№ 769
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001000751 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Национална агенция за
приходите, с която обжалва решение № 260 867 от 31.05.2021 г., постановено по т.д. № 1
271/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, с което съдът е
отхвърлил предявените от Национална агенция за приходите против „Ей Би Би Джи“ ООД
(н) и синдика в производството по несъстоятелност на „Ей Би Би Джи“ ООД (н) - Р. П.,
искове с правно основание чл. 694 ТЗ, за признаване за установено привилегията по чл. 722,
ал. 1, т. 1 ТЗ по отношение на публични вземания в размер на 288 791.13 лева, от които
147 199.45 лева - главници и 141 591.68 лева - лихви, начислени до 02.03.2020 г., включени в
списък с приети вземания на кредиторите на „Ей Би Би Джи“ ООД (н) в срока по чл. 685, ал.
1 ТЗ, с основание за възникването им - данъци по подадени от длъжника декларации по реда
на ЗДДС, ЗДФЛ и ЗКПО и следните влезли в сила ревизионни актове - Ревизионен акт № Р-
2217-1405865- 091-02/06.01.2015 г. на ТД на НАП София; Ревизионен акт № Р-2217-
1404891- 091-01/13.01.2014 г. на ТД на НАП София, обезпечени с издадено по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) с постановление с изх. № С180022-
022-0105224/15.12.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - София.
В жалбата се твърди, че атакуваното решението е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон. Навеждат се твърдения, че съдът
неправилно е приел, че наложеният запор по реда на ДОПК е непротивопоставим на трети
лица, след като вписването в ЦРОЗ е извършено след откриване на производството по
1
несъстоятелност по отношение на третите добросъвестни лица, каквито са кредиторите на
дружеството. Инвокират се твърдения за предпочитителното удовлетворяване на кредитор,
в чиято полза има вписан запор в ЦРОЗ по реда на ЗОЗ, както и че същият е наложен пред
постановяването на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Твърди,
че вписването на запора не е елемент от фактическия състав на налагането на
обезпечителната мярка. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да
уважи предявеният установителен иск, като претендира и разноски.
Временния синдик на „Ей Би Би Джи“ ООД (н) редовно уведомен оспорва
въззивната жалба. Твърди, че страните не спорят по фжактите, а спорът се свежда до
обстоятелството в кой момент се счита наложено процесното обезпечение. Твърди, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е направил
преценка на обстоятелствата даващи основание да се включи едно вземане като
привилигировано при разпределението на осребреното имущество на неплатежоспосочния
длъжник. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно
и законосъобразно.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 260 867 от 31.05.2021 г., постановено по т.д. № 1 271/20 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 5 състав, съдът е отхвърлил предявените от Национална
агенция за приходите против „Ей Би Би Джи“ ООД (н) и синдика в производството по
несъстоятелност на „Ей Би Би Джи“ ООД (н) - Р. П., искове с правно основание чл. 694 ТЗ,
за признаване за установено привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ по отношение на
публични вземания в размер на 288 791.13 лева, от които 147 199.45 лева - главници и
141 591.68 лева - лихви, начислени до 02.03.2020 г., включени в списък с приети вземания
на кредиторите на „Ей Би Би Джи“ ООД (н) в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, с основание за
възникването им - данъци по подадени от длъжника декларации по реда на ЗДДС, ЗДФЛ и
ЗКПО и следните влезли в сила ревизионни актове - Ревизионен акт № Р-2217-1405865- 091-
02/06.01.2015 г. на ТД на НАП София; Ревизионен акт № Р-2217-1404891- 091-01/13.01.2014
г. на ТД на НАП София, обезпечени с издадено по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК) с постановление с изх. № С180022-022-0105224/15.12.2020 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП - София.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, с
решение № 210 от 29.01.2020 г. постановено по т.д. № 2 629/19 г. по описа на Софийски
градски съд, Tърговско отделение, 6 е обявена на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ
неплатежоспособността на „Ей Би Би Джи“ ООД, открито е производство по
несъстоятелност спрямо търговеца. Не се спори, а се установява и от доказателствата по
2
делото, че в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството е обявен списък на приети вземания,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в който са включени и предявените публични такива
от НАП с молба с изх. № 26-00- 90/10#22/11.03.2019г. - публични вземания за данъци и
задължителни осигурителни вноски в общ размер на 288 791.13 лева, от които 147 199.45
лева - главница и 141 591.68 лева - лихви, начислени до 02.03.2020 г. Видно от
доказателствата по делото вземанията са претендирани от НАП в производството по
несъстоятелност с поредност на удовлетворяването по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ, като
обезпечени с издадено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) с
постановление с изх. № С180022-022-0105224/15.12.2020 г. на публичен изпълнител при ТД
на НАП - София.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки, с изходящ номер от 15.12.2018 г. е
наложен запор върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в „Юробанк И Еф Джи
България“АД, е цел обезпечаване събирането на вземането по изп.д.№ 22150025369/2015 г.
по описа на ТД на НАП София.
Не се спори, а се установява и от представения по делото списък на приетите
от синдика вземания на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Ей Би Би
Джи“ООД, в частта по предявени от кредитора НАП са индивидуализирани следните
вземания - публични вземания за данъци на основание Ревизионен акт № Р-2217-1405865-
091-02/06.01.2015 г. на ТД на НАП София; Ревизионен акт № Р-2217-1404891-091-
01/13.01.2014 г. на ТД на НАП София, и 17 броя декларации обр. 6 за периода - м. 09.2009 г.
- м. 12.2015 г., в общ размер на сумите от 103 017.18 лв., както и начислената законна лихва
върху главницата за периода до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност (29.01.2020 г.) - в размер на сумата от 109 706.52 лв.; законна лихва върху
главницата за периода 30.01.2020 г. - 02.03.2020 г. в размер на сумата от 944.40 лв., както и
законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2019г. до окончателното й изплащане;
както и публични вземания за задължителни осигурителни вноски по 77 бр. декларации обр.
6 за периода м.09.2009 г. - м. 07.2016 г. в общ размер на главницата от 44 182.27 лв.; законна
лихва върху главницата за периода до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност (29.01.2020 г.) - в размер на сумата от 30 535.72 лв.; законна лихва върху
главницата за периода 30.01.2020 г. - 02.03.2020 г. в размер на сумата от 405.40 лв., както и
законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2019г. до окончателното й изплащане. В
изгонтвения списък вземанията са включени изцяло с поредност на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че НАП е подала
възражение по реда на чл. 690 ТЗ срещу реда на удовлетворяване на предявените от него
вземания предвиден в списъка на приети такива в производството по несъстоятелност на
„Ей Би Би Джи“ ООД. В него се твърди, че вземанията следва да бъдат включени с
3
поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, с оглед обезпечаването на същите вземания за главници
и лихви чрез наложен запор с постановление с изходящ номер от 15.12.2018 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в Централния регистър на особените залози
под № 2020022601772.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение
от 26.06.2020 г. съдът по несъстоятелността е оставил без уважение подаденото възражение.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е
предявил обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване
установителни искове с правно основанине чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ, вр.чл.124 от ГПК за
признаване за установено привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ по отношение на публични
вземания в размер на 288 791.13 лева, от които 147 199.45 лева - главници и 141 591.68 лева
- лихви, начислени до 02.03.2020 г., включени в списък с приети вземания на кредиторите
на „Ей Би Би Джи“ ООД (н) в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, с основание за възникването им -
данъци по подадени от длъжника декларации по реда на ЗДДС, ЗДФЛ и ЗКПО и следните
влезли в сила ревизионни актове - Ревизионен акт № Р-2217-1405865- 091-02/06.01.2015 г. на
ТД на НАП София; Ревизионен акт № Р-2217-1404891- 091-01/13.01.2014 г. на ТД на НАП
София, обезпечени с издадено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК) с постановление с изх. № С180022-022-0105224/15.12.2020 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП - София.
С атакуваното решение № 260 867 от 31.05.2021 г., постановено по т.д. № 1
271/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, съдът е
отхвърлил предявените от Национална агенция за приходите против „Ей Би Би Джи“ ООД
(н) и синдика в производството по несъстоятелност на „Ей Би Би Джи“ ООД (н) - Р. П.
искове, като неоснователни.
Релевираните в жалбата доводи оспорват извода на съда, по отношение на
своевременното вписване на обезпечението в ЦРОЗ.
По допустимостта и основателността на подадената жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът намира,
че същата е процесуално допустима, като подадена в установените от закона срокове и от
упълномощено лице. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на решението,
съдът намира, че същите са неоснователни по следните съображения:
В нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като вземания от първи ред на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност са посочени тези, които са
обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за
особените залози, които се удовлетворяват предпочтително от получената сума при
реализацията на обезпечението. Трайна е съдебната практика, че предмет на исковете по чл.
694 от ТЗ, в частност на този, предявен от кредитор по, ал. 2, т. 2 от ТЗ може да бъде и само
качеството на вземането като обезпечено или такова на хирографарен кредитор, което
обуславя и реда за неговото удовлетворяване от сумата, получена при осребряване на
имуществото, послужило като обезпечение. Между страните по делото е безспорно, а това
се установява и от събраните доказателства, че за обезпечаване на вземанията на Държавата,
с Постановление за налагане на обезпечителни мерки, с изходящ номер от 15.12.2018 г. е
4
наложен запор върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в „Юробанк И Еф Джи
България“АД, е цел обезпечаване събирането на вземането по изп.д.№ 22150025369/2015 г.
по описа на ТД на НАП София, вписан в ЦРОЗ на 31.01.2008 г. и на 16.03.2009 г., вписан в
ЦРОЗ на 26.02.2020 г. Под № 20202601772. По подадената молба от НАП синдикът на
дружеството е включел тези вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6
и т. 9 ТЗ. Срещу това вписване е възразил кредитора. Това обуславя правния интерес от
предявяване на иска като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост.
Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ подлежат на предпочтително удовлетворение
вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на
Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението. В
доктрината съществува становище за корективно тълкуване на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1
от ТЗ, което радикално отрича привилегирования характер на вземанията, обезпечени със
запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, по съображения, основани на чл. 12, ал. 2 от
ЗОЗ, а именно, че последица от вписването на запора е противопоставимостта на правата на
обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен
залог върху запорираното имущество, а не привилегированото удовлетворяване на
кредитора с вписан обезпечителен запор от стойността на запорираните вещи, доколкото в
тази хипотеза, при принудително изпълнение заложният кредитор има качеството на
хирографарен, а не на обезпечен. Това тълкуване изхожда от целта на вписването на
обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ, което не е насочено към възникване на право на
предпочтително удовлетворяване, а към разрешаване на конкуренцията между различните
способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като насочването на
принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпването към
изпълнение от страна на заложния кредитор, ако то не е вписано от заложния кредитор
преди това- арг. от чл. 32а от ЗОЗ. Оттук и изводът, че след като от вписания по реда на ЗОЗ
запор не произтича привилегия за удовлетворяване вземането на кредитора, в чиято полза е
вписан, от него не възниква такова право на кредитора и в производството по
несъстоятелност. Този извод съответства и на уредбата на обезпечителния запор в ГПК, от
който произтича само качеството на обезпечения кредитор на присъединен взискател,
когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, както и задължение на
съдебния изпълнител да запази припадащата му се от изпълнението сума и да му я предаде,
след като представи изпълнителен лист (чл. 459 от ГПК). Той кореспондира и на
разпоредбите на чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 от ДОПК, които също не регламентират
привилегия на вземанията, обезпечени със запор, наложен от публичния изпълнител, както и
от нормата на чл. 724 от ТЗ, която третира като привилегировани само заложният и
ипотекарният кредитор, но не и кредиторът, в чиято полза е наложен обезпечителен запор (в
горния смисъл определение № 519 от 15.11.2019 г. по т. д. № 515/2019 г., Т. К., І т. о. на
ВКС).
5
От друга страна настоящият състав намира, че вписването на процесните
обезпечителни мерки, наложени по реда на ДОПК е недопустимо. Основание за вписването
им е нормата на чл. 26, ал. 3, т. 11 от ДОПК (ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.,
изм. - ДВ, бр. 100 от 2008 г.), която предвижда, че в ЦРОЗ се вписва запорът, наложен по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С новелата на цитираната норма от
ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., е отпаднала възможността за вписване на
наложените по реда на ДОПК обезпечителни запори. В случая вписването на запора е
извършено на 26.02.2020 г., към която дата ЗОЗ не предвижда такава възможност, което
обуславя и недопустимост на извършеното вписване.
На следващо място, съдът намира, че искът е неоснователен и по следните
съображения:
Съгласно чл. 638, ал. 4 от ТЗ, наложените в изпълнителното производство запори
и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. В същата норма е
установена изрична забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския
процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на
длъжника след откриване на производство по несъстоятелност. Ето защо, с оглед доводите
на жалбоподателя и възраженията на синдика, съществен за изхода на спора на първо място
е въпросът за датата на налагане на обезпечителните мерки, а именно дали тя предхожда
откриването на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника или
фактическия състав на налагането им е завършен след постановяването на решението по чл.
630, ал. 1 от ТЗ, в която хипотеза те попадат в предметния обхват на забраната по чл. 638,
ал. 4 in fine от ТЗ. Съгласно чл. 200 от ДОПК, налагането на запор се извършва от
публичния изпълнител с постановление за обезпечение. В чл. 202, ал. 1 от ДОПК е
регламентиран механизмът, по който се извършва налагането на запор върху вземания на
длъжника към банките, каквито са и сумите по депозитни или разплащателни сметки на
длъжника, а именно чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята
наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. В същия смисъл е и
нормата на, ал. 3 на чл. 202, според която, запорът се смята наложен спрямо третото
задължено лице и банките от деня и часа на получаването на запорното съобщение. Нормите
се прилагат по отношение както на изпълнителния, така и на обезпечителния запор. От
цитираните норми следва, че в ДОПК еднозначно е определен релевантният момент на
налагането на запора, а това е денят на получаване на запорното съобщение от банката или
от третото задължено лице. От наложения по реда на чл. 202 от ДОПК обезпечителен запор,
обаче не произтича привилегия на кредитора за предпочтително удовлетворяване на
вземанията, за чието обезпечаване е наложен запорът, от сумите, акумулирани по
запорираните банкови сметки. По изричната разпоредба на закона- чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
привилегията на вземането възниква от вписването на обезпечителния запор по реда на ЗОЗ.
Ето защо релевантен за класа на вземането е не моментът на налагането на запора по реда на
ДОПК с издаването на постановление на публичния изпълнител по чл. 200 от ДОПК и
връчването на запорните съобщения на банките, при които са разкрити запорираните
6
банкови сметки, а от датата на вписването му в Централния регистър на особените залози по
реда на ЗОЗ- съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗОЗ, от този момент той става противопоставим както
на третите лица, от кръга на тези, посочени в цитираната норма- кредитори на същия
длъжник в полза на които при условията и по реда на този закон се учредява залог върху
вземане или върху продадено, отдадено на лизинг или запорирано имущество. Съгласно
цитираната дефинитивна норма, вписването на запора в Централния регистър на особените
залози поражда действието си занапред - ex nunc, поради което от този момент възниква и
привилегията на обезпеченото с него вземане. В този смисъл вписването на запора в
Централния регистър на особените залози не е елемент от фактическия състав на налагането
му, а е от значение единствено за неговата противопоставимост на трети лица при
конкуренция с правата на други кредитори от кръга на тези по чл. 12, ал. 2 от ЗОЗ.
Привилегията на вземането следва да е налице към датата на откриване на производството
по несъстоятелност, тъй като е недопустимо след тази дата чрез действия на кредитора или
на длъжника да се променя редът за удовлетворяване на вземанията в универсалното
принудително изпълнение, каквото представлява производството по несъстоятелност.
Нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ свързва привилегията на вземането не с налагането на
запора, а с вписването му по реда на ЗОЗ, което следва да е било извършено преди
откриването на производството по несъстоятелност, за да има действие по отношение на
останалите кредитори на несъстоятелността.
В случая дори да се приеме, че обезпечителният запор върху сумите по
банковите сметки на длъжника е наложен по реда на чл. 202, ал. 1 и 3 от ДОПК с връчване
на запорното съобщение, преди откриване на производството по несъстоятелност,
привилегията на вземането по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ възниква едва след неговото вписване
в Централния регистър на особените залози, при това, ако то е извършено преди
постановяването на решението по чл. 630 от ТЗ, т.е. преди 29.01.20 г. Запорът е вписан в
Централния регистър на особените залози след тази дата- на 26.02.2020 г., поради което от
него в полза на кредитора- Национална агенция за приходите не възниква привилегия по чл.
722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за предпочтително удовлетворяване в производството по
несъстоятелност на публичните вземания, за чието обезпечаване е наложен, от сумите по
запорираните банкови сметки на длъжника.
С оглед на изложените съображения и предвид съвпадането на крайните
изводи на двете съдебни инстанции настоящият състав намира, че атакуваното решение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на разноските съдът намира, че такива се дължат на
въззиваемата страна, но предвид липсата на изявление за присъждане, такива не следва да се
присъждат.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 867 от 31.05.2021 г., постановено по т.д. № 1 271/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, като законосъобразно и
правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличието на основанията
на чл. 280, ал. 1 от ГПК, пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8