№ 2186
гр. Варна, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110112953 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 309 от ТЗ от В. П. ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от Г. П. П., съдебен адрес: ***
чрез адвокат Ф. Р. против Б. Б. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Б. Д..
В исковата молба ищецът твърди, че е търговско дружество, чийто основен предмет
на дейност се състои в продажба на части за камиони на едро, както и други търговски
дейности. Заради разширяване на дейността се е наложило ищецът да потърси терен за
изграждане на собствена складова база. На 05.08.2019 год. ищецът и ответното дружeство
сключили договор за продажба на терен със сграда, която изпълнителят се е задължил да
построи в имота, по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот в с. С.,
УПИ *** по ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № 282/24.03.2008 год. на Кмета на Община А.,
площ 1048,84 кв.м. По силата на този смесен по своя характер договор, ответникът се
задължил да прехвърли два свои парцела, но и да построи върху тях сграда, като общата
площ на двата парцела е 1404 кв.м.
Страните уговорили изпълнителят да изгради поетапно сграда – складова база, като
възложителят се задължил да заплаща на вноски цената за имота и сградата – общо 854 400
лв. без ДДС, като първата вноска от 5 % от стойността на договора да бъде платена
незабавно след подписване на договора. Възложителят- ищец сторил това с платежно
нареждане от 06.11.2020 год., въз основа на издадената по договора фактура № 27 от
ответника от същата дата. Дължимостта на втората вноска била обусловена от издаване на
Акт 14 за обекта, като падежът на тази вноска не е настъпил до момента на подаване на
1
молбата за обезпечение.
Ищецът сочи, че след редица неспазени срокове и при липсата на ясна перспектива за
изпълнението, прекратили договора с ответното дружество, считано от датата на последната
дължима сума по анекс към предварителния договор от 06.06.2024 год. Според анекса
платената сума от 42 720.00 лева без ДДС или 51 264.00 лева с ДДС, следвало да бъде
заплатена по банков път до 30.06.2024 год. Страните също така се разбрали изпълнителят да
плати и неустойка за неизпълнение на задължението си за строителство и прехвърляне в
размер на 20 000 лева в срок до 30.09.2024 год.
Ищецът заявява, че ответникът не е извършил плащане на уговорената неустойка и
доколкото същата вече е изискуема, предявява иска, въз основа на който е образувано
делото.
Ответникът дава отговор, оспорва предявения иск, като моли същият да бъде
отхвърлен. Твърди, че ищецът е неизправна страна по договора и като такава няма право да
претендира неустойка. До този момент ищецът като възложител по договора не бил уточнил
съответните параметри по проект и яснота в отношенията няма. Поради това ищецът е
изпаднал в забава.
Ответникът прави възражение, че приложеният към исковата молба Анекс не е
подписван от управителя на ответното дружество и поради това не е възниквало задължение
за заплащане на претендираната по делото неустойка, договорът не е прекратен, нито
ответното дружество се е задължавало да върне платената от ищеца сума 51 264 лева с ДДС.
Оспорва истинността на Анекс към предварителен договор за покупко- продажба на
недвижим имот в с. С., УПИ *** по ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № 282/24.03.2008 год. на
Кмета на Община А., площ 1048,84 кв.м. и по- конкретно авторството на подписалия за
изпълнителя, което се приписва на управителя на ответното дружество Б. С. Д.. В съдебно
заседание поддържа, че подписът не е и на прокуриста С. Д. и за ответното дружество
анексът е непознат.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че на 05.08.2019 год. са сключили договор за продажба на терен
със сграда, която изпълнителят се е задължил да построи в имота, по предварителен договор
за покупко- продажба на недвижим имот в с. С., УПИ *** по ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед
№ 282/24.03.2008 год. на Кмета на Община А., площ 1048,84 кв.м. По силата договора
ответникът се задължил да прехвърли два свои парцела, но и да построи върху тях сграда,
като общата площ на двата парцела е 1404 кв.м.
В договора е постигнато съгласие изпълнителят да изгради поетапно сграда –
складова база, като възложителят се задължава да заплаща на вноски цената за имота и
сградата – общо 854 400 лв. без ДДС, като първата вноска от 5 % от стойността на договора
да бъде платена незабавно след подписване на договора. Възложителят- ищец е сторил това
2
с платежно нареждане от 06.11.2020 год., въз основа на издадената по договора фактура №
27 от ответника от същата дата. Дължимостта на втората вноска е обусловена от издаване на
Акт 14 за обекта, съгласно посоченото в т. V2. Поради неизпълнение от страна на ответното
дружество- изпълнител, на 06.06.2024 год. е подписан Анекс към предварителния договор за
прекратяване на предварителния договор. Страните се съгласяват, че платената първа вноска
в размер на 42 700.00 лева без ДДС ще бъде върната от изпълнителя на възложителя по
банков път в срок до 30.06.2024 год. Уговорено е заплащане на неустойка от изпълнителя на
възложителя в размер на 20 000.00 лева в срок до 30.09.2024 год., също по банков път.
Ответникът оспорва автентичността на анекса, като твърди, че той не е подписан
нито от управителя на ответното дружество Б. С. Д., нито от нейния баща и прокурист на
дружеството С. С. Д.. Във връзка с оспорването е открито производство по чл. 193 от ГПК.
Вещото лице по приетата по делото съдебно- графологична експертиза дава заключение, че
подписът, положен за „изпълнител“ в анекса е изпълнен от С. С. Д..
Ответникът не е ангажирал доказателства за плащане на неустойката.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът следва да докаже
възникването на облигационното отношение между страните, конкретните уговорки,
точното изпълнение от страна на ищеца и неизпълнението на ответника, сключването на
договор, на анекса към него, както и размера на предявения иск. По сключването на
предварителния договор страните нямат спор, а авторството на анекса беше доказано в хода
на делото в процедура по чл. 193 от ГПК.
Възраженията на ответника в отговора, че ищецът е неизправна страна, тъй като
предметът на договора не бил определен по негова вина, защото не е уточнил съответните
параметри по проект, са неоснователни, а и неотносими към спора, предвид постигнатата
уговорка в анекса за прекратяване на договора, чиято автентичност се установи.
Неоснователно е и възражението на ответника за нищожност на договора поради
липса на предмет. Изложеното от ответника, че не съществуват имоти с посочения
идентификатор не води до извода, че имотите реално не съществуват. Договорът и
приложението към него касаят както покупка на имот, индивидуализиран и по скица, така и
разделяне на парцели за продажба.
Принципно положение е, че ако към момента на постигане на съгласието предметът е
фактически или правно невъзможен, то сделката е нищожна поради невъзможен предмет.
Прието е в ТР 3/28.06.2016 г. по т.д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, че фактическата
невъзможност на
предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при
сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на
развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако
3
предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието,
като в този случай е налице начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на
предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува
непреодолима правна пречка, която може да се изразява в нормативно уредени забрани за
извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта. В случая не е налице
нито фактическа, нито правна невъзможност на посочените по- горе основания. Касае се за
грешка в номерата на поземлените имоти, но тя е отстранима. Към договора е приложена
количествено- стойностна сметка за строителство на складово помещение, което е следвало
да се построи в имот, собственост на дружеството- изпълнител, какъвто ответникът е
притежавал, следователно не е налице невъзможен предмет. Дори и да се приеме, че ищецът
се е разпоредил с чужда вещ, то тази сделка не би била нищожна, тя има
облигационноправни последици, но няма вещнопрехвърлителен ефект.
Неоснователно е възражението на ответника, че прокуристът е излязъл извън
правомощията си по чл. 22 от ТЗ, подписвайки предварителния договор, съответно и анекса
към него. Предварителният договор има облигационно действие и с него нито се отчуждава
имот, нито се обременява с вещни тежести. Вещно действие би имал окончателният договор,
какъвто страните не са сключили.
По делото е представено съобщение за допуснато обезпечение по изп.д. № 672/2024 г.
на ЧСИ С. Д., с което са наложени обезпечителни мерки за обезпечаване на бъдещ иск за
заплащане на суми, дължими по анекса от 06.06.2024 год. към предварителен договор за
покупко- продажба на недвижим имот в с. С., УПИ *** по ПУП ПРЗ, одобрен със Заповед №
282/24.03.2008 год. на кмета на Община А. с площ от 1048.84 кв.м. Съобщението е получено
от прокуриста на дружеството на 19.08.2024 г. До предявяване на иска, респективно до
получаване на исковата молба ответникът не се е противопоставил за липса на
представителна власт на подписалото го лице. Липсата на своевременно противопоставяне
съобразно нормата на чл. 301 от ТЗ от страна на ответника следва да бъде счетено за
потвърждаване на извършените действия без представителна власт. Възражението следва да
се отправи от търговеца, а не от неговия управител, както сочи ответникът. Той е получавал
и съобщения за наложена възбрана от Служба по вписванията, но отново не е ангажирал
възражения.
Дори и да се приеме, че ответникът е узнал от исковата молба за извършено без
представителна власт действие от прокуриста, то той не е направил изрично възражение по
чл. 301 от ТЗ, а е твърдял само, че анексът не е подписан от управителя. В същото време
признава за валидно сключен предварителния договор. При валиден предварителен договор,
няма пречка прокуристът да подпише анекс за прекратяването му и заплащане на неустойка
и връщане на платена сума, тъй като това му действие не е в нарушение на чл. 22 от ТЗ.
Ответникът не ангажира доказателства да е платил уговорената неустойка в срок до
30.09.2024 год., нито до даване ход на устните състезания, поради което искът е доказан и
основателен.
4
Следва да се присъди и законната лихва за забава върху главницата, считано от
предявяването на иска- 11.10.2024 год. до окончателно изплащане на задължението.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените
по делото разноски, които са в размер на 800.00 лева за държавна такса и 2200.00 лева за
адвокатско възнаграждение или общо 3000.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Б. ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Б. С. Д., действащ чрез пълномощник адвокат Д. Д., да
заплати на В. П. ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано
от управителя Г. П. П., чрез процесуален представител адвока Ф. Р. сумата 20 000.00 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на предварителен договор за строителство от
05.08.2019 год., уговорена в анекс за прекратяване на договора от 06.06.2024 год., сключени
между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска на 11.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Б. Б. ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Б. С. Д., действащ чрез пълномощник адвокат Д. Д., да
заплати на В. П. ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано
от управителя Г. П. П., чрез процесуален представител адвока Ф. Р. сумата 3 000.00 лева-
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5