Р Е Ш Е Н И Е
№ 410 14.11.2023 г. град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Добрич пети състав
На двадесет и пети октомври година
2023
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: М. Михалева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 534 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 118 от КСО.
Производството по делото е образувано по жалба на М.Н.С.
ЕГН ********** *** против Решение № 40/24.08.2023г. на директора на ТП на НОИ –
Добрич, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против Разпореждане №
241-00-915-1/ 10.07.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в
ТП на НОИ - Добрич, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица,
считано от 01.07.2023 г. до 31.10.2023 г. в размер на 18 лв. дневно, като се
оспорва срока на обезщетението.
Жалбоподателят сочи, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие със закона.
Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО, като неправилно е
изчислен срока за заплащане на обезщетението за безработица на 4 месеца, вместо
на 6 месеца. Трудовото правоотношение на жалбоподателя е прекратено, считано от
01.07.2023 г. Неправилно е приложена нормата на чл. 54б, ал. 4 от КСО, тъй като
са изтекли 3 години от предходно упражняване на правото на обезщетение за
безработица. Предходното обезщетение е отпуснато с разпореждане от 29.07.2020
г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, считано от
01.07.2020 г. като 3-годишният срок е изтекъл на 30.06.2023, а не на 01.07.2023
г., както неправилно се сочи в обжалваното решение.
В с.з. по делото жалбоподателят М.С., редовно призован
не се явява, а се представлява от адв. И.С. от АК – Варна, който поддържа
жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт. Пледира за
присъждането на разноски, представя писмени бележки с изразено становище за
незаконосъобразност на оспорения АА.
Ответникът по оспорването – директорът на ТП на НОИ -
Добрич, редовно призован, не се явява, а се представлява от гл. юрк. Л. Ц.,
редовно упълномощена. Същата изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представя писмена защита в този смисъл.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна при следните съображения:
С Решение № 40/24.08.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Добрич.С
контролния АА е отхвърлена като неоснователна жалбата на оспорващия против
Разпореждане № 241-00-215-1/10.07.2023г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Добрич, с което на осн. чл.54ж, ал.1 и във вр. с
чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.4 от КСО е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 01.07.2023г. до 31.10.2023г. в минимален размер на
18.00 лв. дневно. Процесното решение на директора на ТП на НОИ-Добрич е връчено
на оспорващия С. с известие за доставяне на 25.08.2023г. Жалба до
Административен съд Добрич е подадена чрез Директора на ТП
на НОИ-Добрич на 08.09.2023г.
Предвид горното съдът счита, че жалбата е допустима за
разглеждане като подадена от лице, неблагоприятно засегнато от Решение № 40/24.08.2023г.
на Директора на ТП на НОИ-Добрич, в рамките на 14-дневния срок за обжалване,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по аргумент от чл.118, ал.1 от КСО, и
пред компетентния административен съд по адреса на жалбоподателя.
По съществото на спора съдът взе предвид следното:
Разпореждане № 241-00-215-1/10.07.2023г. на ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Добрич и Решение № 40/24.08.2023г.
на Директора на ТП на НОИ-Добрич са издадени от компетентни органи, съобразно
разпоредбите на чл.54ж, ал.1 и чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ вр.с чл.117, ал.3 от КСО - според първата разпоредба паричните обезщетения за безработица се
отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват
с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица; според чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ вр.с чл.117, ал.3
от КСО - пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или
неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица
като Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.
Разпореждането и решението са обективирани в писмена
форма с излагане на мотиви от фактическа и правна страна. По съдържанието си
отговарят на изискването за форма на административния акт – писмена, с излагане
на мотиви, разпоредителна част, наименование на акта, на органа, който го
издава, подписи.
Спорът по делото е по приложението на закона – дали
жалбоподателят С. има право на обезщетение за безработица в различен размер и срок
от този, посочен в Разпореждане № 241-00-215-1/10.07.2023г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Добрич, потвърдено с Решение № 40/24.08.2023г.
на Директора на ТП на НОИ-Добрич. Според настоящия съдебен състав отговорът на
въпроса е отрицателен, като съображенията за това са следните:
Съгласно
чл. 54б, ал. 4 от КСО безработните лица, придобили право на парично обезщетение
по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото
на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за
срок от 4 месеца. В случая оспорващия С.
е получавал парично обезщетение за безработица от 01.07.2020
г. При тези данни съдът намира, че правилно е
приложена разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО и отпуснатото парично
обезщетение за безработица е правилно определено в минималния дневен размер от 18.00 лева, определян ежегодно със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване.
По отношение на наведените в жалбата
доводи следва да бъде отбелязано следното: В чл. 10, ал. 2 от Наредбата за
определяне и изплащане на паричните обезщетения за безработица е посочено, че
тригодишният период се определя от датата на отпускане на предходното парично
обезщетение за безработица. Цитираният 3-годишен срок следва да бъде определен
по правилата на ГПК, в изпълнение разпоредбите на чл. 144 от АПК. Съгласно чл.
60, ал. 1 от ГПК, срокът се изчислява по години, месеци, седмици и дни. В
конкретния случай и при приложение разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО,
срокът се изчислява по години. Според чл. 60, ал. 2 от ГПК срокът, който се
брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в
последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Ето
защо и доколкото началото на тригодишния срок по чл. 54б, ал. 4 от КСО започва
да тече от датата на отпускане на предходното парично обезщетение за
безработица, която в случая е 01.07.2020г., и при приложение правилата на чл.
60, ал. 1 от ГПК, следва да се приеме, че 3-годишният срок изтича в съответния
ден на последната година – а този ден е 01.07.2023г. Именно този ден е
последният ден на 3-годишния срок, като на 02.07.2023г. съдът приема, че срокът
вече е изтекъл. От изложеното е видно, че е изпълнена хипотезата на нормата на
чл. 54б, ал. 4 от КСО, а именно че е налице упражнено право на парично обезщетение
за безработица за минал период, от една страна, и, от друга, към датата на
повторното придобиване на право на парично обезщетение по чл. 54а – 01.07.2023 г.,
не са изтекли три години от предходното упражняване на правото. Тоест правото е
възникнало преди изтичането на 3 години от предходно упражненото право на
обезщетение за безработица, съответно приложима е нормата на чл. 54б, ал. 4 от КСО, съгласно която безработните лица получават минималния размер на
обезщетението за срок от 4 месеца.
В тази връзка съдът приема, че директорът на ТП на НОИ
– Добрич е постановил решението си в съответствие с материалния закон и с
неговата цел, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и липсата на
претенция за присъждането на разноски от страна на процесуалния представител на
адм. орган, съдът приема, че такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.С. ЕГН ********** *** против Решение №
40/24.08.2023г. на директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена
жалбата на оспорващата против Разпореждане № 241-00-915-1/ 10.07.2023 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Добрич.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съгласно чл. 119 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: