Р Е Ш
Е Н И Е № 1481
гр.Пловдив, 11.12.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на единадесети
декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
като разгледа
докладваното от председателя
в.гр.д.№2657 по описа на ПОС за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба с вх.№33593/13.11.2019г. депозирана от М.И.В., ЕГН:**********, длъжник в изпълнителното производство, чрез пълномощника и адв.А.М., с
адрес: *** против
Постановление изх.№86893/01.10.2019г. на ЧСИ К. П. по изп.д.№20098240400609,/ обективирано в
призовката за принудително изпълнение до
М.В. – л.409 от изп.д./, с което на
длъжника са определени за заплащане такси по ТТРЗЧСИ в общ размер от 2269.65 лева
с ДДС. Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт, по съображения изложени в жалбата. Твърди се,
че съгласно Удостоверение за погасен
дълг с изх.№8144/12.06.2018г. издаден от „Макроадванс“ АД на М.В. след
образуване на изпълнителното дело, страните договарят нов размер на задължението от 11 652.20лв,
който следва да се плати от длъжника, с оглед на което жалбоподателката навежда довод, че материалния интерес, върху които ЧСИ П.
следва да изчисли таксата по чл.26 от
ТТРЗЧСИ е 11 652.20лв, която възлиза
на сумата от 919.13лв без ДДС и
1 102.95лв с ДДС. Иска се отмяна на Постановлението за разноски изцяло като неправилно, назаконосъобразно и противоречащо на съдебната практика, като вместо това съдът да
постанови, че длъжника дължи такси само
съгласно т.26 ТТРЗЧСИ в посочения размер от
1 102.95лв
с ДДС. Претендират се и разноски в настоящото производство.
Ответниците
по жалбата, взискатели в изпълнителното производство ТД НАП **** и „Макроадванс“ АД не взимат становище по жалбата.
В
депозираните на основание чл.436 ал.3 ГПК
мотиви, ЧСИ К.
П. е изразил становище относно
допустимостта, а по същество - относно неоснователността на жалбата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Изпълнително
дело №20098240400609 по описа на ЧСИ
К. П. е образувано по молба на
взискателя УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД въз
основа на изпълнителен лист издаден на 07.08.2009г. на основание Заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№9218/2009г. по описа на ПРС, петнадесети гр.с. срещу солидарните длъжници М.В. и С.М.. С
последваща молба от взискателя по изпълнителното дело е присъединен и
изпълнителен лист от 07.09.2009г. издаден на основание Заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№9218/2009г. на ПРС, петнадесети гр.с.
Във
връзка с представен договор за цесия от 05.12.2011г., като взискател в
изпълнителното производство е заличен УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД и е конституиран като нов взискател - частния правоприемник „Макроадванс“ АД.
Установява
се, че в хода на изпълнителното производство, е сключено извънсъдебно споразумение
между „Макроадванс“
АД и жалбоподателката - длъжник, по силата на което
последната е превеждала суми директно по сметка на частния правоприемник „Макроадванс“ АД.
Поради
липсата на плащане на дължимите такси и разноски по ТТРЗЧСИ, ЧСИ П. е издал Постановление изх.№65378/09.07.2019г/ л.371 – 372 от
изп.д.№609/2009г./, срещу което е постъпила жалба от длъжника М.В. за
отмяна на дължимите такси по ТТРЗЧСИ в
общ размер от 2 214.86лв с ДДС
и разноски в размер на 65.20лв. Един от релевираните в жалбата доводи е идентичен с наведения и в настоящата жалба, а именно, че таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ е определена неправилно върху
материален интерес в размер от 19126,72 лева, като не е взето предвид сключено
между страните на 18.01.2017г. Споразумение.
След
извършена служебна справка, настоящият съдебен състав констатира, че е налице
влязло в сила решение постановено по гр.д.№2077/2019г. по описа на ПОС, седми
гр.с., с което жалбата на длъжника М.И.В.,
ЕГН:**********, против Постановление изх.№65378/09.07.2019г. на ЧСИ К. П. по изп.д.№609/2009г., с което са определени
дължимите по делото такси по ТТРЗЧСИ в общ размер от 2214,86 лева с ДДС и на
разноски в размер от 65,20 лева, е оставена без уважение.
По силата на т.26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса се
събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1,
т.1 и чл.83, ал.1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването
на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент
според материалния интерес. В тази връзка решаващият съд е приел, че правилно
съдебният изпълнител е определил размера на пропорционалната такса върху материалния интерес по изпълнителния
лист и съгласно молбата на взискателя за
образуване на изпълнителния процес, като изцяло неоснователно е оплакването на длъжника, че съдебният
изпълнител е следвало да се съобрази с размера на задължението в подписано от страните
извънсъдебно на 18.01.2017г.
споразумение , върху който размер да начисли пропорционалната такса по т.26 от
ЗЧСИ. Изрично в мотивите на влезлият в сила съдебен акт е посочено, че дори длъжникът да е постигнал споразумение с
взискателя и да е заплатил дължимото на взискателя, той дължи таксите по съдебното изпълнение на ЧСИ,
доколкото по естеството си тази такса представлява възнаграждение за положения
труд от ЧСИ /ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС / и се дължи от длъжника независимо
дали е налице плащане, направено след
започване на изпълнителното производство - чл. 79 ГПК и независимо дали плащането е извършено пряко на взискателя или
сумата е постъпила по изпълнителното дело.
Предмет на настоящото разглеждане е дължимата от
длъжника сума от 2 269.65лв, представляваща дължими такси
по ТТРЗЧСИ, включваща:
-
дължимите такси
по ТТРЗЧСИ в общ размер от 2 214.86лв с ДДС по Постановление изх.№65378/09.07.2019г, потвърдени с влязло в сила
Решение по гр.д.№2077/2019г.
по описа на ПОС, седми гр.с.,
-
плюс такси и разноски за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника общо в размер на 54.80лв.
Що се касае до дължимите такси
по ТТРЗЧСИ в общ размер от 2 214.86лв с ДДС, както бе посочено по-горе е налице влязло в сила решение, поради което
спора по отношение на тази сума 2 214.86лв с ДДС, включена в общо дължимата
от 2 269.65лв, не подлежи на преразглеждане.
Що се касае включените такси и разноски за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника общо в размер на 54.80лв., следва
да бъде отбелязано, че предвид извършените от ЧСИ П. действия по принудителното
събиране на дължимата сума, то последните
са законосъобразно начислени от съдебния изпълнител в изпратената до
длъжника призовка за принудително
изпълнение.
Гореизложеното обосновава извода, че атакуваното Постановление изх.№86893/01.10.2019г. на
ЧСИ К. П. по изп.д.№20098240400609,/ обективирано в призовката за принудително
изпълнение до М.В. – л.409 от изп.д./, с което на длъжника са определени за заплащане такси по ТТРЗЧСИ в общ размер от 2269.65
лева с ДДС е
правилно, а жалбата като неоснователна
следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора на жалбоподателката не се
дължат разноски в настоящото производство.
Мотивиран
от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№33593/13.11.2019г. депозирана от М.И.В.,
ЕГН:**********, длъжник в изпълнителното производство, чрез пълномощника и адв.А.М.,
с адрес: *** против Постановление
изх.№86893/01.10.2019г. на ЧСИ К. П. по изп.д.№20098240400609, /обективирано в
призовката за принудително изпълнение до
М.В. – л.409 от изп.д.№609/2009г по описа на
ЧСИ К.П./, с което на длъжника са определени за заплащане такси
по ТТРЗЧСИ в общ размер от 2269.65 лева с ДДС.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: