.д.№31/2016г.по описа на РС-Троян- 12.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

При изложените аргументи следва да се признае за установено съществуването към 12.01.2016г. на изискуемо и ликвидно вземане на „ОББ”АД към И.А.Ц., произтичащо от сключения на 20.12.2007г. в гр.Троян Договор за предоставяне на ипотечен кредит и Анекс №1/20.12.2007г. и Допълнително споразумение №2/28.10.2009г., с посочено правно основание чл.124,ал.1,вр.с 422 от ГПК, във вр.с чл.430 от ТЗ и чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за просрочена главница от 66 702.13лв., договорна лихва за периода от 09.06.2012г. до 24.11.2015г. в размер на 39 807.53лв. и  наказателна лихва -279.23лв. за периода 09.06.2012г. до 24.11.2015г.,ведно със законната лихва върху главницата,с начало от подаване на заявлението- 12.01.2016г. до окончателното плащане на сумата. Претенцията до пълния размер на главница- 67 475.93лв. /т.е.за сумата 773.80лв./, на договорна лихва- за периода от 24.11.2015г. до 10.01.2016г. и до размера  41 123.07лв. /т.е.за сумата 1 315.54лв./ и на наказателна лихва за периода 24.11.2015г. до 10.01.2016г. и до размера 300.60лв. /т.е.за сумата 21.37лв./, като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли.

При този изход на процеса и съгласно т.12 от ТРеш.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС, съдът следва да преразпредели отговорността за разноски, съобразно с изхода от исковото производство. Разноските в заповедното производство на заявителя „ОББ”АД са за държавна такса от 2 177.99лв. и 2 654.99лв.-адвокатски хонорар. Съобразно с уважената част на иска и по правилото на чл.78,ал.1 от ГПК има право на възстановяване на сумата от 4 736.30лв.

По разноските в настоящето производство.

Отговорността за разноски следва да се разпредели съобразно изхода на делото.

Ищецът представи списък по чл.80 от ГПК,в който  е описал разноски- държавна такса от 2 215.97лв., адвокатски хонорар от  4 449.59лв., депозит съдебна експертиза – 100лв., или общо 6 765,56лв. Налице са доказателства за реалното извършване на тези разходи и следва да се съобразят. При съобразяване степента на уважаване на иска,на ищеца се полага за възстановяване сумата 6 630лв.,която следва да се присъди в тежест на ответника И.Ц..

След влизане в сила на решението заверен препис от него следва да се изпрати на заповедния съд, ведно с ч.гр.д.№31/2016г.по описа на РС-Троян.

При горните съображения Ловешкият окръжен съд

 

Р        Е        Ш        И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.Ц. с ЕГН **********,с адрес ***, съществуването към 12.01.2016г. на вземане на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.*********, представлявана от изпълнителните директори С.П.В. и Р. И. Т., по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 20.12.2007г., в общ размер от 106 788.89 /сто и шест седемстотин осемдесет и осем хиляди лева и осемдесет и девет стотинки/, от която просрочена главница  от 66 702.13 лева, ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението-12.01.2016г. до окончателното й изплащане, просрочена договорна лихва за периода от 09.06.2012г. до 24.11.2015г. – 39 807.53 лева и наказателна лихва за периода от 09.06.2012г. до 24.11.2015г. – 279.23 лева,както и са дължими разноски в заповедното производство в размер на 4 736.30лв., за което вземане е издадена Заповед за незабавно изпълнение №7/13.01.2016г. и Изпълнителен лист от 14.01.2016г., по ч.гр.д.№31/2016г. по описа на РС-Троян.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, иска до пълния претендиран размер от 108 899.60 лева, или за разликата от 2 110.71 лева,от която – главница- за сумата 773.80лв., договорна лихва за периода от 24.11.2015г. до 10.01.2016г. и до размера  41 123.07лв. /т.е.за сумата 1 315.54лв./ и наказателна лихва за периода 24.11.2015г. до 10.01.2016г. и до размера 300.60лв. /т.е.за сумата 21.37лв.

ОСЪЖДА И.А.Ц. с ЕГН**********, с горните данни, да заплати на „Обединена българска банка”АД с ЕИК *********, с горните данни, сумата 6 630 /шест хиляди шестстотин и трийсет/ лева, представляваща разноски по съразмерност, направени в настоящата инстанция.

След влизане в сила на решението заверен препис от него следва да се изпрати на заповедния съд, ведно с ч.гр.д.№31/2016г.по описа на РС-Троян.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново,  в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                            

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :