Решение по дело №503/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 245
Дата: 4 август 2020 г. (в сила от 4 август 2020 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20205200500503
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                   Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

 

Номер: ………245……. Година 2020г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                   ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

На 04. 08.                                                                          2020 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА            

                                                                                              МАРИАНА ДИМИТРОВА

СЕКРЕТАР : ………………………. 

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д . № 503 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПКобжалване действията на съдебния изпълнител.

І.Развитие на   изпълнителното  производство .

Изпълнително   дело  № 20209040400239 по описа на ЧСИ Харалампи Пилафов , рег. № 904, с район на действие Окръжен съд Пазарджик  , е образувано с взискател „Зенит -Гео„ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на  дейността гр. Пазарджик   бул. „България „ № 4, ет. 1  и длъжник „РИФ 2003“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Пазарджик , ул.    „Стоян Ангелов „ № 91.

На 07. 07. 2020г. ЧСИ е съставил Разпореждане за образуване на изпълнителното производство, на основание чл. 426 от ГПК. В т. 2 от Разпореждането   ЧСИ е приел като разноски по делото сумата 2300 лв. , представляваща договорено и изплатено адвокатско възнаграждение на адвокат П.Н.К. *** , като пълномощник на взискателя в изпълнителното производство .   

Това изпълнително действие се обжалва от длъжника в изпълнителното производство .   В жалбата се твърди ,че  адвокатското възнаграждение  е   прекомерно завишено в сравнение с   фактическата и правна сложност на делото .Искането е да се намали адвокатското възнаграждение до законоустановения минимум.    

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК   против жалбата е постъпило възражение от  взискателя  в изпълнителното производство „ Зенит -Гео„ ЕООД , ЕИК *********.   Във възражението се приема,че жалбата е процесуално  недопустима и неоснователна по съществото си .Развити са подробни съображения в подкрепа на жалбата.Прави се искане жалбата да се остави без разглеждане ,като процесуално недопустима или евентуално да се отхвърли , като неоснователна.

В мотивите си по чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител оспорва жалбата , като приема, че    жалбата  е процесуално недопустима  и  по   съществото си е  неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.   Излага   подробни съображение в подкрепа на становището си . 

ІІ. Правни изводи .

Подадената  жалба е  процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна( според текста на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК длъжника има право да   обжалва  разноските по изпълнението).   

Жалбата е  подадена  в преклузивния двуседмичен  срок по чл. 436 ал.1 от ГПК .

Обжалваното изпълнително действие подлежи на съдебен контрол .

В становището на взискателя и това на ЧСИ  процесуалната недопустимост на жалбата се мотивира с обстоятелството ,че длъжника е следвало да поиска  намаляване на адвокатското възнаграждение   най-напред  пред ЧСИ и след това да  обжалва акта на ЧСИ  по реда на чл. 435 от ГПК  при несъгласие с постановеното   от ЧСИ   или при отказ на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение.

Това становище е неправилно .    

В т. 2 на ТР № 3/ 2015г.  от 10. 07. 2017г.на ОСГТК на ВКС се приема ,че всеки акт на  съдебния изпълнител, с който се определят разноски по изпълнението в тежест на длъжника подлежи на  обжалване по реда на чл. 435 ал.2 от ГПК .   

В конкретния казус това означава следното :

След като ЧСИ е приел за разноски по делото заплатеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя ,длъжника е имал процесуалната възможност да оспори размера на възнаграждението пред ЧСИ и да поиска неговото намаляване на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК. Актът на ЧСИ( произнасянето на ЧСИ или отказа да се произнесе )  ще подлежи на обжалване по реда на чл. 435  от ГПК ,тъй като се касае за  разноски по изпълнението.    

За длъжника съществува и процесуалната възможност да оспори размера на адвокатското възнаграждение директно пред съда, по реда на  чл. 435 ал.2 от ГПК. Основанието за оспорване е акта на ЧСИ , с който се приемат разноските по изпълнението , включително и размера на адвокатското възнаграждение. В производството пред съда длъжника   има право да поиска от съда намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК.   

В конкретния казус длъжника е предпочел  втората процесуална възможност. 

Цитираната съдебна практика  на ВКС ( Определение № 403/ 01. 12. 2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на V-то гр. отд. на ВКС)  в становището на взискателя и  това на  ЧСИ  подкрепя горните изводи на съда,но не подкрепя твърдението на взискателя относно процесуалните възможности на длъжника  да поиска намаляване на адвокатското възнаграждение.  В това определение на ВКС се приема ,че няма основание в изпълнителното производство да се допусне безконтролно уговаряне на висок адвокатски хонорар  за сметка на длъжника,без да му се признае правото  на съдебен контрол върху актовете или отказите на СИ. За длъжника е открита безусловната възможност, без да представя списък на разноските ,  да обжалва постановлението на СИ за разноските , включително отказа да се произнесе по искането за намаляването им.       

Разгледана по същество жалбата  е основателна.

От приложеното изпълнително производство се установява ,че размера на вземането на длъжника е сумата  23085лв. Според чл. 10 ал. 2   във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 4  от Наредба № 1/ 09.07. 2004г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения ,минималното възнаграждение, когато изпълнителното производство има за предмет удовлетворяване на парично вземане   с определен материален интерес  е сумата 611,27лв.  Също от приложеното изпълнително производство се установява,че  процесуалното действие , което е извършил пълномощника на взискателя за събиране на вземането е  подаването на молба за образуване на изпълнителното дело , в която са посочени съответните изпълнителни способи. Вземането на взискателя е събрано чрез налагане на запор по банковата сметка на длъжника.  Други изпълнителни действия по делото не са извършени . Не са извършени и други процесуални действия от пълномощника на взискателя за събиране на вземането.   

Според мотивите на ЧСИ изпълнителното производство не е приключило поради липсата на данни за  наличието или липсата на публични задължения и събиране на таксата по  т.26  от ТТРЗЧСИ. Посочено е в мотивите на ЧСИ ,че при наличието на публични задължения, поради привилегирования характер на публичното вземане по чл. 136 т.5 от ЗЗД, събраната сума може да се окаже недостатъчна за изплащане на вземането на взискателя .  В тази връзка следва да се отбележи ,че дори да се наложи по изпълнителното производство да се извършват допълнителни изпълнителни действия за събиране на вземането на взискателя това не обосновава   особено високия размер на адвокатското възнаграждение , който размер  надхвърля почти 4-пъти минималния размер на адвокатското възнаграждение за този вид адвокатска правна помощ.     

На основание чл. 78 ал.5 от ГПК ще следва да се намали уговореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение   на адвокат П.   К. до минималния размер , който съответства на фактическата и правна сложност на изпълнителното производство   и извършените  по делото изпълнителни действия  за събиране на вземането.

Предвид   на гореизложеното и на основание чл. 437   от ГПК   Пазарджишкия окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И 

 

НАМАЛЯВА ,на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат П.Н.К. ***,по изрично пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 03. 07. 2020г.,  от 2300 лв. на 611,27лв.  

 

                                                            Решението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

                        ЧЛЕНОВЕ :