Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260502
гр. Пловдив
27.04.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на
двадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ПОРЯЗОВА
при участието на секретаря Тихомира
Калчева , като разгледа докладваното от съдията АНД №7232/20г. по описа на ПРС,
ХVІІ наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.А.Д. против наказателно постановление №20-1030-002369 , издадено от Д.Г.Г.–Началник
Група към ОДМВР-Пловдив за нарушение на чл.104а от ЗДвП ,с което му е наложена глоба в размер на 50 лв.
С жалбата и в съдебно заседание от
пълномощника на жалбоподателя се
навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП. Иска се
отмяна на наказателното постановление ,както и съответно да бъдат присъдени
направените разноски.
Въззиваемата страна не изпраща
представител в съдебно заседание редовно призована, взема становище по основателността на
жалбата с молба становище ,като счита ,че няма процесуални нарушения ,водещи до
отмяна на НП и иска съответно неговото потвърждаване.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по
делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за
неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за установена
следната фактическа обстановка: на 18.02.2020г.около 17.20 часа в гр.Пловдив
на бул.Христо Ботев до №37 управлява лек автомобил Тойота РАВ 4 с рег.№ ****
лична собственост –по време на управление използва мобилно устройство,без
устройство ,което да позволява използването му без участие на ръце.Това е при
описание на фактическата обстановка , а по надолу е конкретизирано ,че става
въпрос за използването на мобилен телефон .Като това уточнение е направено в
НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна доказателствена
сила до доказване на обратното. Въз основа на него е съставено и
оспорваното наказателно постановление,като същите ще бъдат обсъдени в пълнота.
Действително
на посочената дата 10.02.2020г.посоченото по-горе МПС е било управлявано от М.Д. като по това няма
спор,като същия е спрян от П.Д..Съставен му е АУАН и същия му е предявен и
връчен ,като в същия е вписано,че няма възражения.Впоследствие е съставено и
оспорваното НП.
Разпитан в хода на производството актосъставителя П.Д. потвърждава констатациите си в акта,няма
ясен спомен за конкретната проверка,тъй
като до момента е съставил стотици такива актове .Обяснява как стават проверките и констатациите
.Показанията му се възприемат от съда ,като се отчита спецификата на работата
му , а и същите не са оборени чрез други доказателства по делото.
В
този смисъл съдът счита,че нарушението описано в АУАН и НП е доказано и
правилно вменено във вина на Д.. По отношение на нарушението на разпоредбата на чл. 104А от ЗДвП от страна на жалбоподателя съдът намира че по настоящето дело се установи наличието на достатъчно
доказателства за извършването му.
Нормата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП изисква от обективна страна
използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
при липса на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на
ръцете на водача. В случая съставомерните елементи на това нарушение са налице.
Като от субективна страна също
е доказано деянието ,тъй като всеки
водач на МПС е наясно с това свое задължение и е длъжен да не го нарушава.
В този смисъл нарушението извършено от Д. е доказано действително по безспорен начин.Като
и в двата акта и в АУАН и в НП е квалифицирано по идентичен начин ,както и по
тъждествен начин е описано изпълнителното деяние.
Да ,действително текстово в АУАН е описано ,“че водачът използва мобилно
устройство“ , а в НП е вписано ,че „използва мобилен телефон“.Като от страна на
жалб.Д. се възразява,че това е противоречие и по този начин описанието не е
съответно на разпоредбата на закона.Под думата мобилно устройство – се разбира-
смартфони,четци за електронни книги и преносими компютри.Тоест по този начин се
е дало едно по-широко понятие на ползваното устройство,като и мобилните
телефони влизат в тази група.Като по никакъв начин това не е попречило на Д. да
разбере своето нарушение ,неговите елементи и това да доведе до нарушаването на
правата му от типа на съществените такива.А,дори това да се приеме ,че е
някакво разминаване ,то посредством разпоредбата на чл.53ал.2 от ЗАНН е преодоляно. А ,именно - НП се издава и когато при съставяне на АУАН са
допуснати процесуални нарушения ,стига да са установени по несъмнен начин
извършването на деянието, извършителят и неговата вина.Като в конкретния
случай,обаче този текст на закона е напълно приложим. В този смисъл съдът намира за неоснователни възражения на
жалбоподателя изложени в тази насока в писмен вид.
Ето ,защо съдът намира ,че
настоящето наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
По разноските:
По делото не се претендират за присъждане
разноски,поради което и съдът не дължи произнасяне.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-1030-002369 , издадено от Д.Г.Г.–Началник
Група към ОДМВР-Пловдив против М.А.д.
ЕГН ********** за нарушение на чл.104а от ЗДвП ,с което му е наложена глоба в размер на 50 /петдесете /лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала!
Т.К.