№ 7069
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Д. К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20251100506137 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 3856/07.03.2025 г., постановено по гр.д. № 23775/2024 г. на
Софийски районен съд, 179 състав, съдът е осъдил „София мед“ АД, ЕИК *********,
да заплати на И. С. П., ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ следните суми:
сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили като резултат от трудова злополука от 08.12.2022 г., установена с
Разпореждане № 32365/21.12.2022 г. на ТП на НОИ – София, ведно със законната
лихва от 08.12.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 63 лева,
представляващи имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медикаменти, ведно
със законната лихва от 08.12.2022 г. до окончателното изплащане.
Със същото решение СРС е отхвърлил предявения от И. С. П., ЕГН **********,
срещу „София мед“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3
ЩТ за осъждане на „София мед“ АД да заплати на И. С. П. сумата от 5400 лева,
представляващи обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на И. С. П.
за периода 09.02.2023 г. – 06.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 23.04.2024 г., до окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил „София мед“ АД, ЕИК
*********, да заплати на И. С. П., ЕГН **********, сумата от 871,01 лева,
представляващи разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил И. С. П., ЕГН **********, да
заплати на „София мед“ АД, ЕИК *********, сумата от 1191,17 лева, представляващи
разноски по делото.
СРС е осъдил също така „София мед“ АД да заплати по сметка на СРС сумата
1
от 202,52 лева, представляващи държавна такса за уважения иск, както и сумата от
400 лева, представляващи възнаграждение за вещо лице.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника
„София мед” АД. Поддържа се, че първоинстанционното решение е неправилно.
Твърди се, че първоначално определената от съда сума в размер на 10 000 лева за
обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди от трудовата злополука,
както и присъденото обезщетение от 5000 лева са прекомерни. Твърди се, че съдът не
е отчел, че отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е с обективен характер, както
и че болките на ищеца са били с най-висока интензивност непосредствено след
злополуката. Твърди се, че от медицинската експертиза по делото се установява, че
няма данни за усложнения, като периодът за окончателното възстановяване на ищеца е
около 5 месеца. Поддържа се, че не са обсъдени доказателствата, от които се
установява, че възникналите неврологични увреждания от м. март 2024 г. не са в
причинно-следствена връзка с получените увреждания от трудовата злополука от м.
декември 2022 г. Твърди се, че е налице съпричиняване на вредите от самия ищец, като
това съпричиняване се установява и при възстановителния период. Твърди се, че по
делото не е доказано наличието на ограничена работоспособност при ищеца, както и
не е доказана психическата травма на ищеца. Излагат се съображения, че СРС
неправилно не е приспаднал размера на изплатеното обезщетение по застраховката от
присъдената сума, а я е приспаднал от първоначално определеното от него
обезщетение в размер на 10 000 лева. Твърди се, че СРС неправилно не е отчел, че
отговорността на работодателя трябва да се намали с оглед допуснатите от ищеца
нарушения на правилата за безопасност на работата. Твърди се, че с действията си
ищецът е допуснал груба небрежност и само поради това е настъпила трудовата
злополука. Твърди се, че от показанията на свид. Г. се установява, че ищецът е бил
предупреден да се пази, като е посочил и че на всеки три месеца се провежда
инструктаж от работодателя. Твърди се, че ищецът е съзнавал вредоносните
последици, но се е надявал да ги предотврати. Сочи се, че ищецът не е положил и най-
елементарната грижа за недопускане на трудовата злополука. Излагат се съображения,
че СРС неправилно е уважил и иска за медицински разходи, доколкото по делото няма
доказателства тези разходи за лечение да са в причинно-следствена връзка с
претърпяната вреда. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното
решение и намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди поради
груба небрежност на ищеца. Претендират се разноски.
В установения за това срок е постъпил отговор от ищеца И. С. П., с който се
оспорва жалбата. Твърди се, че СРС се е произнесъл след подробен анализ на
събраните по делото доказателства и доводите на страните. Твърди се, че болки и
страдания са търпени от ищеца в продължителен период от време. Поддържа се, че от
доказателствата по делото е видно, че ищецът е изпълнявал издадените му
медицински предписания, поради което не може да се приеме, че е предизвикал по-
продължителен период на възстановяване. Поддържа се, че уврежданията от м. март
2024 г. не са в пряка връзка с трудовата злополука, но в медицинската експертиза е
посочено, че травмата е причина за по-силни от обичайните болки и дискомфорт.
Твърди се, че вещото лице е обяснило в съдебната зала, че ответното дружество не е
спазило всички нормативни изисквания във връзка с провеждането на инструктажи.
Твърди се, че получаването на обезщетенията от работодателя и от общественото
осигуряване не води до неоснователното обогатяване на ищеца. Твърди се, че СРС е
съобразил определеното обезщетение за неимуществени вреди с всички необходими
обстоятелства. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното
решение в обжалваната част. Претендират се разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
2
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна
следното:
По делото е представен Трудов договор № 2767/28.07.2022 г., сключен между
„София мед“ АД и И. С. П.. По силата на този договор И. С. П. е приел да осъществява
длъжността „машинен оператор МСМ“. Служителят е постъпил на работа на
01.08.2022 г.
В първоинстанционното производство е представена характеристика за
длъжността „машинен оператор МСМ”, подписана от И. С. П. на 28.07.2022 г.
Представена е също служебна бележка, подписана от И. С. П., в която е
удостоверено, че на работника е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве
на работа на 01.08.2022 г. Представени са доказателства и за това, че И. С. П. е
преминавал през периодичен инструктаж.
Представена е инструкция на „София мед” АД относно работата на
прикачвачите при осигурени безопасни и здравословни условия на труда.
Приложена е епикриза от м. 12.2022 г., от която се установява, че при И. С. П. е
констатирано счупване на метакарпална кост от закрит тип. Фрактурата е настъпила в
областта на стъпалото на десния крак.
По делото са представени болнични листове на И. С. П. за периода 08.12.2022 г.
–05.06.2023 г.
Представен е амбулаторен лист от 02.03.2023 г., от който е видно, че на
пострадалия И. С. П. е препоръчано провеждането на физиотерапия и носенето
индивидуални стелки.
Представени са болнични листове на И. С. П. за периода 19.02.2024 г. –
02.04.2024 г. Като основание за отпуска е посочено, че са налице увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб.
Представено е Разпореждане № 32365/21.12.2022 г. на ТП на НОИ – София град,
с което злополуката с И. С. П. от 08.12.2022 г. е приета за трудова злополука по чл. 55,
ал. 1 КСО. В разпореждането е посочено, че при повдигане и наместване на руло,
поставено върху линия преса, с върха на куката на телфера, материалът се приплъзва и
пада, вследствие от което на работника са причинени счупвания в областта на
стъпалото на десния крак. Посочено е, че падналата медната шина, навита на руло, е с
тегло около 500 кг.
Представени са доказателства за това, че от „Дженерали Застраховане“ АД е
изплатено на И. С. П. застрахователно обезщетение във връзка с настъпилите
увреждания от трудовата злополука в размер на 843,04 лева. Третото лице „Дженерали
Застраховане” АД е посочило, че от тази сума са обезщетени имуществени вреди,
свързани с временната загуба на работоспособност. Заплатено е обезщетение и в
размер на 120 лева за болничен престой. В писмо, находящо се на л. 149 от делото на
СРС, застрахователят „Дженерали Застраховане“ АД изрично е посочил, че по реда на
3
сключената от „София мед” АД застраховка не подлежат на обезщетяване
неимуществени вреди.
По делото са постъпили от НОИ доказателства за това, че на И. С. П. са
изплащани обезщетения поради настъпила трудова злополука по чл. 55 КСО в периода
м. 12.2022 г. – м. 06.2023 г.
По делото са представени 2 бр. фактури от 16.12.2022 г. за закупени от И. С. П.
2 бр. медицински изделия на обща стойност от 1596 лева.
Представена е фактура от 03.01.2023 г. за закупена от И. С. П. следоперативна
обувка на стойност от 100 лева.
По делото е изготвена техническа експертиза, от която се установява, че при
осъществяване на работата си И. С. П. с помощта на телфер поставил на стойка на
линия медна шина с ширина 100 мм, навита на руло, с тегло около 500 кг.
Постановеното руло било в края на стойката и И. С. П. решил да го намести по-
навътре чрез куката на телфера. Доколкото захватът на рулото към куката бил в самия
край, рулото се изплъзнало и паднало върху десния крак на И. С. П.. Вещото лице е
установило, че И. С. П. не е осигурил безопасен захват с пренасяната медна шина и не
е стоял на безопасно разстояние. Вещото лице е посочило също, че трудовата
злополука е настъпила в шестмесечния срок за изпитване – на четвъртия месеца, след
като И. С. П. е постъпил на работа. Експертът е приел е, че през този кратък период от
време работникът не е имал изградена адаптация към трудовия процес и условията на
труд. Посочил е също, че по делото няма данни за проведен на И. С. П. инструктаж на
работното място.
По делото е изготвена и медицинска експертиза, от която е видно, че
причинените на И. С. П. вреди са резултат от притискане или удар с твърди и тежки
предмети. В случая са налице многофрагментна фрактура в областта на диафизата и в
основата на първа метакарпална кост на дясното ходило, както и субкапителна
спираловидна фрактура на втора метакарпална кост на дясното ходило. Тези травми
съответстват на съобщавания по делото механизъм за причиняването им. Според
вещото лице средният период за възстановяване на фрактури от този вид е около 3,5 –
4 месеца. Експертът посочва, че е възможно срокът за възстановяване да бъде по-
дълъг при усложнения от съдово или неврологично естество, както и при грешка в
лечението или при забавяне на рехабилитацията. В конкретния случай според вещото
лице няма данни за усложнения или за допуснати грешки в лечението. Съществуват
медицински документи, които доказват непълно възстановяване на И. С. П. 5 месеца
след настъпване на травмата. Вещото лице установява, че в процесния случай е налице
забавяне на физиотерапията и рехабилитацията на увредения крайник. Според
експерта неврологичните увреждания от м. март 2024 г. не са в причинно-следствена
връзка с трудовата злополука. Тези неврологични увреждания обаче могат да протекат
по-тежко и по-продължително поради предходната травма в областта на десния долен
крайник.
При разпита си пред СРС вещото лице по съдебномедицинската експертиза е
посочило, че рехабилитацията е отговорност на пострадалия. Посочило е също, че при
повечето хора с множествена фрактура се усеща болка от пострадалия при разваляне
на времето. Съчетана с дископатията, тази болка би била по-силна. Според вещото
лице най-интензивни в случая са били болките през първата седмица, докато е била
отложена операцията. Впоследствие същите са започнали да отшумяват.
По делото е разпитана свид. Б. И.а, която живее при условията на фактическо
съжителство с ищеца И. С. П.. Свидетелката си спомня за злополуката, претърпяна от
ищеца през м. декември 2022. Заявява, че след инцидента ищецът се прибрал, тъй като
операцията му била отложена. Операция била извършена на 16.12.2022 г., като за
4
ищецът закупил необходимите импланти. Свидетелката си спомня, че увреденият крак
на ищеца бил много подут, с мехури по кожата. Първоначално имало превръзки, но
след това били махнати, за да се наблюдава кракът. Ищецът казвал, че кракът му
туптял и парел. Свидетелката посочва, че кракът е трябвало да се държи в право
положение, високо, за да няма оток. Ищецът не можел да се движи без помощ от
свидетелката и без патерици. След операцията кракът бил бинтован известно време.
Свидетелката посочва, че ищецът започнал да ходи самостоятелно след 5-6 месеца.
Посочва и че са приемани медикаменти против съсирване на кръвта, както и
болкоуспокояващи. На ищеца обаче не били изписани лекарства за нервната система.
Свидетелката твърди, че ищецът е ходил на две рехабилитации, за да се раздвижи
кракът му. Според свидетелката и към датата на разпита й (14.10.2024 г.) ищецът не
усеща къде стъпва с дясното си ходило. Свидетелката твърди, че инцидентът се
отразил и на психическото състояние на ищеца, който не се чувствал пълноценен през
месеците на възстановяването си. Свид. П. е посочила, че са изплатени на ищеца
обезщетения за трудова злополука от НОИ, а от работодателя – обезщетения за
неизползван отпуск при прекратяване на трудовия договор.
По делото е разпитан и свид. Д. Г., който работи в „София мед“ АД на длъжност
„организатор производство“. Свидетелят е посочил, че процесната злополука е
настъпила при поставяне с кука на медна шина във вид на руло на стойка. Рулото е
било постановено в края на стойката и при ваденето на куката е паднало и ударило
ищеца. Според свидетеля рулото е било около 500 кг., с размер 100 х 10. Според
свидетеля работникът сам преценява как безопасно да постави рулото. Поначало обаче
рулата се поставят в края на стойката, за да може да се хванат втори път и да се вкарат
по-навътре, тъй като на една стойка се събират между три и четири рула. Свидетелят е
посочил също, че в предприятието се провеждат инструктажи на работниците на всеки
три месеца. Ищецът също е бил инструктиран.
Свид. Г. сочи, че в случая металното руло не е паднало директно върху крака на
ищеца. Паднало е първо на земята, обърнало се е и след това е затиснало крака на
ищеца. Свидетелят посочва, че след удара ищецът изпитвал болки. Свидетелят
изрично е изяснил, че е бил до ищеца в момента на настъпване на злополуката, като
дори успял да му извика да се пази.
Свид. Г. заявява, че няма лице, отговорно да казва на работниците по колко рула
да поставят. Това се преценява от работещите, които си знаят колко рула да сложат, за
да ги съберат на стойката. Свидетелят заявява, че след инцидента не е извършвана
подмяна на оборудването заради инцидента. Свид. Г. е посочил, че е давал и преди
обяснения за тази злополука, които са били изпратени на С.Г., ръководител по
безопасността. Според свидетеля причината за злополуката е, че кракът на ищеца е
бил твърде близо, а рулото е било поставено в края на стойката. Според свидетеля на
стойката е имало достатъчно място, където да се постави рулото.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
Първоинстанционното решение е валидно, допустимо, а по същество е и
правилно. Аргументите за този извод на въззивния съд са следните:
Съгласно чл. 200 КТ работодателят отговаря за причинените имуществени и
неимуществени вреди, настъпили от трудова злополука. Тази отговорност на
работодателя е с обективен характер и не зависи от това дали друг работник или
служител на работодателя има вина за настъпването на тези вреди.
Не е спорно, че към 08.12.2022 г. между И. С. П. и „София мед” АД е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което И. С. П. е заемал
длъжността „машинен оператор МСМ”. Не е спорно също така, че на 08.12.2022 г. е
5
настъпила злополука, призната по съответния ред от ТП на НОИ за трудова. От
събраните поделото доказателства несъмнено се установява, че при тази злополука са
причинени увреждания на дясното ходило на работника И. С. П..
По делото се претендира обезщетение както за неимуществени, така и
имуществени вреди. За тези вреди работодателят „София мед” АД дължи да заплати
обезщетение. Спорно обаче е какъв е размерът на дължимото обезщетение и проявена
ли е груба небрежност от страна на работника И. С. П..
Съгласно чл. 52 ЗЗД неимуществените вреди се обезщетяват по справедливост.
В т. 11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд е разяснено,
че при определяне на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди се
взимат предвид всички обстоятелства, които обуславят вредите. Така при телесните
увреждания се съобразяват характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено увреждането, допълнителното влошаване на
здравословното състояние на пострадалото лице, причинените психични страдания,
осакатявания, загрозявания и други подобни. Тези разяснения са актуални и днес – арг.
от Решение № 57/30.05.2022 г. по гр.д. № 2372/2021 г. на III Г.О. на ВКС.
От инцидента на 08.12.2022 г. на И. С. П., на 49 г. към този момент, са
причинени многофрагментна фрактура в диафазата на първа метакарпална кост на
дясното ходило, както и субкапителна спираловидна фрактура на втора метакарпална
кост. По делото се установява, че тези увреждания нямат траен и необратим характер.
Напротив, вещото е обяснило, че средният възстановителен период отнема около 3,5 –
4 месеца, а в някои случаи възстановяването може да отнеме и 5 месеца поради
забавяне и недостатъчност на рехабилитацията. Обстоятелството, че травмата не е
необратима кореспондира с издаваните на И. С. П. болнични листове за временна
неработоспособност за периода 09.12.2022 г. – 05.06.2023 г.
От материалите по делото е видно, че поради настъпилата трудова злополука И.
С. П. е опериран. По време на хирургичната намеса е извършена открита репозиция и
фиксация чрез плака и винтове, както и фиксация с игла, шев на кожа, стерилна
превръзка и гипсова имобилизация.
Причиненото на И. С. П. увреждане на дясното ходило обективно е налагало
провеждане на рехабилитация и раздвижване на увредения крайник. Забавянето на
рехабилитацията обаче е ирелевантно за определяне на дължимото се от работодателя
обезщетение за настъпилата трудова злополука. Забавянето би могло да е от значение,
ако по делото беше установено настъпването на допълнителни вредите, за които да се
изключи отговорността на работодателя „София мед” АД. Такива данни обаче по
делото липсват.
Установява се поделото, че болките на ищеца от нанесената травма са били с по-
висока интензивност в началото на възстановителния период. Постепенно страданията
на ищеца са започнали да отшумяват, но вещото лице е посочило, че остатъчни болки
място могат да се изпитват цял живот при промяна на времето. Според експерта
усещанията могат да са по-силни поради установената при И. С. П. дископатия, която
не е следствие от процесната трудовата злополука.
Установява се освен това от свидетелските показания, които са еднопосочни,
логични и поради това подлежащи на кредитиране, че вследствие от увреждането
ищецът е следвало да се въздържа от това да стъпва на увреденото ходило, което
несъмнено е причинило неудобства и затруднения в ежедневния му живот. През
първите дни от възстановителния процес ищецът не е могъл да се изправя без помощ,
като се е налагало да приема и болкоуспокояващи.
Съобразявайки изложеното дотук, както и икономическата конюнктура през
6
2022 г., когато е настъпило увреждането, въззивният съд, който не е обвързан от
изводите на първоинстанционния съд, намира, че дължимото обезщетение за
претърпените болки и страдания от И. С. П. е в размер от 20 000 лева. Правилно обаче
първоинстанционният съд е посочил, че е обвързан от исковата молба, поради което е
присъдил на И. С. П. само 5000 лева за търпените от него неимуществени вреди от
трудовата злополука. За така определеното обезщетение от страна на СРС не са
взимани предвид установените през 2024 г. увреждания, които не се намират в
причинна връзка с процесната трудова злополука.
Действително по арг. от чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ отговорността на работодателя
може да бъде намалена, в случай че работникът е допринесъл за настъпването на
трудовата злополука, когато е проявил груба небрежност. Според практиката на ВКС
обаче не всяко нарушение на правилата за безопасност или на трудовата дисциплина
може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Груба
небрежност е налице, когато не е положена грижата, която и най-небрежният човек,
зает в съответната дейност при подобни условия, би положил.
При възражение по чл. 201, ал. 2 КТ работодателят е този, който трябва да
установи, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда,
както и че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и
при пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност –
така Решение № 50023/09.03.2023 г. по гр.д. № 1537/2022 г. на III Г.О. на ВКС,
Решение № 218/13.06.2014 г. по гр.д. № 845/2014 г. на IV Г.О. на ВКС.
За да е налице груба небрежност, пострадалият следва да е предвиждал
настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той
няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. В този смисъл са разясненията на
върховните съдии, обективирани в Решение № 50103/11.01.2024 г. по гр.д. №
2865/2022 г. на III Г.О. на ВКС,
Преценката за това дали работникът е проявил груба небрежност е винаги
конкретна. Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да почива на
предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на
правилата за безопасност. Работникът допуска груба небрежност само в случаите,
когато поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да положи
дължимата грижа при изпълнение на работата – така Решение № 94/29.05.2019 г. по
гр.д. № 2649/2018 г. на IV Г.О. на ВКС.
Следва да се държи сметка, че превенцията на риска от трудова злополука при
работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но
ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и
условията на труд е задължение в тежест на работодателя. За изпълнението на това
задължение работодателят трябва да предприеме система от мерки, част от които са
свързани и с установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани от
работниците и служителите. Видът и броят на останалите мерки, които трябва да се
предприемат от работодателят за обезопасяване на работния процес, зависят от
действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея
производствен риск. Отговорността на работодателя се увеличава, когато с оглед
превенцията на риска той не е обезпечил конкретния технологичен процес с всички
възможни и необходими мерки за обезопасяване, а е разчитал на дисциплината,
самоконтрола, уменията и опита на работник – така Решение № 50254/22.12.2022 г. по
гр.д. № 1032/2022 г. на III Г.О. на ВКС, Решение № 523/07.08.2024 г. по гр.д. №
103/2023 г. на IV Г.О. на ВКС.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията
и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
7
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд инструктажът по безопасност и здраве при работа бива 5 вида – начален, на
работното място, периодичен, ежедневен и извънреден.
На основание чл. 11б, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. проведените
инструктажи се документират в книги за инструктаж или в електронни документи.
По арг. от чл. 12 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. началният инструктаж се
провежда в деня на постъпване на работа. Той се провежда с цел запознаване на
работниците с основните правила и изисквания за безопасност и здраве при работа в
предприятието, вида и характера на извършваната работа, специфичните опасности и
рискове за здравето и живота, изискванията за поведение на работниците.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. инструктажът на
работното място представлява практическо запознаване на работника с конкретните
изисквания за безопасно изпълнение на трудовата дейност. Този инструктаж се
провежда на работното място, преди да се възложи самостоятелна работа.
Инструктажът на работното място приключва, след като ръководителят, разрешаващ
самостоятелната работа, се убеди, че работещият познава правилата за безопасност,
отнасящи се до извършваната дейност – така чл. 13, ал. 6 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г.
На основание чл. 13, ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., ако работата е
свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически
съоръжения или ако лицата са заети с дейности, създаващи опасност за живота и
здравето на хората, независимо от подготовката, образованието, квалификацията и
трудовия стаж, освен инструктаж на работното място се провежда и обучение по
правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. В тези
случаи работниците се допускат до работа само след успешно положен изпит по
правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
Съгласно чл. 14 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. периодичният
инструктаж има за цел да поддържа и допълва знанията на работниците.
В конкретния случай от материалите по делото се установява, че И. С. П. е
проведен начален инструктаж. Провеждан е и периодичен инструктаж. Но нито на
вещото лице по техническата експертиза, нито в хода на настоящото производство са
представени доказателства за това, че на И. С. П. е проведен и инструктаж на
работното място, чрез който ищецът да е бил запознат с конкретните изисквания за
безопасност за длъжността, на която е бил назначен. По делото няма ангажирани
доказателства и за това И. С. П. да е преминал през обучение за правилата за
безопасност за боравене с машините, използвани за изпълнение на длъжността
„машинен оператор МСМ“.
По делото несъмнено се установява освен това, че от постъпването си на работа
на 01.08.2022 г. до трудовата злополука от 08.12.2022 г. И. С. П. е работел на
длъжността „машинен оператор МСМ” само в продължение на 4 месеца. Вещото лице
по техническата експертиза е изяснило, че този срок не е достатъчен, за да може
работникът да се адаптира и да изгради трудови навици.
Предвид горното според настоящия състав не може да се приеме, че в
настоящия случай И. С. П. е проявил груба небрежност. Дори и да се установява по
делото, че същият е стоял на близко разстояние до машината и да не е предприел
безопасен захват по отношение на медната шина, навита на руло, не може да се
приеме, че работникът не е положил елементарна грижа за безопасността си. По
делото изобщо не се установява И. С. П. да е обучаван на какво разстояние следва да
стои от машината, нито как да преценява кога захватът на рулото е такъв, че да
8
позволи безопасното му изкачване. Работодателят не може да разчита единствено на
преценката на работника, а сам трябва да положи грижа да го обучи как да извършва
безопасно трудовите си функции.
В хода на делото не се установява пълно и главно работникът И. С. П. да е
предвидил настъпването на неблагоприятния резултат (падане на медното руло върху
крака му), но въпреки това лекомислено да е продължил да извършва трудовата си
дейност в нарушение на правилата за безопасност. Поради това въззивният съд
споделя извода на СРС, че в случая не е налице хипотезата на груба небрежност по чл.
201, ал. 2, т. 1 КТ и обезщетението, дължимо от работодателя, не следва да бъде
намалявано.
Дори и да се установяваше, че работникът е проявил груба небрежност, при
приспадане на процента на съпричиняване от размера на обезщетението за
неимуществените вреди, възлизащи според въззивния съд на 20 000 лева, крайно
присъденото по делото обезщетение отново би било по-голямо от претендираните от
ищеца 5000 лева.
Неоснователно е оплакването на въззивника „София мед” АД, че СРС погрешно
е приспаднал изплатеното застрахователно обезщетение от първоначално определения
общ размер на дължимото обезщетение от 10 000 лева. Застрахователят „Дженерали
Застраховане” АД изрично е отказал да обезщети причинените на И. С. П.
неимуществени вреди, като е посочил, че тези вреди не са покрити от сключената от
работодателя застраховка. Поради това от „Дженерали Застраховане“ АД са частично
обезщетени само имуществени вреди на работника. Следователно в случая
изплатеното застрахователно обезщетение не следва да се приспада от дължимото от
работодателя обезщетение за неимуществени вреди. Приспадане на застрахователно
обезщетение по чл. 200, ал. 4 КТ се извършва, когато застрахователят е изплатил
обезщетение за конкретни вреди и впоследствие от работодателя се търси обезщетение
за същите тези вреди – така Определение № 3634/17.07.2024 г. по гр.д. № 3982/2023 г.
на IV Г.О. на ВКС. В случая обаче застрахователното обезщетение и търсеното от
работодателя обезщетение репарират различни видове вреди и затова не водят до
неоснователно обогатяване.
Въззивният съд намира, че не може да се сподели доводът на „София мед” АД,
че необосновано е присъдено обезщетение и за понесените от И. С. П. имуществени
вреди от процесната трудова злополука. Видно от исковата молба И. С. П. е твърдял,
че е заплатил медицинските изделия, необходими за оперативното му лечение, както и
че е закупил медикаменти за домашното си лечение. В тази връзка ищецът е поискал
от съда да осъди „София мед” АД да му заплати сумата от 63 лева, представляващи
обезщетение за сторените „медицински разходи“. По делото са представени документи
за заплатени общо 1696 лева за закупуване на медицински изделия и помощна
следоперативна обувка. Тези разходи не са погасени от застрахователя „Дженерали
Застраховане” АД, поради което следва да се поставят в тежест на работодателя
„София мед” АД. Същите несъмнено се намират в причинна връзка с процесната
трудова злополука – медицинските изделия са закупени в дена на операцията и са
използвани от лекарите, а следоперативната обувка е била необходима на ищеца за
възстановителния му процес.
Във въззивната жалба не се съдържат други конкретни оплаквания срещу
изводите на първоинстанционния съд. Поради това ограниченият въззивен съд
съгласно чл. 269 ГПК не следва да извършва по-нататъшна проверка на
първоинстанционното решение, доколкото не може служебно да влошава положението
на насрещната страна по делото. В този смисъл е Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д.
№ 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Следва да се посочи обаче, че при служебно
9
извършената проверка въззивният съд не констатира допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми.
Предвид изложеното по-горе обжалваната част от първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдена.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има само
въззиваемият И. С. П.. От процесуалния му представител – адв. Т.Д., е претендирано
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
Съгласно чл. 38 ЗА възнаграждението за безплатно процесуално
представителство се определя от съда.
С оглед вида на спора, средната правна и фактическа сложност на делото, броя
на исковете и извършената работа от процесуалния представител на въззиваемия,
съдът намира, че адвокатското възнаграждение за предоставената безплатна правна
помощ във въззивното производство следва да се определи на 800 лева.
Предмет на въззивно обжалване са два кумулативно обективно съединени иска
с правно основание чл. 200 КТ. Искът за неимуществени вреди е в размер на 5000 лева,
а този за имуществени вреди е в размер на 63 лева. Държавна такса за въззивно
обжалване следва да се събере за всеки от кумулативно съединените искове. В този
смисъл са Определение № 206/10.04.2014 г. по ч.пр.д. № 975/2014 г. на I Г.О. на ВКС,
Определение № 144/22.03.2013 г. по ч.пр.д. № 1501/2013 г. на I Г.О. на ВКС,
Определение № 50047/26.06.2023 г. по ч.т.д. № 794/2022 г. на I Т.О. на ВКС.
Съобразявайки горното, съдът изчислява, че дължимата държавна такса за
въззивното производство се равнява на 125 лева. От въззивника „София мед“ АД обаче
са внесени само 50 лева. Поради това на основание чл. 77 ГПК съдът е длъжен да
осъди „София мед“ АД да заплати останалата незаплатена част от държавната такса за
въззивното производство, която е в размер на 75 лева.
За достъпа до касация от значение е цената на всеки от обективно съединените
искове, а не общият им сбор – така Определение № 83/30.01.2023 г. по ч.пр.д. №
40/2013 г. на IV Г.О. на ВКС.
Както се посочи по-горе, цената на всеки от двата съединени по делото иска е
под 5000 лева, поради което настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В този смисъл са Определение №
132/14.04.2014 г. по гр.д. № 2201/2014 г. на IV Г.О. на ВКС, Определение №
50/31.01.2022 г. по гр.д. № 3124/2021 г. на IV Г.О. на ВКС, Определение №
221/23.03.2021 г. по гр.д. № 3673/2020 г. на III Г.О. на ВКС, Определение №
2839/04.10.2023 г. по гр.д. № 246/2023 г. на IV Г.О. на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3856/07.03.2025 г., постановено по гр.д. №
23775/2024 г. на Софийски районен съд, 179 състав, В ЧАСТТА, в която „София мед“
АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на И. С. П., ЕГН **********, на основание
чл. 200 КТ следните суми: сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили като резултат от трудова
злополука от 08.12.2022 г., установена с Разпореждане № 32365/21.12.2022 г. на ТП на
НОИ – София, ведно със законната лихва от 08.12.2022 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 63 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди –
10
сторени разходи за лечение, ведно със законната лихва от 08.12.2022 г. до
окончателното изплащане.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила като
необжалвано в установените за това срокове.
ОСЪЖДА „София мед“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 38 ЗА
на адв. Т.Д., вписана в ВрАК под личен № **********, с адрес на кантората в гр.
София, ул. „Дамян Груев” № 10-12, сумата от 800 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ във въззивното
производство.
ОСЪЖДА „София мед“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 77
ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата от 75 лева, представляващи остатък
от дължима държавна такса за въззивно обжалване.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11