№ 14649
гр. С., 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110150623 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „....” ЕАД срещу В. Н. Д. и Г. Н. Д., с
която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно и субективно съединени
положителни установителни искове за установяване дължимостта на сумите, както
следва: сумата в размер на 2272,23 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С., жк. ..., аб. № ... за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва
за период от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 398,16 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.06.2022 г. до 05.04.2024 г., сумата в размер на 46,70 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 22.04.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 10,78 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената за дялово разпределение за период от 16.05.2021 г. до 05.04.2024 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.05.2024 г. по ч.гр.д. №
23891/2024г. по описа на СРС, 182 състав, които суми се претендират разделно при
квоти ¼ от ответника В. Н. Д. и ¾ от ответника Г. Н. Д..
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане, е доставил на ответниците на адреса на
топлоснабдения имот: С., жк. ..., аб. № ... за процесния период топлинна енергия. От
своя страна купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена.
Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, последните са изпаднали в забава, с оглед
на което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане. Претендират разноски в производството.
1
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответниците оспорват
предявените искове като поддържат, че по делото не се установява да са собственици,
респективно ползватели на процесния топлоснабден имот за исковия период при
посочените от ищеца квоти. Твърди се имотът да е необитаем, а от 07.2022г. били
демонтирани отоплителните тела и щранг-лирите, за което сочат да са уведомявали
надлежно топлинния счетоводител. Излагат, че за периода до м.04.2021 г.
включително вземанията на ищеца са погасени по давност, в това число погасено е и
акцесорното вземане за лихви. Наред с това поддържа неоснователност на
претенциите за лихва, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за изпадането им
в забава, респективно за получаването на покана, поради неприложимостта на чл. 32,
ал. 3 вр. с чл. 33, ал. 4 от ОУ на ищеца. Претендират разноски в производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца „....“ ЕООД не взема становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с обективно кумулативно съединени
установителни претенции с правна квалификациячл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл.
139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обусловили спиране, респ. прекъсване течението на погасителната
давност за вземанията, предмет на делото.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота
по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
2
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства
- договор за продажба държавен недвижим имот от 21.04.1988 г., че ответникът Г. Н. Д.
и неговата майка Л. Г.а Д.а са придобили собствеността върху ап. № 1, находящ се в
гр. С., ...., като доколкото не е посочено, че същите купуват при различни квоти, но
всеки от тях се легитимира като собственик на по ½ част от имота. Видно от
приложените по делото удостоверение за съпруга и родствени връзки и удостоверение
за наследници на Л. Г.а Д.а (починала на 05.09.2005 г.) се установява, че нейни
наследници по закон са синовете й ответниците Г. Н. Д. и В. Н. Д.. Следователно от
горните документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът Г.
Н. Д. се явява собственик на ¾ ид. част от процесния недвижим имот ( ½ на собствено
основание и ¼ като наследник на Л. Д.а), а ответникът В. Н. Д. е собственик на ¼ ид.
част от същия имот като наследник на Л. Д.а.
Ето защо и съдът приема, че е установено, че ответниците са собственици на
процесния имот при следните квоти в съсобствеността Г. Н. Д. - ¾ ид. ч., а ответникът
В. Н. Д. ¼ ид. ч. По изложените съображения и доколкото от доказателствата по
делото не се установява противното, съдът приема, че в периода 01.05.2020 г. –
30.04.2023 г. между ответниците и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
общи условия, с оглед притежаваното от тях право на собственост върху имота
съобразно посочените по-горе квоти, поради което са и пасивно легитимирани да
отговарят за задълженията към ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия
през исковия период. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
ответниците относно претендираното от ищеца вземания от всеки от тях при разделна
отговорност в посочените в исковата молба квоти.
Страните по делото не са формирали спор и от събраните по делото писмени
доказателства - протокол от 07.10.2007 г. за проведено общо събрание на етажните
собственици от адрес: ж.к. Люлин бл. 223 с приложен списък към същия, в който под
№ 1 фигурира имената на ответника Г. Н. Д., изравнителни сметки за исковия период,
заявление вх. № 145/28.09.2022 г. от Г. Д., заявление вх. № 18.01.2023 г. от Г. Д. до
ФДР, в т. ч. извлечение от сметка за аб. № ..., съобщения към фактури и неоспореното
заключение на изслушаното по делото СТЕ се установява, че сградата в режим на ЕС,
находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника
и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. В конкретния случай ответната страна не твърди, а и не установява по делото
по отношение на тях да се прилагат специални условия, договорени между страните,
3
използвайки установения в закона механизъм.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, а и това не се оспорва от ответника, че
сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през
процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Установено е, че на
проведено общо събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен
договор за услугата топлинно счетоводство с „....“ ЕООД.
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и
етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна
енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка
ответникът е обвързан от взетото решение.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, както и
представените от третото лице помагач документи във връзка с отчитането на уредите
в процесния имот, настоящата инстанция приема, че за процесния период
количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда,
в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер,
отчитан по ел.път в началото на всеки месец. Дяловото разпределение е осъществявано
от „....“ ЕООД в съответствие с приложимата към процесния период нормативна
уредба. През исковия период в имота на ответниците е имало 2 броя радиатори, на
които са поставени ИРРО, лира и 2 бр. водомери за топла вода. За сезон 2022/2023г.
отоплителните тела са били демонтирани. Вещото лице е констатирало, че дяловото
разпределение през процесния период е извършвано от фирма &. на база реален нулев
отчет на разпределителите, но доколкото на лирата не е поставен ИРРО ТЕ за
отопление имот е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен
разход на сградата съгл.т.6.5 от приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1.
Начисляване е ТЕ за отопление Начислявана е ТЕ за подгряване на вода, както и ТЕ,
отдадена от сградната инсталация в съответствие с нормативно установените правила
на база отопляемия обем на имота /205 куб.м./. След края на всеки отоплителен сезон е
извършвано изравняване и са съставяни изравнителни сметки. За процесния период
задължението за имота възлиза на сумата 2659,89 лв. В посочената сума не са
включени суми по изравнявания, корекции и просрочени задължения за предходни
периоди, не са включени стойностите по фактури за цена на услугата за дялово
разпределение. Тъй като вещото лице е установило, че през сезон 2022/2023 г. са
демонтирани всички отоплителни тела, то от посочената сума е приспадната сумата
308,75 лв., както и сумата 6,58 лв., поради намаляване на ставката на ДДС за
топлинната енергия от 20% на 9% с решение на МС от 07.2022г. Ето защо реалното
потребление на ТЕ за процесния имот през исковия период възлиза общо на 2344,56лв.
Вещото лице не е констатирало отклонения от нормативните изисквания за
начисляване на ТЕ за периода. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са
отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Общият топломер е
преминавал редовни метрологични проверки, с оглед което и съдът приема, че през
процесния период същият е бил годно средство за търговско измерване на
преминаващата през същия ТЕ.
Съдът намира за основателно възражението на ответниците, че за отоплителен
сезон 2022/2023 г. са демонтирани отоплителните тела и щранг-лирата в процесния
4
имот. Видно и от представеното от ответника Г. Д. заявление до „....“ ЕООД вх. №
13/18.01.2023 г. от Г. Д. в имота се ползва ТЕ за подгряване на топла вода и за сградна
инсталация, представляващо признание за потребяване на топлинна енергия.
Съдът кредитира заключението на СТЕ като обективно, компетентно и
непротиворечащо на ангажираните по делото доказателства в това число и от
ответниците, като вещото лице при изготвяне на заключението е установило и
съобразило в експертизата демонтирането на отоплителните тела и щранг-лирата в
процесния имот за отоплителен сезон 2022/2023 г., поради което е и намалило сумата
за ТЕ за този период. Така е намалена и цялата стойност на реално потребената
топлинна енергия за целия исков период на 2344,56лв..
