РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Павликени, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радка Ив. Цариградска
при участието на секретаря Венка Ал. Миланова
като разгледа докладваното от Радка Ив. Цариградска Административно
наказателно дело № 20224140200135 по описа за 2022 година
Жалбоподателят Ц. В. Х., ЕГН ********** от с. А., общ. С., моли съда да отмени
Наказателно постановление № 07- 001/31.03.2022г. на главен директор на ГД „Рибарство и
контрол - Централен Д.“ към Главна инспекция „Рибарство и контрол при ИАРА, с което му
е наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лева на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА за
нарушение на чл.39а, ал.1, както и на основание чл. 90, ал. 1 от същия закон са отнети в
полза на държавата следните вещи – 2 бр. немаркирани хрилни мрежи с дължина по 15
метра и размер на окото 40 мм и метална/алуминиева лодка с дължина 2 м, синя на цвят, без
маркери. Излага подробни доводи за незаконосъобразност на атакувания акт. В с.з. чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата и излага, че извършването на нарушението
не е доказано. Не е установено жалбоподателят да е извършвал незаконен улов на риба от
изброените видове, а на същите не е спомената бройка и размер. Доказателствата са
единствено свидетелски показания на служители на ответника по жалбата и в този смисъл
приема за не обективни. Оспорва да са верни твърденията на свидетелите за използване на
термокамера, предвид непредставянето на доказателства за притежаване на такава и ниската
разделителна способност на такъв вид техническо средство. Счита същите показания за
неверни и поради факта, че противоречат на обективно установените разстояния по суша и
вода между различните точки, споменати в тези показания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, излага в писмено становище, че
НП е издадено при спазване изискванията на ЗАНН, нарушението е безспорно установено, а
наложената санкция отговаря на тежестта му. Моли НП да бъде потвърдено. Счита, че с
1
представения приемо-предавателен протокол от 29.01.2022 г. е доказано зачисляването на
оптически уреди за ползване от служителите на ответника, разпитани по делото.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, поради което се
явява процесуално допустима.
Безспорно се установява от събраните по делото гласни доказателства, че на 05.01.2022г.
в 16:00 часа, свидетелите В. Н., К. К. и И. П. – служители на ответник жалба – извършвали
проверка за спазване нормите на ЗРА на яз. „***, в района на местността „***”. Били
разположени на скалисто възвишение, било светло и наблюдавали района на язовира с
бинокъл. Тримата свидетели твърдят, че около 18:00 часа все още било светло и с добра
видимост, при което забелязали двама човека на брега на язовира. Единият от тях навлязъл с
лодка във водоема и се виждало как поставя мрежи във водата. Категорични са, че с
помощта на бинокъл са разгледали добре и лицето на този човек и това е жалбоподателят.
Свидетелите изчакали въпросното лице да се върне на брега с лодката, където го чакал
вторият човек, с помощта на когото лодката била изтеглена на сушата. Наблюдението
продължило около 40-50 минути от влизаното до излизането от водата. Видели, че лодката
бива издърпана до бунгало – фургон на сравнително близко отстояние от брега 30-50 метра,
към което също имали видимост, и започнали да се придвижват по суша към него. Според
показанията на св. К. достигнали до фургона за около 20 минути, било вече тъмно. Преди да
потеглят наблюдавали и с термокамера фургона, при което установили че вътре се намират
само тези две лица, които са забелязани и навън. При достигане на място покучали и от
бунгалото излязъл жалботодателя и на въпрос свързан с поставените от него мрежи, същият
не отрекъл, че именно той е влизъл в язовира и ги е поставил, но отказал да влезе в язовира
за да ги извади. Мрежите били извадени от свидетелите Н. и К., като ги установили закачени
за колчета по брега. Били два броя с дължина около 15-20 м и в тях бил установен улов от
13 броя риби от видовете: каракуда, червеноперка и кустур. Рибата била върната обратно
във водата, а мрежите отнети. Пред фургона била установена и алуминиева лодка, синя на
цвят, с дължина 2 м.
Горните обстоятелства дали основание на свидетелите да приемат, че жалбоподателят Х. е
осъществил стопански риболов чрез 2 бр. хрилни мрежи с обща дължина около 30 м.,
поставени в работно положение, във водоем различен от Черно море и река Д., без
разрешително за стопански риболов. Въз основа на усктановените факти бил съставен
констативен протокол № ***/01.01.2022г., в който са описани посочените по-горе
обстоятелства. Като място на нарушението се посочва месността ***. Разпоредено е
нарушителят да се яви в офиса на ИАРА ТЗ – Г. на 02.02.2022 г. за съставяне и връчване на
АУАН. Констативният протокол е подписан от проверяващите и провереното лице. Според
доклада от проверката за наблюдение и контрол същата е извършена на процесната дата в
периода 16:00-19:00 часа и са наблюдавани местността „***“ и местността „***“.
За констатираното нарушение, на 02.02.2022 г. на служебния адрес на ИАРА, офис Г. бил
2
съставен акт за установяване на административно нарушение № В *** от 02.02.022 година -
за това, че на 05.01..2022 г. в 18:00 часа, на язовир „***” в местността „***” - общ. С.,
жалбоподателят извършва риболов по смисъла на „Параграф 1”, т. 28 от ДР на Закона за
рибарството и аквакултурите (ЗРА), като с лодка поставя във водата хрилни мрежи в
работно положение под негов контрол.
Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.39а, ал.1
от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/.
Актът е бил предявен на нарушителя, подписан е от него. Получил и препис от акта.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпвали възражения.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено атакуваното наказателно постановление на Главния
директор на Главна дирекция “Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури – гр. Б., с което на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за рибарството
и аквакултурите /ЗРА/ на Ц. Х. е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1 000 лева за нарушение на чл. 39а,, ал. 1 от ЗРА, като на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са
отнети в полза на държавата следните вещи - хрилна мрежа: 2 бр. немаркирани хрилни
мрежи с дължина по 15 метра и размер на окото 40 мм и метална/алуминиева лодка с
дължина 2 м, син цвят, без маркери, оставена на съхранение за отговорно пазене в отдел РК
– Централен Д. – офис РК - Г..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят и
свидетелите, които са такива при установяване на нарушението и при съставяне на акта,
както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират като последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
Липсват по делото данни свидетелите да са в каквито и да било взаимоотношения с Х. и
поради това да дават показания, с които да го уличат в извършване на процесното
нарушение. Съдът намира, че достоверността на тези показания не бе компрометирана и от
събраните по делото писмени доказателства – карти на язовир „***“, нито от показанията на
свидетеля И. Д. Показанията на последния свидетел, че местността „***“ е различна от
местността „***“, така както двете са известни на местната общност, са две различни, като
„***“ е и река, както е видно от скицата на лист 68-ми от делото, а „***“ е поточе вливащо
се от западната къса страна на язовира, успоредно на р. *** и отстоящо на юг от нея.
Изложеното не противоречи, а съвпада с показанията на свидетелите на ответника, които
заявяват,че са дошли от мястото което са наблюдавали от землището на общ. Севлиево, т. е.
от юг на север по повърхността на водоема, като височината от която са наблюдавали се е
намирала от страната на *** и са нямали видимост до р. ***. Това, че не е установен
конкретният пункт за наблюдение, като географски координати не компрометира
3
достоверността на показанията на първите трима свидетели, които са непротиворечиви и
всички са в насока, че са имали видимост към брега от който жалбоподателят е влазъл във
водата и където е излязъл с лодката, както и към фургона. Не се представиха доказателства
да има няколко фургона в района и не се твърди да има объркване между наблюдавания от
проверяващите и този в който са установили жалбоподателя, а наблядаваната лодка и
установената на място са идентични.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентния за целта орган –
упълномощен от министъра на Министерство на земеделието и храните, съгласно чл. 91, ал.
1 и ал. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ - Главния директор на Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
видно от приложеното по делото заверено копие от Заповед № РД 09-***/16.02.2021г. на
министъра на Земеделието, храните и горите. Въпросната Заповед, тълкувана ведно с
Устройствения правилник на ИАРА, обосновава извода за компетентност на
актосъставителя и проверяващите свидетели.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление, поради което съдът
счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Съдът счита за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил визираното в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.
Разпоредбата на чл. 17 от ЗРА урежда режима на стопанския риболов. Риболов по смисъла
на легалното определение за тази дейност, дадено с разпоредбата на § 1, т. 26 от
Допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите, е поставянето на
разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане
на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Легално определение за стопански
риболов се съдържа в §1, т.28 от Допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и
аквакултурите, според която това е „дейност, при която се извършва улов на риба и други
водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел
стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва
постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята
и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената
риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3
количествао. Конкретно забраните са дефинирани в чл. 39а ЗРА. Съгласно ал.1 се забранява
риболовът с мрежени риболовни уреди в обектите по чл. 3, ал. 1, с изключение на риболова,
извършван във водите на Черно море и река Д., при условията на чл. 17; от лица,
регистрирани по реда на чл. 25 – във водните обекти, за които е извършена регистрацията;
4
От анализа на легалните дефиниции следва, че количеството уловена риба не е
кумулативен признак от обективна страна на деянието, като за съставомерността е
достатъчно извършване на риболова с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1 от ЗРА, както
е в случая. В процесния случай е констатирано и се потвърждава от гласните доказателства,
че жалбоподателят на посочената дата и място е извършвал риболов посредством хрилни
мрежи. Риболовният уред е бил в работно положение /спуснат във водата/, а с оглед
техническите си характеристики той служи за улов на риба и други водни организми в
големи количества. Предвид уреда, с който в случая е извършван риболовът, следва да се
приеме, че извършвания риболов е „стопански“ по смисъла на §1, т. 28 от Допълнителните
разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите.
Настоящият съдебен състав намира, че административното обвинение се потвърждава от
събраните доказателства, които са категорични, обективни и убедителни. Нарушението е
констатирано непосредствено от контролните органи на ИАРА въз основа на личните им
наблюдения и актът за установяване на административно нарушение е съставен на място и
дата за когато нарушителят е бил поканен и се е явил лично. Установените с акта за
установяване на административно нарушение обстоятелства са потвърдени от
актосъставителя и свидетели очевидци, разпитани като свидетели по делото. Показанията на
посочените свидетели безпротиворечиво установяват, че на процесната дата и място на
язовир „***“, жалбоподателят е наблюдаван да извършва стопански риболов, посредством
хрилни мрежи, потопени във водата, в работно положение, с обща дължина около 30 м в
обект, различен от р. Д. и Черно море. Свидетелите еднозначно сочат, че хрилните мрежи са
пуснати от жалбоподателя.
Установените и доказани по делото факти обосновават съставомерно от обективна и
субективна страна деяние, което правилно е квалифицирано от административно-
наказващия орган като административно нарушение по чл.39а, ал.1 от ЗРА във вр. с чл.17 и
чл.25 от ЗРА.
За пороченото нарушение санкционна норма на чл. 73, ал. 1 от Закона за рибарството и
аквакултурите /ЗРА/, предвижда „Който лови риба и други водни организми със забранени
риболовни уреди, средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл. 35, ал. 1,
т. 4, 5 и 7, чл. 36, 37 и чл. 39а, ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв“.
Административно-наказващият орган правилно е наложил административно наказание,
определено в законово установения минимален размер, а именно „глоба“ в размер на 1 000
лева, както и на основание чл. 90, ал. 1 от цитирания закон административно-наказващия
орган е постановил отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на
нарушението.
При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият
орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните“ случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието
представлява „маловажен“ случай на административно нарушение, той следва да приложи
чл. 28 от ЗАНН. Легалното определение на „маловажен случай“ по чл. 93, т. 9 от НК
5
предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият състав намира, че
„маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените
обстоятелства обуславя по - ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема че административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, не следва да се квалифицира като „маловажен случай“ и
правилно административно-наказващият орган не я е приложил, като е изложил и
подробнин мотшвш в тази насока, а именно противоречие на поведението на жалбоподателя
с основния принцип на ЗРА за отговорен риболов.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 07- 001/31.03.2022г. на Главния
директор на Главна дирекция „Рибарство и контрол при ИАРА, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВТАдмС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
6