Решение по дело №893/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Л. Ж. И., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, чрез адв. В. Т., със съдебен адрес: [населено място], [улица], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0285-000037 от 27.03.2024г., издадена от С. С. – полицейски инспектор при ОД на МВР – Плевен, РУ Кнежа, с която е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността.

Счита заповедта за незаконна и несправедлива, издадена въз основа на неверни факти и доказателства. Твърди се, че му се вменява отговорност като законен наследник на собственика на МПС /покойната му майка/, като не знае кое лице го е управлявало. В проведен телефонен разговор с майка му /преди да почине/, тя го уведомила, че предоставила автомобила на непознати лица да го управляват, след което да го закупят и сделката да бъде удостоверена нотариално в дома на майка му, която била „неподвижна на легло“. През това време жалбоподателят се намирал в Германия, където работел и след връщането си в България направил опит да идентифицира лицата, на които било предоставено за управление МПС-то, но не ги намерил, както и не установил местонахождението на автомобила. Според него, полицейските служители, които са извършили проверката, въз основа на която е издадена процесната ПАМ, следва да са наясно кои са лицата, управлявали автомобила. Моли за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор при ОД на МВР – Плевен, РУ Кнежа не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото съдебно производство, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Административен съд – Пловдив в настоящия си състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок. Видно от заповедта, същата е връчена на 11.04.2024г. лично на жалбоподателя, а жалбата е подадена направо в съда на 25.04.2024г., при наличието на правен интерес, тъй като е адресат на оспорената заповед.

Разгледана по същество е неоснователна, предвид следното установено от фактическа страна:

Предмет на процесното оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0285-000037 от 27.03.2024г., издадена от С. С. – полицейски инспектор при ОД на МВР – Плевен, РУ Кнежа, с която е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността. Същата е издадена на жалбоподателя, в качеството му на законен наследник на собственика на МПС марка Мерцедес Е 270, рег. № [рег. номер] Ф. С. К., за установена техническа неизправност на автомобила. Като част от административната преписка по издаване на ЗППАМ са представени наказателно постановление № 24-0285-000196 от 18.04.2024г., издадено от началник РУ Кнежа при ОД на МВР – Пловдив и АУАН № GA 1169184, издадено от младши контрольор в РУ Кнежа при ОД на МВР – Плевен.

В хода на съдебното производство, предвид изложените в жалбата твърдения, е допуснат до разпит свидетеля Ц. В. И., посочен като управлявал МПС рег. № [рег. номер] в АУАН и издаденото въз основа на него НП № 24-0285-000196 от 18.04.2024г. /л. 14 и л. 13/. Съгласно свидетелските показания, И. се е виждал с жалбоподателя Л. И. веднъж. Заявява, че е управлявал посочения лек автомобил марка Мерцедес при извършена проверка от полицейски служители, но не помни датата на проверката. Спомня си, че управлявал автомобила в района на [населено място] и бил спрян „на около 200 метра след излизане от бензиностанция“. При проверката полицаите констатирали, че има фолио на предните странични прозорци, за което свидетелят не знаел. След извършване на проверката му съставили акт, взели талона на колата и дерегистрирали колата. Според него „собственик“ на колата е лице с малко име Н., което живее в [населено място], на което знае само телефонен номер. Свидетелят смята, че Н. е собственик на колата, „защото я е платил“, но „в талона не е собственик“. Свидетелят и Н. се познават, тъй като преди 4,5 години И. си купил къща в същото село, иначе е родом от Монтана. Н. няма „шофьорска книжка“ затова се наложило И. да управлява автомобила до [населено място], където отишли „да купят винетка за неговата кола“. Управляваният лек автомобил марка Мерцедес „имала годишна винетка“.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В оспорената заповед е посочено, че същата е издадена от С. С. С., на длъжност“ полицейски инспектор при ОД на МВР – Плевен, РУ Кнежа, упълномощена със заповед № 316з-2561 от 04.07.2022г. По делото е приложена посочената в ЗППАМ заповед № 316з-2561 от 04.07.2022г. на директора на ОД на МВР – Плевен, с която са посочени длъжностите от ОД на МВР – Плевен, сред които попадат и полицейските инспектори в звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР – Плевен, на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Плевен.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.

По същество съдът намира, че издадената заповед е законосъобразна, предвид събраните по делото доказателства.

По делото се събраха доказателства с административната преписка, от които е видно, че твърдяното от компетентния орган нарушение е безспорно установено. В конкретния случай, видно от фактическото описание в обстоятелствената част на заповедта от 27.03.2024 г., основанието за прилагане на ПАМ е установената техническа неизправност на лек автомобил Мерцедес Е 270 с рег.№ [рег. номер], собственост на Ф. С. К., чийто законен наследник е Л. Ж. И., с [ЕГН] от [населено място], [улица], поради което на основание чл.171, т.2, б.“А“ от ЗДвП е разпоредено временно спиране от движение на превозното средство до отстраняване на неизправността. Установява се също така, въз основа на представените доказателства, че на същата дата от мл. автоконтрольор при РУ Кнежа при ОД на МВР Плевен е съставен АУАН на лицето Ц. В. И. за това, че същият управлява лек автомобил Мерцедес Е 270 с рег.№ [рег. номер], който не е негова собственост, управлява посоченото МПС, на което предните странични стъкла осигуряващи видимостта на водача към пътя са облепени с тъмно фолио като по този начин е ограничил прозрачността им и е нарушил качеството на натрошаване на стъклата парчетата да са такива, че рискът от нараняване да е минимален, като по този начин е нарушена системата за пасивна безопасност на превозното средство определена в чл.10, ал.1, т.6, б.“в“, пр.3 от ППЗДвП, с което виновно е нарушил чл.105, ал.1 от ЗДвП. Посочено е, че автомобилът е спрян от движение.

Процесната заповед е издадена във връзка с проведено административнонаказателно производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно нарушение – деяние от хипотезата на чл. 105, ал.1 от ЗДвП, съставляващо материалноправното основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б"б" ЗДвП.

Следва да се подчертае, че законът, в разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, не е обвързал прилагането на мерките за принуда с приключването на административнонаказателното производство с влязло в сила наказателно постановление, в която връзка е без значение дали има образувано съдебно производство по жалба срещу последното. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 1, б"А" от ЗДвП, въпреки указанията на съда с насрочване на делото.

От всички доказателства поотделно и в своята съвкупност се установява безспорно, че лицето Ц. В. И. е управлявал на сочената дата описаният лек автомобил и при спирането му за проверка от полицейски служители, се установява действително, че автомобилът е със затъмнени стъкла, което сочи на осъществено нарушение на нормата на чл.105, ал.1 от ЗДвП, който забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. При съставянето на АУАН водачът и свидетел в настоящото производство е посочил, че няма възражения по акта.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Правното основание за процесната принудителна административна мярка е по чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП временно се спира от движение пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно. С чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" ППЗДвП е определено кога моторното превозно средство е технически неизправно и сред хипотезите са посочени стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. В случая е установена намалена прозрачност на стъклата на моторното превозно средство чрез поставяне на тъмно фолио (хипотеза, различна от фабричното потъмняване) в нарушение на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП, която забранява ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.

По делото от страна на жалбоподателя не са приложени доказателства, удостоверяващи твърдението му, че стъклата на автомобила отговарят на законовите изисквания. От представените от жалбоподателя доказателства никъде не е видно, е този автомобил е с фабрично произведени затъмнени стъкла, а не са затъмнени допълнително с фолио. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес, но тази презумпция е оборима.

Трайна е съдебната практика по аналогични случаи, че следва да се прави разлика между фабрично произведени затъмнени стъкла и такива, които са затъмнени от водача с фолио след производството. Така в разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП се съдържа забрана за ограничаване на видимостта през челното и през страничните стъкла, както и намаляване на прозрачността им. Когато прозрачността на фабрично поставените стъкла допълнително е намалена, без да бъде спазен съответният ред - в случая чрез залепване на фолио, това прави превозното средство неизправно по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "б" от ППЗДвП.

Съгласно чл.105, ал.3 от ЗДвП намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Правило № 43 на ИКЕ на ООН - Единни технически предписания за типово одобрение на материали за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозни средства допуска поставянето на пластмасов материал при остъкляването на автомобила, но този материал следва да отговаря на изискванията на цитираното правило. В Правило № 43 на ИКЕ на ООН е дадена следната дефиниция за "безопасно стъкло, покрито с пластмасов материал": това е стъкло, което отговаря на определението от т. 2.1 или 2.2, със слой пластмасов материал по вътрешната му повърхност. По смисъла на т. 2.1 "Закалено стъкло" е стъкло, състоящо се от един слой стъкло, което е било подложено на специална обработка с цел увеличаване на неговата механична якост и разпръскването му на парчета при счупване. По смисъла на т. 2.2 "Многослойно стъкло" е стъкло, състоящо се от два или повече слоеве стъкло, съединени чрез един или няколко междинни слоя от пластмасов материал. От своя страна многослойното стъкло може да е: т. 2.2.1 "обикновено многослойно стъкло", ако нито един от слоевете стъкло, от които се състои, не е обработен; т. 2.2.2 "обработено многослойно стъкло", когато поне един от слоевете стъкло, от които се състои, е специално обработен с цел да се увеличи неговата механична якост и разпръскването му на парчета при счупване.

Съгласно т. 6.1 Правило № 43 на ИКЕ на ООН всички материали за остъкляване, в т. ч. и тези за производството на предни стъкла, трябва да бъдат с такива характеристики, че опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много. Материалът за остъкляване трябва да бъде достатъчно устойчив на произшествията, които се очаква да възникват в условията на нормално пътно движение, както и на въздействието на атмосферни и температурни условия, химикали, горене и абразивно износване. Съгласно т. 6.1 материалите за безопасно остъкляване трябва да бъдат достатъчно прозрачни, да не предизвикват забележими оптични изкривявания на наблюдаваните през предното стъкло обекти и да не създават объркване по отношение на използваните за целите на пътната сигнализация цветове. В случай на разрушаване на предното стъкло водачът трябва да може да продължи да вижда пътя достатъчно ясно, за да успее да задейства спирачката и да спре безопасно управляваното от него превозно средство. В Правило № 43 на ИКЕ на ООН подробно са разписани изпитванията на материалите за безопасно остъкляване, включително на пластмасовите.

В случая от жалбоподателя не е установено нито, че не е имало поставено фолио, а автомобилът е с фабрично поставени стъкла, нито че поставеното фолио отговаря на техническите предписания за безопасно остъкляване. Следователно не се установява, че използваният материал е с такива характеристики, че опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много. Доказването на тези обстоятелства е в тежест на жалбоподателя. Такива доказателства обаче същият не е представил.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, макар и не от жалбоподателя, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

По изложените съображения съдът намира, че административният орган е достигнал до правилен и обоснован извод за техническа неизправност на автомобила, тъй като стъклата не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи, което е основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП.

Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при прилагане на ПАМ. Относимите факти и обстоятелства, съставляващи фактическото основание за издаване на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК, а именно - управлението на автомобила от жалбоподателя със затъмнени предни странични стъкла (залепено фолио), са констатирани с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица, а жалбоподателят не ги обори по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка. Поради това правилно административният орган е приел наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП.

Временното спиране на МПС по чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП няма санкционен характер. Съставлява принудителна административна мярка по своя характер и се изразява в административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, която се прилага с преустановителна и превантивна цел. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП се прилага под прекратително условие - "до отстраняване на неизправността". С настъпването на посоченото прекратително условие се преустановява действието на мярката.

Не се споделят и изложените в жалбата възражения, че неправилно ЗПАМ е издадена на жалбоподателя, тъй като същият е наследник на починалата собственичка на автомобила Ф. С. К., но не е единствен нейн наследник. В тази връзка е приложено удостоверение за наследници, от което е видно, че починалата Кафалиева има още трима синове и пет дъщери. Действително, жалбоподателят И. не е единствен наследник, съответно съсобственик на автомобила, предмет на ПАМ, но това не прави издадената по отношение на него заповед незаконосъобразна. Също така няма никакво основание да се приеме, че трето лице било собственик на автомобила, защото заплатило определена сума, но правото на собственост върху автомобила не било прехвърлено. По делото в тази връзка не са налице никакви писмени доказателства, каквито законът изисква да са налице, за да се приеме, че собствеността върху автомобила е била сменена. Поради това и всякакви твърдения в този смисъл остават ирелевантни за правния спор. Неотносими към спора са и твърденията на жалбоподателя, че не знае кое лице управлява автомобила. Няма данни, нито се твърди жалбоподателят да е обявил автомобила за откраднат, за да заявява, че не знае къде е местонахождението му и в чие владение се намира.

След служебно извършена проверка съдът констатира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са спазени материалноправните разпоредби и без да е налице съществено нарушение на производствените правила.

Така мотивиран, Административен съд – Пловдив, Първо отделение, XIV състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. Ж. И., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0285-000037 от 27.03.2024г., издадена от С. С. – полицейски инспектор при ОД на МВР – Плевен.

Решението не подлежи на обжалване.