Р Е Ш Е Н И Е
№4805/11.11.2019г.
Гр.Варна,11.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание, проведено на единадесети ноември , през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр.
дело № 7302/2019 по описа на
ВРС, ХLII –
ри състав, докладвано
от съдията М. Жекова, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е образувано по предявена
искова молба с рег. вх.№34 360/14.05.2019 год. депозирана от „М.д.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Ж. С. Ж., чрез адв.К.Т.
***, със съдебен адрес *** /партер – вътрешен двор/ против „Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от П. С. С., Я. М. Д., Г. К.с правно основание: чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и цена
на иска 19,00 лв. (деветнадесет лева).
Ищцовата страна основава
исковата си молба на следните твърдяни правно
релевантни факти и обстоятелства:
Твърди се, че на 22.03.2019 г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК пред РС Варна, като било
образувано ч.гр.д. № 4504 /2019 по
описа на съда, ХХХ – ти състав. Съдът уважил искането на заявителя и била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК като
длъжникът – ответник в исковото производство, подал Възражение по чл. 414 ГПК и
заповедта не била влязла в сила. Сочи се, че ответното дружество и към момента
дължи сумата от 19,00 лв. предмет на заповедното производство и след като на
16.4.2019 г. ищцовото дружество получило съобщение с
указания за възможността в 1 месечен срок да предяви иск за установяване на
оспореното в заповедното производство вземане, за ищеца бил налице правен
интерес от предявяване на исковата молба. Посочено
е още, че вземането на ищцовото дружество произтича
от следните обстоятелства:
Съгласно договор за цесия от 28.02.2019 г. „М.д.“ ЕООД
представлявано от управителя Ж. Ж., чрез надлежно упълномощен адвокат - К.Т. от
ВАК придобило процесното вземане за сумата от 19,00 лева – представляваща платена на 27.02.2019 г. без основание
стойност за възстановяване на ел.захранване за обект с абонатен номер *и
клиентски номер *, с титуляр на партидата „И. Д.“ ООД, ЕИК *, за което била
издадена фактура – ТП № **********/29.1.2019 г. За сключения договор цедентът „И. Д.“ ООД представлявано от управителя И. Г. Д.,твърди
ищцовата страна, уведомил длъжника – ответното дружество, с нарочно уведомление
с входящ номер 5073972/20.03.2019 год. Сумата от 19,00 лева, която представлявала
такса повторно включване, релевира ищцовата страна,
била заплатена на дата 27.02.2019 г.
за което с исковата молба се представя писмено доказателство – касов бон от
Български пощи ЕАД. Така платената такса ищцовата страна счита била заплатена
без основание като излага следните
съображения в исковата си молба: Следвало да се има предвид, че ответното
дружество „Е. П. П.“ АД не отчитало никакви разходи при прекъсване и
възобновяване на захранването в случаите, когато е било преустановено
снабдяването с ел.енергия по негова вина, т.к. услугата по прекъсване и
възобновяване на ел.захранването - по принцип се извършвала от друго търговско
дружество – „Е. П. М.“ АД /дружество вече с наименование „Е. С.“ АД/. Клаузата
на чл. 37, ал. 1, изречение 2-ро от ОУ за продажбата на ел-енергия на „Е. П. П.“АД
- цитирана в исковата молба – според ищеца противоречала на чл.122 – 124 ЗЕ, които разпоредби не
предвиждали като условие за възобновяване на снабдяването заплащане на такса от
потребителя. В този смисъл ищцовата
страна цитира в исковата си молба: „Енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиенти, след отстраняване на причините
довели до преустановяването им“ - по
аргумент на чл. 124 ЗЕ. В същия смисъл е и позоваването на Решение
№125/7.8.2015 на Първо т.о., ТК на ВКС по т.д.№ 990/15, с което била
прогласена неравноправността, респ. нищожността
на клауза от ОУ, с която потребителят се задължавал да заплати изначално
определената сума за възстановяване след отпадане на основанията за прекъсване
на електро подаването. Сочи се още в исковата молба, че освен че ответното
енергийно дружество, респ. негови служители ,не били извършили разходи във
връзка с прекъсване или възобновяване на захранването, налице било ограничаване
на правата на потребителя, произтичащи от Закон и нормата била неравноправна по
см. на чл.143, т.2 ЗЗП. Налице била и неравноправност по см. и на чл. 143, т.
18 ЗЗП. При наличието на договор между дружеството и потребителя, твърди
ищцовата страна, следвало да се докаже неизпълнение на задълженията, виновно
поведени на потребителя и вреди за ответното дружество по вид и размер а
потребителят бил поставен в неравноправно положение, като се позволявало на
доставчика да изисква предварително заплащане на суми и едностранно определяне
на техния размер за възстановяване на снабдяването. Следователно, извежда
извода ищцовото дружество - клаузите били
неравноправни, а доколкото не били договорени индивидуално били нищожни. Налице
било, според ищцовата страна, нарушение на колективните потребителски интереси
по см. на чл. 186, ал. 2, т. 1 ЗЗП като с наличието в ОУ на клаузи във вреда на
потребителите и в нарушение на принципа на равнопоставеност
на страните в договорното
правоотношение, принцип залегнал в ЗЗП и на принципа на защита на интересите на
потребителите при търговията с
ел.енергия по чл. 2, ал. 2 ЗЕ. С оглед тези факти и обстоятелства ищцовата
страна обобщава, че сумата от 19 лева,
заплатена на ответното дружество била недължимо платена и като такава следвало
да бъде установено,че се дължала в полза на ищцовото
дружество в качеството му на правоприемник по договор за цесия.
При
така изложеното по –горе е и отправеното до исковия съд ИСКАНЕ по см. на чл.
127, ал. 1 т. 5 ГПК: Да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде
прието за установено в отношенията между страните – ищцовото
дружество и ответното дружество, че ответното дружество „Е.П.“ АД ЕИК * дължи на ищцовото дружество „М.Д.“ ЕООД
ЕИК * - в качеството му на частен правоприемник на потребителя „И. Д.“ ООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И. Г.
Д. СУМАТА от 19.00 лв. (деветнадесет лева),
представляваща дължима сума за възстановяване на ел.захранване,
платена на 27.02.2019 г. без основание по чл. 55 ,ал.1 пр.1-во ЗЗД, по фактура
ТП № **********/29.01.2019г. за партида с абонатен № *и клиентски № *, с
титуляр на партидата „И. Д.“ ООД, ЕИК *, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в
съда - 22.03.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по частно гр.дело №
4504/2019 год. по описа на ВРС , ХХХ
– ти състав,на основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В подкрепа на твърденията си ищцовото
дружество е направило доказателствени искания.
В
срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът по иска, чрез процесуалният си представител адвокат М. Л.– ВАК е изразил становище по исковата молба.
На първо място ответникът намира
предявения иск за допустим и подсъден на РС Варна.На второ място в
отговора е изразено подробно становище по основателността на предявения
иск. Предявеният иск, според ответната
страна, бил напълно неоснователен. В отговора на искова молба е посочено в
раздел Първи, че прекъсването на захранването
на абоната било следствие от виновно неизпълнение на договорните задължения на
последния. Захранването на праводателя на ищеца, не отрича ответната страна, че било
преустановено на 27.02.2019г. по причина - неизпълнение на договорни задължения
на последния, изразяващо се в неплащане на ел. енергия по Фактура №
**********/11.01.2019г. на стойност 117,88 лв. с падеж/срок на плащане до/
21.01.2019г. и по Фактура № **********/12.02.2019г. на стойност 138,94 лв. с
падеж/срок на плащане до/ 20.02.2019г.Посочените фактури не били заплатени от
абоната в цялост, в посочения срок.Твърди се в отговора, че на 28.03.2019 г.
било възстановено снабдяването на праводателя на
ищеца. Т.е. според ответното дружество било видно от изложеното, че захранването
на абоната било преустановено поради виновно неизпълнение на договорните
задължения на същия, респ.-било налице правно основание за начисляване на
такса за възстановяване на продажбата на електрическа енергия. В тази връзка
ответното дружество се позовава на чл. 34 от ОУ за ПЕЕЕПП „Е. П. П.“ АД, съгласнно която норма ответното дружество имало право да
поиска от „Е. С.“ АД да прекъсне или ограничи преноса на електрическа енергия в
случай, че небитов клиент просрочи с 3 дни изпълнението си за плащане на
дължимите суми. Ето защо ответникът желае ВРС да съобрази, че в настоящия
случай било налице просрочие на задължението за
заплащане на консумирана енергия по посочените фактури, което просрочие било повече от 3 дни. На следващо място се
твърди в отговора на искова молба, че съгласно чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП „Е.
П. П.“ АД изисквало от „Е. С.“ АД възстановяване на преноса на електрическа
енергия след отпадане на основанията за прекъсването. Продажбата на
електрическа енергия се възстановявала след като клиентът заплатял на „Е. П. П.“
АД цена, съгласно ценоразпис, в която цена били включени всички направени
разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на електрическа
енергия.Т.е. според ответника било видно от посочените разпоредби, че и
прекъсването, и възстановяването на преноса на ел. енергия фактически се
осъществявало от „Е. С.“ АД. Поради посоченото разходите по прекъсване и
възстановяване на преноса се понасяли от посоченото дружество, а не от
ответника в настоящото производство. Доколкото обаче таксата за
възстановяване на продажбата на електрическа енергия по същество представлявала
такса, свързана с достъп и пренос на електроенергия по елетроразпределителната
мрежа, то посочената такса несъмнено представлявала заплащане на вид мрежова
услуга, възразява ответното дружество в отговора си. В съответствие с
изложените възражения ответната страна се позовава на т. 6, § 1 от ДР на
Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ за да поясни, че „Мрежови
услуги“ са: всички услуги, свързани с достъп до електропреносната
мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната
мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи. Отделно от горното ответникът
сочи, че на основание чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ битовите и небитовите крайни
клиенти на крайните снабдители заплащали всички мрежови услуги за съответния
ценови период на крайния снабдител. Поради изложеното, макар разходът по
преустановяване и възстановяване на преноса на ел. енергия да се понасял от
„Е. С.“ АД, то заплащането на мрежовата услуга, се дължало и се заплащало на
крайния снабдител - „Е. П. П.“ АД.Безспорно било за ответното дружество, че и
прекъсването, и възстановяването на преноса на енергия били свързани с разходи,
доколкото не се извършвали дистанционно, а технически изисквалиш
изпращане на екип от служители на „Е. П. М.“ АД на адреса на потребление. В
раздел III от отговора на искова молба ответникът навежда възражения затова,че
липсва противоречие на чл. 37. ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП със Закон за енергетиката.
Посочената клауза от ОУ за ПЕЕЕПП ,според ответното дружество не
противоречала на чл. 122-124 от ЗЕ, доколкото същата предвиждала, също като и
законовите разпоредби, възстановяване на снабдяването и/или присъединяването на
клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им. В
конкретния случай преустановяването на снабдяването с ел. енергия – било по
причина незаплатени задължения за заплащане на консумирана от абоната ел.
Енергия и както и по-горе е посочено, на дата 28.03.2019 г. снабдяването на
клиента било възстановено.Твърди
се още в отговора на искова молба, че на основание чл. 124 от ЗЕ, ответникът бил длъжен, след
отстраняване на причините, довели до преустановяване на преноса на ел. енергия да
възстанови снабдяването на имота на праводателя
на ищеца, което било направено от ответното дружество. Извън всичко посочено
ответното дружество желае ВРС да съобрази и обстоятелството, че Законът за
енергетиката в нито една своя разпоредба не отричал възможността за репатриране
на вреди, понесени от електроразпределителното дружество при неизпълнение на
задълженията на абоната по договора. Напротив- Закона за енергетиката изрично
предвиждал Общите условия да уреждат права и задължения на страните по
договора, част от които били и правото на електроразпределителното дружество да
бъдело обезщетено за извършените разходи по преустановяване и последващо възстановяване на достъпа до
електроразпределителната мрежа, особено в конкретния случай, в който тези
разходи били понесени като следствие от виновно неизпълнение на договорни
задължения на абоната. Нещо повече – видно било според „Е. П. П.“ АД - от
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП, че преноса се възстановявал след
отпадане на основанието за преустановяването му, но продажбата на ел. енергия
се възстановявала след заплащане на таксата за възстановяване на пренос- т.е.
плащането на таксата било определящо не за възобновяване на снабдяването, а за
възобновяване на продажбата на енергия.За обосноваване на възраженията си срещу
иска ответникът пояснява в отговора си на искова молба,че снабдяването на обекта
с ел. енергия се изразявало в принципната възможност в същия да бъде ползвана
такава. Това било видно и от даденото легално определение в Наредба № 9 от
9.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи за
електроснабдяване, съгласно което снабдяването представлявало:
осигуряване на потребителите с електрическа енергия чрез система съвкупност от
електрически уредби и мрежи. Снабдяването на абоната, праводател
на ищеца с електрическа енергия, възразява ответната страна, че било възстановено,
доколкото същият бил присъединен към мрежата и захранването му било
възстановено след заплащане на задълженията му към ответника, т.е. след
отпадане на причината за преустановяване на снабдяването. Фактическото ползване
на ел. енергия, твърди ответната страна било свързано с договора за
покупко-продажба на енергия, което правоотношение, било различно от
„снабдяването“ като процес. Един обект можел да е снабден, т.е. да е осигурена
принципната възможност за потребяване на ел. енергия, но такава да не се потребява по други причини. Конкретното се твърди, че
заплащането на таксата от 19 лева било условие за възстановяване на
правоотношенията по продажбата на ел. енергия, което, нямало нищо общо с
възстановяване на снабдяването на обекта и което в случая се изразявало във
възстановяване на преноса на енергия. Видно от изложеното, разпоредбата на чл.
37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не противоречала на чл. 124 ЗЕ, нито ограничавала
правата на потребителя, предвидени по закон. Посочената такса за
възстановяване на преноса на енергия била и част от ценоразпис, който бил
публично обявен и всеки абонат бил запознат със съдържанието му.В раздел IV
от отговора на искова молба ответното дружество се спира на възраженията
затова,че липсвало противоречие на чл. 37. ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП със Закон за
защита на потребителите:Посочената клауза не съдържала уговорка във вреда
на потребителя, а въвеждала реализиране на гражданска отговорност за същия при
виновно неизпълнение на задълженията му чрез заплащане на такса за възстановяване
на продажбата на ел. енергия. Чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не изключвал, нито
ограничава правата на потребителя, произтичащи от Закон за енергетиката.
Посочената разпоредба допълвала постановеното в закона и представлявала пряко
проявление на принципа, че всички вреди следва да бъдат поправени. Нещо повече
- налице била идентичност между изискванията на ЗЕ и клаузата на чл. 37, ал. 1
от ОУ за ПЕЕЕПП, доколкото и двете предвиждали възстановяване на снабдяването с
ел. енергия след отпадане на причините, довели до преустановяването му. Поради
изложеното,ответното дружество обобщава, че не била налице неравноправност по
смисъла на чл. 143, т. 2 от Закон за защита на потребителите.Не било налице
и твърдяното в исковата молба противоречие с чл. 143, т. 18 от ЗЗП, тъй
като ценоразписът с посочена таксата за възстановяване на продажбата на ел.
енергия, бил публично известен и поради това не можело да се приеме, че
клаузата „не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора“. Абонатът, сочи ответното дружество знаел, че при
неизпълнение на задължението за заплащане в срок на консумираната от него
ел.енергия, продажбата на енергия до обектът му ще бъде преустановена и че за
възстановяване на същата следва да заплати такса. Абонатът бил предварително
уведомен и за размера на тази такса- т.е.разпоредбата на чл. 37. ал. 1 от ОУ за
ПЕЕЕПП не била нищожна. В подкрепа на
възраженията си ответникът се позовава на нормата на чл. 52, ал. 2 от ОУ за
ПЕЕЕПП,според която в срок до тридесет дни от влизането в сила на Общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в „Е. П.
П. “ АД писмено заявление, в което да предложат специални условия. Т.е. -
клиентът имал право да влияе върху съдържанието на клаузите на ОУ, от което
право същият е избрал да не се възползва. Ясно се сочи, че „И. Д.“ ООД с ЕИК *
не бил депозирал писмено заявление на основание чл. 52 от ОУ за ПЕЕЕПП,поради
което и клиентът не само, че се съгласил с приложението на разпоредбата на чл.
37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП в отношенията си с „Е. П. П.“ АД, но и изразил
съгласие дължимата такса за възстановяване на продажбата на ел. енергия да е в
размер, посочен в ценоразпис за услугите, предлагани от ответника, т.е. изразил
съгласие размерът на посочената такса да бъде ОПРЕДЕЛЕН като стойност, а не
определяем. Клиентът освен това, според ответното дружество, се съгласил
вредите да не се определят по вид и размер и в този см посочената клауза от ОУ
за ПЕЕЕПП имала неустоечен характер, като същата има
за цел не само поправяне на вредите, но и имала стимулираща функция по
отношение на абоната да не допуска последният виновно неизпълнение на
задълженията си по договора.В раздел последен – V-ти от отговора на искова молба
ответникът желае ВРС да съобрази и обстоятелството, че посоченото в исковата
молба Решение на ВКС се явявало неотносимо към
настоящия правен спор, доколкото с касаело разпоредби на Общи условия на
различен доставчик.
Клаузата, обявена за нищожна с Решение №
125/07.08.2015 г. по т.д. № 990/2015 г. на ВКС, въвеждала заплащане на такса за
възстановяване на снабдяването и поради това наистина ограничава правата на
потребителите, въведени в ЗЕ./като е цитиран пълния текст на нищожната клауза /
и изведен извода от правна страна, че клаузата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП
на „Е. П. П.“ АД не поставяла възстановяване на снабдяването в зависимост от
заплащане на такса, като разпоредбата на ОУ на ЕВН а заплащането на таксата
било условие само за възстановяване на продажбеното отношение между страните.При
всичко изложено в отговора на искова молба ответното дружество желае исковия
съд да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан ведно с
присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски в полза на
ответната страна. В условията на евентуалност е заявено и възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК.На последно място в отговора на искова молба е изложено становище
по доказателствените искания на ищеца ,направени са и
искания за събиране на доказателства от страна на ответното дружество.
В проведеното по делото
първо и единствено открито съдебно заседание от 11.10.2019 год.
ищцовата страна не изпраща представител,но депозира преди заседанието писмена Молба
с вх.№ 71786/3.10.2019г.,чрез адв.К.Т.,като желае ВРС
да уважи иска като основателен и доказан ведно с присъждане на сторените по
делото разноски,като се приложени договор за правна защита и списък по чл. 80 ГПК /л.41-43/.
В
същото съдебно заседание адв.М., в качеството й на
процесуален представител на ответното дружество моли ВРС да остави без уважение
предявената искова претенция
като неоснователна и недоказана и в полза на ответното дружество да бъдат
присъдени сторените съдебно деловодни разноски .
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На
първо място следва да бъде посочено и подчертано, че по делото е приобщено
заповедното производство, инициирало настоящото исково а именно – частно
гр.дело №4504/2019 год.по описа на ВРС, ХХХ –ти състав.От материалите по заповедното
производство се установява, че на дата 22-ри март 2019 г. във ВРС е било
подадено Заявление по чл.410 ГПК от заявителя „М.Д.“ ЕООД против длъжника „Е.
П. П. „ АД. Спор няма а и от материалите по частното дело се установява, че
заповедният съд е издал Заповед за изпълнение № 2371 /25.03.2019 г.,приложена
на л. 11– ти от частното дело.
Съгласно
цитираната Заповед, заповедният съд е разпоредил длъжникът Е.П. АД ЕИК/БУЛСТАТ * с адрес *** заплати на кредитора М.Д. ЕООД
ЕИК/БУЛСТАТ * с адрес *** сумата от
19.00 лв. /деветнадесет лева/,
представляваща платена на 27.02.2019 г. от „И. Д." ООД, ЕИК
*, съ седалище и
адрес на управление:***-*, представлявано от управителя И. Г. Д., без основание
стойност за възстановяване на ел. захранване на обект с абонатен № *и
клиентски № *, с адрес на потребление – *, с титуляр на партидата „И. Д."
ООД, ЕИК *, за което е издадена фактура ТП № **********/29.01.2019 г., вземането за която сума е прехвърлено с Договор
за цесия от 28.02.2019 г., сключен между„И. Д." ООД, ЕИК * и „М.Д.“ ЕООД, ЕИК *, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 22.03.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 25.00 лв. /двадесет
и пет лева/ - внесена държавна такса и сумата
от 300.00 лв. /триста лева/ представляваща адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В самата заповед заповедният съд е
вписал, че вземането произтича от
следните обстоятелства: платена на 27.02.2019
г. от „И. Д." ООД, ЕИК *, съ седалище и адрес на управление:***-*,
представлявано от управителя И. Г. Д., без основание стойност за възстановяване
на ел. захранване на обект с абонатен № *и клиентски № *, с адрес на
потребление – *, с титуляр на партидата „И. Д." ООД, ЕИК *, за което е
издадена фактура ТП № **********/29.01.2019 г., вземането за която сума е прехвърлено с Договор за цесия от 28.02.2019
г., сключен между„И. Д." ООД, ЕИК
* и „М.Д.“ ЕООД, ЕИК *.
Така цитираната Заповед по чл. 410 ГПК
е получена от длъжника на дата 2.4.2019 и в срока по чл.414 ГПК е било
депозирано Възражение против заповедта, заведено с вх.№ 24820/ 4.4.2019г. Отделно от Възражението длъжникът е отправил молба
с правно осн. чл.80 ГПК, като по последната
заповедният съд не се произнесъл. Видно от материалите по заповедното дело,след
пощенския плик с който е било подадено Възражението , с Разпореждане № 15 383
/ 5.4.2019 г.заповедният съд е дал указания на заявителя по реда на чл.415 ГПК,
получени от последния на дата 16.4.2019г.
и
в срок, на 14.05.2019 г. дружеството- заявител е представило през заповедния
съд доказателства за предявения специален положителен установителен
иск – т.е. искът,предмет на настоящото дело.( цитираните писмени доказателства
исковият съд не посочва на кой лист са приобщени по частното дело,т.к.частното
дело има номерация само до л.11 –ти).
При така установеното, на база на
писмените доказателства по заповедното производство, исковият съд извежда
извода от правна страна,че предявеният специален положителен установителен иск е заведен в рамките на преклузивния срок и процесуално допустим. За да се
произнесе по същество на спора исковият съд следва да установи дали е
осъществен фактическия състав,на който ищцовото
дружество „ М.д. „ЕООД основава исковата си претенция или възраженията на
ответното дружество „ Е. П. П. „АД са основателни .Отговорът на този въпрос се
извежда от пълния съвкупен, и поотделен анализ на събраните по делото доказателства
. Както бе изложено и по-горе ищцовото дружество
основава правния си интерес от търсената установителна
защита на твърдения за надлежно извършена цесия на парично вземане, като в
качеството си на частен правоприемник желае исковият съд да установи със СПН
съществуването на оспореното от ответното дружество парично вземане за което е
издадена и не е влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК .
Спор не е имало между страните че цедентът е бил абонат на ответното дружество а и този извод
се налага от писмените доказателства по делото .
С
проекта за доклад по делото, обявен за окончателен, съгласно чл.146,
ал.1, т.4 ГПК съдът е приел за БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО се от доказване между страните, че :праводателя на ищцовото дружество
– юридическото лице „И. Д.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И. Г. Д. е било в договорни отношения с ответното
дружество „Е. П. П.„АД и имало качество потребител на ел.енергия;че от стана на
ответното дружество към частния праводател на ищцовото дружество е била издадена фактура ТП №
**********/29.01.2019 г. за партида с абонатен № *и клиентски № *, с титуляр на
партидата „И. Д.“ ООД, ЕИК *, на стойност СУМАТА
от 19.00 лв. ДЪЛЖИМА СУМА за възстановяване на ел.захранване, както и че
сумата от 19 лв. е била платена от абоната „И. Д.“ООД на“*“ АД на 27.02.2019 г.
Фактът ,че частният праводател на ищцовото дружество
е потебител на ел.енергия се доказва и от
представените от ответника с отговора на искова молба писмени доказателства : фактура № **********/29.01.2019 г.;
извлечение за фактури и плащания към дата 04.06.2019 г. за клиент с клиентски №
*.
Доказателства
за наличието на договор за цесия с предмет процесното вземане в размер на 19
лева са ангажирани от ищеца с исковата молба а именно: системен бон от
27.02.2019 г.; Договор за прехвърляне на вземане от 28.02.2019 г.; уведомление
от 18.03.2019 г. до „Е.
П. П.” АД; пълномощно – 2 бр.; писмо от електронна поща от 20.03.2019 г.;
пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.№ *г. на нотариус В. Г., рег.№
*на НК, район на действие РС – Варна; пълномощно (оригинал).
Спорът
между ищцовото и ответното дружество е дали е
следвало частния праводател да заплаща на ответното
енергийно дружество сумата от 19 лева .
Спор няма , че исковата сума е била
платена от дружество „И. Д.„ ООД на дата 27.02.2019 г., факт който е не само
безспорен но и виден от касовия бон приложен на л. 8.Видно от л. 30-ти
ответното дружество е било издало фактура от дата 29.1.2019 г. към „И. Д.“ ООД
за сумата от 19,00 лева с вписано основание „възстановяване на захранването ( eлектромер) и срок на плащане 29.01.2019г. От приобщената
на л.31 ,32 справка за фактури и плащания на абоната „И. Д. „ ООД, може да се види, че ответната страна е
вписала два пъти сумата от 19,00
лева,като ТП,но съдейки от номера на фактурата, същата е отнесена на първо от
двете места,като разликата в двете фактури е в номерата им, падеж на първата 29.1.2019
г.а на втората 27.2.2019 г.Третата последна
фактура ТП вписана в справката извлечение за фактури и плащания също е на стойност 19,00 лева ,с падеж на
фактурата 28.3.2019 г. Последното вписване в тази справка касае друга фактура
от дата 09.05.2019 г.на стойност 6,00лева.Срещу процесната фактура /ТП/ е отразено плащане на дата
27.2.2019 г.Срещу следващата фактура на същата стойност 19 лв.е отразена дата
на плащане отново на 27.2.2019 г. а на третата фактура на стойност 19 лв.е
отразено плащане на дата 28.3.2019 г.
От писмените доказателства ангажирани с
исковата молба се установява следното :
По силата на Договор за прехвърляне на вземане от 28.02.2019 г.сключен между „И.
Д.“ ООД, ЕИК * представлявано от И. Д.–управител от една страна като цедент и „М.Д.“ ЕООД
, ЕИК *, представлявано от управителя Ж. Ж., чрез упълномощения адвокат –К.Д.Т.
– цесионер е бил сключен писмен договор за цесия.По
силата на чл. 1 от договора цедентът прехвърля на цесионера :Вземанията
си от длъжника „Е. П. П.“ АД както
следва – А). ТП ********** от
дата 29.01.2019 г. представляващо заплатена такса за възстановяване на
прекъснато захранване от електромер за обект фризьорски салон (салон за красота ) находящ се
на адрес *, с абонатен номер *,
клиентски номер *,заплатена на дата 27.02.2019г.
на стойност 19,00 лв. съгласно т.3
от договора за цесия договорът е бил сключен между цедента
и цесионера за
цена 15 лева, която страните се
съгласяват че е платена изцяло и в брой от цедента на
цесионера н
момента на подписване на договора/ л. 9/По повод цедиране
на вземането и спазване на реда за уведомяване на ответника по чл. 99, ал.3 ЗЗД
по делото са приобщени на л. 10 –ти уведомлението за извършена цесия, на л. 11
–ти пълномощно , на л.12- ти пълномощно и на л.13 –ти извлечение о ел. писмо
адресирано до ответното Е. П. П. АД от
30.03.2019 г. от 10:02 ч.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният иск е с правно
основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415,ал.1 от ГПК .Искът е предявен от
активно процесуално легитимирана страна разполагаща с ясен правен интерес от
воденето на исковото производство а именно: влизане в сила на издадената в
заповедното производство в полза на ищцовата страна Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.За допустимостта на иска исковият съд следи
служебно като приема,че същият е допустим и като заведен в срока по чл. 415 ГПК, след надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК против издадената в заповедното производство Заповед за изпълнение на
парично задължение.
Спорът между страните се
свежда до това дали ответното „Е. П. П. „АД Варна е разполагало с право да
претендира от абоната си „И. Д. „ ООД СУМАТА от 19,00 лева, респективно платена
ли е била на дата 27.02.2019 г. тази сума от “ И. Д.“ ООД на ответното „Е. П.
П.“ АД без основание . На база анализа на писмените доказателства ангажирани от страните
и съобразно наведените твърдения от ответника в отговора / л. 23 –ти абзац
първи и раздел втори / съдът установява,че ответното дружество счита, че съгласно
чл.34, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП „Е. П. П. „ АД имало право да поиска от Е. С.АД да
прекъсне или ограничи преноса на е-енергия в случай, че небитов клиент просрочи
с повече от 3 дни изпълнението на задължението си за заплащане на дължими
суми.Случая става ясно от изложеното в отговора бил точно такъв – по фактура №
**********/11.1.2019г. на стойност 117,88 лв. с падеж 21.1.2019 г. и по фактура
№ **********/12.2.2019 г., на стойност 138,94 лв. с падеж 20.02.2019 г.
абонатът не бил платил задълженията си към „Е. П. П.“ АД , поради което
захранването му с ел.енергия било преустановено на 27.02.2019 г. Съгл. чл.37
ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП на „Е. П. П.“ АД изисквало от „Е. С.„АД възстановяване на
преноса на ел.енергия след отпадане на основанията за прекъсване. Т.е. таксата
от 19 лева била платена не за възобновяване на снабдяването а за продажбата на
ел.енергия .Макар и по делото да не са приложени ОУ , на енергийните дружества
на които се позовава ответникът,твърдението на ответника е вярно, че именно в чл. 37,
ал.1 ОУ за продажба на ел.енергия от ответното дружество, одобрени с решение ОУ-
06/21.07.2014г. на ДКЕВР ( вече КЕВР ) обнародвани и влезли в сила на потребителите,
ответното дружество изисква от „Е. С.“ АД възстановяване
на преноса на ел. енергия
след отпадане на основанията за прекъсването, като продажбата се възстановява,
след като клиентът заплати на дружеството цена съгласно ценоразпис, в която са
включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата
на ел. енергия. В
ценоразпис на услуги предлагани от дружеството в сила от 16.12.2013г. е
предвидено, че за услугата възстановяването на снабдяването на клиент прекъснат
за неплатена ел. енергия от електромер дължимата цена е в размер на 19лева.
Плащането й е условие за извършване на услугата. Този факт за плащане на такса
от 19 лева впрочем е известен и на всички потребители на ел.енергия .
Следа да бъде съобразено обаче, че операторите на електропреносните
и електроразпределителните мрежи имат право да прекъсват подаването на ел.
енергия само в изрично регламентирани
случаи а именно съгласно чл. 122- 124 ЗЕ. Така,както е заложено в ОУ на дружеството, чл. 123 ЗЕ предвижда, че
това е възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение на задължения по
договора за продажба на електрическа енергия, включително това за своевременно
заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа
енергия. Съгласно чл. 124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването
и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването им. В обобщение, при анализа на нормативната база променяна
назад във времето и до сега , се налага извода ,че липсва законова
регламентация относно дължимост от страна на потребител
на допълнителни такси и възстановяване на разходи, които предприятието е
направило или би направило по повод изпълнение на това му законово и договорно
задължение за възстановяване на ел. захранването. Единственото условие
поставено от закона е да са отпаднали причините наложили това прекъсване. Дори и принципно предприятието да реализира разходи
по тази дейност, то предварителното им заплащане от страна на потребителя не
може да служи като основание за отказ от изпълнение на вмененото му от закона
задължение да възстанови ел. подаването. Наличието на договорни отношения между
потребителя и доставчика налага при уреждане на такъв вид спорни отношения по
повод реализиране договорната отговорност на потребителя за вреди, да има,
както доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното
предприятие, които да бъдат заплатени. В случая тези разходи са едностранно
определени от предприятието и то презумптивно само по
размер.
Извън изложеното по-горе съдът намира за ноторно,
че дейността по възстановяване на ел.захранването не се извършва от“ Е. П. П.“
АД а от дружество „Е. С.“ АД /преди „Е. П. М.„ АД а още по-преди“ Е. Б. М.“ АД/.Или
именно Е. С. АД е дружеството което прави
изначално неопределени по вид разходите, които ответникът реализира за тази
дейност. В заключение, съдът
приема, че клаузата на чл. 37, ал.1 ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 2 и т.18 ЗЗП, защото ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон
и предоставя възможност на доставчика едностранно да определя дължимост на обезщетение за претърпени вреди, поради
включване и изключване на снабдяването. Тази клауза съдът приема ,че не
уговорена индивидуално, поради което и само на това основание е нищожна ,съгласно
чл.146 ЗЗП (в
този см. Решение № 125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС).
Възраженията на ответното дружество, че таксата от 19-ет
лева се дължи, защото всъщност не е такава за възобновяване на снабдяването, а
е такса за възстановяване на продажбеното
отношение, съдът не приема за основателни. Прекъсването на ел.захранването
не обуславя прекратяване на облигационната връзка потребител доставчик а само
преустановя снабдяването на един обект с ел.енергия . Ето защо ВРС счита, че след
като в чл. 37 ОУ е посочено, че въпросната цена е за разходи по прекъсване и
възстановяване на ел. енергия,то самото плащане на таксата не представлява възобновяване на прекратено продажбено
правоотношение . Именно поради липсата на действителна клауза по силата на
която“ Е. П. П.“ АД е могло към датата на плащането на процесната
такса да търси сумата от 19 лева от „И. Д. „ ООД тази сума като цена на услуга за възстановяване
на ел.захранването се явява платена без основание и точно поради това следва да
се възстанови.
При тези основни мотиви ВРС приема иска за доказан и по основание и по
размер. Единствено за пълнота на мотивите, въпреки че в отговора на искова
молба липсват възражения относно действителността на цесионния
договор ВРС намира за нужно да отбележи,с оглед характера на иска ,че по
настоящото дело е доказана по несъмнен начин активната процесуално и материално
правна легитимация на ищеца . Това е така, т.к.съгласно разпоредбите на чл.99 и чл.100,
ал.1, пр.3 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. Ако
прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането
по време на прехвърлянето. Той не отговаря за платежоспособността на длъжника,
освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил
срещу прехвърленото.Прехвърлянето на вземането (цесия) е действително и тогава,
когато предишният кредитор не е съобщил за него на длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. За да е действителен
договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго
правно основание, което трябва да е определено или определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до
недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание
на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 , пр.1 ЗЗД (така : Решение № 32
от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Мария Славчева).В настоящия случай договорът за цесия от 28.02.2019 г.е
действителен и по силата на същия „М.Д.“ ЕООД е новият кредитор на вземането- парично
вземане в размер на 19 лева,платено от „И. Д.“ ООД на дата 27.02.2019 г.на
ответното дружество,което парично вземане е установено по несъмнен начин, че съществува
в полза на „М.Д.“ ЕООД против „Е. П. П.“ АД ,така както в заповедното
производство е била издадена в полза на „М.Д. „ЕООД Заповедта по чл.410 ГПК.
По гореизложените съображения съдът
намира, че предявеният иск следва да бъде изцяло уважен и като основателен и
като доказан – по начина по който е предявен.Водим от изхода на спора съдът
присъжда и претендираното акцесорно
искане за законната лихва, начиная от датата на
сезиране на заповедния съд до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски в настоящото производство
в размер на 25,00 лева за
доплатена държавна такса и 300,00 лева за процесуално представителство –
заплатен адвокатски хонорар в брой- т.е. общо 325,00 лева.
Съдът следва да присъди в
полза на ищеца ( съгласно задължителна практика на ВКС ) и сторените разноски в
заповедното производство,
присъдени и със Заповедта по чл. 410 ГПК - общо 325 лева .Видно от материалите и по частното и по исковото
производство размерът и основанието на претендираните
от ищцовата страна разноски са доказани, поради което и съдът ги присъжда в
пълнота в полза на ищцовата страна на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
Поради факта,че
възнаграждението за адвокатски хонорар съответства на минимума определяем по
реда на Наредба 1/2004 г. съдът не обсъжда евентуалното възражение на ответното
дружество обективирано в отговора на искова молба за прекомерност на адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 78, ал.5 ГПК .
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните ищцовото дружество „М.д.“
ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ж. С. Ж., чрез адв.К.Т. ***, със съдебен адрес *** /партер – вътрешен
двор/ и ответното дружество„Е. П. П.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. С.
С., Я. М. Д., Г. К., че ответното дружество
„Е.П.“ АД ЕИК * дължи на ищцовото дружество „М.Д.“
ЕООД ЕИК * - в качеството му на частен правоприемник на потребителя „И. Д.“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя И. Г. Д. СУМАТА от 19.00 лв. (деветнадесет лева),
представляваща дължима сума за възстановяване на ел.захранване,
платена на 27.02.2019 г. без основание по чл. 55 ,ал.1 пр.1-во ЗЗД, по фактура
ТП № **********/29.01.2019г. за партида с абонатен № *и клиентски № *, с
титуляр на партидата „И. Д.“ ООД, ЕИК *, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в
съда - 22.03.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по частно гр.дело № 4504/2019 год. по описа на ВРС , ХХХ – ти състав,на основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.
П. П.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. С. С., Я. М. Д., Г. К.ДА ЗАПЛАТИ на „М.д.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Ж. С. Ж., чрез адв.К.Т. ***, със
съдебен адрес *** /партер – вътрешен двор/ СУМАТА от ОБЩО 325,00 лева( триста
двадесет и пет лева ) - сторените от ищцовото дружество в исковото производство,пред настоящата
инстанция съдебно- деловодни разноски, както и СУМАТА от ОБЩО 325,00 лева( триста двадесет и пет лева
)- сторените от ищцовото дружество в
качеството на заявител по заповедното производство по ч.гр.д. № 4504/ 2019 г. по описа на ВРС, ХХХ– ти състав, съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна
жалба в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд,считано от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :