Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………гр. Варна, 01.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в открито съдебно
заседание, проведено на 09.10. две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15075/2018г. по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че В.Н.Л., ЕГН ********** с адрес ***
дължи на „***, гр. Варна, сумите както
следва: сумата от 730.48
лв., представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани *** периода от 02.06.2016г.
до 06.06.2018г., отчитани по партида с абонатен номер
1152690, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018г. до
окончателното плащане, както и сумата от 58.14лв.,
представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 730.48лв. за
периода от 06.08.2016г. до 10.06.2018г.; сумата от 21,83лв., представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В
и К услуги за периода от 31.10.2015г. до 31.10.2017г., отчитани по партида с
абонатен номер 1521012, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018
г. до окончателното плащане, както и сумата от 1,38лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на
главницата от 21,83лв. за периода от 31.08.2017г. до 10.06.2018г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №9380/2018г.
по описа на ВРС.
.
Ищцовото дружество твърди, че
ответницата В.Л. има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги доставяни за имот, находящ се на адрес гр. *** Ползваните В и К услуги се отчитали по партида с
клиентски номер 1152690, включващ абонатен номер 1152690 и абонатен номер
1521012. Съгласно чл. ЗЗ, ал. 2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да
заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпадал в забава. Тъй
като това не било сторено от ответницата, за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящия иск за установяване
дължимостта на сумите. Искането е за уважаване на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото постъпил отговор от пр. представител на
ответницата – назначен особен представител от съда, с който се прави възражение
за изтекла погасителна давност, че ответницата нямала качеството на потребител
на В и К услуги, както и че не е ползвала количествата вода за процесния период. Водомерът, на чийто показания ищецът
обосновавал претенцията си, не бил технически изправен. Твърди се още, че е
била опорочена процедурата по отчитане на количествата потребена
вода и нямало как да се приеме, че претендираните
суми представляват цена за реално доставено и потребено
количество вода от ответницата.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Във връзка с направеното
възражение от ответника за погасяване на част от претенциите по давност, по
искане на ищеца в о.с.з. от 29.05.2019г.
е допуснато изменение на иска, с частично оттегляне на исковата претенция досежно претенцията по партида с абонатен номер 1521012,
а именно в частта за главницата от 170,79лева, дължима за периода от
03.09.2001г. до 01.06.2004г., както и досежно изтекли
лихви за забава за сумата от 290,64лева за периода 28.04.2002г. до 10.06.2018г.
В тази част производството по делото е прекратено.
В съдебно заседание ответницата чрез назначения особен представител оспорва
изцяло исковата претенция, като счита, че не е проведено успешно доказване на
доставените В и К услуги. По същество моли за нейното отхвърляне.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и като съобрази приложимия закон, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и
лихва за забава, дължими за ползвани и неплатени В и К услуги. Правният интерес
от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство
по ч.гр.д. № 9380/2018г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Същата е била
връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което на ищцовото дружество
е указан срок за предявяване на иск, в който впоследствие то е заявило и
исковата си претенцията.
В процеса в
тежест на ищцовото дружество е да установи, пълно и
главно, че ответницата е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги
като титуляр на партида с кл. *** за имот, находящ се гр***,
че количеството вода, за което се търси заплащане на цена е реално доставено на
абоната, респ. настъпили са предпоставки за служебно начисляване, неговата
стойност, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред,
изискуемостта на задължението и размер на мораторната
лихва върху главниците.
От представените по делото
справки за недобора на частен абонат с № аб***, с титуляр В.Л. за
обект, находящ се в гр. *** е видно, че общото
задължение за консумирана вода по аб. № 1152690 за
периода 06.07.2016г. до 10.06.2018г.,
възлиза в размер на 788,62лева, а за аб. № *** за периода от
31.10.2015г. до 31.10.2017г. в размер на 21,83лева. Начислената от ищцовото дружество със справката за недобора лихва върху
съответните главници към 10.06.2018г. е в размер на съответно 58,14лева и
1,38лева.
Ищцовото дружество е представило
карнет по партида на ответника с абонатен № ***, в който са отразявани показанията от 06.04.2016г.
до 04.09.2018г. От направените в него отбелязвания е видно, че е налице
служебно начислена консумация на количество вода, тъй като видно от
представените доказателства, водомерът за студена вода на ответницата не бил
преминал метрологична проверка, считано от октомври 1999г., съобразно
разпоредбата на чл.34а във вр. с чл.11 ал.5 от
Наредба 4/2004г. на МРРБ.
Видно от представените - настанителна Заповед
147/23.10.2002г., Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от
24.10.2002г. и Справка за адресно регистрираните лица по пост.адрес,
ответницата Л., е настанена и е обитавала жилището общинска собственост с адрес
гр. Варна, жк. ***, заедно с още две лица.
Видно от представената справка от *** ЕАД са налице месечни разпределения на обем топла
вода за периода м.01.2017г.- м.06.2019г.
за адрес на потребление в гр. ***.
От заключението по
изслушаната по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че
ответницата има открита партида с абонатни номера № *** и 1521012. Плащане на
натрупаните по партидата й задължения не е установено. В таблици вещото лице е
отразило всички фактури издавани от дружеството за процесните
периоди.
В разглеждания казус,
пр. представител на ответницата е оспорил същата да има качество на потребител
на предоставяните от ищеца услуги в посочения имот. Съдът намира, че
ответницата е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см. на пар. 1, ал. 1, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги. Същата е била настанена в жилището
общинска собственост с адрес гр. Варна***,
заедно с още две лица и именно в този имот е потребявала
и ползвала тези услуги. В това й качество, съгласно Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребители *** оператор „***” ООД, регламентиращи договорните отношения между
страните, нейно задължение е да заплаща ползваните услуги, отчетени по
предвидения в цитираните Общи условия ред. Съобразно
разпоредбата на чл. 11, ал.7 ЗРВКУ
одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги
стават част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от
публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни
издания, Общите условия на дружеството са влезли в сила и важат за всички
потребители, включително и за нея.
Приложими в
случая са и нормите на Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
В чл.18, ал.3 от Общите условия е вменено задължение за всеки потребител,
когато се касае за сграда етажна собственост или такава с повече от един
потребител, да постави индивидуален водомер.
Съгласно чл.11, ал. 4 и 5 от Наредбата в редакцията й от ДВ бр.63/17.08.2012г.,
поддържането и ремонтът на тези водомери се осигурява и е задължение на
потребителите. Тяхно е и задължението /чл. 22 ОУ, идентичен на чл.35 от
Наредба 4/2014г./ да осигуряват свободен и безопасен достъп на длъжностните
лица на В и К оператора за извършване отчети на водомерите. Съгласно чл. 32,
ал.10 от Наредбата операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и
контролира само водомерите, монтирани на водопроводните отклонения или така
наречените общи водомери. За разлика от тях, индивидуалните водомери са
собственост на потребителите, които носят отговорност за тяхното поставяне и
тяхната изправност. В случая безспорно се установи от ангажираните по делото
доказателства, че водомерът в обекта на потребление на ответницата отчитащ
потреблението по аб. №1152690 и №1521012 е бил
метрологично негоден, респ. налице е липса на водомер. Това е наложило в процесния период да се извършва служебно начисление, което
в случая е било в размер на по 5куб.м.месечно, съобразно броя на обитателите на
имота. Достатъчен е обективният факт на неговата негодност, доколкото
монтирането и поддръжката на водомера е договорно задължение
и ангажимент на абоната. Следователно ответницата е неизправната страна в
облигационната връзка и съобразно общия
принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, следва да се приеме, че неизправността, тъждествена на липсата на
индивидуален водомер не я освобождава от заплащане на потребените
*** услуги. Съответно
пък невъзможността да бъде отчетено с точност количеството потребени
В и К услуги налага при липса на водомер да бъде начислена служебна консумация,
изчислена съобразно предвидените в общите условия и Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
методики. Хипотезата на липса на индивидуален водомер води по прилагане
методиката по чл. 39, ал.
4, т. 3 вр. ал. 5, т.1 от
Наредбата - по 5 куб.м.- при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател до поставянето на индивидуалния
водомер. Съобразно ангажираните по делото гласни доказателства установи се, че
в обекта на потребление е имало живущи три лица. Следователно, начислената
консумация макар и да не съответства на броя на обитателите в процесния имот, тя е приложена изцяло в полза на
потребителя, тъй като е начислявано в по- малко. Затова, съдът приема, че
методиката е правилно приложена.
С оглед на горните
изводи, искът за главница се явява доказан в своето основание до претендирания размер от ищцовото
дружество.
Съгласно
заключението на проведената по делото съдебно- счетоводна експертиза за претендирания период по абонатният номер 1152690 на
ответницата са начислени и незаплатени суми в общ размер от 730,44лева, а по
абонатният номер 1521012- 201,09лева, респ. предвид оттегляне частично на
исковата претенция досежно аб.
1521012 - 21,83лева. В тежест на ответницата е било да установи при условията
на пълно и главно доказване, че е изпълнила задължението за плащане.
Доказателства в тази насока не са ангажирани, а и липсват изобщо такива
твърдения, поради което съдът преценява, че ответницата дължи посочената сума.
Главницата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.06.2018г.
до окончателното изплащане на задължението. Предвид периода на заявената искова
претенция, възражението за погасителна давност е абсолютно неоснователно.
По претенция за
установяване съществуването на вземане за лихва за забава върху горните
задължения съдът намира следното: на основание чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ***
услуги на потребители от *** „***” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ***
услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Ответникът е изпаднал в
забава за заплащане на цената на доставените му *** услуги по издадените фактури за процесния
период, считано от деня, следващ
изтичането на 30 - дневния срок от издаване на съответната фактура. От
заключението на вещото лице, обезщетението за забава върху главницата от 730,44лева възлиза на 58,26лева, а това върху главницата от 21,83лева, съобразно
оттеглената част от иска - 1,38лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива
в настоящото производство са в общ размер на 1059.53лв., от които 300лева юк.възнаграждение,174,53лева допълнителна ДТ, 400лв депозит
за назначаване на особен представител и 170лева депозит за вещо лице и 15лв ДТ
за СУ.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Същите следва
да бъдат преизчислени, доколкото исковата претенция е частично оттеглена за
част от вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК. Така вземането
за главници и лихви по заповедта е общо 1273,26лева, а заявеното с иска по чл.
422 ГПК е 811,83лева. Или след тяхното преизчисляване съобразно размера на
вземането предмет на иска по чл.422 ГПК, за заповедното производство следва да
се присъдят разноски в размер на общо 47,82лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът В.Н.Л., ЕГН ********** с адрес ***
ИМА ЗАДЪЛЖЕНИЕ към ***, със седалище и адрес на
управление *** в размер на следните суми: сумата от 730.48 лв., представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани
*** услуги за периода от 02.06.2016г. до 06.06.2018г.,
отчитани по партида с абонатен номер ***, ведно със законната
лихва, считано от 14.06.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 58.14лв., представляваща обезщетение за
забава за плащане на главницата от 730.48лв. за периода от 06.08.2016г. до
10.06.2018г.; сумата от 21,83лв.,
представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани *** услуги за периода от
31.10.2015г. до 31.10.2017г., отчитани по партида с абонатен номер ***, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018
г. до окончателното плащане, както и сумата от 1,38лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на
главницата от 21,83лв. за периода от 31.08.2017г. до 10.06.2018г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №9380/2018г.
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА В.Н.Л., ЕГН ********** да заплати на „В***, сумата от 1059.53лв, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА В.Н.Л., ЕГН ********** да заплати на „*** сумата от 47,82лв,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 9380/2018г. по описа на
ВРС, 43 състав, съдебно - деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: