МОТИВИ KЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 113/2018г. на НРС
Обвинението против подсъдимия И.Д.С.
е за това, че на неустановена
дата през периода от 04.11.2018 година до 14.11.2018
година в село Гиген, област
Плевен, намерил чужди движими вещи - 1 брой мобилен
телефон марка „***”, модел „***“ с IMEI-867322021055975 и
867322021055926 на стойност 85.00 /осемдесет и пет/ лева, с поставена
в него SIM карта на „Виваком“ на стойност
12.00 /дванадесет/ лева, или всички
вещи на обща стойност 97.00 лева /деветдесет
и седем/ лева, собственост
на свидетеля М.М.П. *** и в продължение на една седмица не съобщил за тях на собственика, на властта или на този който я е загубил - престъпление по смисъла на чл.207, ал.1
от НК
.
РП Никопол поддържа първоначално повдигнатото
обвинение.
Подс.С. не се признава за виновен, дава обяснения, в които
твърди, че е намерил телефона, но той бил без СИМ карта.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. И.Д.С. е роден на *** ***.
ЕГН-**********, настоящ адрес ***, ***. български гражданин, с основно образование, не женен. Работи, не осъждан - реабилитиран.
На 04.11.2017 година, свидетеля М.М.П.
***. Около обяд на посочената дата свидетеля П. посетил домът на своя баща – М.Я.,
находящ се в същото село на улица ***. Същия ден на
посочения адрес трябвало по предварителна уговорка да бъде направена доставка
на дърва за огрев от страна на свидетеля К.В.Г.. Доставката действително била
направена от свидетеля Г. и още едно лице – свидетеля М. ***. Малко преди
доставчиците да пристигнат на адреса, свидетеля П. разговарял със свидетеля Г.
по мобилния си телефон – марка „***, модел
„***“ с IMEI-867322021055975 и 867322021055926, комплектован
със СИМ карта на мобилен оператор „Виваком“ с номер
за разговори ********** /нула, осем, седем, седем,
осем, осем, девет, девет,
осем, едно/. По време на доставката на дървата за огрев и стоварването им
описания мобилен апарат бил в джоб на горната дреха, с която бил облечен
свидетеля М.П.. Малко след като приключило стоварването на доставените дърма за огрев, свидетеля П. установил, че мобилния му
апарат, описан по-горе липсвал от джоба му. Веднага след като установил липсата
на телефона си, свидетеля П. потърсил доставчика на дървата – свидетеля К.Г.,
обяснил, че му няма мобилния апарат и го попитал дали той или М. са виждали
телефона му. Веднага свидетелите Г. и М., след като направили доставка на дърва
и на друг адрес се върнали на адреса, на бащата на свидетеля П., на който преди
това доставили дървата и заедно със свидетеля П. търсили процесния
мобилен апарат в камарата с доставените дърва, в рамките на дворното място на
адреса и около него, както и в моторното превозно средство, с което била
направена доставката, като позвънявали на номера на СИМ картата, с която бил комплектован процесния мобилен
апарат, но без резултат. Отсреща се чувал сигнал-свободно, но никой не вдигал
телефона, както и никъде около търсещите лица, не се чувал звук от звънене на
телефон. При тези обстоятелства чрез телефонно обаждане до мобилен оператор „Виваком“, свидетеля П. ограничил обажданията от липсващата
му СИМ карта, която била регистрирана на негово име. Явно по време на
доставката на дървата за огрев на адреса на баща му, при разтоварването на
същите, при отварянето и затварянето на входната порта към имота, за да влезе
доставчика и да разтовари товара, свидетеля П. изгубил гореописания мобилен
апарат.
На 14.11.2017 година обвиняемия И.С. *** находящ се на улица *** и видно от обясненията му дадени в
качеството на обвиняем на 28.03.2018 година, на улицата, в близост до портата
на имота на свидетеля М. намерил процесния мобилен
апарат, взел го и вечерта на същия ден, след като заредил батерията на телефона
го активирал и ползвал. Процесния мобилен апарат бил
използван от обвиняемия и съпругата му – свидетелката Р.С., като поставяли в
него СИМ карти с номера за разговори ********** и ********** и двете
регистрирани на името на свидетелката С.. Обвиняемият обаче не съобщил за
намерената от него вещ на собственика, на властта или на този който я е загубил
в законовия седемдневен срок, а решил да я задържи и ползва. Впоследствие
когато това било установено от органите на реда обвиняемият П. върнал, предал с
протокол за доброволно предаване процесната вещ на
органите на реда, без СИМ картата, а в последствие вещта била върната на
собственика.
Видно от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза,
стойността на вещите е следната: на мобилен апарат е 85 лв., а на СИМ
карта - 12 лв.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства: гласни – обясненията и самопризнания на подсъдимия и показанията
на разпитаните по дознанието свидетели, както и писмените доказателства по ДП №
233/2017г., приобщени по надлежния ред към доказателствения
материал по делото. Съдът дава вяра на самопризнанията на подсъдимия, тъй като
съпоставени с останалите доказателства по делото, от тях се доказват едни и
същи факти.
При така установеното съдът,
намира, че подс.С. е осъществил от обективна и
субективна страна съства на престъпление по чл. 207,
ал.1 от НК, тъй като на неустановена дата през периода от 04.11.2018 година до
14.11.2018 година в село Гиген, област Плевен, намерил чужди движими вещи - 1
брой мобилен телефон марка „***”, модел
„***“ с IMEI-867322021055975 и 867322021055926 на стойност 85.00 лева,
собственост на свидетеля М.М.П. *** и в продължение
на една седмица не съобщил на собственика, на властта или на този който я е
загубил.
От обективна страна са налице
всички признаци на деянието – С. намерил
чужда движима веща и не я предал нито на собственика й нито на органите на МВР.
От субективна страна деянието е
осъществено при форма на вината- пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Обвиняемият С. е предвиждал, че с деянието си противозаконно ще присвои чужди
движими вещи, съзнавал е общественоопасните последици, като е съзнавал, че след
намирането на чуждите движими вещи дължи
тяхното връщане на собственика им или на властта. Причина за извършване на
деянието е незачитане от страна на обвиняемия на установения в страната правов
ред и желанието му неправомерно да се обогати.
Предвид изложеното съдът признава
подс.С. за виновен, но тъй като са налице
предпоставките на чл.78А от НК, го Освобождава от наказателна отговорност и му
налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв.
Това наказание би постигнало
целите на чл.36 от НК.
По повдигнатото обвинение, за
това, че пода.С. на неустановена дата през периода от 04.11.2018 година до
14.11.2018 година в село Гиген, област Плевен, намерил чужди движими вещи – 1
брой SIM карта на „Виваком“ на стойност 12.00 лева,
собственост на свидетеля М.М.П. *** и в продължение
на една седмица не съобщил на собственика, на властта или на този който я е
загубил, съдът счита, че по делото не се събраха доказателства, че подсъдимия е
намерил телефона с поставена в него СИМ карта, поради което оправда подсъдимия
по така повдигнатото обвинение.Тъй като е недопустимо присъдата да почива на
предположения, че след като телефона е загубен със СИМ карта, би следвало да бъде
намерен по подс.С. със СИМ карта.
На основание чл.189, ал.1 от НПК
осъжда подсъдимия И.Д.С.
със снетата по-горе самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен –
58.65 лв.за възнаграждение на вещо лице по назначената и изготвена съдебно
оценителна експертиза.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: