Р Е Ш Е Н И Е
№820
09.07.2020 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Бургас, в публично заседание на 12.06.2020 г.,
22 наказателен състав състоящ се от:
Председател: Николай
Гемеджиев
секретар Мария Милева,
като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев
НАХД № 1774 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл.59 и сл. ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена
от Д.Г.С., ЕГН ******** ***.
Жалбата е подадена против Наказателно
постановление №366/29.04.2020 г. издадено от Директора на РДГ – гр.Бургас.
С това Наказателно
постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.275, ал.1, т.2 и чл.257, ал.2 от Закона за
горите (ЗГ) за нарушение на чл.257, ал.2 във връзка с
чл.108, ал.1, т.4 от същия закон във връзка с и ал.4 и чл.56, ал.1 и ал.2 от Наредба №8/05.08.2011
г. за сечите в горите (издадена от министъра на
земеделието и храните, обн., ДВ, бр.
64 от 19.08.2011 г., изм. и доп., бр. 63 от 16.07.2013 г., в сила от 16.07.2013
г., бр. 72 от 18.09.2015 г.) (Наредбата), на жалбоподателя е наложено административно наказание
по вид „глоба” в размер от 1 000.00 лева.
В
жалбата се посочва, че Д.С. е наказан за деяние, което въобще не съставлява
административно нарушение. Посочва се, че в процесното НП липсва място на
извършване на нарушението и че този пропуск представлява липса на задължителен
реквизит в АУАН и процесното НП. Претендира се и присъждане на разноски.
Административнонаказващия
орган (АНО) след редовно призоваване не се явява, изпраща представител, който
моли за оставяне процесната жалба без уважение.
Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 04.05.2020 г., а жалбата е
постъпила при административнонаказващия орган на 11.05.2020 г. с вх.№РДГ-03-3912/11.05.2020
г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне,
тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с
чл.84 от ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 от НПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На 23.04.2020 в гр.Бургас и
в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, С.Г.Н.
(горски инспектор в РДГ – Бургас) съставил против жалбоподателя Акт серия ЖОО №102938/23.04.2020
г. В цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.257, ал.2 във
връзка с чл.108, ал.1, т.4 ЗГ във връзка с
и ал.4 и чл.56, ал.1 и ал.2 от Наредбата, а в словесен – за това, че 02.01.2020
г. издал в интернет информационната система на ИАГ София позволително за
извършване на дейност в горска територия, собственост на физическо лице, а
именно: позволително за сеч №0533100/02.01.2020 г. за подотдел 105:в в имот
№32809.199.14 в землището на с.Искра, община Карнобат, без нотариално заверено
пълномощно от собственика на имот – Р.Д.Динкова, валидно към датата на издаване
на позволителното. По време на съставяне на процесния АУАН, жалбоподателят е
присъствал. На същата дата и срещу подпис той получил препис от АУАН.
На 29.04.2020 г., в рамките на инструктивния
едномесечен срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, както и в давностния[2]
шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН, АНО издал
процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било
връчено на жалбоподателя на 04.05.2020 г. Конкретно посоченото нарушение,
вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен,
така и в цифров вид.
На 11.05.2020 г. в рамките на преклузивния срок
по чл.59, ал.2 от ЗАНН по пощата била подадена процесната жалба, постъпила при административнонаказващия орган с вх.№РДГ-03-3912/11.05.2020
г.
Съдът установи процесуални нарушения при
съставяне на НП и АУАН, които обуславят отменително решение.
Действително АУАН и НП са съставени от лица,
компетентни да сторят това съгласно чл.274 и чл.275 ЗГ.
Съгласно разпоредбата на
чл.54, ал.1 от Наредбата, за
издаване на позволително за сеч в горски територии - собственост на физически
лица и/или на юридически лица, е необходимо да бъдат спазени изискванията
по чл.52, ал.1, както и да се представят следните документи:
1. копия от документ за собственост и валидна скица
на имота;
2. удостоверение за наследници - когато гората е
възстановена на наследниците на починал собственик или при смърт на собственика
на имота;
3. договор, по силата на който собственик е
възложил добива в имота - в случаите на чл.186, ал.1, т.2 ЗГ, или
декларация, че са налице обстоятелствата по чл.186, ал.1, т.1 ЗГ;
4. нотариално заверено
пълномощно от собственик - когато искането е от несобственик с изключение на
случаите по т. 3;
5. нотариално заверено съгласие, издадено по реда
на чл.111, ал.8 ЗГ - когато горският имот е собственост на повече от
едно физическо и юридическо лице.
Видно от посоченото и
по-конкретно от разпоредба на чл.54, ал.1, т.4 от Наредбата нотариално заверено пълномощно се изисква от
собственик, когато искането за издаване на позволително за сеч е от
несобственик с изключение на случаите по т.3. Нещо повече - ако лицето
което иска да бъде издадено позволително за сеч за съответен имот е
несобственик, то същото трябва да представи на лицето, което издава
позволителното за сеч нотариално заверено пълномощно от собственика на имота, което
от своя страна включва правото на упълномощеното лице да иска от името на
собственика издаване на позволителното за сеч. В настоящия случай обаче не е
такъв, тъй като Р.Д.Д.е един от собствениците на процесния имот, а не е
несобственик.
На следващо място, собственикът
Р.Д.е сключила надлежно Договор за възлагане на дейност от физически/юридически
лица, вписани в публичния регистър на ИАГ в гори собственост на физически лица с
дата 18.10.2019 г. с който е възложила извършването на добива в собствения ѝ
имот. Това обстоятелство изцяло изключва необходимостта от нотариално заверено
пълномощно, защото приложение следва да намери изключението по чл.54, ал.1, т.4
от Наредбата, а именно: наличие на договор, по силата на който собственик е
възложил добива на дървесина в имота в случаите на чл.186, ал.1, т.2 ЗГ или
декларация, че са налице обстоятелствата по чл.186, ал.1, т.1 ЗГ /чл.54, ал.1,
т.3 от Наредбата.
Ето защо издаването от жалбоподателя
на процесното поволително за сеч е надлежно сторено от него като лицензиран
лесовъд на „З.И.З.2019” ЕООД с ЕИК *********, с което дружество собственика на
процесния имот Р.Д.е сключила този договор за добив на дървесина в имота ѝ.
На следващо място и независимо от това, Д.заедно с другите съсобственици на
имота е попълнила нотариално заверено съгласие, че е съгласна да се извърши добива
на дървесина в имота ѝ (чл.54, ал.1, т.5 от Наредбата).
На следващо място и както
се посочва в жалбата, видно съдържанието на
посоченото в НП пълномощно, Д.С. не упълномощен да издава позволителни
за сеч в процесния имот, а наред с другите права само да получава и да отчита вече
издадени позволителни за сеч от името на упълномощителя (л.14 от делото). Съвсем
ясно е, че това пълномощно няма никакво отношение към правото на жалбоподателя да издава
позволителни за сеч, което той упражнява по силата на сключения договор за добив
на дървесина в процесния имот.
На следващо място и
съгласно раздел III, т.1 от договора той е сключен със срок на действие до
прекратяване на сечта. В настоящия случай сечта е прекратена с издаването на Протокол
за освидетелстване на сечище №0533521/29.02.2020 г. отдел 105, подотдел „в”, имот №32809.199.14 в
землище с.Искра, община Карнобат (л.24 от делото). Процесното позволително за
сеч е издадено по време на действието на договора, а именно: на 02.01.2020 г. Така
и по силата на раздел I, т.3 и т.4 от договора жалбоподателя е бил длъжен да издава позволителни
за сеч в имота, а не по силата на посоченото в НП пълномощно.
Освен всичко посочено
дотук, в АУАН и НП не е посочено място на извършване на вмененото
административно нарушение. Съгласно чл.56 от Наредбата и по-конкретно алинея 1 позволителното да се
издава чрез, а не в интернет информационната
система на ИАГ, както е посочено в АУАН и НП. С други думи интернет системата на
ИАГ е само средство за издаване на позволително, а не и място на неговото
издаване. Такова място в АУАН и НП не се сочи, което представлява
липса на задължителен реквизит по ЗАНН.
При всичко посочено дотук съдът намира, че в хода
на предсъдебната фаза на административнонаказателното производство са извършени
нарушения на процедурните правила, които са от категорията на неотстранимите в
съдебната фаза и по този начин правото на защита на жалбоподателя е било
най-грубо нарушено. Ето защо процесното НП следва да бъде отменено изцяло.
При така очерталия се изход от делото
жалбоподателят има право в негова полза да бъдат присъдени направените
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН
Районен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Наказателно постановление №366/29.04.2020 г. издадено от Директора на РДГ –
гр.Бургас,
с което на основание
чл.275, ал.1, т.2 и чл.257, ал.2 от Закона за
горите за нарушение на чл.257, ал.2 във връзка с чл.108, ал.1, т.4 от Закона за
горите във връзка с чл.54, ал.1, т.4 и ал.4, както и чл.56, ал.1 и ал.2 от
Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите
на Д.Г.С., ЕГН ******** ***
е наложено административно наказание
по вид „глоба” в размер от 1 000.00 лева;
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – гр.Бургас да заплати на Д.Г.С.,
ЕГН ******** *** сумата от 100.00 лева, представляваща направени по делото
разноски – адвокатско възнаграждение.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня
на съобщението, че е изготвено.
Районен
съдия:__/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
ММ
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк.
д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия
на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на
ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен
административен съд