№ 20825
гр. С, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110152578 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД от А. П. Л. срещу „ЕОС М“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5402,67 лв., представляваща недължимо платена сума поради начална липса на
основание, с която ответникът неоснователно се е обогатил.
В исковата молба се твърди, че през 2017 г. лица, представящи се за служители на
ответника, се свързвали многократно с ищцата по телефона и й обяснили, че трябва да внесе
определена сума пари по банкова сметка на дружеството за погасяването на кредит. Било
съобщено, че ако не плати дължимото, ще бъде ангажиран ЧСИ, който да я посети и да
продаде всичките й вещи, щели да бъдат блокирани всичките й разплащания за години
напред и нямало да може да получава никакви средства по банков път, както и да използва
цялостно съществуващата банкова система, било заявено, че и нейните родители имат
кредити, които също трябвало да се плащат. Лицата посочили, че задълженията на ищцата
са обединени с тези на родителите й и за да се спре изпълнението срещу нея следвало да
внесе спешно натрупаните до момента суми в размер от 5 402,67 лв., като за основание
посочи ЕГН на баща си, тъй като именно по него били водени задълженията на цялото
семейство. Последните действия породили притеснение у ищцата, която на 14.06.2017 г. в
банков клон чрез преводно нареждане по предоставената от лицата банкова сметка внесла
търсената от нея сума. Впоследствие установила, че е допуснала грешка с внасянето на
сумата, тъй като с последната били погасени не нейните задължения към „Сосиете Женерал
Експресбанк“, а тези на баща , които нямала намерение да заплаща. Потърсила ответника с
цел извънсъдебно уреждане на възникналия спор, но последният отказал да върне
получената сума. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за допуснати нередовности в исковата молба, както и оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че в качеството си на кредитор
на изкупени задължения предприема действия по извънсъдебно събиране на вземания, като
провежданите действия не са в нарушение на императивни законови разпоредби, същите са
1
изцяло съобразени с фирмената политика и установения строг протокол за провеждане на
телефонни разговори и водене на кореспонденция. Счита, че предвид изричното посочване
на ЕГН на бащата на ищцата в платежното нареждане, внесената сума правилно е отнесена
за погасяване на задълженията именно на това физическо лице. Оспорва твърдението, че
ищцата е допуснала грешка при плащането на процесната сума по банкова сметка на
ответника. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
За основателността на иск с правно основание чл. 55, ал., предл. 1 ЗЗД е необходимо да
бъде установено даването на сума без основание, т.е. при изначална липса на основание.
Не се спори между страните, а и от представеното от ищцата и неоспорено от
ответника платежно нареждане, се установява, че на 14.06.2017 г. ищцата е платила по
банкова сметка на ответника сума в размер от 5402,67 лв., като в платежното нареждане, с
което е извършено плащането, като основание „плащане по ЕГН **********“, като
посоченият ЕГН е на бащата на ищцата. Установява се , че ищцата поканила ответника с
нарочно заявление, получено на 03.10.2017 г. с известие за доставяне ИД PS 550000GYPZ T,
да й върне сумата, с тридневен срок , тъй като преводът бил грешно извършен, доколкото
помежду им не е налице отношение, което да е основание за плащането. С отговор от
10.10.2017 г. от ответното дружество било отказано на ищцата да й бъде възстановена
сумата, тъй като същата погасявала задълженията на ПАЛ и НК Л. по Договор за кредит №
010LD-R- 000495, сключен с Първа инвестиционна банка.
Следователно с оглед предмета на делото получаването на исковата сума е доказано и
не се оспорва, с което ищецът е изпълнил доказателствената си тежест. Други обстоятелства
по иска с правно основание чл. 55 ЗЗД той не е длъжен да доказва. По този иск в тежест на
ответника е да докаже основанието, на което е получил плащането, както и че то
(основанието) се е осъществило. / в този смисъл изрично Решение № 9 от 3.02.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 2656/2016 г., IV г. о., ГК/ .
В случая между страните е спорно дали е налице основание за получаване от
ответника на процесната сума, като с доклада по делото съдът изрично му е указал, че в
негова доказателствена тежест е да установи съществуването към момента на извършеното
от ищцата плащане на валидно основание за получаване и задържане на посочената парична
сума,за установяване на каквото основание на основание чл. 146, ал. 2 ГПК му е указано, че
не сочи доказателства.
В рамките на настоящото производство не са ангажирани каквито и да било
доказателства от ответника за установяване на възложените му в доказателствена тежест
обстоятелства, поради което и същият следва да понесе отрицателните последици от
недоказването им, изразени в уважаване предявения срещу него иск. Наведените
възражения, че ищцата е изпълнила чужди задължения подлежат на доказване, а такова не е
проведено от ответника, т.к. не се установява възникването и съществуването на вземане на
ответника нито от ищцата, нито от лица, от името на които се претендира тя да е платила.
Поради това и възраженията на ответника са неоснователни. Като е посочила основание в
платежното нареждане, ищецът не поема задължението да го докаже, като в тежест на
ответника остава да докаже осъществяването му или наличието на друго действително
основание за плащане, което да се е осъществило.
Предвид посоченото следва извод, че ответникът, който не е провел успешно
доказване на основание за получаване на сума, се е обогатил неоснователно с получаването
й и дължи да я върне на ищцата.
По изложените съображения предявеният иск съдът намира за основателен в пълния му
предявен размер.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищцата, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, има право на
2
сторените разноски – 216,11 лв за държавна такса.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „ЕОС М“ ЕООД с ЕИК ***** и
седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. МД, ул. РП-К № 6 да заплати на А. П. Л. с ЕГН
***** и адрес: гр. Л, ж.к. М, бл. 328, вх. А, ет. 5, ап. 14 сумата от 5402,67 лв.,
представляваща получена на 14.06.2017 г. без основание сума, с която ответникът
неоснователно се е обогатил, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 216,11
лева – разноски за производството.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка с IBAN
BG18STSA93001527777023 при Банка ДСК ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3