Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
Гр.София, 14.07.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в закрито
заседание в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№6420/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от О.Н.Р. и Е.В.Р., с която е предявен срещу А.Б.Б. и К.Т.Б. АД – в несъстоятелност, отрицателен установителен иск с правно основание чл.464, ал.1 ГПК - за оспорване на вземане с титуляр К.Т.Б. АД – в несъстоятелност срещу ищците по договор за банков кредит от 22.05.2014 г., за което вземане е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед по чл.417 ГПК по гр.д. №31088/2016 г. на СРС, 68 състав и с което вземане ответникът КТБ АД е конституиран като присъединен взискател по изп.д. №201892104001076, образувано от ищците срещу ответника А.Б.Б..
С
определение от 21.10.2019 г. производството по делото е спряно на основание
чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязло в сила съдебно решение на гр.д.
№14971/2018 г. на СГС, I ГО, 26
състав, с предмет – искове на КТБ АД срещу О.Н.Р. и Е.В.Р. по чл.422 ГПК за
установяване съществуването на вземания на банката по договор за банков кредит
от 22.05.2014 г., за които е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед по
чл.417 ГПК по гр.д. №31088/2016 г. на СРС, 68 състав.
С определение от 22.04.2021 г. производството по делото е възобновено – с влязло в сила решение на СГС, I ГО, 26 състав по гр.д. №14971/2018 г. е прието за установено, че О.Н.Р. и Е.В.Р. дължат на К.Т.Б. АД – в несъстоятелност, следните вземания, произтичащи от договор за банков кредит от 22.05.2014 г.: 53 930 евро - просрочена главница, дължима по договор за банков кредит от 22.05.2014г. за периода от 26.10.2015 г. до 03.06.2016 г.; просрочени лихви върху редовна главница в размер на 7 434.10 евро за периода от 27.10.2014 г. до 25.05.2016 г.; просрочени лихви върху просрочена главница в размера на 628.80 евро за периода от 25.11.2015 г. до 25.05.2016 г.; текущи лихви върху просрочена главница в размер на 227.70 евро за периода от 25.05.2016г. до 03.06.2016 година; неустойка върху просрочена лихва в размер на 612.94 евро за периода от 25.08.2014г. до 03.06.2016г., дължими комисионни за управление на кредита в размер на 187.50 евро, дължими нотариални такси по кредита в размер на 44.18 евро. Силата на пресъдено нещо е формирана към 04.06.2020 г., когато са проведени устните състезания пред въззивната инстанция по гр.д. №365/2020 г. на САС. По силата на чл.299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Между страните е налице съдебно решение, с което е разгледан иск за съществуване на същите вземания, предмет и на настоящото производство. В настоящото дело не се твърдят основания за недължимост, настъпили след устните състезания пред въззивната инстанция, поради това всички те са преклудирани от установителното действие на влязлото в сила решение по гр.д. №14971/2018 г. Действително, съгласно ал.2 на чл.464 ГПК, този иск може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това се отнася обаче за типичната хипотеза, в която присъединен взискател, който е трето за процеса между длъжника и кредитора лице, оспорва вземането. В настоящия случай първоначалният взискател (ищците) е длъжник на присъединения взискател (КТБ АД – в несъстоятелност) именно по вземането, за което е издаден изпълнителен лист и което присъединеният взискател реализира в изпълнителното дело. Поради това в настоящата хипотеза искът не може да бъде основан на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Поради това и на основание чл.299 ГПК спорът за съществуване на вземанията, произтичащи от договор за банков кредит от 22.05.2014 г., между страните по договора - О.Н.Р., Е.В.Р. и К.Т.Б. АД – в несъстоятелност, не може да бъде пререшаван. Искът, в частта му срещу ответника К.Т.Б. АД – в несъстоятелност, е недопустим поради отвод за сила на пресъдено нещо и исковата молба следва да се върне на основание чл.299 ГПК.
Поради недопустимост на иска с правно основание чл.464, ал.1 ГПК в частта му срещу ответника К.Т.Б. АД – в несъстоятелност, титуляр на вземанията и присъединен кредитор, за ищците отпада правният интерес от иска в частта му срещу ответника А.Б.Б., длъжник в изпълнителното производство. Установителното действие на решението по отношение на ответника А.Б.Б. не би могло да доведе до осъществяване на целта, преследвана чрез иска по чл.464, ал.1 ГПК – за промяна на влязло в сила разпределение, основана на отпадане на вземането на някой от взискателите.
По изложените съображения и на основание чл.130 ГПК, съдът приема, че исковата молба следва да бъде върната поради недопустимост на предявените искове – тези, срещу ответника К.Т.Б. АД – в несъстоятелност – поради отвод за сила на пресъдено нещо, а тези срещу ответника А.Б.Б. – поради липса на правен интерес.
Поради което и на основание чл.130 ГПК, Софийският градски съд
Р А З П О Р Е Д И :
ВРЪЩА исковата молба, по която е образувано гр.д. №6420/2019
г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: