Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№    32/ 30.04.2014год. град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пернишкият окръжен съд, в публично заседание на 07.04.2014год. /седми април през две хиляди и четиринадесета година/  в следния състав:

                                       

                                                                              Председател:Рени Ковачка                

 

Секретар Мария Стоянова    

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело N 396 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе в предвид следното :

                     По изложени в исковата молба съображения, „Н.„ АД гр.С.З. моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействително спрямо него увреждащото го действие /сделка/- непарична вноска в капитала на „Н и Т и Г„ ЕАД с.С., общ.П., извършен от „ Д.Т.-Б.” ЕООД на следния недвижим имот: УПИ *** в кв.** с площ от 900 кв.м.,ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 192.60 кв.м. Твърди се че „Д.Т.-Б.” ЕООД гр. С. е длъжник на ищеца, че е учредил ответното ЕАД като е внесъл в него, като апортна вноска, гореописания недвижим имот и по този начин го е лишил от възможността да насочи принудително изпълнение към него, за да бъдат удовлетворени вземанията му. В тази връзка се поддържа че апорта представлява увреждащо кредитора действие и че е извършено със знанието на отчуждителя, поради което същото се явява недействително спрямо него и се иска обявяването му за такова. При уважаване на иска се претендират разноски.

               Ответниците оспорват така предявения иск като изразяват становище за неговата недопустимост и неоснователност. Твърдят че искът е недопистим поради това, че с предявяването на иска по чл.135 от ЗЗД се цели заобикаляне на закона- чл.70 от ТЗ, че с неговото предявяване се иска обявяване за недействително решение на „Д. Т.-Б.” ЕООД за апортиране на гореописания недвижим имот в новоучреденото ЕАД, а това не би могло да стане с предявявяне на иск по чл.135 от ЗЗД, при наличие на специални норми за това в ТЗ, както и поради наличие на специални правила в ТЗ, регламентиращи правните и фактически действия, извършени от дружества. По същество на спора излагат доводи за липсата на законовите предпоставки за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД. При отхвърляне на иска претендират разноски.

               Третото лице-помагач- „Д.Т. К.” счита предявения иск за неоснователен и моли съда да го отхвърли като такъв по съображения, изложени в  писмено становище  по делото. При отхвърляне на иска се претендират  разноски.

               Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

               Предявеният иск е с правно основание чл.135 от ЗЗД и същият е процесуално допустим. С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум- обявяване недействителността на отчуждително действие-апорт на недвижим имот /макар и да се касае за по- особен вид отчуждаване/ не би могло да се приеме, че с предявяване на иска по чл.135 от ЗЗД се цели обявяване недействителността на новоучреденото дружество „Н и Т и Г” ЕАД, както и че се атакува решението на едноличния собственик на „Д.Т.-Б.” ЕООД за апортиране на недвижимия имот и по тази причина- че са приложими специалните искове за това по ТЗ. Искът по чл.135 от ЗЗД не засяга действителността на новоучреденото дружество, нито действителността на разпореждането, в частност валидността на решението на едноличния собственик на капитала на едноличното ООД за апортиране,     а е иск за непротивопоставимост на извършеното от длъжника разпореждане с имущество спрямо кредитора.

                Освен че е допустим, така предявеният иск е основателен. Уважаването на иск по чл.135 от ЗЗД предпоставя да бъде установено че ищецът има качеството кредитор спрямо ответника-длъжник, че последният е извършил атакуваното правно действие - разпореждане със собствено имущество, че това е станало след възникване на вземането на ищеца, че са увредени интересите на кредитора и че длъжникът е знаел за увреждането. Всички тези комулативни предпоставки са налице и в настоящия случай.

                От представените  по делото възлагателни писма, данъчни фактури, товарителници, електронно писмо и кредитно известие *** и справка към него се установява, през периода 09.2011год.- 03.2012год.  ищецът и първият ответник са били в облигационни отношения във връзка с изроботката на трикотажни облекла от определена марка, в предварително уговорено количество, цвят и размер. По така създадената облигационна връзка, ищецът е имал качеството „изпълнител ”, а ответника- „Д. Т.-Б.” ЕООД гр.С.– „възложител”. Ищецът е изпълнил своето задължение по договора, като е изработил качествено и в срок поръчаните му облекла, същите са били получени от възложителя, който не е изпълнил своето задължение по договора, а именно да заплати уговореното възнаграждение, възлизащо на сума в размер на 201 194.97 лева. Доколкото е била налице уговорка за заплащане на възнаграждението в 30 дневен срок след датата на експедицията /виж възлагателни писма с № 0181, № 0182, № 0183, №0184, № 0185 и № 0186, всичките с дата 19.09.2011 год./, то последното плащане към ищеца е следвало да бъде извършено на 23.04.2012 год. Тъй като това не е сторено, е налице действително вземане на ищеца към първия ответник по делото в размер на 201 194.97лева, като най-късната дата за неговото възникване следва да се приеме 23.04.2012год. Наличието на такова вземане, основаващо се на сключен между ищеца и първия ответник по делото договор за изработка е установено и с влязло в сила решение № 1564/24.04.2013год., постановено по търг.дело № 20/2013год., приложено по настоящото дело. На 24.10.2013год. между цитираните страни е сключено споразумение във връзка с изпълнението на Решение № 1564, като с определение от 29.11.2013год. е отменено и допуснатото  по предявения и вече уважен иск обезпечение. Въз основа на влязлото в сила решение е издаден и изпълнителен лист от 10.02.2014год., както и е образувано изпълнително дело за събиране на вземането. По делото липсват твърдения или доказателства, че последното е удовлетворено по някакъв начин изцяло или частично от длъжника.

                Както бе посочено по-горе най-късният момент на възникване на вземането е 23.04.2012год., тъй като тогава се е дължало заплащане на възнаграждението за последната доставена стока /партида/. Действително, съдебното решение, с което е установено със сила на пресъдено нещо дължимостта на сумите по договора за изработка е влязло в сила в един  по-късен момент. Това обаче е ирелевантно за спора, тъй като възникването на правото по чл.135 от ЗЗД се предпоставя от наличието на действително вземане, а не от установяването му с влязло в сила съдебно решение.

                 Горното налага категоричен извод за наличие на първата предпоставка на чл.135 от ЗЗД, а именно че ищецът има действително вземане по отношение на „Д.Т.-Б.” ЕООД и същият се явява негов кредитор.

                  В хода на исковия процес пред Окръжен съд – С.З. / търг.дело № 529/2012год./ и с оглед гарантиране събираемостта на вземането си, ищецът в настоящото производство и ищец по цитираното търговско дело е поискал и му е било допуснато обезпечение  на иска чрез налагане на възбрана върху  следния недвижим имот: УПИ *** в кв.** с площ от 900 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 192.60 кв.м., собственост на ответника - „Д. Т.-Б.” ЕООД гр.С., както и запор върху банковите му сметки. С определение № 470/18.01.2013год., наложената възбрана е отменена от съда, разглеждащ делото след изпращането му по подсъдност на СГС. С последващо определение от 14.02.2013год., съдът отново е наложил  възбрана върху гореописания имот, която е била отменена с определение от 08.04.2013год. на САС. На 14.05.2013год., едноличния собственик на капитала на първия ответник е взел решение за учредяване на дъщерно еднолично акционелно дружество с наименование „Н и Т и Г” ЕАД, чрез формиране на капитала от непарична вноска, представляща правото на собственост върху УПИ *** в кв.** с площ от 900 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 192.60 кв.м. Новоучреденото дъщерно дружество, респ. апортирането на недвижимия имот е вписано в търговския регистър на 21.05.2013год. Последното е послужило като основание на СГС  да  откаже поредното искане от ищеца за допускане на обезпечаване на иска по търг.дело № 20/2013год. чрез налагане на възбрана върху горепосочения недвижим имот.

              В случая се касае за апортна вноска, допустимостта за атакуването на която  чрез иск по чл.135 от ЗЗД е призната в съдебната практика. В последната е прието, че апортът  представлява особен вид отчуждаване, имащо едностранен характер, чрез който се отчуждават движими и недвижими вещи от едно търговско дружество в друго. Тоест, длъжникът- „Д. Т.-Б.” ЕООД гр.С. е извършил  правно действие, каквото има предвид разпоредбата на чл.135 от ЗЗД и същото, във времево отношение, е извършено след възникване на задължението му към ищеца.

              Тук се поставя въпроса дали с апортирането на недвижимия имот длъжникът е увредил интересите на кредитора. Увреждането е налице в случаите, когато се намалява  възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника Увреждане ще е налице не само при отчуждаване на имот, но и когато, независимо че длъжника не обеднява, ще се затрудни удовлетворяването на кредитора чрез неговата трансформация и възможността за принудително изпълнение върху конкретни имоти на длъжника. /опр. № 801 от 02.11.2012год. на ВКС по търг.дело № 87/2012год./. Предвид фактите по делото, настоящият състав счита, че с процесния апорт е настъпило увреждане на интересите на кредитора. Това е така, независимо от обстоятелството, че не се касае за безвъзмездна сделка. Видно от извършеното в търговския регистър вписване по партидата на втория ответник- „Н и Т и Г” ЕАД, срещу апортирания недвижим имот първия ответник е получил 21 100 акции на приносител. Цената на тези акции зависи от имущественото състояние на  дружеството, в което е апортиран недвижимия имот, като придобития финансов актив, макар и с еквивалентна стойност, не може да гаратира в еднаква степен възможността за удовлетворяване на кредитора. Този финансов актив е по-труден за принудително изпълнение в сравнение с  осъществяването на изпълнение върху недвижим имот.

                            По делото са представени са представени договор за заем от 15.07.2009год., споразумение от 16.05.2011год. към договор за заем от 2009год., сключен на  25.04.2013год. Меморандум за уреждане на задължения по договор за заем от 2009год., споразумение с нотариална заверка на подписите от 18.06.2013год., копие от удостоверение от актуално състояние на Д. Т. К., както и разпечатка от страницата на ТР към АВ касателно „Н и Т и Г”. От тези документи се установява наличие на вземане на третото лице-помагач-Д. Т. К. към първия ответник по делото - „Д. Т. Б.” ЕООД гр.С., което задължение частично е удовлетворено, по начина, посочен в цитирания меморандум от 25.04.2013год.  В изпълнение уговорката за погасяване на дълга посредством „даване вместо изпълнение”, представляващо прехвърляне контрола върху правото на собственост върху процесния недвижим имот е престъпено към прехвърляне собствеността върху 100 % от акциите на капитала на новоучреденото дружество-втори ответник по делото. Прехвърлянето на акциите е реализирано и това обстоятелство е вписано  по партидата на „Н и Т и Г” ЕАД в търговския регистър, поради което и третото лице –помагач се явява едноличен собственик на капитала на дружество-втори ответник по делото.

Това дава основания на ответниците и третото лице – помагач да твърдят, че апортирането на процесния недвижим имот е извършено, за да бъде удовлетворено вземане на трето лице /в случая третото лице-помагач/, възникнало преди това на ищеца. Според тях това  изключва увреждащия характер извършеното действие- апортирането на недвижимия имот. Съдът намира тези доводи за несъстоятелни, тъй като от една страна липсват доказателства за подобни мотиви за учредяване на „Н и Т и Г” ЕАД с.С., общ.П., респ. за  апортиране на недвижимия имот и от друга страна- дори това да е така- мотивите за извършване на разпоредителната сделка, в случая апорта са без значение за основателността на настоящата искова претенция. Цитираното решение № 1976 от 25.04.2013год. на РС-Варна не е задължително за настоящия съд, тъй като не съставлява задължителна съдебна практика, а и касае различна проблематика.

                    Предвид на гореизложеното съдът намира, че с извършения апорт са увредени интересите на кредитора-ищец в настоящото производство. Осуетена е възможността  кредиторът да осъществи правата си спрямо длъжника и допълнителен аргумент за това са неуспешните на ищеца в течение на производството по търг.дело № 20/2013год. по описа на СГС да гарантира събраемостта на вземането си чрез налагане на възбрана върху апортирания недвижим имот. Именно това, а не липсата на предпоставките на чл.1, т.1 от ЗЗД са послужили като основание за неналагане на поисканата обезпечителна мярка. Не се установи по делото дружеството-длъжник - „Д. Т. Б.” ЕООД гр.С. да притежава друго недвижимо имущество или да разполага със средства, с които да може да се удовлетвори задължението към кредитора. Точно обратното се установява от представените по делото писмо изх.№ 049190/14.02.2013год., Удостоверение изх.№ 648/21.01.2013год.и писмо изх.№ 35/17991 от 17.09.2012год.

                     Доколкото в случая не се касае за безвъзмездна сделка, то за да бъде основателен иска по чл.135 от ЗЗД следва да бъде установено че както длъжника, така  и втория ответник са знаели за увреждането. Апортирането е извършено на 21.05.2013год.  и това е момента, към който следва да се преценява наличието на знание за увреждане. Знание за увреждане следва да се търси както у длъжника- първи ответник по делото  и така и в „Н и Т и Г” ЕАД –втори ответник по делото. Към релемантния момент- 21.05.2013год. едноличен собственик на капитала на „Н и Т и Г” ЕАД е длъжника- „Д. Т. Б.” ЕООД. Третото лице- помагач е придобил акциите и е станал едноличен собственик на капитала в един по-късен момент- 28.06.2013год., поради което обстоятелството дали същия е знаел за увреждащия характер на апортната сделка е без знание за спора. В този смисъл съдът не коментира доводите процесуалните представители на ответниците и третото лице-помагач за липсата на знание за увреждането в „Д. Т. К.”.

                   Такова знание за увреждащия характер на апортната вноска спрямо кредитора –„Н.” АД гр.С.З. категорично е налице, както в длъжника, така и във втория ответник по делото. „Н и Т  и Г„ ЕАД е дъщерно дружество на длъжника  и последният, момента на апорта, е едноличен собственик на капитала на новообразуваното дружество. Едноличният собственик на капитала на дружеството длъжник и негов управител - Н. М.  е взела решение  и е извършила разпореждането с имота, собственост на „Д. Т. Б.” ЕООД като го е внесла като апортна вноска при учредяването на втория ответник, знаейки че ищцът в настоящото производство прави постъпки да го възбрани, с цел бъдещо удовлетворяване на вземането си. Същото това лице- Н. М. е не само едноличен собственик на капитала на новоучреденото дружество, но и член на съвета на директорите на това дружество. Доколкото едно и също физическо лице, от една страна взема решение и извършва апорта  и от друга- представлява едноличния собственик на капитала на едноличното дружество, в което се апортира недвижимия имот и е член на ръководен орган на това дружество, то съдът счита, че знанието за увреждане безспорно е съществувало. Налице е и последната предпоставка на чл.135 от ЗЗД, поради което предявеният на това основание иск следва да се уважи.

              Предвид изхода от делото, направеното в този смисъл искане и представените доказателства, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски, които са в размер на 7 930 лева.

              Водим от горното и в същия смисъл, съдът

 

              Р     Е      Ш     И :

 

            ОБЯВЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на „Н.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителния директор И.И.П.  извършената от „Д. Т.-Б.” ЕООД и вписана в Търговския регистър на 21.05.2013год. НЕПАРИЧНАТА ВНОСКА /АПОРТ/ в капитала на „Н и Т и Г” ЕАД на правото на собственост  върху следния недвижим имот, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *** в кв.** с площ от 900 кв.м.по документ за собственост и 856 кв.м. по скица, находящ се в землището на с.С., общ.П., *** при граници на поземления имот: от две страни **, УПИ   *** и УПИ ***, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със надземен гараж със застроена площ от 192.60кв.м., РЗП / надземно/-303.50 кв.м. и РЗП./подземно/-81.30 кв.м., състояща се от първи приземен жилищен етаж на две полунива, който етаж съдържа дневна група с хол и трапезария, отделно кухня, спалня с дрешник и баня, кабинет, санитарен възел и комуникации и тераса-веранда  на източна фасада по целия хронт на сградата и втори жилищен етаж, разположен в подпокривно пространство, състоящ се от четири спални с две бани и комуникации, заедно с две складови помещения, перално, котелно  в сутерена на сградата и гараж  с площ от 38.20 кв.м. по иска предявен от  „Н.„ АД с  ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителния директор И.И.П.  против  „Д. Т.-Б.” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя Н. В. М. и Н и Т и Г” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.А.М..

ОСЪЖДА Д. Т.-Б.” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя Н. В. М. и  „Н и Т и Г” ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.А.М. да залатят на „Н.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителния директор И.И.П. сумата от  7 930 лева /седем хиляди деветстотин и тридесет лева/, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на  „Д. Т. К.” като трето лице-помагач по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На страните да се връчат преписи от решението.

 

                                                                         Съдия: