№ 1186
гр. Бургас, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120204089 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на С. С. А., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 22-0434-000193 от 03.10.2022г., издадено от Началник 02 РУ
на ОД МВР Бургас, с което за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 177,
ал. 1, т. 3 б „а” от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150 лева.
С жалбата жалбоподателят оспорва НП, отрича да е предоставял МПС за управление на
друго лице, МПС било собственост на друго лице. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
За Административнонаказващия орган, не се явява представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 05.10.2022 г., а
жалбата е депозирана на 18.10.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира следното:
На 23.09.2022 г. св. Т. П. бил на работа за времето от 19:30 часа до 07:30 часа, като
обслужвал територията на Община *** съвместно с колегата си Д.Д.в. Около 22:25 часа
извършвали обход на с. ***, общ. *** когато срещу тях се движил лек автомобил „***“, с
рег. № ***, управляван от жалбоподателя С. А. собственост на З.М.А.. В момента на
разминаване св. П. казал на своя колега да спрат автомобила, за да проверят водача. В този
момент обаче не сработили светлинните устройства на служебния автомобил, за да подадат
сигнал за спиране и автомобилът ги подминал. Св. П. заедно с неговия колега обърнали
служебния автомобил и тръгнали след автомобила с рег. № ***, който продължил да се
движи по улицата и свидетелят наблюдавайки автомобила видял, че същият започнал да
криволичи. Св. П. наблюдавал автомобила и видял на светлината на уличната лампа как се
сменя водача с жена в движение, автомобилът започнал да криволичи. Светлините на
1
служебния автомобил сработили и св. П. подал сигнал автомобилът да спре и той спрял като
на мястото на водача била установена Е.Р.. С. А. слезнал от дясната страна на автомобила
като според свидетеля бил във видимо нетрезво съС.ие. Св. П. поискал документите за
автомобила от водачката. Тя слезнала от автомобила, разтреперана, като се установило чрез
системата за отдалечен достъп, че водачката няма СУМПС, същата била изпробвана за
алкохол с техническо средство и пробата й била отрицателна.
Свидетелят съставил АУАН на С. А. за това, че предоставя автомобила на
неправоспособен водач, който му връчил лично и в него не са вписани възражения.
На 03.10.2022г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което
наказващият орган е възприел фактите, описани в АУАН и на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б
„а” от ЗДвП е наложил глоба в размер на 150 лева.
Съдът счита, че изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. В основата на изводите
си съдът постави показанията на св. П. като обективни, последователни като по делото
липсват такива доказателства, които да поставят под съмнение изнесените от свидетеля
факти и обстоятелства. Същият е предупреден за отговорността, която носи по чл. 290 НК.
Съдът в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение
дължи цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, прави
следните правни изводи:
АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентен орган съобразно
представената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., Заповед от 19.07.2019г. на
Министър на МВР, Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министър на МВР и Заповед
251з-1821/26.04.2022г. на Директор ОД МВР. НП е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН. В
случая АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 ЗАНН.
Съгласно чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП на водача, собственика или упълномощения
ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното
превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е
правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която се отнася моторното превозно средство.
Не се установи жалбоподателят да е собственик на МПС или да е негов упълномощен
ползвател, но от показанията на св. П. се установява, че жалбоподателят е бил водач на
МПС и го е предоставил да се управлява от Е.Р..
Съгласно т. 25, пар. 6 от ДР на ЗДвП „водач” е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни
или ездитни животни или стада по пътищата. Законодателят не е предвидил качеството
водач да зависи от това дали лицето има удостоверение за правоспособност. В случая А. е
предоставил именно като водач на МПС, автомобилът да се управлява от Е.Р..
Установява се от показанията на св. П., че Е.Р. не е правоспособен водач като по
делото не са представени доказателства, от които да се направи извод, че Е.Р. е била
правоспособен водач.
Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 3 б „а” ЗДвП наказва се с глоба от 100 до 300 лева
собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на
моторно превозно средство на лице, което не е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
2
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
В случая санкцията е определена в размер на 150 лева като съдебният състав намира,
че този размер на санкцията е съобразен с фактите и обстоятелствата и с тежестта на
извършеното нарушение. Касае за предоставяне на МПС за управление на лице, което няма
нужната правоспособност, през късните часове на денонощието, по тъмно като в
автомобила е имало и малко дете, чийто живот и здраве са били поставени в опасност,
поради което съдът счита, че наказанието е съобразено с тежестта на нарушението и
наказателното постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора право на разноски има АНО, но тъй като не претендира
заплащане на такива, не му се присъждат.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0434-000193 от 03.10.2022г.,
издадено от Началник 02 РУ на ОД МВР Бургас, с което за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1
ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б „а” от ЗДвП на С. С. А., ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 150 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3