№ 14
гр. Пловдив, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветелина Евг. Г.а
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г.а Търговско дело №
20225300900138 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове на основание основание чл.384, ал.2, т.2,
предл. второ от КЗ във вр чл.134, ал.1 от ЗЗД и чл.409 от КЗ.
Предявени от „ДЕТЕЛИНА - ДРИТА” ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК
********* и „УниКредит Лизинг“ ЕАД - гр.София, ЕИК ********* като
съищец против „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София, ЕИК
*********. Молят съда да постанови решение, с което да осъди „ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 12171840 да заплати на
„УниКредит Лизинг“ ЕАД - гр.София, ЕИК ********* сумата от 64203,13лв,
ведно със законната лихва, начиная от 11.03.2022г до оконччателното й
изплащане, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
тотална щета на МПС - автобус „МЕРЦЕДЕС ТРАВЕГО 17РХД“ с рег. №
****, държан от „ДЕТЕЛИНА - ДРИТА” ЕООД като лизингополучател на
основание сключен между него и „УниКредит Лизинг“ ЕАД - гр.София като
лизингодател договор за финансов лизинг № 121163/08.06.2016г и която
тотална щета е настъпила следствие претърпяно на 07.09.2019г
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, което
обезщетение е дължимо по сключена между „УниКредит Лизинг“ ЕАД -
гр.София и „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД застрахователна полица
1
№ 440219213009189 от 06.06.2019г за автомобилна застраховка „КАСКО+”,
както и сумата от 7543,87лв, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 13.01.2021г, датата на частично плащане
от ответника, до 10.03.2022г, включително. Първоначалният ищец претендира
разноски по списък.
Конституираният в хода на процеса съищец „УниКредит Лизинг“ ЕАД
- гр.София, ЕИК ********* счита, че не следва да участва в процеса като
страна и делото против него следва да бъде прекратено, поради което, ако
исковете бъдат отхвърлени възразява да дължи съдебни разноски.
Ответникът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София, ЕИК
********* оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, както и възразява, че
първоначалният ищец не притежава процесуална легитимация да предявява
права на съищеца. Претендира заплащането на съдебни разноски – 250лв
възнаграждение за вещо лице и юрк. възнаграждение.
С оглед становищата на страните и представените и събрани по делото
доказателства съдът намира за установено следното:
Ищецът „ДЕТЕЛИНА - ДРИТА” ЕООД – гр.Пловдив сочи, че между
„УниКредит Лизинг“ ЕАД и „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД има
сключена имуществена автомобилна застраховка „КАСКО+” по
застрахователната полица № 440219213009189/06.06.2019г със срок на
валидност 12 месеца, считано от 09.06.2019г до 08.06.2020г за МПС автобус
„МЕРЦЕДЕС ТРАВЕГО 17РХД“ с рег. № ****. Автобусът се ползва от
ищеца, като лизингополучател, на основание сключен между него и съищеца,
като лизингодател, договор за финансов лизинг № 121163/08.06.2016г с
уговорен срок за изплащане и закупуване на автобуса от 08.06.2016г до
08.06.2019г. Срокът на действие на договора бил изтекъл, но ищецът
продължавал да ползването на автобуса без собствеността върху него да му е
прехвърлена. Посочва, че бил заплатил дължимата от него застрахователна
премия по процесната полица, по която уговорената застрахователна сума
била в размер на 120 000лв със сключена клауза „пълно каско”.
На 07.09.2019г автобусът претърпял ПТП в Република Румъния, за
което ищецът уведомил ответника застраховател, той образувал щета №
44011511906933 и определили застрахователно обезщетение в размер на 51
2
594,50лв, за което ищецът получил писмо изх. № 0-92- 1856/10.02.2020г от
ответника. Според ищеца така определеното обезщетение не е достатъчно за
възстановяване на автобуса, тъй като по издадени проформа фактури от
„Силвър стар Ритейл“ АД стойността на необходимите части за
възстановяването на автобуса са в размер на 114 266лв и така щетата
значително надвишава 70% от действителната цена на автобуса към момента
на настъпване на застрахователното събитие. Поради това счита, че е налице
тотална щета за МПС и същото не следва да се ремонтира в доверен сервиз на
застрахователя.
От ответника до ищеца било изпратено и последващо писмо изх. №
247/13.03.2020г, с което било отказано изплащане на обезщетение поради
непредставени от ищеца документи.
При така посоченото ищецът твърди, че за застрахованата вещ е
налице тотална щета, обезщетението за която щета има право да се получи
изцяло от лизингодателя – съищец, но той има право да задържи само сумата,
която представлява сбора от незаплатените по договора за лизинг вноски, а
остатъкът е длъжно да заплати на ищеца като лизингонолучател. С
Референция от 16.11.2020г лизингодателят удостоверил, че всички лизингови
вноски по процесния договор от 09.06.2019г до 08.06.2020г са платени от
ищеца, поради което той е станал кредитор на лизингодателя „УниКредит
Лизинг“ ЕАД и разполага с легитимация да предяви сурогационния иск, тъй
като съгласно чл. 15 ал 2 от Договора за финансов лизинг, лизингодателят е
длъжен да му изплати застрахователното обезщетение. Ищецът посочва, че
„УниКредит Лизинг“ ЕАД бездействало и не предприемало действия да
събере пълния размер на дължимото му застрахователно обезщетение от
ответника, с тези си действия осуетявало възможността за удовлетворяване с
разликата на ищеца и за увеличаване имуществото му, което породило за
ищеца правен интерес да предяви настоящите искове като негов процесуален
субституент на основание чл. 134, ал. 1 от ЗЗД.
Според ищеца лимитът на застрахователната сума, дължима от
застрахователя е 120 000лв, а стойността на погиналото МПС е 116 000лв. На
13.01.2021г ответникът му изплатил 51 796,87лв без ДДС и продължавал да
му дължи разликата до 116 000лв - 64 203,13лв, за която предявява иск, ведно
с обезщетение за забава. Според ищеца ответникът е изпаднал в забава,
3
считано от датата на извършеното от него частично плащане на 13.01.2021г и
от този момент до предявяване на иска дължи обезщетение.
Изразеното по делото становището на съищеца „УниКредит Лизинг“
ЕАД - гр.София, ЕИК ********* е че производството по отношение на него
следва да бъде прекратено, тъй като той няма правен интерес да участва – по
процесната застраховка застраховани лица били и той и ищеца и поради това
всеки от тях разполагал със самостоятелен иск против застрахователя. Ако
съдът не уважи това негово искане оспорва да дължи разноски по делото, при
евентуално уважаване на исковете, тъй като с поведението си не е дал повод
за предявяването им.
На второ място посочва, че към датата на конституирането му като
съищец вече бил удостоверил с издадена от него на 16.11.2020г Референция
изх. № 301468, че към тази дата ищецът лизингополучател няма задължения
по сключения между тях лизингов договор с предмет погиналия автобус и по
процесната полица № 440219213009189 със срок на валидност от 09.06.2019
до 08.06.2020 за процесния лизингов актив. Следователно към него ищецът
нямал задължения и поради това той нямал основание да предявява срещу
застрахователя каквито и да било претенции за заплащане на застрахователно
обезщетение – съгласно договореното в договора за лизинг и в
застрахователната полица, а и в разпоредбите на КЗ, изплащането на
лизингодателя на застрахователно обезщетение било обвързано от наличието
на непогасени лизингови вноски и то в хипотезата на пълна щета, съгласно
чл. 384, ал.2, т.2 от КЗ, каквато пълна щета не била настъпила. Посочва, че
след направен оглед и експертизи застрахователят е преценил, че вредите са
частични и на основание чл. 384, ал. 2, т.1 от КЗ е заплатил застрахователното
обезщетение директно на лизингополучателя. Последният го е приел и не е
възразил, че щетата е частична, а с исковата молба твърди обратното.
Поради това съищецът счита, че той няма право да претендира от
ответника каквото и да било обезщетение, а ако получи такова ще е без
основание или още по-нелогичното, ще получи застрахователно обезщетение
само за да го преведе на лизингополучателя, спазвайки условията на чл. 15,
т.2 от договора за лизинг. Според него това е напълно излишно действие, тъй
като ищецът се ползва по полицата с пряк иск и с право да получи
4
застрахователно обезщетение. Поради това фактическият състав на
процесуалната субституция не бил изпълнени и не се касаело за предявяване
и защита на чужди права, респ. неговото участие в процеса не е необходимо,
за да бъде бъде валиден в съответствие с разрешенията по т. 6 ТР №
1/09.12.2013 г. по тьлк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно
необходимото другарство.
Дружеството оспорва изцяло заявените от ищеца факти в исковата
молба и това, че бездейства. То счита, че не бездейства, а няма основание да
претендира плащане на застрахователно обезщетение и затова не нарушава
чужди права, тези на ищеца и за последния липсва правен интерес да
защитава от свое има права на съищеца.
С подадения от ответника отговор не е оспорил настъпването на
07.09.2019г на ПТП, от което застрахованият с полица № 440219213009189 от
06.06.2019г автобус е увреден. Не оспорва, че е образувал щета
44011511906933 и е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 51 796,87лв, с което счита, че е изпълнил задължението си по
застрахователния договор.
На второ място заявява, че твърдяната от ищеца стойност за
настъпилите по автобуса щети към датата на произшествието 07.09.2019г е
завишена, тъй като представената по делото от ищеца проформа фактура от
„Силвър Стар Ритейл“ ЕАД за 114 266,95лв не отразява реалните средни
пазарни цени. Процесният автобус бил произведен през 2007г, не бил в
гаранция и не било задължително да се отремонтира в официалния
представител на марката „Мерцедес“ за страната, където цените са
значително по-високи. Процесната полица била сключена с допълнителна
договореност „Доверен сервиз“, а не с договореност „Официален сервиз“ и
това не предоставяло на застрахования право да отремонтира вещта в
официалния представител на марката „Мерцедес" за България. Според
ответника реалните средни пазарни цени за ремонта били отразени в
издадената проформа фактура от ЕТ „Х. и син“ за сумата от 51 796,87лв без
ДДС и тази сума била изплатена, поради което било неоснователно
твърдението на ищеца, че е налице тотална щета.
5
С оглед изразените от страните позиции по делото с изготвения по
делото проект за доклад съдът прие, че не се нуждаят от доказване
обстоятелствата досежно сключения договор за лизинг между ищеца и
съищеца с предмет автобус „МЕРЦЕДЕС ТРАВЕГО 17РХД“ с рег. № ****, за
който е налице действаща застраховка „КАСКО+” към датата, на която
автобусът е претърпял пътнотранспортно произшествие и за настъпилите
вреди ответникът е образувал щета, по която е приел настъпила частична
увреда на вещта и за нея е изплатил на ищеца обезщетение в рязмер на 51
796,87лв без ДДС.
Спорът между страните е дали настъпилите за процесния автобус
щети представляват пълна загуба по смисъла на т.12.3.1 от ОУ към
процесната застраховка, съгласно която застрахователят изплаща
застрахователната сума или остатъка от нея, но не повече от действителната
стойност на застрахованото МПС към датата на застрахователното събитие,
намалена със стойността на годните агрегати, възли и детайли. Съгласно
дадената пак в ОУ дефиниция на термина „пълна загуба“ се установява, че
същият е равнозначен на използвания „тотална щета“ в чл.390, ал.2 от КЗ -
тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. Твърденията на ищеца са по делото са именно за
настъпила тотална щета от претърпяното ПТП, като с оглед разпределената
му от съда доказателствена тежест за това твърдение, по делото беше
допусната и приета автотехническа експретиза, без да е оспорена от страните.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице изводи, като определя
действителна пазарна стойност на автобуса към датата на ПТП в размер на
115 959лв и приема, че увредените му авточасти са в причинно-следствена
връзка с последното. Разглежда варианти при възстановяване на автобуса и
посочва, че ако за възстановяването му се използват оргигинални части,
предлагани от официален производител то пазарната им стойност ще възлиза
на 114 266лв с ДДС. Ако се използват оргигинални части, предлагани от
алтернативни доставчици ще възлиза на 102 840лв с ДДС. Ако за
възстановяването се използват алтернативни авточасти то ще възлиза на
62846,83лв и ако се използват авточасти втора употреба възстановяването ще
струва 68560лв с ДДС. Вещото лице е установило, че увредените в
процесното МПС части са били оригинални, тъй като не се съдържат данни
6
да са били подменяни с алтернативни, поради което отремонтирането им
следва да бъде извършено също с оригинални части. ако се използват
авточасти втора употреба е необходимо детайлното им изследване от
специалисти като съвместимост, годност, свойства, за да е установено
надеждното и безопасно отремонтиране на автобуса, от една страна и от
друга от вещото лице е извършено проучване за налични части и такива не са
установени. Поради това експертът прави заключение, че възможността за
отремонтирането на автобуса с части втра употреба е само теоретична, като
по-скоро не е осъществима. По отношение извършването на ремонт с
алтернативни авточасти, вещото лице го приема за неосъществим, тъй като
няма да върне вещта в предходното й безопасно състояние за експлоатация.
По представената пред застрахователя проформа фактура за извършване на
ремонт на стойност 62152,24лв вещото лице псочва, че от отразеното в нея не
може да се направи извод, че действително процесното МПС може да бъде
реално отремонтирано в годно за употреба състояние.
Предвид тези изводи в приетата експертиза, съдът намира, че
възможното възстановяване в годно за експлоатация състояние на автобуса
ще бъде с цена в размер на 114 266лв с ДДС или 102 840лв с ДДС, при
стойност на вещта от 115 959лв, следователно е налице тотална щета. Този
извод поставя въпроса как следва да се уредят отношенияа между страните
както по застрахователното правоотношение, така и по лизинговото
правоотношение, по което няма спор, че собствеността върху автобуса не е
прехвърлена и от лизингополучателя – ищец са погасени всички задължения
към съищеца – лизингодател.
На първо място следва да се вземе предвид действаща относима към
хипотезата разпоредба в КЗ на чл.384, ал.2,т.2, съгласно която при наличие на
договор за финансов лизинг, както и при наличие на тотална щета на
лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като
застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок
от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на
извършеното плащане. Следващата ал.3 посочва, че в случаите по ал. 2, т. 2
лизингодателят може да задържи заплатеното обезщетение само до размера
на неизплатените задължения по договора за лизинг, с което ги погасява, а
остатъкът от обезщетението е длъжен да запрати на лизингополучателя в 7-
дневен срок от получаване на обезщетението.
7
Налице са разпоредби по уреждане на отношенията на ищеца и
съищеца при тотална щета на лизинговата вещ и в сключения между тях
лизингов договор. Така в чл. 15. ал. 1 е предвидено, че при настъпване на
тотална щета за лизинговия обект, без собствеността върху него да е
прехвърлена, право на застрахователното обезщетение има собственикът
лизингодател, който следва да предприеме всички необходими действия за
защита на интересите на лизингодателя пред застрахователя, а
лизингополучателят е длъжен да продължи редовното плащане на
задълженията. В следващата ал.2 са уредени изрично дадените на
лизингодателя възможности за това какви суми да удържи за себе си от
полученото застрахователно обезщетение - удържа обезщетение равно по
размер на лизинговата цена на обект, както и за други произтичащи
задължения по договора, намалени с вече платените задължения по договора,
както и суми, евентуално възникнали в тежест на лизингодателя за публични
държавни или общински задължения или други разходи по повод пълната
загуба, включително задължения за заплащане на данък добавена стойност и
ако полученото застрахователно обезщетение надвишава така получената
прихваната сума, остатъкът се изплаща на лизингополучателя в 7 - дневен
срок от момента, в който лизингодателят получи обезщетението от
Застрахователя и след посочване от лизингополучателя на банкова сметка. В
следващата ал.3 от разпоредбата е предвидена възможност за лизингодателя,
по искане на лизингополучателя, да му прехвърли вземането си към
застрахователя, ако всички задължения по лизинговия договор за погасени.
Всички коментирани разпоредби водят до еднозначния извод, че при
сключен лизингов договор и настъпила тотална щета на лизинговата вещ,
застрахователното обезщетение се изплаща на лизингодателя, без никоя от
разпоредбите да прави разграничението дали задълженията по лизинговия
договор са погасени или не. Същото е последица и от принципното
разрешение в правото, че за собственика на една вещ са и ползите и вредите и
все в този ред на мисли е налице изрично уредения от т.6.1 от ОУ в случай на
прехвърляне на собствеността върху лизинговата вещ по време на действие на
застрахователния договор, в който случай новият собственик встъпва в
правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор. До
същия извод води и предвидената коментирана за страните по лизинговия
8
договор възможност лизингодателят да прехвърли на лизингополучателя
вземането си към застрахователя, ако всички задължения по лизинговия
договор са погасени, т.е. дори при погасени задължения на лизингодателя той
не е правоимащо да получи застрахователното обезщетение лице за
погиналата напълно вещ. По делото постигането на подобно съглашение не се
твърди да е постигано, поради което съдът намира, че на основание
действащия чл.384, ал.2,т.2 от КЗ и чл.15, ал.1 и ал.2 от лизинговия договор и
при липсата на съглашение по чл.15, ал.3 от лизинговия договор, лицето
имащо право да получи застрахователното обезщетение е именно съищеца
„УниКредит Лизинг“ ЕАД - гр.София, който ще го получи със задължението
да го преведе на ищеца. Възраженията в обратния смисъл на „УниКредит
Лизинг“ ЕАД - гр.София са неоснователни, включително предвид
позоваването му т. 6 ТР № 1/09.12.2013 г. по тьлк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, прието преди приемането на действащия от 01.01.2016г и приложим
към спора нов Кодекс за застраховането.
По определяне на крайния размер на дължимото от ответника
застрахователно обезщетение следва да съобрази действащата по
застрахователния договор т.12.3.1 от ОУ, съгласно която застрахователят
изплаща застрахователната сума или остатъка от нея, но не повече от
действителната стойност на застрахованото МПС към датата на
застрахователното събитие, намалена със стойността на годните агрегати,
възли и детайли. В този смисъл от страна на ответника е направено
възражение и е поставена задача към приетата автотехническа експертиза. По
нея вещото лица дава отговор, че не може да определи кои авточасти от
автобуса са запазени, тъй като за тази цел е необходимо наемането на екип за
демонтирането им, наемане на място за съхраняването им и извършването на
оглед, а в практиката при установена тотална щета е възприето решението за
предаване на останките от превозното средство, в комплект, на автоморга или
за скраб. В първия случай от вещото лице стойността на щетата е определена
на 110 959лв, а във втория – на 110039лв.
При така установеното от експерта и при посоченото, че процесният
автобус като вид МПС е скъп и поради това не толкова използван в страната,
съдът намира за икономически оправдано предаването му в автоморга, в
който случай действителната му стойност, съгласно т.12.3.1 от ОУ на
договора за застраховка ще възлиза на 110 959лв. Застрахователя е изплатил
9
застрахователно обезщетение в размер на 51 796,87лв, поради което дължи
изплащане на лизингодателя на разликата от 59 162,13лв. За последната сума
ищецът има качеството на кредитор на съищеца „УниКредит Лизинг“ ЕАД -
гр.София, който е длъжен да му я преведе и тъй като не е предприел действия
да я събере е налице бездействие по смисъла на чл.134 от ЗЗД, легитимиращо
ищеца да предяви иск от негово име. Ето защо съдът намира, че ищецът
доказа в процеса наличието за него на надлежна процесуална легитимация за
упражняване на чужди права, на „УниКредит Лизинг“ ЕАД - гр.София, който
като негов длъжник бездейства и с това застрашава удовлетворяването му. На
основание чл.134, ал.2 от ЗЗД в този случай като страна се призовава и
длъжникът и това именно е сторено и в настоящото производство за
„УниКредит Лизинг“ ЕАД - гр.София, поради което съдът намира за
неоснователно възраженията му, за липса от него бездействие, за липса на
право на иск, което до упражни и поради това за прекратяване на
производството по отношение на него.
Предвид установяване по основание дължимостта на главницата от
59 162,13лв, до който размер искът следва да бъде уважен, съдът намира за
основателен и иска за заплащане от ответника на обезщетение за забавено
плащане върху главницата, начиная от датата на извършеното от
застрахователя частично плащане, което е в размер на 6935,11лв – за
изчисляването му по размер, съдът намира, че не са необходими специални
знания, а представлява просто аритметично действие и го изчисли служебно.
На основание чл.78, ал., и ал.3, във вр ал.8 от ГПК всяка от страните
има право на извършените в производството съдебни разноски, съобразно
уважената, респ. отхвърлена част от исковете.
От ищеца се претендира като съдебна разноска възнаграждение за
защита от адвокат в размер на 6250лв, по което ответникът е направил
възражение за прекомерност. Размерът на възнаграждението за адвокатска
защита на ищеца следва да се определи върху уважената част от исковете в
общ размер от 71747лв по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
2650лв и 8% за горницата над 25000 – 3739,76лв или общо 6389,76лв, което
прави възражението за прекомерност неоснователно. Ето защо на него за
съдебни разноски ответникът му дължи сумата общо от 8 354,05лв, по
10
съразмерност.
Ответникът претендира като съдебни разноски заплатено
възнаграждение на вещо лице в размер на 250лв и юрк. възнаграждение.
Същото следва да бъде определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК във вр чл. 37
от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 във вр ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в общ размер от 500лева. Съобразно
отхвърлената част от исковете в размер от 5649,76лв, ответникът има право
на съдебни разноски в размер на 59,06лв, дължими от ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София, ЕИК
********* да заплати на „УниКредит Лизинг“ ЕАД - гр.София, ЕИК
********* следните суми: сумата от 59 162,13лв, ведно със законната лихва,
начиная от 11.03.2022г до оконччателното й изплащане, представляваща
остатък от дължимо застрахователно обезщетение за тотална щета на МПС -
автобус „МЕРЦЕДЕС ТРАВЕГО 17РХД“ с рег. № ****, държан от
„ДЕТЕЛИНА - ДРИТА” ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* като
лизингополучател на основание сключен между него и „УниКредит Лизинг“
ЕАД - гр.София, като лизингодател, договор за финансов лизинг №
121163/08.06.2016г и която тотална щета е следствие от претърпяно на
07.09.2019г застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, а
остатъкът от застрахователно обезщетение е дължим по сключена между
„УниКредит Лизинг“ ЕАД - гр.София и „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД застрахователна полица № 440219213009189 от 06.06.2019г за
автомобилна застраховка „КАСКО+”; сумата от 6935,11лв, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 13.01.2021г -
10.03.2022г, включително, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от
59 162,13лв до пълния предявен размер от 64203,13лв и за разликата от
6935,11лв до пълния предявен размер от 7543,87лв, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София, ЕИК
********* да заплати на „ДЕТЕЛИНА - ДРИТА” ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК
11
********* сумата от 8 354,05лв за извършени съдебни разноски пред
настоящата инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА „ДЕТЕЛИНА - ДРИТА” ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК
********* да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София,
ЕИК ********* сумата от 59,06лв за съдебни разноски пред настоящата
инстанция по съразмерност .
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12