Р Е Ш Е Н И Е №260142
гр. Варна,19.11..2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на дванадесети октомври през
две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
секретар Десислава Чипева
като разгледа докладваното от съдия
Аракелян в. т. д. № 59/2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадена e въззивнa жалбa от Ж.И.Й., чрез адв. Н.Д.
и адв. Ж.Т. против решение № 260010 от 13.10.2020 г., постановено по т. д. №
11/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлена:
- претенцията за законна лихва върху главницата
от 1 600 лв., представляваща присъдено обезщетение за имуществени вреди,
причинени вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат на
ПТП, станало на 05.09.2018 г., причинено от К Б К, който е нарушил правилата за
движение по пътищата при управление на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № Н 0311
ВТ, на основание застрахователна полица № BG/02/118001465979 за задължителна
застраховка „Гражданска
отговорност“ за горепосочения
лек автомобил, за периода от 16.10.2018 г. до 20.11.2018 г., включително.
- разликата над уважения от първоинстанционния
съд размер на главницата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на преживените болки и страдания, причинени,
вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат на
горепосоченото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от 45 000 лв.,
считано от 16.10.2018 г. до 20.11.2018 г.
С молба вх. № 261493 от 15.03.2021 г.
въззивникът уточнява изрично, че обжалва постановеното решение на Шуменския
окръжен съд за разликата над присъдената сума в размер на 45 000 лв. до
поддържания с въззивната жалба размер от 85 000 лв., т. е. че претендира увеличаването на размера на
обезщетението за неимуществени вреди с още 40 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 16.10.2018 г. до окончателното изплащане.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на
решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че съдът е
определил размер на неимуществените вреди, който не съответства на причинените
на пострадалата болки и страдания. Жалбоподателката счита, че не са съобразени
всички обстоятелства относно здравословното ѝ състояние, касаещи
настъпилите телесни увреждания, усложненията, протеклото лечение и
възстановителния период. Инвокира доводи, че съдът не е обсъдил в цялост
доказателствения материал по делото. Твърди, че са допуснати процесуални
нарушения, възпрепятстващи правото на доказване на предявените претенции, като
е оставил без уважение искането за назначаване на съдебно-психолигична
експертиза. Относно претендираната законна лихва върху присъдения размер на
главницата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
считано от 16.10.2018 г. до 20.11.2018 г., сочи, че е направила извънсъдебно
искане по реда на чл. 498 от КЗ, като е представила доказателства, включително
констативен протокол за процесното ПТП. Твърди, че в нарушение на чл. 106, ал.
5 от КЗ били изискани още доказателства от застрахователя, което е поставило
същия в забава относно определянето и изплащането в срок на дължимото
обезщетение, считано от 16.10.2018 г., на която дата са изтекли 15 работни дни
от завеждането на претенцията и представянето на всички доказателства в тази
връзка. Моли за отмяна на решението в отхвърлителната част. Претендира
разноски.
Прави доказателствено
искане.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ЗД „Бул Инс“ АД, представлявано от С С Пи Крум Д. Крумов,
чрез адв. И.Т., в който се излагат аргументи за неоснователността на жалбата.
Въззиваемият смята определеното обезщетение за настъпилите неимуществени вреди
за съобразено с претърпените болки и страдания, както и с всички относими
доказателства по делото, а така също и с икономическата конюнктура. Излага
съображения за неоснователност и относно претендираната законна лихва, като
поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба, че в процесния
случай най-ранната дата, на която може да се претендира законна лихва за забава
върху определеното от съда обезщетение, е датата на подаване на исковата молба.
Оспорва като неоснователно доказателственото искане за назначаване на
съдебно-психологична експертиза, като счита, че първоинстанционният съд
правилно е оставил същото без уважение. Представя списък по
чл. 80 от ГПК, договор за правна помощ и удостоверение за регистрация по ЗДДС. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Няма доказателствени
искания.
Настоящият
съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Във
връзка с направеното доказателствено искане във въззивната жалба, съдът се е
произнесъл с определение № 260163/30.03.2021 г., Варненският апелативен съд, с което е допуснал
съдебно-психологична експертиза /СПЕ/.
В о.
с. з. въззивникът не се явява и не се представлява. С постъпила молба вх. № 263266/12.10.2021 г. излага становище,
че поддържа депозираната въззивна жалба и оспорва отговора. Заявява, че няма
въпроси към вещото лице и моли за приемане на заключението на СПЕ. Претендира
разноски на чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2 от ЗА. Правяи възражение за прекомерност
на размера на адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна.
В
същото о. с. з. вещото лице А.М.Ц., редовно призован, се явява лично. Поддържа заключението на експертизата.
В
проведеното о. с. з. застрахователното дружество представлявано от адв. И.Т.,
не възразява да се даде ход на делото. Поддържа отговора на въззивната жалба. Счита,
че в хода на производството пред втора
инстанция, от експертизата на вещото лице не се установяват нови обстоятелства
и факти, които да подкрепят изложеното във въззивната жалба. Моли за оставяне
без уважение на същата. Претендира разноски.
Възраженията
във въззивното производство, съответно спорните по делото въпроси касаят
правилното приложение на принципа за справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД и
дължимостта на законна лихва върху главницата за периода от 16.10.2018 г. до
20.11.2018 г. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд
съобразно правилото на чл. 269, изр. 2 от ГПК. Първоинстанционното решение е
влязло в законна сила в необжалваната осъдителната част.
След като
прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по
вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд
приема следната фактическа установеност:
По делото е безспорно установено между страните, че към датата на
процесното ПТП - 05.09.2018 г., лекият
автомобил, управляван от К Б К е бил застрахован при Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД за риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, респективно
налице са основания за ангажиране от страна на третото увредено лице, на
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 267 от КЗ (отм. ДВ
бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), вр. § 22 от КЗ, вр. чл.
45 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
Пред въззивната
инстанция страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на
застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност
и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя. Съобразно разпоредбата на чл. 224, ал. 2 от КЗ
(отм.) при задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят, държателят на МПС, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия
по управление или ползване на МПС на законно основание. Процесното ПТП е
причинено от деликвента К Б К като водач на
л. а. „Ауди“, с рег. № Н 0311 ВТ,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД поради което съобразно горепосочената
разпоредба същият се явява застрахован спрямо риска.
Установява се от
приетите по делото писмени доказателства – Определение № 248 от 23.12.2019 г.,
по НОХД № 2677/2019 г. по описа на Шуменския районен съд, че Лъчезар Г.Г. е признат
за виновен за това, че на 05.09.2018 г. при управление на л. а. „Ауди“, с рег.
№ Н 0311 ВТ е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал.
1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от
едно лице, а именно на Ж.И.Й., Севгюл Азисова Ахмедова и Емил Желев Филипов.
Средната телесна повреда на Ж.Й. се изразява в: 1. трайно затрудняване в
движенията на десен горен крайник и 2. трайно
затрудняване в движенията на долен ляв крайник. На основание чл. 343, ал. 3, б.
„а“ от НК във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК,
на дееца са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението му е отложено за срок от три
години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена
преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с
влязлата в сила присъда, елементите от фактическия състав на престъплението, за
което е наложено наказание на виновния водач. Следователно влязлото в сила
споразумение се зачита при настоящото разглеждане на спора относно гражданските
последици от престъпното деяние – установени са противоправността,
причиняването на вредата и вината на водача като елементи от престъпния
фактически състав. Със същото съдът е приел, че е налице и причино-следствена
връзка между травматичните увреждания, получени при ПТП и настъпилите
увреждания. В конкретния случай вредата е елемент от състава на деянието, има
сила на присъдено нещо и съответно гражданския съд е длъжен да се съобрази с
нея.
В производството не се оспорва заплащането от страна
на ответното дружество обезщетение в размер на 45 000 лв. за неимуществени
вреди и 1 600 лв. за имуществени
вреди.
В първоинстанционното производство е назначена комплексна
съдебна-автотехническа и медицинска експертиза /л. 305/, заключението, по която
съдът кредитира като обективно, компетентно дадено и съответстващо на останалия
събран доказателствен материал и неоспорено от страните. От същото се
установява, че двата автомобила са били в изправност, скоростта на л. а. „Ауди“
не е била съобразена с пътните условия, а непосредствената причина за
катастрофата е умората и заспиването на водача и навлизането му в насрещната
лента. Ж.И.Й. е пътувала на предна дясна седалка с поставен обезопасителен
колан.
От съдебномедицинската част на КСАМЕ, се установява,
че ищцата следствие на процесното ПТП е получил следните увреждания: съчетана травма
глава, таз, крайници, изразяваща се в контузия на главата – отворена рана на
долната челюст, мозъчно сътресение, контузия на таза – фрактура на лява срамна
и на лява седалищна кост на таза, контуизя на крайниците – многофрагментна вътреставна фрактура на лъчевата кост на
дясната предмишница. Възстановителният период е продължил 300 дни според
приложените по делото медицински документи. Според вещото лице към настоящия
момент ищцата е клинично здрава, по отношение на получените травми. Счита, че е
налице незначително ограничение в движенията в областта на дясната китка, което
би могло да се дължи на неотстранената метална плака. Намира, че от отразените
в материалите по делото заболявания на ищцата, единствено наличието на
остеопороза може да се отрази неблагоприятно на темповете на оздравителния
процес.
По делото e разпитан свидетелят Николинка Христова Янкова /приятелка на ищцата/. От показанията й се установява, че пострадалата след изписването от
болницата е била на легло, обездвижена и стресирана. Не е могла да се обслужва
сама. Лежала е неподвижна цял месец, а впоследствие около 10 месеца е имала
нужда от чужда помощ. Първоначално е започнала да се придвижва с проходилка, а
по-късно и с патерици. Според свидетлката, пострадалта се е променила много
вследствие на инцидента. Станала е по-затворена, отслабнала е много от стреса и
преживяното. Твърди се, че и към момента при застудяване цялата ръка и таз на
пострадала посиняват и същата изпитва затруднения с движението на ръката си.
Към момента се придвижва без помощни средства и работи в същото предприятие, но
на по-лека длъжност.
При така установеното
от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:
В първоинстанционното производство са предявени
обективно и субективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД. За да възникне
отговорността на застрахователя, следва да са налице следните кумулативно
дадени предпоставки: 1) наличие на деликт при съответното авторство, 2) противоправност,
3) вина, 4) наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя
К Б К и Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД по застраховка „Гражданска
отговорност“, 5) настъпването на застрахователно събитие като юридически факт,
пораждащ отговорността на застрахователя.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди,
съдът счита, че понятието „справедливост“, съгласно даденото с ППВС № 4/64 г.,
задължително за съдилищата разяснение, не е абстрактно понятие, поради което не
предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени
вреди, причинени от деликт обезщетение, а всякога свързано с преценката на
определени, конкретно съществуващи обстоятелства, както и с общественото
разбиране за същото, на даден етап на развитие на самото общество.
Следователно, за да удовлетвори така въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий за
справедливост, обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални
вреди трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен,
както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената
относима съдебна практика /Решение № 25 от 17.03.2010 г., постановено по т. д.
№ 211/2009 г., II т. о. на ВКС, Решение № 93 от 23.06.2011 г., постановено по
т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 189 от 04.07.2012 г.,
постановено по т. д. № 634/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и Решение № 111 от
01.07.2011 г., постановено по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и др./.
По повод на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
В производството е безспорно заплащането на
обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя преди депозиране на
исковата молба в размер на 45 000 лева. Спорна е дължимостта на
претендираното обезщетение до 85 000 лева.
В настоящия случай, пострадалата е жена, към датата на
ПТП 05.09.2018 г., е на 56-годишна възраст, в добро физическо здраве, женена, с
дете. В резултат от настъпилото застрахователното събитие е проведеното
болнично и извънболнично лечение, продължило 300 дни. Първият месец била неподвижна,
а около 10 месеца не можела да се обслужва сама. От представените медицински
документи и заключенията по допуснатите съдебно-медицински експертизи, се
установява, че пострадалата е получила следните увреждания: съчетана травма
глава, таз, крайници изразяващи се в
контузия на главата – отворена рана на долната челюст, мозъчно
сътресение, контузия на таза – фрактура на лява срамна и на лява седалищна кост
на таза, контуизя на крайниците – многофрагментна вътреставна фрактура на лъчевата кост на
дясната предмишница. Проведени са оперативни интервенции. От свидетелските
показания се установяват бавните темпове на възстановяване, както и
претърпените болки и дискомфорт при раздвижването. Макар и вещото лице да приема,
че е приключил оздравителният процес, сочи, че е ограничено движението в
областта на дясната китка. От свидетелските показания се установява също, че
пострадалата се е наложило да бъде назначена на по-лека длъжност в
предприятието, в което е работила и преди.
От назначената в производството пред настоящата
инстанция СПЕ, което е неоспорено, кредитирано изцяло от съда като компетентно
и безпристрастно се установи, че пострадалата вследствие на претърпяното ПТП е изпитвала
страх, тревожност, значително нарушени умения за обичайно общуване при трайните
приятелски контакти, като към момента на експертизата, същата все още изпитва
страх, когато се налага да пътува с автомобил или когато е пешеходец. Препоръчителни
са консултации с психолог с оглед травмиращия характер на процесното ПТП, който
е възприет от въззиваемата като такъв, в резултат на което са настъпили
разстройства и промяна в социалното и емоционално функциониране.
В допълнение, съдът съобразява от една страна, възрастта
на пострадалата, страховете й вследствие на ПТП, степента на уврежданията,
внезапността на настъпване на инцидента, интензивността на болките, които е
понесла, периода на хоспитализация, времето за възстановяване, начина по който е бил засегнат животът й в личен и професионален план, лимита на застрахователна
отговорност по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
неимуществени и имуществени вреди и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането. От друга страна от значение е и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата
на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а
„справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява
обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
При средна телесна повреда на пострадалите в периода
от 2015 г. до 2019 г., се установява, че съдилищата присъждат обезщетения в
размер между 25 000 лв. и 60 000 лв. в зависимост от горесъобразените
фактори. В тази връзка са Решение № 1 от
04.03.2020 г. по т. д. № 512/2019 г., т. к., І т. о. на ВКС; Решение № 33 от
15.03.2021 г. по т. д. № 411/2020 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС; Решение № 159 от
14.12.2020 т. по т. д. № 2575/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.
Предвид изложеното по-горе и отчитайки конкретиката на
настоящия казус, както и с оглед обстоятелството, че законът и обичаят не
предвиждат друг начин за обезщетяване на неимуществените вреди, настоящият
състав намира, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от Ж.И.Й. неимуществени вреди е
правилно определен от първоинстанционния съд и е в размер на 45 000 лева,
поради което исковата претенция за заплащане на допълнителната сума от 40 000
лева, се явява неоснователна.
По исковете за
заплащане на законна лихва за забава, съдът намира следното:
Претендира се заплащане на законна лихва върху
присъдената главница от 45 000 лв., за
периода от 16.10.2018 г. до 20.11.2018 г., включително, представляваща присъдено
обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие получените травматични
увреждания, в резултат на ПТП.
Видно от представените по делото доказателства,
въззивникът е предявил претенцията си пред застрахователното дружество на
01.10.2018 г. /л. 88 от делото на ШОС/. Установено по делото е, че във връзка с
настъпилото застрахователно събитие по процесната полица застрахователят е
завел щета № ********** – ПТП от датата на самия деликт 05.09.2018 г. С писмо
от 15.10.2018 г. /л. 91/ ответникът е уведомил ищцата, че е необходимо да
представи допълнителни документи, като влязъл в сила акт – присъда, решение или
споразумение по наказателно дело, или постановление за прекратяване на
наказателно производство и служебна бележка, удостоверяваща, че същото не е
обжалвано или заверено копие; автотехническа експертиза; съдебномедицинска експертиза
и др. Изрично е посочено в писмото, че до представяне на влязъл в сила акт,
доказващ виновността на водача на застрахованото МПС застрахователят няма
основание да заплати претендираното застрахователно обезщетение. В отговор
ищцата е изпратила допълнително документи, получени от ответното
застрахователно дружество на 02.11.2018 г. Последното е изпратило писмо от
21.11.2018 г. /л. 94/ с идентичен текст като това от 15.10.2018 г.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ че застрахователят дължи
законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не
го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496,
ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 2/.
Настоящият съдебен състав съобрази практиката на
касационната инстанция, обективирана в решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по
т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК, съгласно която по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ застрахователят може да изисква само онези доказателства за обстоятелства,
относими към основанието и размера на претенцията, за които е налице обективна
възможност за представянето им от увреденото лице, като се държи сметка, че
изготвените в наказателното производство експертизи имат доказателствено
значение само за нуждите на наказателния процес и не обуславят произнасянето на
застрахователя по претенцията, който съгласно чл. 499, ал. 1 от КЗ определя
обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
смърт или телесни увреждания на физически лица, посредством застрахователна
експертна комисия при него.
В същото време на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ лихвите, които прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди не надхвърлят застрахователната сума, се
явяват дължими от застрахователя не за собствената му забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността
на застрахователя от отговорността на делинквента. Съобразно чл. 429, ал. 3
изр. 2-ро вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования
по застраховка „Гражданска отговорност“, считано от по-ранната дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума.
Съгласно решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т.
д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК на осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията
от увреденото лице. След изтичане на
срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя, той дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. В случая се претендира
заплащането на законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди, не от датата на уведомяването /01.10.2018 г./, а след това, но в
периода, в който вече е била започнала да тече лихва - считано от 16.10.2018 г. до 20.11.2018 г. Първоинстанционният
съд е присъдил законната лихва върху главницата, с начална дата 21.11.2018 г.
до окончателното й изплащане. Съобразно гореизложеното въззивната жалба относно
претенцията за законна лихва върху присъдената главница от 45 000 лв., за
периода от 16.10.2018 г. до 20.11.2018 г., следва да бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат в полза на
въззиваемото дружество и на бюджета на съдебната власт. Същото претендира
заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция в
размер на 2 160 лв. с ДДС въз основа на представените по делото списък по чл.
80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие № 811/11.10.2021 г. и
Удостоверение за регистрация по ЗДДС. С оглед направеното възражение за
прекомерност и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 2 076 лева с ДДС.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предмета на спора и правната му
сложност намира наведеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждние за неоснователно. Предвид горното, в полза на ЗД „Бул Инс“ АД, следва да се
присъди сумата в размер на 2 160 лв. с ДДС, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 78 ал. 6 от ГПК, въззивникът дължи в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 800 лв. по делото и сторените
разноски по назначената СПЕ, представляващи възнаграждение за вещо лице в
размер на 300 лв.
Предвид гореизложеното, решението на
първоинстанционния съд в разглежданата част е правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260010 от 13.10.2020 г. на Шуменския
окръжен съд, постановено по т. д. № 11/2019 г., в частта, с която е отхвърлена претенцията на Ж.И.Й., ЕГН **********,
адрес: ***“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж. к. „Джеймс Баучер“, № 87, за присъждане на законна лихва за забава върху
главницата от 45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживените болки и
страдания, причинени, вследствие получените от нея травматични увреждания, в
резултат на ПТП, станало на 05.09.2018 г., причинено от К Б К, който е нарушил
правилата за движение при управление на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № Н 0311
ВТ, на основание застрахователна полица № BG/02/118001465979 за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за горепосочения лек автомобил, считано от
16.10.2018
г. до 20.11.2018 г.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Джеймс Баучер“, № 87 да
заплати на Ж.И.Й., ЕГН **********, адрес: ***, законна лихва за забава върху главницата от 45 000 лв. /четиридесет
и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в
резултат на преживените болки и страдания, причинени, вследствие получените от
нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 05.09.2018 г.,
причинено от К Б К, който е нарушил правилата за движение при управление на лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № Н 0311 ВТ, на основание застрахователна полица №
BG/02/118001465979 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
горепосочения лек автомобил, считано от 16.10.2018 г. до окончателното й
заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260010 от 13.10.2020 г. на
Шуменския окръжен съд, постановено по т. д. № 11/2019 г. в останалата част.
ОСЪЖДА Ж.И.Й., ЕГН **********, адрес: *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския
апелативен съд държавна такса в размер на 800 лв.
ОСЪЖДА Ж.И.Й., ЕГН **********, адрес: *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския апелативен съд
сумата в размер на 300 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Ж.И.Й. с ЕГН ********** да заплати в
полза на ЗД „Бул Инс“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет. 2, ЕИК ********* сумата
в размер на 2 160 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Първоинстанционното решение е влязло в законна сила в
необжалваната осъдителната част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му, по
реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.