№. 71 / 17.2.2020 г.
.Р Е Ш Е Н И. Е
.
.17.02.2020 година, град Монтана
.
.В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
.
.РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 23.01.2020 година, в състав:
.
.ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
.
.при секретаря Силвия Георгиева и. с участието на прокурора........................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2280 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
.
. Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл. 92 ЗЗД, във връзка с чл. 30, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б. А.
.
. Ищцата Л.А.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е предявила иск срещу „Ч. Е. Б. АД, гр. С. 1. р. М. б. ш. №. 1. Б. Б. Ц., ЕИК 1., представлявано от К. К. Л. В. и. Д. С. - членове на УС и. цена на иска: 24 880,00 лв.
. В исковата си молба твърди, че ответникът снабдява с електрическа енергия жилището и. в гр.Монтана, у. „. Л. №. 4. е. 1. а. 1. представляващо обект с клиентски №. 3..
. На 13.09.2016 г. електроснабдяването у дома и. било прекъснато. Веднага подала жалба до представителите на дружеството-ответник в гр. Монтана. С писмен отговор изх.№. 100000091479/15.09.2016 г. била информирана, че токът е спрян поради неплатени задължения в общ размер на 1789,13 лв., които включват главница от 1069,29 лв., лихва от 236,84 лв. и. съдебни разноски от 483,00 лв. По вид и. размер неплатените задължения са и. представени в таблица.
. Била убедена, че ответникът неправомерно е спрял тока на жилището и. и. така виновно не изпълнява задълженията си по договора за продажба на електрическа енергия. Тъй като обитава постоянно апартамента и. държи да има ток в него, завела срещу ответника иск за реално изпълнение на договора. С влязло в сила решение от 7 юни 2018 г. по в.гр.д. 87/ 2018 г. на Окръжен съд-Монтана е признато за установено, че не дължи посочените суми и. дружеството ответник е осъдено на основание чл. 79 от ЗЗД да възстанови прекъснатото ел.захранване в апартамента и..
. След като се снабдила с изпълнителен лист и. го занесла в офиса на ответника в гр. Монтана на 16.07.2018 г. токът вкъщи бил пуснат.
. Ответникът имал претенции към нея още за сумата от 495,01 лева, но съдът с влязло в сила решение №. 617/16.10.2018 г. по гр. д. №. 2843/ 2017 г. на Районен съд-Монтана отхвърлил и. тях като неоснователни.
. След като спечелила в съда всички дела срещу ответника, решила да му потърси имуществена отговорност за неправомерното поведение.
. В Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия /ОУДПЕЕ/ на „Ч. Е. Б. АД е предвидена отговорност на дружеството при продължително прекъсване на ел.снабдяването по негова вина, съгласно чл.30 ал.1. (изм. с Решение №. ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, в сила от 01 юни 2010 г.) В случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 (двадесет и. четири) часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 (тридесет) лева и. по 20 (двадесет) лева за всеки следващ период от 12 (дванадесет) часа без осигурена електрическа енергия.
. За времето от 13.09.2016 г. до 16.07.2018 г., през което по вина на ответника нямала ток у дома има право на обезщетение по чл. 30, ал. 1 от ОУДПЕЕ в размер на 24 880,00 лева.
. Изложените до тук факти: договор между страните за продажба на електрическа енергия; продължително неправомерно прекъсване на електроснабдяването на потребителя-ищец; вина на продавача-ответник, в своята съвкупност представляват основанието на иска за присъждане на обезщетение по чл. 30, ал. 1 от ОУДПЕЕ, който предявява.
. Моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника за и. заплати сумата от 24 880,00 лева, представляваща обезщетение по чл. 30, ал. 1 от ОУДПЕЕ на ,,Ч. Е. Б. АД, дължимо за времето от 13.09.2016 г. до 16.07.2018 г. без осигурена електрическа енергия по вина на ответника в жилището и. с адрес: гр. Монтана, у. „. Л. №. 4. е.. а.. представляващо обект с клиентски №. 3., ведно със законната лихва върху нея, считано от деня на подаване на исковата молба да окончателното й изплащане.
. Претендира присъждане на направените по водене на делото разноски.
. Ответникът, ,,Ч. Е. Б. АД, гр. С., 1. бу. „Ц. ш. №. 1. Б. Б. Ц., регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 1., чрез пълномощник юрисконсулт А.В., в срока, предвиден за отговор взема становище.
. Оспорва предявения иск като неоснователен изцяло.
. Ищцата е потребител на ел. енергия за битови нужди и. е в договорно правоотношение с „Ч. Е. Б.“ АД и. „Ч. Р. Б.“ АД, поради което е обвързан от общите условия на тези две дружества. В самата искова молба ищцата прави признание, че е потребител на електрическа енергия.
. Основното твърдение, на което основава иска си, а именно - че нямала доставка за периода от 13.09.2016 г. до 16.07.2018 г. е невярно. Независимо, че на 12.09.2016 г. е извършено прекъсване на ел. захранването в имота, тъй като към 12.09.2016 г. е имала както задълженията, които описва от 2008 г. и. 2009 г., така и. задължение по фактура *********/10.08.2016 г., тя е продължила да ползва електрическа енергия, през всеки от следващите месеци, като неколкократно сама възстановявала веригата за доставка/ или се е ,,самовкючвала“. Това е видно, както от данните на средството за търговско измерване /СТИ/ №.1529884, който е монтиран да отчита и. е отчитал електрическа енергия през всеки от следващите месеци 09, 10, 11. 2016 г. и. т.н., така и. най-вече от факта, че самата тя е признала дължимостта на фактурираните въз основа на тези отчети суми, конклудентно, като ги е заплатила на 23.11.2016 г. и. на 10.01.2017 г. в офис на Изи Пей.
. На 13.09.2016 г. е заплатила и. задължението си по фактура *********/ 10.08.2016 г.
. Прекъсването е извършено в съответствие със закона и. клаузите на Общите условия на договорите за продажба (ОУ) на „Ч. Е. Б.“ АД поради неизпълнение на задължението на ищцата като потребител за заплащане на дължими суми за ел. енергия и. такса за възстановяване на ел. захранването, т.е. след датата 12.09.2016 г., отново е отчетено потребление на ел. енергия, което е в резултат на самовключване на имота към електропреносната мрежа на „Ч. Р. Б.“ АД, като с плащането на стойността на потребената ел. енергия тя признава както факта, че има доставка, така и. че стойността й отговаря на тази по посочените фактури за следващи месеци.
. В процесния период имотът е бил обслужван от средство за търговско измерване (СТИ), монтирано на границата на имота - с фабричен №. 1529884, еднофазен, тип ZЕ110.D0.16С302-00, произведен през 2005 г. Въпросното СТИ е било техническо годно и. за него има последващи проверки от 2011 г. и. 2017 г., протоколи, които прилагат към отговора на искова молба.
. Както и. сама сочи, наред с това е имала задължения за ползвана и. незаплатена електрическа енергия за 2008 г. и. 2009 г. в размер на 1069.29 лева главници по фактури и. неустойките за забава върху тях, които, на първо място е признала за дължими със Споразумителен протокол от 15.11.2011 г., с което задължението е новирано и. давността прекъсната на тази дата, като за пръв път е направила възражение за погасяването им по давност с исковата молба, по която е образувано гр. д. 1991/2017 г. на Районен съд Монтана. Както е известно, материалното право на вземане съществува, дори и. правото на принудително изпълнение да е погасено по давност, поради което и. при нормите, които сочат по-долу „Ч. Е. Б.“ АД, е имало основание за преустанови доставката, въпреки че реално тя е продължила да ползва електрическа енергия, поради което не е настъпил фактическия състав на вземането за неустойка
. През 2017 г. и. първата половина от 2018 г. от ищцата не са постъпвали никакви уведомления за това, че след като е ползвала ел. енергия, той отново е преустановен и. съответно че иска да бъде възстановена доставката, като в противен случай би търпяла вреди.
. Съгласно чл. 30, ал.2 от Общите условия, действали през процесния период, на които ищецът се позовава за правото си на неустойка, нейният срок започва да тече от датата на подаване на уведомлението за това, че клиентът е без ел.захранване.
. Искът е неоснователен най-напред поради факта, че в част от процесния период в обекта е имало потребление на ел. енергия. В резултат на самовключване при правилна схема на свързване в имота са отчетени количества потребена ел. енергия според приложена справка.
. От справката за отчетените количества потребена ел. енергия, в имота е имало реално потребление. Видимо е, че количествата на потребената ел. енергия нараства и. съответства на посоченото и. остойностено количество в издадените за съответния месец данъчни фактури. Следователно за процесния период в имота на ищцата изправно СТИ, монтирано на границата на собственост, правилно е измерило количеството консумирана ел. енергия.
. Видно от приложената справка, ищцата е извършила заплащане на посочените фактури чрез системата „Изи Пей“, за което прилагат и. извлечение от банковите операции по сметката на „Ч. Е. Б.“ АД, от които е видно, че плащания по посочените по-горе фактури действително е осъществявано.
. При това положение е безспорно, че в процесния период в имота е имало консумация на ел. енергия, макар и. в резултат на неправомерно самовключване. Искането за присъждане на обезщетение е неоснователно.
. На следващо място, Общите условия на „Ч. Е. Б.“ АД изискват: подаване на уведомление за прекъснатото захранване, за да се претендира обезщетението. Както посочил, поне до м.02.2017 г. доставка в имота е имало, фактурирани са и. са заплащани задълженията, а след това няма друго заявление/ уведомление до крайния снабдител. Т.е. не е спазено условието за уведомяване съгласно чл. 30, ал. 2 от ОУ на чието основание се претендира процесната сума.
. Разпоредбата е специална, като предвижда претенцията за осъществяване на една бърза, предварително договорена обезвреда да се предяви до месец от настъпването, от започването на предполагаема щета, за да не стига до подобно усложняване на отношенията. Т.е. в случай че потребителят действително остане без ел. захранване, той е длъжен да уведоми лицензианта, като такова уведомление от началната дата на иска няма. В противен случай потребителят е в положение на страна, която не е предприела надлежни действия за преодоляване на хипотетично неправомерно развитие на правоотношенията. В случая никой не е търпял щети, а липсата на уведомление допълнително посочва недобросъвестната претенция на едно предприятие, което и. с или без доставка на ел. енергия, вече е било преустановена работата и. се стреми да се сдобие с едно недължимо „обезщетение“ срещу липса на всякаква вреда на някакво твърдяно формално ,,основание“.
. В случай уведомлението от 13.09.2016 г. е без значение, тъй като, на първо място не е адресирано до Ч. Е., а е адресирано до „Ч. Р. Б.“ АД, което е напълно различен и. самостоен субект, на второ място - след това дълго време е имало доставка, а в случай че е преустановена през 2017 или 2018 г. уведомление от 2017 г. няма.
. Към момента на преустановяване на ел. захранването в имота на 12.09.2016 г., по договора за продажба на ел. енергия, ищцата е имала неплатени задължения с настъпил падеж в размер на 1069,29 лв. главница и. 326,84 лв. натрупана лихва, за което прилагат справка към отговора, както и. задължение за плащане на такса за поставяне на обекта под напрежение.
. Прави възражение за прекомерност на размера на неустойката.
. Съгласно чл. 92, А. 2 ЗЗД когато е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, съдът може да намали нейния размер. Тъй като неустойката не е средство за обогатяване на кредитора, а за обезщетяване на действително претърпени вреди, от значение за определяне на вредите е качеството на ищеца на потребител на енергия - за битови или за стопански нужди. Договорната неустойка освобождава кредитора само от необходимостта да доказва размера на вредите“
. Неоснователна е претенция за обезщетение, предявена от неизправна страна по едно договорно отношение. Основен принцип в правото е, че никой не може да извлича благоприятни последици от собственото си неправомерно поведение, както и. това, че неизпълнението хо същото договорно отношение представлява неизправност на съответната страна по договора, в случай ищцата, която го характеризира като длъжник, а не като кредитор и. която го лишава от правото да иска изпълнение по неустойката и. изпълнение изобщо.
. Правото на обезщетение е право само на „изправната страна“.
. От изложеното следва, че искът за обезщетение е неоснователен, като преустановяването на ел.захранване представлява право, законово и. договорно) на ,,Ч. Р. Б.“ АД и. ,,Ч. Е. Б.“ АД в резултат на неизпълнението на задълженията на потребителя.
. Искът за неустойка е неоснователен и. на основание това, че преустановяването на ел. захранването не е резултат от виновно неизпълнение на задълженията на доверителя му по договора за доставка на ел. енергия с ищеца.
. За да бъде уважен иск по чл. 92 от ЗЗД, във връзка с чл. 30, А. 1 от Общите условия на „Ч. Е. Б.“ АД, е необходимо крайният снабдител да не е изпълнил виновно свое задължение към потребителя, а последният да има право по договор на тази престация, т.е. искът би бил основателен само при виновно поведение на крайния снабдител, каквото в случая не е налице.
. Искът е неоснователен, тъй като няма доказателства за действително претърпени вреди от ищеца в резултат на виновно поведение на доверителя му.
. Твърдят, че не са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав поради следните аргументи:
. В конкретния случай ищцата не доказва нерегламентирано прекъсване на електроснабдяване по вина на продавача, което се явява основната и. задължителна предпоставка и. едва при наличието на която, следва да се повдигне въпроса за ангажиране отговорността на доверителя му в съответствие с наличието и. на всички останали предпоставки. Така и. съобразно трайната практика на съдилищата, липсата на вина на доставчика за преустановяване на снабдяването, както и. отделно неизправност на претендиращия по договорно правоотношение, освобождават доставчика от отговорност на абсолютно основание.
. Съгласно правилата на чл. 79, А. 1. чл. 82 и. чл. 92 от ЗЗД, за да подлежат на обезщетение от ответника така претендираните от ищеца вреди - загуби и. пропуснати ползи, е необходимо те да се дължат на неизпълнение на договорно задължение на първия, за което той да отговаря.
. Ищцата не представя никакви доказателства относно обстоятелството, че е претърпяла реални вреди, за да й се дължи претендираното обезщетение.
. Претендират разноски в производството.
. Доказателствата по делото са писмени.
. Изискани са и. приложени гражданско дело №. 1991 по описа за 2017 година и. гражданско дело №. 2843 по описа за 2017 година, двете на Районен съд Монтана.
. Допусната е и. назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Р.К., приета от съда и. оспорена от процесуалния представител на ищцата.
. Допусната е и. назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж.Г.Г., приета от съда и. оспорена от процесуалния представител на ищцата.
. Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и. на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
. Няма спор относно следните обстоятелства:
. „Ч. Е. Б." АД е краен снабдител на електрическа енергия по смисъла на чл. 92, т. 2 от ЗЕ. Продажбата на електрическа енергия от "Ч. Е. Б." АД на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на дружеството, се урежда от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч. Е. Б." АД, одобрени от Държавната комисия за енергийно и. водно регулиране /ДКЕВР/; сега Комисия за енергийно и. водно регулиране/ с Решение №.ОУ-059/07.11.2007 г. и. изменени и. допълнени с Решение №. ОУ-03/26.04.2010 г. /ОУ/. Общите условия уреждат не само правата и. задълженията на страните, но и. реда за заплащане на електрическата енергия, условията и. реда за прекратяване или прекъсване на снабдяването с електрическа енергия и. отговорността на страните при неизпълнение на задълженията им.
. От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява безспорно, че Дружеството - ответник е доставяло до електроснабден имот-жилище на Л.А.,xxx, с ИТН 3. ел.енергия. Това от своя страна обуславя извода, че между страните е установено, че е налице и. е съществувала облигационна връзка - сключен договор за доставка на електрическа енергия при Общи условия. „Ч. Е. Б. АД се е задължило да захранва с ел. енергия жилището на ищцата, а тя от своя страна е поела задължението да заплаща в срок цената на доставената ел. енергия.
. Няма спор между страните, че на 13.09.2016г. електроподаването към жилището на ищцата е било прекъснато по искане на доставчика /крайния снабдител/. Причината за това прекъсване е поради непогасени задължения за плащане на цена на доставена ел. енергия за периода 17.06 2008г.-21 януари 2009г. В периода 13.09.2016 г. до 16.07.2018 година не е имало захранване с електроенергия в дома на ищцата. В изрично писмо изх. №. 100000091479/15.09.2016г. на „Ч. Е. Б. АД до Л.А.А., са посочени и. съответните суми по отделни фактури за неплатени задължения през 2008г. и. 2009г.
. В решение №. 7/9.1.2018г. по гражданско дело №. 1991 по описа за 2017 година на Районен съд Монтана е постановено: „ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.А.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx против “Ч. Е. Б.АД, ЕИК 1., със седалище и. адрес на управление гр. С. 1000, р. Средец, у. Г. С. Раковски-140, представители: О. Ш. и. П. Б., чрез пълномощника си юрисконсулт К. Д. искове, отрицателен установителен иск за установяване недължимост на сумата от 1 789.13 лева, представляващи неплатени задължения за клиентски номер 3., за осъждане на ответника да възстанови електроснабдяването в имота на ищцата в гр.Монтана, у.В. Л. №. е. а.. както и. да заплати обезщетение по чл.30, ал.1 от Общите условия без осигурена електрическа енергия, изцяло като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
.С решение от 7.06.2018г. по въззивно гражданско дело №. 87/2018г. на Окръжен съд-Монтана е обезсилено горепосоченото решението на РС-Монтана в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за прекъсване на електрозахранването и. е прекратено производството по делото в тази част.
. Отменено е същото решение на РС-Монтана в останалата част, с която са отхвърлени като неоснователни исковете, вместо което МОС е постановил: ”ПРИЗНАВА за установено по отношение на “Ч. Е. Б.АД, ЕИК 1., че вземането на дружеството срещу Л.А.А. в размер на 1069.29 лв. стойност на доставена ел.енергия за периода 17.06 2008-21 януари 2009г; 236.84 лв. -лихва върху тази сума и. 483 лв. съдебни разноски НЕ СЪЩЕСТВУВА”. Осъдено е дружеството на основание чл.79 от ЗЗД да възстанови прекъснатото ел.захранване в апартамент №. 1 на у. В. Л. №. 42 в гр. Монтана, представляващо обект, с клиентски №. 3. с абонат Л. Аврамов А., ЕГН xxxxxxxxxx.
.В производството по приложеното гр.дело №. 1991 по описа за 2017 година на Районен съд Монтана, както в първоинстанционния съд, така и. във въззивната инстанция е прието, че е установено ищецът по настоящето дело Л.А. да е абонат на “Ч. Е. Б.АД, ЕИК 1., както и. че на 13.09.2016г. електроподаването към жилището й било прекъснато от същото дружество, поради непогасени задължения за плащане на цена на доставена ел. енергия за периода 17.06 2008г.-21 януари 2009г. Въззивният съд е приел в мотивите на посоченото решение от 7.06.2018г. за основателно възражението на ищцата Л.А. за изтекла погасителна давност и. по-точно, че процесното вземане на дружеството е погасено по давност съгл.чл.111. б.”в” ЗЗД. Позовал се е на ТР №. 3 от 18.05.2012г. на ВКС по т.д. №. 3/2011г., ОСГК.
.
.
.Основателността на претенцията по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването на три правнорелевантни факта: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка.
.За да възникне задължение за плащане на неустойка по договорно неизпълнение, следва да се установят кумулативно следните елементи на сложен фактически състав: наличие на облигационна връзка - двустранна правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възникне задължение за изпълнение. Освен облигационната връзка, е необходимо и. виновно неизпълнение - пълно или частично, на договорно задължение и. не на последно място, да е уговорена по размер неустойката за неизпълнение. В конкретния случай, при пълно и. главно доказване, ищецът установи по безспорен и. категоричен начин всички елементи за възникване задължение за плащане на неустойка, а именно: уговорена такава и. краен срок за плащане.
.Автономията на волята и. свободата на договарянето са прокламирани като основни конституционни свободи, чието зачитане е задължително, както за частноправните субекти, така и. за държавните органи. В случая страните са в облигационна връзка, при което обаче е установено, че ответницата не е неизправна страна, а такава е дружество - ответник, което не й е доставило ел. енергия.
. С разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. За уважаване на иск с посоченото основание, в тежест на ищеца е да установи, че с ответника са се намирали в облигационни отношения по силата на сключен действителен договор при общи условия за доставка на електроенергия, обстоятелството, че се ищецът се явява изправна страна по същите договори, т.е. че е изпълнил поетите с договорите задължения, както и. че е налице валидна клауза за заплащане на неустойка в случай на неправомерно изключване на електрозахранването от страна на ответника. Ответното дружество от своя страна, в случай, че ищецът докаже посочените по-горе обстоятелства, е длъжно да установи, че се явява изправна страна по гарантираното с неустойката главно договорно задължение.
. В разглеждания случай между страните не е спорно, че ищеца и. ответника в исковия период са били във валидни облигационни отношения, по силата на сключен договор при общи условия за доставка на елекроенергия за недвижим имот, находящ се в гр.Монтана, у. В. Л. №. 4. етаж 1. а.. клиентски номер 3.. Съгласно даденото в чл. 30 от общите условия на "Ч. Е. Б." АД разрешение, обвързващи страните за процесния период, в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаване от продавача на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на последния в размер на 20.00 лв. и. по 10.00 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия, като обезщетението може да се претендира в рамките на тридесет дни от изтичане на неспазения срок от продавача. В чл. 44 от общите условия на "Ч. Р. Б." АД е предвидено, че в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаване от електроразпределителното предприятие на уведомление от потребителя, електроразпределителното предприятие заплаща обезщетение на последния в размер на 30.00 лв. и. по 20.00 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия, като обезщетението може да се претендира в рамките на деветдесет дни от изтичане на неспазения срок от електроразпределителното предприятие.
. Наличието на влязло в сила съдебно решение по гр. д. №. 1991/2017 г. на МРС, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника "Ч. Е. Б." АД претендираните суми и. на основание чл.79 ЗЗД „Ч. Е. Б. АД е осъдено да възстанови прекъснатото електрозахравнате в апартамент №. 1 на у.В. Л. №. 4. град Монтана, за което на 10.07.2018 година е издаден и. изпълнителен лист, обвързва съда по смисъла на чл. 298 от ГПК да приеме, че ответникът "Ч. Е. Б." АД неправомерно е претендирал същата сума от ищеца, както и. че тя не е дължима на годно правно основание.
. Доколкото от писмо №. 100000091479/15.09.2016 г. на "Ч. Б." ЕАД се установява, че прекъсването на електрозахранването на ищеца е на основание неплащане на конкретно посочени суми по издадени фактури в периода 17.06.2008 година до 20.01.2009 година, на обща стойност от 1 789.13 лв., а същата сума е призната за недължима с влязло в сила съдебно решение, то съдът приема, че прекъсването на подаване на електроенергия до имота на ищеца е по причина, за която ответното дружество отговаря, респективно че същото е изпаднало в забава по отношение на ищеца поради собственото си виновно неизпълнение на поетите договорни задължения и. дължи заплащането на неустойка. Несъмнено е установено също по делото, че за периода, за който се претендира неустойка дружеството - ответник не е изпълнявало основните си договорни задължения към ищеца, а именно да доставя ток, съответно да предоставят достъп до електрическата мрежа.
. Въз основа на горните фактически и. правни констатации съдът приема, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
. Съдът не обсъжда констатациите на вещите лица, предвид направеното оспорване от процесуалния представител на ищцата и. приема, че е основателна претенцията в размера от 24 880.00 лв., представляващи обезщетение по чл.30 ал.1 от ОУДПЕЕ на „Ч. Б. АД, по повод прекъснато ел.захранване, за периода от 13.09.2016 г. до 16.07.2018 година, когато е възстановено същото.
. При този изход от спора и. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъда възложени сторените от ищеца под формата на платена държавна такса и. заплатено адвокатско възнаграждение съдебно-деловодни разноски, в общ размер от 2 995.20 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
. Р Е Ш И.:
. ОСЪЖДА „Ч. Е. Б. АД, гр. С. 1. р. М. б. ш. №. 1. Б. Б. Ц., ЕИК 1., представлявано от К. К. Л. В. и. Д. С. - членове на УС, на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 30 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б. АД, за следните суми:
. - 24 880.00 лева, представляваща общата дължима неустойка за неправомерно прекъсване в периода от 13.09.2016 г. до 16.07.2018 г. на електрозахранването в жилище, собственост на Л.А.,xxx, с ИТН 3..
. - 2 995.20 лева, представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски за изплатена държавна такса и. адвокатско възнаграждение.
. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.
.
.
.
.
.
.