Р Е Ш
Е Н И Е №115
Гр. Кюстендил 28.10.2019 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на деветнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ мл.с.
при секретаря
Емилия Стойкова и с участието на прокурора от КнОП ВАЛЕРИ ПЕНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВАНД № 240 по описа за 2019 год. и, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ във вр. с глава ХХVІІІ НПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВЕН ПРОТЕСТ на КнРП
и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на обвиняемия К.Б.Н., ЕГН **********, от гр.Кюстендил
срещу Решение № 5/10.01.2019 г. на КнРС,
постановено по АНД № 1528/2018 г. по
описа на този съд, с която е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343 в ал.2 НК, на
основание чл.78 а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание”глоба” в размер на 2000 лв. Моли се за изменение на
решението, като се намали
размера на глобата. Доказателствени искания не са направени.
В протеста и мотивите към
него са релевирани
оплаквания за занижения размер на наложената глоба, който според прокурора е
следвало да се определи на максималния размер от 5 000 лв., тъй като преценката на съда за
баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства е неправилна. Моли се за увеличаване размера на
глобата на максималния такъв от 5 000 лв.
Във въззивната жалба и
допълнението към нея са
релевирани оплаквания за незаконосъобразност на решението, извлечени от
наведените оплаквания в нея за липса на вина. Петитумът на жалбата за отмяна на
решението също се извлича от обстоятелствената й част. Доказателствени искания
в протеста и жалбата не са направени.
Прокурорът поддържа протеста на КнРП по изложените в него съображения и
изразява становище за уважаването
му, като намира въззивната жалба за допустима, но за неоснователна.
Обвиняемият К.Н. поддържа жалбата си и
оспорва протеста, като моли да се провери правния произвол и да му бъдат
възстановени правата като водач и номерата на автомобилите с всички последици
от това.
Като последна дума обвиняемият заяви, че не
се признава за виновен, не е нарушавал закона и не е правил престъпления.
В срока за произнасяне на съдебния акт
постъпиха в писмена форма две становища
от жалбоподателя, озаглавени: Анекс с акценти към мотивите на
жалбоподателя пред съда и допълнение към него.
КнОС, след
преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на
събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, в рамките на
предвидените му по чл.313 и сл НПК правомощия, намери протеста за допустим като
подаден в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователен, а
въвзивната жалба – за частично основателна. Съображенията за това са следните:
С
обжалваното решение обвиняемия К.Б.Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.343 в ал.2 НК – за това, че 20.07.2018 г. в с.Соволяно, обл.Кюстендил, по
ул.”Девети септември” пред дом № 137 с посока на движение към с.Драговищица, в
1-годишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС
без съответното СУМПС – с НП № 18-1139-000953/7.06.2018
г. на началник група в сектор”Пътна полиция” при ОД МВР – Кюстендил, влязло в сила на 2.07.2018 г., е управлявал МПС л.а. марка”****” модел”****” с рег.№
**** ,без съответно СУМПС, освободен е от наказателна отговорност на основание
чл.78 а НК и му е наложено административно наказание”глоба” в размер на 2000
лв.
По делото е установена следната фактическа
обстановка в рамките на фактическите положения приети с постановлението на КнРП и правилно установена от КнРС, а именно: жалбоподателят-обвиняем К.Н. е
правоспособен водач на МПС от 31.07.1985 г. за категории В, А и АМ. Видно от
Справка-картон на водача/ на л.33-36 от
ДП/ Н. в битието му на правоспособен водач на МПС до 23.05.2018 г. е
многократно наказван за различни нарушения по ЗДвП, за което са издадени
множество актове, фишове, влезли в сила наказателни постановления и три
заповеди за налагане на принудителни административни мерки/ЗПАМ/.
На
13.11.2017 г.в компетентност на РУ МВР – гр. Радомир обвиняемият Н. при
управление на МПС извършил нарушение на чл.483 ал.1 т.1 КЗ, като на посочената
дата около 21,50 часа в община Ковачевци на път трети клас № 623 с.Жабляно с
посока на движение от с.Лобош към гр.Земен управлява собствения си лек
автомобил ВАЗ ****, с рег.№ ***** и като собственик не е изпълнил задължението си
да сключи задължителна застраховка гражданска отговорност за
На
31.05.2018 г. обв.Н. управлявал без
съответното СУМПС в района на община Трекляно по третокласен път № 637 МПС л.а.
марка”***” модел **** с регистрационен номер ****, което било спряно от
движение на 29.11.2017 г. и това било установено от св. И.И. и В.П.. Двамата
познавали обвиняемия Н. във връзка с работата си като полицейски служители и те
знаели, че СУМПС му е отнето.За констатираното нарушение на Н. е съставен АУАН
№ Д 183788/31.05.2018 г. и на място демонтирали регистрационните табели на управляваното
без СУМПС МПС. Било изготвено полицейско разпореждане на Н. да не управлява МПС
поради липса на СУМПС.
За така извършеното нарушение на чл.150 а
ал.1 ЗДвП било издадено НП № 18-1139-000953/7.06.2018 г. на началник група в
сектор”Пътна полиция” при ОД МВР – Кюстендил, с което му е наложено
наказание”глоба”. Издадена била и ЗПАМ № 18-1910-000009/31.05.2018 г.
Посочените НП и ЗПАМ били предоставени на св.И.И. за връчване на обвиняемия Н..
На 22.06.2018 г. св.И. и О.В. отишли в
с.Косово, обл.Кюстендил, където пребивавал Н., за да му връчат посочените
документи. Не го намерили на адреса му, поради което св.И. се свързал с
обвиняемия по телефона и се уговорили да се срещнат по пътя между селата Косово
и Трекляно. На тази среща св.И.
обяснил на Н., че срещата им е с цел И. да му връчи като полицейски служител
посочените наказателно постановление и ЗПАМ, които му показал, прочел цялостно
и предоставил на самия Н. да ги прочете. Обв.Н. отказал да подпише НП за
връчването му, което е удостоверено с подписа на св.О.В.. Тогава св.И. обяснил
на Н., че не трябва да управлява МПС.
НП
№ 18-1139-000953/7.06.2018 г. на началник група в сектор”Пътна полиция” при
ОД МВР – Кюстендил е влязло в сила на 2.07.2018 г.
Само след малко повече от 2 седмици след влизане в сила на това НП, на 20.07.2018 г., което безспорно е в
1-годишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС
без СУМПС, обв. К.Н. управлявал МПС л.а. марка”****” модел”****” с рег.№ **** и
бил спрян за полицейска проверка от свидетелите И., П. и В.. Било установено,
че обв.Н. управлява посоченото МПС без СУМПС, за което св. В. съставил на
обвиняемия АУАН № 529489/20.07.2018 г. Обвиняемият подписал АУАН-а с
възражения, свързани с предходно отнемане на СУМПС по извършеното нарушение на
КЗ. Съставено било полицейско разпореждане от 20.07.2018 г./ на л.10 от ДП/ от св. В.П., с което е
разпоредено на обвиняемия да не управлява МПС, без да притежава СУМПС.
Тази фактическа обстановка е правилно
установена от КнРС, който е извършил подробен доказателствен анализ на събраните по
делото доказателства, вкл. и на доказателствената стойност на дадените от
обвиняемия обяснения, правилно възприети като защитна теза, който анализ е
извършен в съответствие с изискванията на чл.305 ал.2 и 3 НПК и се споделя
изцяло от настоящата инстанция. Във връзка с дадените допълнителни обяснения
пред въззивния съд настоящият състав намери за необходимо да допълни само, че тези
обяснения, които в някои части преповтарят дадените такива пред КнРС също
представляват само и единствено защитна теза. От тях става ясно, че
жалбоподателят, който е с висше инженерно образование, все пак е разбрал, че
СУМПС му е отнето до плащане на
застраховката”Гражданска отговорност” за съответното МПС. А няма как да не е
разбрал, че без СУМПС е неправоспособен водач, въпреки заявеното, че може да
управлява със съставения му АУАН. От м. декември
Съдът кредитира показанията на
полицейските служители В., И. и П., като последният лично му е прочел
съдържанието на НП от 7.06.2018 г. и разпореждането да не управлява МПС без
СУМПС.
Представените от обвиняемия Н. след
приключване на съдебното заседание в срока за постановяване на въззивния съдебния
акт писмени бележки и доказателства към
първите от тях са ирелевантни за предмета на обвинението. Отменените
наказателни постановления на РС-Брезник се отнасят до различни от процесните по
настоящото дело релевантни казуси и предходни наказателни постановления.
При така установената фактическа обстановка и
изчерпателен доказателствен анализ районният съд е приел обективна и субективна
съставомерност на обвинението, с който законосъобразен извод се съгласява
настоящият състав.
От обективна
страна е безспорно установено управлението на посоченото МПС от
обвиняемия на 20.07.2018 г. в 1-годишиня
срок от наказването му по административен ред с влязлото само дни преди
процесното деяние НП № 18-1139-000953/7.06.2018
г. на началник група в сектор”Пътна полиция” при ОД МВР – Кюстендил, влязло в сила на 2.07.2018 г.
От субективна
страна правилно КнРС е приел, че деянието е извършено при форма
на вина пряк умисъл. За умисъла на дееца се съди по обективно извършените от
него действия, от които да се направи
извод дали той субективно е съзнавал елементите от обективната страна на
деянието си. Обвиняемият е съзнавал, че управлява МПС без СУМПС, което му е
било отнето до плащане на застраховка „Гражданска отговорност”, което той сам е
заявил и пред районния, и пред въззивния
съд. Той е съзнавал, че СУМПС му е било отнето като”залог” по неговите думи до
плащане на застраховката, което той не е сторил, но въпреки това е управлявал посоченото МПС. Т.е.
той е бил с ясното съзнание, че му е отнето СУМПС до плащане на
застраховка”Гражданска отговорност”, която не е била заплатена и въпреки това
на 20.07.2018 г. отново е управлявал МПС, без да притежава СУМПС. Сочените от
него уважителни причини за това действие освен че са недоказани са и
ирелевантни за обвинението. Съдът не кредитира обяснението му относно твърдението,
че е разбрал че може да управлява МПС с акта, тъй като е било издадено изрично
разпореждане за забрана да управлява МПС без СУМПС на 31.05.2018 г.
Районният съд правилно е приложил нормата на
чл.78 а НК по отношение на обвиняемия Н. по посочените в мотивите на решението
на районния съд съображения, като е освободил обвиняемия от наказателна
отговорност и е приел, че следва да му наложи административно наказание
„глоба”.
Но настоящият състав не се съгласява с
определения от І-инстанционния съд размер на глобата от 2000 лв. и счита, че
той трябва да бъде намален на 1 500 лв., по следните
съображения: При определяне на размера на глобата се съобразяват разпоредбите
на чл.27 ЗАНН и разпоредбите на глава V НК, т.е разпоредбите на чл.54-59 НК. А чл.47 ал.1 НК разпорежда, че
глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения,
като при определяне на размера й се съобразяват и разпоредбите на глава V НК,
т.е разпоредбите на чл.54-59 НК.
Както и сам районният съд е приел в
решението си, обвиняемият не е трудово ангажиран и не реализира доходи, което
би затруднило плащане на глобата. Освен това по делото са налице данни, че
обвиняемият живее с майка си, която има намалена трудоспособност 93 % с
придружител. А чл.78 а ал.1 НК предвижда размер на налаганата като
административно наказание глоба в диапазон от 1000 лв. до 5 000 лв.
Размерът на глобата в случая следва да се
определи при условията на чл.54 НК – при лек превес на смекчаващи вината обстоятелства, като най-важното такова е
чистото съдебно минало на подсъдимия. Многобройните нарушения на ЗДвП, видно от
справката за нарушител, представляват отегчаващо вината обстоятелство. Но това
отегчаващо обстоятелство, преценено в съвкупност с чистото съдебно минало,
липса на трудова заетост и доходи и грижи за живущата с него болна майка
мотивират съда да приеме, че най-съответно на чл.27-31 ЗАНН и чл.36 НК е размер на глобата от 1500 лв.
Този размер е над законовия минимум от 1000 лв. и е съобразен освен с целите на
генералната и с целите на специалната превенция и е най-съответен на тежестта
на извършеното престъпление.
Заради това с настоящото решение, при
комплексно съобразяване с разпоредбите на чл. 27 ЗАНН и респ. - 54 ал.1 НК и
чл.47 ал.1 НК, ще се измени решението на
КнРС в санкционната му част относно размера на наложената глоба, като той ще се
намали от 2000 лв. на 1 500 лв. В останалата част решението като правилно и
законосъобразно ще се потвърди.
Също с
горното изложение съдът даде отговор и на изложените в протеста доводи за увеличаване
размера на глобата до максималния законов размер от 5000 лв. Следва да се
отбележи изрично, че липсват основания за налагане на този размер поради
съобразяване с конкретно посочените в предния абзац разпоредби. Глоба в
по-висок размер би била едно явно несправедливо наказание, което би било
прекалено тежко за подсъдимия и което няма да съответства както на целите на наказанието,
визирани в чл.36 НК, както и на тежестта на извършеното престъпление и степента
на обществена опасност на деянието и дееца.
С горното изложение съдът даде отговор на
обвиняемия защо намира защитните му
доводи за оправдаване за несъстоятелни.
Следва да се посочи изрично още, че срещу него не е осъществен правен произвол,
каквато теза изрази обвиняемият пред въззивния съд. Извършеното от него
престъпление с посочената правна квалификация е безспорно доказано по
посочените в настоящото решение и решението на КнРС правни съображения и няма как съдът да
удовлетвори искането му да му бъдат възстановени правата като водач и
съответните номера на автомобилите. Защото съдът се произнася само по законността на обжалваното решение. А след като законодателят
е криминализирал в нормата на чл.343 в ал.2 НК управлението на МПС без СУМПС в
1-годишен срок от наказването му за същото деяние, но по административен ред –
в случая с НП № 18-1139-000953/7.06.2018 г. на началник група в сектор”Пътна
полиция” при ОД МВР – Кюстендил, влязло в сила на 2.07.2018 г., то жалбоподателят трябва да осъзнае, че с
извършване на също такова деяние на
20.07.2018 г. вече е извършил престъпление по чл.343 в ал.2 НК. Без
значение в случая е за какво деяние му е било отнето СУМПС. Важното е за
делото, че обвиняемият е знаел, че е с отнето СУМПС, знаел е за какво и до кога
– до плащане на застраховка”Гражданска отговорност” и въпреки това е управлявал
на инкриминираната дата МПС без надлежното СУМПС.
Водим от изложеното и на основание чл.
378 ал.5 НПК във вр. с чл.334 т.3 НПК, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение № 5/10.01.2019 г. на КнРС, постановено по АНД № 1528/2018 г. по описа
на съда в санкционната му част относно
размера на наложената с него глоба по чл.78 а НК на К.Б.Н., ЕГН **********,***
и с.Косово, обл. Кюстендил, като го
намалява от 2000 лв. на 1500 лв.
В останалата част потвърждава решението.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: