РЕШЕНИЕ
№ 133
град Плевен, 19.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Плевен, ОСМИ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми
януари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАРИНСКА
Като разгледа докладваното от съдията Маринска адм.
дело №1394/2019г. по описа на
Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.175, ал.5 от ЗДвП, вр.
чл.145 от АПК.
Депозирана е жалба от О.И.Я., чрез адв. М. Б., против
заповед за налагане на ПАМ №19-1204-0001879/29.11.2019г. на Началник група към
ОДМВР СОФИЯ, сектор Пътна полиция, с която е наложена ПАМ, по реда на чл. 171,
т.2а, б.а от ЗДвП- прекратяване регистрацията на л.а. „Мазда 6“, с рег.№ *******, собственост на жалбоподателката, за срок от 6
месеца, считано от 28.11.2019г. Посочва се, че в заповедта е неправилна,
незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила. Посочва се, че процесната заповед, е
издадена въз основа на съставения АУАН №GA19245/28.11.2019г., но същата не
възпроизвежда направените в него констатации. Посочва се, че при издаването на
процесната заповед, са допуснати нарушения на правилата по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, като фактическите и правните констатации, не са в корелация по между си.
Посочва се, че описаното в АУАН деяние, е свързано с установяването, че водачът
А. Х. Ш., управлява МПС, със СУМПС №**********, образец Индия, извън срока,
разрешен по ЗДвП- нарушение по чл. 162, ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че процесната
заповед, е издадена за нарушение по чл. 162, ал.2 от ЗДвП и по този начин, в
нея е приета фактическа обстановка, която не е установена с АУАН- нарушение на
чл. 162, ал.1 от ЗДвП, а също така е прието, че водачът е неправоспособен,
обстоятелство, което не е установено с АУАН. Посочва се също, че хипотезите по
ал.1 и по ал.2 на чл. 162 от ЗДвП, визират две коренно различни хипотези, като
ал. 1 касае български граждани, а ал. 2- чужденци, дългосрочно пребиваващи в
РБ. Посочва се, че не може административнонаказващия орган, за първи път, със
заповедта за налагане на ПАМ, да установява нарушение- в случая констатацията,
че водачът на процесния автомобил е неправоспособен, каквото не е установено с
АУАН. Посочва се, че жалбоподателката живее на семейни начала с водача на
автомобила А. Х. Ш., от 15 години и знае, че същия има валидно издадено
свидетелство за правоуправление от Индия и е била със съзнанието, че същият е
правоспособен водач. Твърди се, че процесната заповед е издадена без да са
изяснени всички факти и обстоятелства, от значение за случая, с което е
нарушена нормата на чл. 35 от АПК.
В заключение моли съда да отмени обжалваната заповед
за налагане на ПАМ №19-1204-0001879/29.11.2019г. на Началник група към ОДМВР
СОФИЯ, сектор Пътна полиция. Претендират се разноски. Представят се писмени
доказателства- по опис.
По делото, с определение №2510/18.12.2019г, съдът се е
произнесъл по направеното от жалбоподателя искане, с правно основание чл. 166,
ал.2, вр. ал.4 от АПК, за спиране изпълнението на процесната заповед за
налагане на ПАМ, като е оставил същото без уважение.
По делото, от страна на ответника, е депозирано
становище, в което се заявява, че депозираната жалба е неоснователна. Посочва
се, че ПАМ по реда на чл. 171, т.2А, б.а от ЗДвП- „прекратяване на
регистрацията на ППС“ се налага на собственик, който управлява МПС, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен
от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или
свидетелството му да управление е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 или
т.4 от ЗДвП, или по реда на чл. 69а от НК, както и на собственик, чието МПС е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства- за срок от 6 месеца
до една година. Твърди се, че в процесния случая е налице последната предвидена
от закона хипотеза- собственик, чието МПС е управлявано от лице, без да е
правоспособен водач на МПС на територията на РБ. Посочва се, че при извършената
на 28.11.2019г проверка, е установено, че лицето А. Х. Ш., управлява процесния
л.а., като е представил СУМПС, обр. Индия, извън срока, разрешен по ЗДвП-
нарушение по чл. 162, ал.2 от ЗДвП. Посочва, че лицето А. Х. Ш., притежава
лична карта, издадена на 02.03.2018г. от ОДМВР- гр. Плевен. Посочва се също, че
по съставения АУАН №GA19245/28.11.2019г., не е издадено наказателно
постановление, като по образуваното административнонаказателно производство се
извършва проверка, с оглед наличие на данни за образуване на досъдебно производство
за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, от страна на водача А. Х. Ш. Представят
се писмени доказателства.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
съобразно представените по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
Процесната заповед за налагане на ПАМ №19-1204-0001879/29.11.2019г.
на Началник група „РОППССВ“, към ОДМВР СОФИЯ, сектор Пътна полиция, е издадена
от компетентен орган, в рамките на предоставените със заповед №
517з-51/05.01.2018г. заповед на Директор ОДМВР- София, правомощия.
Видно от съдържанието на процесната заповед за налагане
на ПАМ, се установява, че въз основа на същата, на жалбоподателката О.И.Я.,***,
на основание чл. 171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП, е наложена принудителна
административна мярка- „прекратяване регистрацията на лек автомобил „Мазда 6“,
с рег.№ ЕН 2997 КС, нейна собственост, за срок от 6 месеца, считано от
28.11.2019г. В заповедта е посочено, че са отнети СРМПС №****** и 2 бр.
регистрационни табели ******. В обстоятелствената част на заповедта е посочено,
че същата се издава въз основа на АУАН №GA19245/28.11.2019г., съставен, за това,
че на посочената дата, в 21,23 часа, в Община Ботевград, на път автомагистрала
№А-2, по АМ „Хемус“, с посока гр. Варна, лицето А. Х. Ш., управлява лек
автомобил „Мазда 6“, с рег.№ *****, собственост на О.И.Я., като при извършената
проверка е установено, че водачът управлява със СУМПС № ***********, обр.
Индия, извън срока, разрешен по ЗДвП- нарушение по чл. 162, ал.2 от ЗДвП.
Посочено е че, водачът притежава лична карта № *********, издадена на
02.03.2018г. от МВР- Плевен. В обстоятелствената част на процесната заповед е
отразено също, че водачът на автомобила А. Х. Ш., е неправоспособен.
Видно от съдържанието на съставеният АУАН
№GA19245/28.11.2019г, се установява, че същият е съставен за нарушение по чл.
162, ал.1 от ЗДвП, извършено от водача на лек автомобил „Мазда 6“, с рег.№ ЕН
2997 КС- А. Х. Ш., изразяващо се в това,
че същият управлява автомобила, със свидетелство за управление № ********* OD,
обр. Индия, извън срока, разрешен по ЗДвП. В АУАН е посочено също, че водачът А.
Х. Ш., не е заплатил в срок наложена му глоба по НП №
18-0938-006482/06.12.2018г, което не е предмет на изследване в настоящето
производство.
Безспорно по делото се установява, че по съставеният
АУАН няма издадено наказателно постановление, който въпрос, съдът намира за ирелевантен
към настоящия правен спор, доколкото производството по налагане на
административно наказание с издаване на НП, не обуславя производството по
налагане на принудителни административни мерки и обратното.
При така установено от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 171, т.2а, б“а“ от ЗДвП, за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, като принудителна административна мярка се налага:
прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година. Както бе посочено, безспорно е по делото, че на жалбоподателката
Я. е наложена процесната ПАМ, в качеството й на собственик на автомобила.
Нормата на чл. 150 от ЗДвП постановява, че всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, а в чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, е посочено, че за
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено, като по този
начин, законодателят урежда различните хипотези на общия случай на
неправоспособност на водача.
Съобразно чл. 162, ал.2 от ЗДвП, чужденци, дългосрочно
пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства
на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до
една година от датата на издаване на документ за пребиваване. По делото няма
спор, че водачът на процесния л.а., е дългосрочно пребиваващ чужденец, с лична
карта № *********, издадена на 02.03.2018г от МВР- Плевен. В случая, тъй като
водачът на автомобила, има издадено свидетелство за управление на МПС от Индия,
то съдът счита, че приложение намират нормите на Женевската конвенция от
1949г., която урежда взаимоотношенията между България и Индия, която не е
страна по Виенската конвенция; Женевската конвенция е приложима само в
отношенията между държавите, които не са страни и по Виенската конвенция от
1968г. Съгласно разпоредбите на Женевската конвенция, на територията на РБългария
се признават чуждестранни свидетелства, без оглед на гражданството на водача,
издадени от договаряща страна, за съответната категория, стига водачът да е
навършил 18 години. С цитираната норма на чл. 162, ал.3 от ЗДвП, е въведено допълнително
правило, съобразно което, шофьорите могат да управляват с националното си
свидетелство, за срок до 1 година, считано от издаването на документ за пребиваване. Порази това, съобразно датата на
издаване на личната карта на водача на автомобила- 02.03.2018г., към датата на
проверката- 28.11.2019г, е изминала повече от една година. За водача- А. Х. Ш.,
е било налице правото да замени свидетелството си с българско такова, от която
възможност не се установява същият да се е възползвал. Съдът приема, че
посочените факти, касаещи датата на издаване на личната карта на водача, на
факта на притежаването на свидетелство за управление на водача на автомобила,
обр. Индия, за безспорно установени, като обхванати от материалната
доказателствена сила на съставеният АУАН, като официален свидетелстващ
документ. Следва да се посочи също, че по тези въпроси няма спор по делото, респ. няма въведени различни
твърдения с жалбата. Съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателката Я. и твърденията за незаконосъобразно на процесната заповед за
налагане на ПАМ, свързани с допуснато нарушение при съставянето на АУАН№GA19245/28.11.2019г.
Както бе посочено по- горе, административнонаказателното производство се
развива независимо от производството по налагане на принудителни
административни мерки, като за
издаването на заповед за налагане
на ПАМ, по реда на глава VI от ЗДвП, е
необходимо единствено съставянето на редовен от външна страна АУАН, в който е
описано съответното нарушение, за което се предвижда налагането на съответна
принудителна административна мярка. Следва да се посочи също, че принудителните
административни мерки, вкл. и мярката по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП, нямат
санкционен характер. Те се прилагат без оглед на вината, като чрез нея се
реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид
административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален
процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети
възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не
съставлява административно наказание. Всички въпроси, касаещи съставомерността
на нарушението, евентуално допуснати нарушения на процесуалните правила, и
наличието на вина, са предмет на административнонаказателното производство, по
налагане на административно наказание и не са предмет на изследване в настоящето.
При издаването на процесната ПАМ не е допуснато процесуално нарушение, водещо
до нейната незаконосъобразност, с посочване в същата, че водачът Абдул Хак Шаик
е неправоспособен, тъй като същото съставлява правен извод, съобразно на
изложената фактическа обстановка в обстоятелствената част на заповедта. В тази
връзка следва да се посочи, че е ирелевантно знанието на собственика на
автомобила, относно обстоятелството дали водачът, на когото е предоставила
автомобила, за управление, е правоспособен, доколкото отговорността на
собствените е обективна.
Наложената с процесната заповед ПАМ – „прекратяване
регистрацията на л.а. „Мазда 6“, с рег.№ *****, собственост на жалбоподателката
О.Я., за срок от 6 месеца, считано от 28.11.2019г., е в законоустановеният
минимум.
По изложените по-горе съображения жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на О.И.Я., ЕГН **********,***, чрез адв. М.Б., против Заповед за налагане на ПАМ № 19-1204-0001879/29.11.2019г.
на Началник група към ОДМВР СОФИЯ, сектор Пътна полиция, с която, на основание чл.
171, т.2а, б.а от ЗДвП, Е НАЛОЖЕНА принудителна административна мярка „прекратяване
регистрацията на л.а. „Мазда 6“, с рег.№ ********, собственост на О.И.Я., ЕГН **********,
за срок от 6 месеца, считано от 28.11.2019г., НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/