Не се твърди, а и не се установява по делото ответникът да е извършил други
плащания през исковия период.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответниците
в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по
отношение на част от претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени,
известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж.
Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат
съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на
същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги
определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б "в" ЗЗД,
предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма
кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако
е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната
давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да
се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по
правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да
възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от
който момент започва да тече погасителната давност. Ищецът е депозирал заявление
по чл. 410 ГПК на 22.04.2024 г., като с оглед на горните съображения погасени по
давност са всички вземания на ищеца станали изискуеми преди 22.04.2021 г. Погасени
по давност са вземанията за периода до м.02.2021 г. вкл., доколкото последното е
станало изискуемо на 15.04.2021 г. Следователно необхванати от погасителната
давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила, респ., които са
възникнали след 22.04.2021 г., т.е. вземанията за периода от 03.2021 г. насетне.
Съдът като взе предвид данните на приетото по делото СТЕ, неоспорено то
страните, намира, че претендираното от ищеца общо вземане за топлинна енергия за
исковия период за целия имот е на по-ниска стойност в сравнение с реално
потребеното съгласно заключението на вещото лице – 2344,56 лв., но с оглед
диспозитивното начало съдът приема, че потребеното количество ТЕ за целия
5
топлоснабден имот през исковия период възлиза на сумата 2272,23 лв.
Предвид горното съдът приема, че погасени по давност са вземанията за периода
05.2020г.-02.2021 г., поради което погасена по давност се явява сумата от 506,97 лв.,
съответно непогасена по давност е сумата определена по реда на чл.162 ГПК в размер
на 1765,26 лв. за периода от 01.03.2021г. до 30.04.2023г. Следователно искът за
главница за потребена ТЕ по отношение на ответника Г. Д. следва да се уважи за
сумата от 1323,95 лв. и да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 1704,17 лв. и за периода м.05.2020 г. – м.02.2021 г., поради погасяване на
вземането по давност в тази част.
По отношение на ответника В. Д. искът за главница за потребена ТЕ следва да се
уважи за сумата от 441,32 лв. и да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 568,06 лв. и за периода 01.05.2020 г. – 02.2021 г. поради погасяване
на вземането по давност в тази част.
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от „....“ ЕООД,
следователно и се дължи заплащане на нейната стойност.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „....“ ЕАД, от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия през периода, а от доказателствата
по делото и заключението на СТЕ е установено, че услугата е извършвана, следва да
се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. По реда на чл. 162 ГПК и въз
основа на приобщените по делото писмени доказателства, съдът приема, че искът е
доказан по размер за сумата 46,70 лв. Възражението за погасяване на това вземане по
давност е основателно за периода 01.03.2021 г. – 31.03.2021 г. и за сумата от 1,86 лв.,
съответно непогасена по давност сума възлиза 44,84 лв. за периода от 01.03.2021г. до
30.04.2023г. Следователно искът за главница за дялово разпределение по отношение на
ответника Г. Д. следва да се уважи за сумата от 33,63 лв. и да се отхвърли за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 35,02 лв. и за периода 01.03.2021 г. –
31.03.2021 г., поради погасяване на вземането по давност в тази част.
По отношение на ответника В. Д. искът за главница за потребена ТЕ следва да се
уважи за сумата от 11,21 лв. и да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 11,67 лв. и за периода 01.03.2021 г. – 31.03.2021 г. поради
погасяване на вземането по давност в тази част.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
6
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Ищецът претендира лихва за забава върху главницата за топлина енергия в размер
общо на 398,16 лв. за периода 15.06.2022 г. – 05.04.2024 г. Съдът като съобрази,
уважената част от главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на
задължението по тази изравнителна сметки /15.06.2022 г./ и крайната дата, до която
лихва за забава се претендира, с помощта на онлайн калкулатор изчисли на основание
на чл. 162 ГПК, че лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
сумата от 1765,26 лв. и за периода 15.06.2022 г. – 05.04.2024 г. възлиза общо на сумата
от 264,05 лв. Следователно искът за лихва върху главницата за топлинна енергия по
отношение на ответника Г. Д. следва да се уважи за сумата от 198,04 лв. и да се
отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 298,62 лв.
По отношение на ответника В. Д. искът за главница за потребена ТЕ следва да се
уважи за сумата от 66,01 лв. и да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 99,54 лв.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение
на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена за пълния й размер, претендиран от всеки от ответниците.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 428,93 лева от общо 564,12 лева /за държавна
такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100 лв./, от които Г. Д. дължи ¾- 321,70 лв., а В. Д. ¼ - 107,23 лв.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 79,50 лв. от общо 104,56 лв. /за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 лв./ ,от които Г. Д. дължи
¾- 78,42 лв., а В. Д. ¼ - 26,14 лв.
Ответниците също имат право на разноски за производството, като всеки от тях
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лв., съгласно
представените договори за правни услуги, служещи за разписка за заплатеното
възнаграждение. Ищецът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което се явява
неоснователно с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, срочното му
разглеждане, цената на предявения иск, извършените процесуални действия от страна
на пълномощника на ответниците. Съобразно изхода от спора на ответника Г. Д.
7
следва да се присъдят разноски за исковото производство в размер на сумата 95,85 лв.
Съобразно изхода от спора на ответника В. Д. следва да се присъдят разноски за
исковото производство в размер на сумата 95,85 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „....“ ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ..., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г.
Н. Д., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. ..., дължи на „....“ ЕАД сумата от 1323,95
лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С., жк. ..., аб. № ... за периода от
01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 22.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 198,04 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.06.2022 г. до 05.04.2024 г., сумата
33,63 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за
период от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.05.2024 г. по ч.гр.д. № 23891/2024г. по описа на
СРС, 182 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер 1323,95 лв. до пълния предявен размер от 1704,17 лв. и
за периода от 01.05.2020 г. – 28.02.2021 г. като погасен по давност, иска за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за разликата над 33,63 лв. до пълния
претендиран размер от 35,02 лв. и за период от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 като погасен
по давност, иска за обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за разликата над
уважения размер 198,04 лв. до пълния предявен размер от 298,62 лв., както и иска за
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 8,08 лв.
за периода от 15.06.2021 г. до 05.04.2024 г. като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „....“ ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ..., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.
Н. Д., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. ..., дължи на „....“ ЕАД сумата от 441,32 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С., жк. ..., аб. № ... за периода от
01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 22.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 66,01 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.06.2022 г. до 05.04.2024 г., сумата
11,21 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за
период от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.05.2024 г. по ч.гр.д. № 23891/2024г. по описа на
СРС, 182 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер 441,32 лв. до пълния предявен размер от 568,06 лв. и за
периода от 01.05.2020 г. – 28.02.2021 г. като погасен по давност, иска за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за разликата над 11,21 лв. до пълния
претендиран размер от 11,67 лв. и за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 като
погасен по давност, иска за обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за разликата
над уважения размер 66,01 лв. до пълния предявен размер от 99,54 лв., както и иска за
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,69 лв.
за периода от 15.06.2021 г. до 05.04.2024 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Н. Д., ЕГН ********** да заплати на „....“ ЕАД, ЕИК .... на
8
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от 321,70 лв.- разноски в исковото
производство и сумата от 78,42 лв. - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В. Н. Д., ЕГН ********** да заплати на „....“ ЕАД, ЕИК .... на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от 107,23 лв.- разноски в исковото
производство и сумата от 26,14 лв. - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „....“ ЕАД, ЕИК .... да заплати на Г. Н. Д., ЕГН ********** и на В. Н.
Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от по 95,85 лв. - разноски в
настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „....“ ЕООД на
страната на ищеца „....“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9