А Д М И Н И С Т Р А Т И В Е Н С Ъ Д
Г Р. Д О Б Р И Ч
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
02.08.2018 г. гр.Добрич
ТЕОДОРА МИЛЕВА – съдия–докладчик
по административно дело № 484/2018 г. по описа на Административен съд –
гр.Добрич, след като извърши проверка за редовността на подадената жалба от ЗП Венцислав Христов Пантелеев от гр.
Пловдив, ул. „Подофицер Георги Котев“ №1, ет.2, ап.5, чрез адв.
Павел Атанасов - ДАК срещу задължителни предписания по чл.404, ал.1 от КТ, обективирани в Протокол за извършена проверка ПР1822937 от
23.07.2018 г. издаден от инспектори в Д „ИТ“ гр. Добрич, в частта, с която се
предписва, работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение за месец
май 2018 г. на Йордан Тодоров Енчев и да му изплати обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за 2018 г., констатира, че жалбата е
редовна и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
В жалбата се съдържа особено искане
на осн. чл.166 от АПК, да се спре изпълнението на
обжалвания акт до решаване на спора с влязъл в сила съдебен акт. Излагат се
съображения, че изпълнението на предписанието в посочените точки, ще доведе до
сериозни щети за жалбоподателя, които след това на практика няма да бъдат
възстановени. Релевират се доводи и, че работодателят
няма как да изпълни дадените предписания в срок, тъй като същите са
незаконосъобразни, тъй като е изпълнено задължението към работника. В тази
връзка се моли да се спре изпълнението на предписанието.
По така направеното искане, съдът
намира следното:
С протокола за проверката са
дадени предписания работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение за месец май
2018 г. на Йордан Тодоров Енчев и да изплати обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2018 г. на същия работник в срок до 10.08.2018 г. и до
15.08.2018 г. Предписанията са издадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ.
Съгласно чл.405, изр. Второ от КТ, обжалването
на принудителните административни мерки по чл. 404, ал.
1 от същия кодекс не спира
изпълнението им. Допуснатото предварително
изпълнение по чл.405 от КТ е обусловено
от законовата презумпция за подлежащ
на защита значим обществен и социален интерес с цел предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство. За да бъде
спряно изпълнението на акта, допуснато
по силата на закона, оспорващият
трябва да докаже, че предварителното
изпълнение би могло да му
причини значителна или трудно поправима
вреда, съгласно чл. 166, ал. 2 във връзка с, ал.
4 АПК, като изпълнението може да се
спре само въз основа на
нови обстоятелства
С жалбата
е отправено особено искане именно на
основание чл. 166 от АПК за спиране изпълнението
на оспорените принудителни административни мерки и чиято отмяна
се иска с жалбата до съда.
По отношение на доводите
за незаконосъобразност на принудителните административни мерки, тъй като е извършено плащане, съдът намира, че същите са ирелевантни към основанията по чл. 166,, ал. 2 вр., ал.
4 АПК за спиране на допуснатото
от закона предварително изпълнение на невлезлия в сила административен акт, поради което
съдът не следва и да ги
обсъжда. Тези доводи касаят оспорването
на предписанията по същество и следва
да бъдат разгледани по искането
за отмяната им.
Искането за спиране е неоснователно, тъй като жалбоподателят
не е представил доказателства за понасяне на значителна
или трудно поправима вреда от изпълнението на акта и не
се е позовал на нови обстоятелства,
настъпили след издаването на акта.
В тежест на подателя на искането
за спиране е да изложи обстоятелствата
и при необходимост да представи доказателства,
от преценката на които може
да се направи
извод за реална възможност от понасяне на
неимуществена или имуществена вреда (намаляване на приходи,
печалба и пр.), която по своите
параметри е значителна или трудно поправима.
Липсват данни, че изплащането на паричните суми
по предписанията ще засегне значително
или финансово състояние на земеделския стопанин по начин, който
ще постави под въпрос дейността
му, за да
бъде прието, че са налице
основания по чл. 166, ал. 2 вр., ал.
4 АПК, а освен това жалбоподателят не се позовава
на възникнали след издаването на предписанията факти. На следващо
място, дори и да се приеме
довода, че ще бъде платено
два пъти, то се касае
за имуществена вреда, което изключва
преценката, че е непоправима. В тази връзка съдът намира, че след
приключване на съдебния спор по законосъобразността на издаденото предписание в
обжалваната му част, ако резултатът от оспорването е благоприятен за жалбоподателя,
той може да предприеме защита на интересите си по общия съдебен ред, при
извършени недължими плащания. Искането за спиране
допуснатото по силата на закона
изпълнение на оспорените предписания е неоснователно и съдът следва да постанови
отхвърлянето му.
С оглед изложеното и на основание
чл.157, ал.1 във
връзка с чл.163 от АПК и на осн. чл.166 от АПК, Административен
съд гр.Добрич, 5 състав
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА адм.д. № 484/2018 г. по описа на АС
гр.Добрич за рзглеждане в публично съдебно заседание
на 05.09.2018 г. от 14,30 часа, за която дата да се призоват страните:
жалбоподателят - ЗП Венцислав Христов Пантелеев от гр.
Пловдив, ул. „Подофицер Георги Котев“ №1, ет.2, ап.5, чрез адв. Павел Атанасов
- ДАК и ответникът по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добич.
УКАЗВА на ответника, че съгласно
чл.170, ал.1 от АПК следва да установи по
делото съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт, както и изпълнението на законовите изисквания
при издаването му.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в 7-дневен срок от получаване
на настоящото разпореждане да представи отговор по жалбата и да
посочи доказателства за указаните му
факти, както и други доказателства относими за процесния
по делото казус, но неприложени
към преписката.
ОТХВЪРЛЯ искането на
ЗП Венцислав
Христов Пантелеев от гр. Пловдив,
ул. „Подофицер Георги Котев“ №1, ет.2, ап.5 за спиране на
предварителното изпълнение на Предписания по т. 1 и т.2 /стр.3/, дадени с Протокол за извършена
проверка изх. ПР1822937 от
23.07.2018 г. издаден от инспектори в Д „ИТ“ гр. Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази си част подлежи на обжалване
с частна жалба пред Върховен административен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Определението да се съобщи на
страните по реда на чл.138 от АПК.
Определението в другата си част не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: