№ 261
гр. Бургас, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20242120204960 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Д. Л. И., ЕГН: **********, с
постоянен адрес в г******, чрез адв. К. К. от Адвокатска колегия- Бургас, против Заповед за
задържане на лице рег. №434зз-509/05.12.2024 г., издадена от Г. Т. Ж. – к.о. в група „ППД“
при 02 РУП гр.Бургас.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане.
В откритите съдебни заседания жалбоподателят се представлява от адв. К. К.,
който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата се явява лично в провелите се по делото съдебни
заседания, като оспорва жалбата.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 05.12.2024г. жалбоподателят Д. Л. И., ЕГН: **********, бил задържан със
Заповед за задържане на лице рег. №434зз-509/05.12.2024г., издадена от Г. Т. Ж. – к.о. в група
„ППД“ при 02 РУП гр.Бургас. Цитираната заповед е издадена във връзка с наличието на
данни за негова съпричастност към извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 НК –
нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди на пострадалия Р. В. П., ЕГН:
**********, в гр.Бургас, ****.
Задържането било извършено във връзка с подаден сигнал от Ж. А. С. – шофьор
при Община Бургас, който на същата дата, около 08.30 часа превозвал работници от местата
1
за лишаване от свобода до работните им места. Същият се движел със служебния си бус по
ул.“Тодор Александров“ в посока бул.“Струга“, като спрял да пропусне автомобилите,
идващи от бензиностанция „Лукойл“. Той пропуснал и МПС „Мерцедес Е“ с рег. №* ****
**, но между водача на същия – жалбоподателят И. и един от пътниците в буса – Р. В. П.
възникнал вербален конфликт, изразяващ се в ръкомахания. Това мотивирало И. да спре
автомобила си и държейки в ръка метална палка да се приближи до служебния автомобил на
С.. Там той си разменил обидни думи с пострадалия Р. В. П., след което му нанесъл шамар с
ръка по бузата и си тръгнал. Гореизложеното се потвърждава от заявеното от свидетелите Ж.
А. С., Р. В. П. и Йордан Вълкин Павлов пред полицейските служители.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146
АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в
границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл.74,
ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР,
а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по
чл.63, ал.3 и 4 и чл.64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта. Заповедта е и
подробно мотивирана, като са посочени извършеното от страна на задържаното лице
престъпление, мястото на извършване на същото и пострадалото лице.
Обжалваната заповед за задържане е надлежно мотивирана по мнение на съдебния
състав, тъй като в същата изрично е посочено, че задържането е извършено във връзка с
наличието на данни за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 НК – нанасяне на
телесна повреда по хулигански подбуди на пострадалия Р. В. П., ЕГН: **********, в
гр.Бургас, ****. В тази връзка следва да се има предвид и че съгласно ТР № 16/31.03.1975
година на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и
отделно от самия акт, което е ограничено във времето, а именно най-късно със
съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена до съда. В случая видно от Докладна
записка №434р-33941/05.12.2024г. безспорно се установява, че към момента на задържането
на жалбоподателя по реда на чл.72 от ЗМВР са съществували данни, които са били
достатъчни, за да се направи извод за съпричастността на същия към престъплението. От
цитираната докладна се установява, че на 05.12.2024г., около 08.30 часа, в гр.Бургас, ****,
жалбоподателят И. държейки в ръка метална палка се е приближил до служебния автомобил
на Ж. А. С.. Там той си разменил обидни думи с пострадалия пътник Р. В. П., след което му
нанесъл шамар с ръка по бузата и си тръгнал. С оглед на изложеното, дори и да се приеме,
че в самата заповед липсват достатъчно мотиви, същите могат да се изведат от цитираната
по – горе докладна записка /по аргумент от Решение № 2946 от 31.03.2025 г. на АдмС -
Бургас по к. а. д. № 258/2025 г./.
Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат
лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По
правна си същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 вр. с чл.73 ЗМВР
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН –
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера
на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи
2
обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването
на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е
необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие
за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е
безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на
конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и
обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането
по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват
жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва
не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. В тази връзка следва да се
има предвид също така, че в настоящия случай жалбоподателят е бил задържан за периода
от 09,00 часа до 17,20 часа /едва 8 часа от възможните 24/, след което е бил освободен т.е.
обратно на изложеното от защитата в съдебно заседание, целта на задържането не е била
упражняване на репресия.
При извършване на преценка във връзка с гореизложеното, съдът дава вяра на
отговора на въпроси, даден от страна на ответника, на Докладна записка №434р-
33941/05.12.2024г. и приложения на л.42 от делото запис от камери на Община Бургас
/предявен на страните в съдебно заседание/. Настъпването на въпросния „инцидент“ не се
оспорва и от страна на защитата, като процесуалният представител на жалбоподателя
навежда единствено доводи за липса на необходимост от задържане. На процесния запис
ясно се виждат действията на жалбоподателя И., който взима предмет от автомобила си и се
насочва към МПС-то, в което се намира пострадалия, където извършва интензивни
телодвижения. Изложеното съставлява достатъчно основание да се приеме от поличейските
служители, че е налице съпричастност на същия към престъпление от общ характер респ. да
се пристъпи към неговото задържане.
В свои решения ВКС е имал повод да отбележи, че записите от технически
средства са: „най-коректният и безпристрастен носител на доказателствена
информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от
субективни емоции и нагласи“ /Решение №368/11г. по н.д. № 1778/11г. на II н.о. на ВКС/ и
именно поради това, значението им за установяване на обективната истина не следва да бъде
омаловажавано от съда. Несъмнено е също така, че е налице значителна като обем и
последователна съдебна практика, че такива снимки/записи могат да бъдат годно
доказателство в производството и да се ползват за изясняване на релевантни за изхода му
факти. Константно е схващането, че направени снимки/записи, съдържащи информация за
деянието, представляват годно веществено доказателство и трябва да бъдат ценени от
решаващите съдилища. С оглед на изложеното съдът даде вяра на процесния запис, като
изгради фактическите си изводи именно върху него.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с
3
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е
неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към
момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, са
били налице достатъчно данни, че И. може да има съпричастност към процесната престъпна
деятелност, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице нарушаване на принципа за
съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането на ПАМ
по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй
като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на
обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Нещо повече, няма как да бъде
прието за несъразмерно задържането на лице, което е установено от трима свидетели
да извършва изпълнителното деяние, за което освен гласни доказателства към този
момент е бил наличен и запис от камери на Община Бургас, предаден на полицейските
служители. Няма как да се приеме също така, че това лице е затруднено да разбере
защо е било задържано, при положение, че от една страна това е описано достатъчно
подробно в обжалваната заповед, а от друга страна жалбоподателят е бил установен и
задържан малко след извършване на деянието.
В тази насока са налице достатъчно доказателства, за да се предприеме задържане
на лицето по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Ето защо и задържането на жалбоподателя се явява
законосъобразно. Нещо повече, подозрението за осъществено от жалбоподателя
престъпление се базира на разумни основания и се отнася до конкретно престъпление, което
се явява предпазна мярка срещу произволни арести и задържания (виж Ipek and Others v.
Turkey, № 17019/02 и 30070/02, § 29, 3 февруари 2009 г., както и Guzzardi v. Italy, 6
ноември 1980 г., § 102, Серия A № 39 и Brogan and Others v. the United Kingdom, 29
ноември 1988 г., § 51, Серия A № 145 B).
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената
заповед за задържане е законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Д. Л. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес в град
**********, чрез адв. К. К. от Адвокатска колегия - Бургас, против Заповед за задържане на
лице рег. №434зз-509/05.12.2024 г., издадена от Г. Т. Ж. – к.о. в група „ППД“ при 02 РУП
гр.Бургас.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5