№ 294
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000601280 по описа за 2021 година
При секретаря Т.Ставрева и в присъствието на прокурор от САП М.А., като разгледа
докладваното от съдия Цветкова ВНД 1280/2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №170 от 02.07.2018г. по нохд №1098/2017г., Софийски градски съд е
признал подс.З. Т. Т. за виновен в извършване на престъпление, като за времето от
01.03.2008г. до 29.03.2011г. при условията на продължавано престъпление избегнал
плащането на данъчни задължения от страна на „Кайлъка 2001“ ЕООД в особено големи
размери – 1 077 968,75лв., от които ДДС в размер на 780 877,57лв. и корпоративен данък в
размер на 297 091,18 лв., като потвърдил неистина в СД по ЗДДС и ППЗДДС и в годишни
данъчни декларации, като затаил истина относно реализирани облагаеми доходи, използвал
документи с невярно съдържание и дружеството приспаднало неследващ се данъчен кредит,
поради което и на основание чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 от НК вр.чл.26 ал.1 от НК
вр. чл.54 от НК го е осъдил на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, като
е определил „общ“ режим за изтърпяване на наказанието.
Срещу постановената от СГС присъда е депозирана жалба от адв.Б., в която се
твърди, че присъдата е била постановена при нарушение на материалния закон, че е било
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и че наложеното
наказание е било явно несправедливо. Неправилно били оценени събраните доказателства, за
да се обоснове присъдата в този вид. Моли се да бъде отменена присъдата на СГС и да бъде
постановена нова оправдателна или да бъде върнато делото за ново разглеждане на
осн.чл.348 ал.3 от НПК. Като алтернатива се моли да бъде изменена присъдата, като бъде
1
намалено наложеното на подс.Т. наказание.
Допълнение към въззивна жалба е било депозирано от адв.В., защитник на подс.Т.,
след запознаване с мотивите към присъдата на СГС. В допълнението са изложени подробни
съображения относно законосъобразността и правилността на постановената присъда,
доводи относно авторството на деянието, относно сделките с имоти. Твърди се, че
обвинението не е било доказано по несъмнен начин, тъй като съдът не изяснил значими
обстоятелства по делото, които са от съществено значение за разкриване на обективната
истина. Съдът приел, че деянието е осъществено от подс.Т., въпреки че липсват оригинални
документи по процесните сделки, който довод не е правилен. Посочва се, че в Ревизионен
акт №**********/06.04.2012г., издаден на „Кайлъка 2001“ ЕООД и обхващащ данъчни
периоди от 01.03.2008г. до 30.06.2010г. се установява, че оригиналите на счетоводните
документи са иззети с протокол за извършена проверка серия АА №0089200 от 24.06.2011г.
от органи по приходите при ТД на НАП София, съвместно с органите на МВР, ГД БОП,
дознатели и органи на дирекция РОС при ЦУ на НАП, от обект – счетоводен офис, находящ
се в гр.***, ул.“***“№ ***, ап. ***. Иззети били класьори с оригинали на фактури,
договори, платежни документи, счетоводни документи и др. При изземването присъствала
св.М. Т. като счетоводител на дружеството. В същото време, в хода на досъдебното
производство не е извършена проверка на счетоводните документи, които са били в
счетоводната къща на счетоводителя на дружеството – Т. Н., който водил счетоводството на
дружеството до 2009г. Следователно, органите на досъдебното производство са имали
законова възможност да изследват всички счетоводни документи, но не са сторили това.
Според защитата, извършените действия на разследване в тази насока били формални и
незадълбочени и те, както и решаващия съд не са положили необходимите усилия да
съберат и проверят доказателства, които оправдават подс.Т..
На следващо място се посочва, че твърдението на първостепенния съд, че подс.Т. и
синът му св.М. Т. са търсили лица и фирми за издаване на съответните фактури, било
голословно и недоказано. Св.М. Т. имал пълномощно да представлява дружеството на
подс.Т. пред НАП и други държавни органи във връзка с търговската дейност на
дружеството. Щом прокуратурата не е повдигнала обвинение на св.М. Т. за извършени
престъпления в съучастие с баща му, то извода на съда, че двамата са търсили лица и
фирми, за да осъществяват неправомерна дейност, бил незаконосъобразен и неправилен.
Съдът в мотивите си пренебрегнал конкретни факти, удостоверяващи, че процесните
сделки, които се оспорват от обвинението и съда са реални. Незаконосъобразен бил изводът,
че фирмите, с които подс.Т. е търгувал в периода от 01.02.2010г. до 31.07.2010г. не са имали
трудов ресурс, т.е. не са декларирали трудови договори, бил незаконосъобразен, като се
прави анализ за трудови договори и доставки на дружествата „Дани трейд 2001“ ЕООД,
„Корект груп“ ЕООД, „Кайо 2005“ ЕООД, „Булрефлекс“ ЕООД, „Елада инвестмънт“ ЕООД,
„Афитос“ ЕООД. Обсъжда се Ревизионен акт, съставен на „Дани трейд 2001“ ЕООД, както и
два ревизионни акт, съставени на „Кайлъка 2001“ ЕООД. Несъгласие се изразява и по повод
изложените мотиви на решаващия съд относно подаваните по електронен път справки-
2
декларации и използването на електронен подпис.
Внимание в жалбата било отделено и на доставката на поцинкована ламарина и
сделката между „Хай“ и „Кайлъка“ ЕООД. По отношение на сделките с имоти, неправилно
съдът приел, че има извършено престъпление при покупките на земеделски земи през 2008г.
и 2009г., тъй като те били заведени в счетоводството като актив на дружеството по цена на
придобиване, съгласно нотариалните актове. Посочва се, че в Ревизионен акт, касаещ период
01.07.2010г. до 31.10.2010г., имало констатации за неотразяване на продажни фактури за
земи в дневниците за продажби, но това предполагало налагане на административна
санкция – глоба, каквато не била наложена. В случая нямало престъпление, тъй като от
фактурите за продажба на земите не следвало да се начислява ДДС. Продажбата на земи
била освободена доставка и не се отразявала на резултата за съответния данъчен период.
Данъчната основа на продажбите на земите била включена като приход на дружеството за
2010г. в Годишната данъчна декларация, което означавало, че довода на съда бил
неправилен.
Според защитата, експертните заключения на допуснатите съдебно-икономически
експертизи не били обосновани и възниквало съмнение за тяхната правилност, тъй като
внимателния им прочит установявал, че вещите лица не са изследвали събрания
доказателствен материал. Не ставало ясно, защо изводите на вещите лица противоречат на
изводите на данъчните органи, касаещи реалността на сделките, изложени в коментираните
ревизионни актове.
В заключение се моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде
постановена нова, с която подс.Т. да бъде оправдан, тъй като е бил осъден при наличие на
доказателствена недостатъчност и при съществени нарушения на закона и процесуалните
правила.
Допълнително писмено изложение е било депозирано от адв.Г. В. и адв.Е. В. –
защитници на подс.З. Т., в което допълват доводите, посочени във въззивната жалба,
подадена от адв.В.. Подробно защитата се спира на доказването на обвинението, както и на
непълнотата на доказателствата по делото. Допълнително се предоставят заверени копия от
протоколи на НАП – Протокол сер.АА №112856 от 30.05.2008г.; Протокол сер.АА
№0112857 от 30.05.2008г. и Протокол сер.АА №0089200 от 24.06.2011г., заверено копие от
титулна страница на Ревизионен акт за поправка на Ревизионен акт №1149501/13.09.2011г.,
заверено копие от Ревизионен акт №**********/13.06.2012г. и заверено копие от
Ревизионен акт №**********/06.04.2012г. Прави се искане, след изслушване на вещото
лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза, да бъде допусната и назначена
допълнителна експертиза с три формулирани въпроса.
Допълнително изложение към въззивна жалба е депозирано и от адв.Х. Б. – защитник
на подс.Т.. Застъпва се становище, че присъдата е била постановена при нарушение на
материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а
наложеното наказание било явно несправедливо. Неправилно съдът приложил материалния
закон и приел наличие на състав на чл.255 ал.3 от НК по отношение на подс.Т., съответно
3
реализирането на състава в субективен план. В мотивите на присъдата, превратно е била
интерпретирана доказателствената съвкупност и били игнорирани доказателствени факти,
което представлявало съществено процесуално нарушение. Излагат се подробни аргументи
в тази насока, както и анализ на констатациите по ревизионните производства на шестте
дружества съконтрахенти на „Кайлъка 2001“ ЕООД /съответно насрещни проверки/.
Поставя се въпрос за кредитирането на заключенията на съдебно-счетоводните експертизи и
назначената допълнителна такава, относно това дали съществуват категорични данни за
нереализирани плащания от страна на „Кайлъка 2001“ ЕООД. Не било доказано конкретно
възлагане от страна на подсъдимия на невярно документно отразяване на движението на
стоката и средствата в ДПП, справки-декларации, съответно фактуриране на фиктивни
доставки.
В съдебно заседание пред САС, представителят на Софийска апелативна прокуратура
оспорва подадената жалба и моли тя да бъде оставена без уважение, като съответно да бъде
потвърдена присъдата на първоинстанционния съд до размера на коригираната
инкриминирана сума при изготвената експертиза. Счита, че обвинението е било доказано,
видно от всички събрани доказателства както на досъдебната, така и на съдебната фаза, от
ревизионния акт, от изготвените експертизи и от другите процесуално-следствени действия.
Моли да бъде потвърдена присъдата като правилна и законосъобразна.
Защитата на подс.Т. – адв.В., поддържа пред апелативната съдебна инстанция изцяло
въззивната жалба. Счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, а
присъдата е била постановена при нарушение на материалния закон. Предходният съд
неправилно е ценил събраните доказателства, а повдигнатото обвинение на подс.Т. не е
доказано по несъмнен начин. Ожалваната ефективна присъда е постановена при доказана
доказателствена недостатъчност. По тези въпроси, подробни аргументи са изложени както
във въззивната жалба, така и в представените по делото допълнителни писмени изложения,.
Обръща внимание на следните факти, които са от значение за правилното решаване на
делото: По делото е било доказано, че липсват всички писмени доказателства, които
органите на ГД БОП и НАП са иззели от офисите на фирмата на подс.Т. – „Кайлъка 2001“
ЕООД, както и от офиса на счетоводството й, което представлява съществено нарушение на
процесуалните правила – чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
По отношение на договора между „Кайлъка 2001“ ЕООД и „Хай“ ЕООД за доставка на
ламарина внос от Китай, както и за приходите от продажбата на недвижими имоти,
получения приход е участвал във формирането на облагаемата печалба на „Кайлъка 2001“
ЕООД за 2008г., като за тези сделки е плътен дължимият корпоративен данък от подс.Т..
Установено било, че сделките със земи са реални, което е потвърдено и от
предоставеното решение на ОС Плевен по образуваното от КПКОМПИ дело, с което не бил
уважен искът на комисията. Според защитата, дадените от разяснения от вещото лице А. за
характера на „фиктивните сделки“ са теоретични и противоречиви., тъй като последното
счита, че за да се докаже реалността на сделките са необходими атрибутите на приемо-
предавателни протоколи, товарителници, пътни листове, за да се обоснове, че действително
4
има такива сделки. Не бил взет обаче предвид факта, че всички тези документи са били
налице и са били иззети от органа на разследване, но са в неизвестност и към настоящия
момент. Поради това въззивния съд не може да ги провери и съответно да обоснове своето
решение въз основа на тях.
Относно процесната ламарина е било установено, че голямо количество от нея е имало в
склада на „Кайлъка 2001“ ЕООД, за което е имало сключен договор за наем между „Кайлъка
2001“ ЕООД и „Метал Ком Грозданови“ ООД. Наличието на тази ламарина се установява и
от данъчните органи, за които е имало и създадени констативни протоколи. Процесните
сделки са реални, тъй като подсъдимият твърди, че е имало по тях реални плащания, което
се потвърждава от иззетите счетоводни документи, които експертът не могъл да открие нито
в МВР, нито при данъчните органи и не може а се докаже истинността на неговите
твърдения. Въззивният съд също положил усилия, но не могъл да установи
местонахождението на иззетия доказателствен материал. Освен това, според защитата,
подс.Т. не е бил задължен да знае дали е имало регистрирани фискални устройства.
Предлага се да не бъде кредитирано заключението на в.л.А., че липсата на фискален бон не
удостоверява извършено плащане в брой, тъй като от приобщените доказателства по делото
/рев.актове, доклади и др./ било установено, че няма констатации за липса на регистрирани в
НАП касови апарати с фискална памет /ЕКАФП/. В Наредба №8/01.01.2007г. не се изисква
при извършване на плащания, търговците да правят справки в НАП за наличие на
електронен касов апарат в съответния контрагент.
На следващо място се твърди, че всички издадени фактури с доставчик „Дани Трейд“
ЕООД са реални, тъй като дължимите суми са били изплатени предсрочно от процесната
фирма „Кайлъка 2001“ ЕООД, въпреки, че срокът за плащане по договорите е бил
петгодишен. Това било потвърдено от показанията на актосъставителите от НАП, които
били разпитани като свидетели от предходния въззивен съд.
По отношение на строителните материали, които са били в складовете на „Кайлъка 2001“
ЕООД, защитата счита, че всички количества са били налични, което се потвърждава от
извършените през 2008г. от НАП проверки и има издадени съответни протоколи,
приобщени към доказателствата по делото. Счетоводните документи за строителните
материали също са били иззети от разследващите органи, но поради тяхната неизвестност,
тези документи не били предмет на експертно изследване.
Относно трите леки автомобила, собственост на „Кайлъка 2001“ ЕООД, било установено,
че са налични, били са предоставени за ползване, имало е сключени договори, които също
били иззети по време на извършените претърсвания в помещенията на фирмата от ГД БОП и
НАП.
Обобщава се, че след като са били иззети от разследващия орган всички документи,
доказващи реалността на сделките, то е обективно невъзможно да се иска проверка на тези
документи, за да може подс.Т. за докаже, че не е извършил вменените му деяния.
Защитата моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменена обжалваната
присъда и да бъде оправдан подс.Т., тъй като постановената осъдителна присъда почива на
5
предположения и е постановена при наличие на съществена доказателствена
недостатъчност. Освен това, първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по
чл.107 ал.2 и ал.3 от НПК и не е събрал тогава всички необходими доказателства по делото,
поради което не са събрани и проверени доказателствата, оправдаващи подсъдимия.
Защитникът на подс.Т. – адв.В., в съдебно заседание пред САС, се присъединява към
казаното от адв.В.. Поставя акцент върху иззетата счетоводна и търговска документация на
„Кайлъка 2001“ ЕООД от органите на ГД БОП и НАП, оригинални и търговски и
счетоводни документи. Тези документи липсват, а в случая е повдигнато обвинение за
извършени данъчни престъпления по чл.255 от НК, което е недоказано по несъмнен и
категоричен начин.
Относно сделката с ламарина, извършена между „Кайлъка 2001“ ЕООД и „Кайо 2005“
ЕООД, повдигнатото обвинение е за това, че сумата по сделката не е участвала при
формирането на корпоративния данък за 2008г. В същото време, органите по приходите
безспорно са установили с влязъл в сила ревизионен акт, че няма промяна в декларирания
корпоративен данък за 2008г., т.е. не са установили нереалност на сделката.
Относно сделките със земи, безспорно е установено с влезли в сила ревизионни актове,
както и от заключение на вещото лице, че дружеството е придобило тези земи по пазарна
стойност, сделките се реални, стойността на земите като приход и разход е намерил
отражение в счетоводството на дружеството и съответно с ревизионния акт не е променен
корпоративния данък, деклариран от дружеството за 2010г.
По отношение на сделките на дружеството с отделни доставчици на стоки и услуги и
допълнително установения косвен данък ДДС, защитата счита, че не изяснено какъв е
предмета на сделките, тъй като липсват документи по делото, от които да се изясни какви
стоки са купени или какви услуги са извършени. Тези документи са съществували и са били
иззети от органите на ГД БОП, поради което не може да се твърди, че сделките са нереални,
или съответно, че са реални, тъй като въобще не са изследвани.
Защитата посочва, че ЗДДС от 1999г. не изисква фискален бон като доказателство за
твърдение за реалност на сделката. Законът установява основание за признаване на сделката
единствено предаването на собствеността или съответно приемането на услугата. Данъчните
органи никъде в ревизионните актове, които са повече от един и са по делото, не са
установили липса на плащания или неиздадени, или фалшиви, или липсващи фискални
бонове. Ако са установили липса на такива, то това изрично е щяло да бъде отразено в
ревизионния акт и да доведе до административна санкция по отношение на „Кайлъка 2001“
ЕООД или по отношение на нейните доставчици. На „Кайлъка 2001“ ЕООД е отказан
данъчен кредит не във връзка с нереалност на доставките, а във връзка с непредставени
документи от доставчиците на фирмата. Никъде в ревизионните актове няма твърдение за
нереални сделки или за неплатени такива. По тези съображения, защитата моли да бъде
постановена присъда, с която подс.Т. да бъде оправдан.
Подс.Т. се явява в съдебното заседание пред САС и заявява, че поддържа казаното от
6
защитниците си. Посочва, че по делото е било установено, че документите, които са иззети
от счетоводството ги няма и не може да се ползва от тях, но те са съществували и са били
виждани и установени от цялото данъчно производство.
Реализирайки правото си на последна дума подс.Т. моли да бъде оправдан.
Софийски апелативен съд, като взе предвид жалбата и изложените в нея съображения,
като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с
атакувания съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната проверка,
намира за установено следното:
Предмет на въззивен съдебен контрол е присъда №170/02.07.2018г., постановена от
СГС, НО, 28-ми състав по нохд №1098/2017г., с която съдът е признал подс.З. Т. Т. /с
установена самоличност/ за виновен за това, че в гр.София, за времето от 01.03.2008г. до
29.03.2011г., при условията на продължавано престъпление е избегнал плащането на
данъчни задължения от страна на „Кайлъка 2001“ ЕООД с ИЕК ********* в особено големи
размери – 1 077 968,75 лева, от които данък добавена стойност в размер на 780 877,57 лева и
корпоративен данък в размер на 297 091,18 лева, като потвърдил неистина в справки-
декларации по ЗДДС и ППЗДДС и в годишните данъчни декларации, като затаил истина
относно реализирани облагаеми доходи, използвал документи с невярно съдържание и
дружеството приспаднало неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание
чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2, 6 и 7 вр.чл.26 ал.1 от НК, вр.чл.54 от НК го осъдил на лишаване от
свобода за срок от четири години и шест месеца при първоначален общ режим на
изтърпяване.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъдил подс.Т. да заплати по сметка на държавния
бюджет сумата от 2 556,32 лева – разноски по делото в досъдебната фаза, както и по сметка
на ВСС сумата от 1 071, 23 лева – разноски по делото в съдебната фаза.
Контролната съдебна инстанция констатира, че диспозитива на постановената присъда
страда от непреодолим порок, съгласно НПК. Предприемането на съкратено изписване в
диспозитива на постановената присъда спрямо заключителната част на обвинителния акт на
престъпленията по чл.26 от НК, е довело до неяснота относно периода на осъществяването
им и стойността на предмета на престъплението за всяка от двете форми на престъпната
деятелност – едната по ЗДДС, а другата по ЗКПО. Не е спазено изискването на чл.301 ал.2
от НПК. Макар в случая да е налице едно продължавано престъпление, то е налице
разнородна фактическа деятелност. Налице са две различни форми на престъпна деятелност
– такива по ЗДДС и ППЗДДС и такива по ЗКПО и то за различни периоди от време – по
ЗДДС – за периода 01.03.2008г. до 29.03.2011г., а по ЗКПО – за 2008г., 2009г. и 2010г.
На следващо място, контролната съдебна инстанция установи, че в присъдата първия
съд е осъдил подс.Т. за това, че е избегнал плащане на данъчни задължения, докато в
7
мотивите си съдът излага съображения, че подс.Т. е избегнал установяване и плащане на
данъчни задължения. Повдигнатото обвинение спрямо подс.Т. е за това, че е избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения. Изложеното означава, че е налице
противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите, от една страна, а от друга –
противоречие между присъдата и обвинителния акт, което всякога е съществено
процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от въззивния съд. Поради това
постановената присъда следва да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав на първостепенния съд от стадия на разпоредително заседание.
По изложените съображения Софийски апелативен съд и на осн.чл.335 ал.1
т.1 вр.чл.334 т.1 от НПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №170 от 02.07.2018г., постановена от Софийски градски съд по
нохд №1098/2017г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8