РЕШЕНИЕ
№ 482
гр. Благоевград, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20211200500638 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
жалбоподателката С. ЕВТ. Н., чрез адв. С.Х., срещу Решение № 901075/14.04.2021г.,
постановено по гр. дело № 401/2020г. по описа на Районен съд - Сандански. Сочи се,
че атакуваният акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Твърди се, че пред
районния съд не са събрани доказателства, които да установяват механизма на
настъпване на ПТП. Неправилно съдът е отхвърлил възражението на ищцата относно
липсата на маркировка, пътни знаци и осветление на мястото, където е възникнал
инцидентът. Неправилно съдът е достигнал до извод, че щетите по автомобила са
причинени от виновните действия на водача на процесния автомобил –
жалбоподателката. Прави се искане за отмяна на решението и отхвърляне на уважения
иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия „А.“
ЕООД, чрез адв. П.К.. Сочи се, че жалбата е неоснователна, а обжалваният акт е
правилен и законосъобразен. При постановяването му съдът правилно е кредитирал
протокола за ПТП, като за оборване на неговата материална доказателствена сила
ответната страна не е ангажирала доказателства. Не са ангажирани доказателства и за
липсата на вина за настъпване на ПТП у водача на процесния автомобил. Прави се
искане за потвърждаване на атакувания акт, като в полза на въззиваемия се присъдят
сторените разноски.
1
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК,
при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо, а по същество правилно.
Пред районния съд са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена е
автотехническа експертиза. От съвкупната им преценка се установява следната
фактическа обстановка:
По делото не е спорно, а и в тази връзка са представени писмени доказателства,
от които е видно, че лек автомобил - марка Форд, модел Транзит, с регистрационен
номер *** е собственост на ищцовото дружество „А.“ ЕООД.
Видно от представен договор за наем на автомобил на 26.01.2020г. е сключен
договор за отдаване под наем на процесния лек автомобил между собственика
/наемодател/ и ответницата С. ЕВТ. Н. /наемател/. Според клаузите на същия
договорът за наем се сключил за срок от четири дни – от 26.01.2020г. до 30.01.2020г.,
като е уговорено, че срокът може да бъде продължен за неопределено време, при
положение че наемателят продължи да ползва автомобила със знанието и без
противопоставянето на собственика – чл. 10 от договора.
Не е спорно, че на 03.02.2020г. наемателката е реализирала ПТП с наетия
автомобил на кръгово кръстовище в близост до гр. П.. Мястото на инцидента е
посетено от служители на полицията към РУ П., които съставили констативен
протокол, в който посочили, че ответницата като водач на процесния лек автомобил се
е движила с несъобразена за пътните условия скорост, поради което е реализирала
ПТП при навлизане в кръгово кръстовище е ударила предната част на автомобила в
намиращата се от дясно мантинела. Щетите по автомобила са деформирана предна
броня.
Пред районния съд са ангажирани гласни доказателства. Св. Ч. сочи, че е баща
на управителя на дружеството наемодател. Процесният лек автомобил бил отдаден под
наем на С. чрез сключване на писмен договор за срок от четири дни, като при
предаването му бил в отлично техническо състояние. Впоследствие ответницата се
обадила на свидетеля, като го информирала, че не е в гр. П. и ще продължи да ползва
автомобила и след срока. Управителят бил уведомен за това. Впоследствие свидетелят
получил обаждане по телефона, че автомобилът се намира на кръгово кръстовище в гр.
А., повреден е вследствие на претърпяно ПТП. Със св. М. отишли да вземат
автомобила. При пристигането на място установили, че ПТП е реализирано на огромно
кръгово кръстовище, с нова настилка и маркировка. На място нямало дупки или
неравности. Колата била закарана с репатрак до гр. П., тъй като била тотално смазана,
без предница.
Св. М. посочи, че със св. Ч. отишли до А. с репатрака, за да товарят автомобила.
Когато пристигнали на място установили, че автомобилът е в окаяно състояние и не
може да се движи изобщо. Пътната настилка на кръговото кръстовище, на което е
станало ПТП и на което се намирал автомобила била в перфектно състояние с нова
настилка с пътна маркировка.
Районният съд е приел заключение по автотехническата експертиза, неоспорено
от страните, по което вещото лице посочва, че след оглед на процесния автомобил е
установено, че е налице тотална щета, като уврежданията са в предната част. Посочено
е, че когато е налице тотална щета обезщетението е равно на остатъчната стойност на
автомобила, в случая възлизаща на 3950 лв. При положение, че автомобилът се
ремонтира цената за ремонта би била в размер на 6519,34 лв.
Районният съд е сезиран с иск за заплащане на причинените вреди на увредения
лек автомобил – чл. 233 ЗЗД, който иск е уважен за сумата от 3950 лв., а за разликата
2
над тази сума до 4000 лв. е отхвърлен. Обжалва се решението, с което осъдителният
иск е уважен. Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди, по следните
съображения:
По делото не е спорно, че страните са били обвързани по договор за наем на
процесния лек автомобил. Не е спорно и това, че първоначалният срок на договора е
бил четири дни – за периода 26.01.2020г.-30.01.2020г. Наемателката С.Н. не оспорва, че
след срока на договора е продължила да ползва процесния автомобил. Чрез
показанията на св. Ч. се установява, че ответницата е заявила желание да ползва
автомобила и след срока на договора и той е ползван от нея и към датата на настъпване
на ПТП – в каквато насока е КП за ПТП, в който като водач е посочена именно
наемателката.
От показанията на разпитаните свидетели и протокола за ПТП се установява, че
на наетата вещ е причинена тотална щета в резултат на ПТП, като според
заключението на в.л. остатъчната стойност на вещта е 3950 лв. Няма спор, че ПТП е
реализирано от водача – жалбоподателката по настоящото дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД наемателят дължи
обезщетение за вредите, причинени през време на ползването от вещта. В сочената
законова разпоредба се презумира, че вредите на наетата вещ са причинени от
наемателя. С оглед на тази оборима презумпция ищецът не е длъжен да навежда и да
конкретизира твърдения за виновно поведение на ответницата. За уважаване на
предявения иск за причинени вреди ищецът следва да докаже единствено наличие на
облигационна връзка и фактът, че в срока на договора наетата вещ е увредена, факти за
които ищцовата страна ангажира съответните доказателства. Ответницата е следвало
да докаже, че не отговаря за причинените вреди, а именно че се е движила с
необходимата за пътните условия скорост, че пътят е бил след ремонт и по него е
имало неравности, липсвали необходимите знаци, маркировка и светлинни сигнали. По
отношение на тези твърдения от ответната страна не са ангажирани доказателства. При
липса на доказателства относно изключваща отговорността на наемателя причина
съдът намира, че последният дължи обезщетение за вредите причинени по повод
ползването на вещта.
За определяне размера на вредите пред районния съд е назначена СТЕ. Вещото
лице е посочило, че вследствие на ПТП автомобилът е тотално унищожен, при което
следва да бъде заплатена неговата остатъчна стойност в размер на 3950 лв., за която
сума предявеният иск правилно е уважен от страна на районния съд.
С оглед на изложеното по-горе ще следва решението на първата инстанция да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва в полза на въззиваемото дружество да се
присъдят сторените за настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 400 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 901075/14.04.2021г., постановено по гр. дело №
401/2020г. по описа на Районен съд - Сандански.
ОСЪЖДА С. ЕВТ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „Ц.Б. О.“ *, *** да
3
заплати на „А.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г.У.“
сторените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лв.
(четиристотин лева).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4