№ 27
гр. Разград , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20213300500025 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И. А. Н., подадена чрез пълномощник, против
решение № 260050/15.11.2020г. по гр.д. № 157/2019г. по описа на РС Исперих, с което е
отхвърлен искът й за осъждане на С. С. Д. за заплащане на сумата 1 080лв., представляваща
наемно (арендно) плащане за ползване на 9,002дка земеделска земя за стопанските
2016/2017г. и 2017/2018г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Жалбоподателят счита, че
решението е неправилно, тъй като районният съд неправилно е квалифицирал претенцията и
съответно е стигнал до неправилен извод за неоснователност на предявения иск. Моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение, като вместо това уважи предявения иск. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат.
Въззиваемата С. С. Д. е депозирала писмен отговор чрез пълномощник, в който
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди
обжалваното решение. В съдебно заседание становището се поддържа от явилия се
процесуален представител.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: И.Н. е собственик на недвижим имот №
61875.8.168, представляващ нива с площ 9 дка, находяща се в землището на с.Райнино,
1
м.“Големия екинлик“.
За стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г. са представени два договора за наем на
земеделския имот, със страни И.Н. като наемодател и С.Д. като наемател. Конкретните
обстоятелства около сключване на договорите се изясняват от разпитите на свидетелите
Георги Николов – съпруг на ищцата и Димитър Димитров – съпруг на ответницата.
Св.Димитров е действал от името на С.Д., която е регистрирана като земеделски
производител. Същият е договорил ползването на имота със св.Николов, който обяснява в
с.з., че разполагал със земята като съпруг на И.Н.. Св.Николов се съгласил да сключи
договор за една година за свои земи, за процесния земеделски имот, собствен на неговата
съпруга и за земя, собственост на неговия брат. Тъй като не било осъществено плащане, в
следващите години отказвал да дава под наем земите, но св.Димитров му казал, че
договорите вече са изготвени.
В представените два договора за наем не е посочена наемна цена.
От изготвената съдебно-оценъчна експертиза се установява, че за стопанската
2016/2017г. наемната цена на един декар в землището на с.Райнино е 58лв., а за стопанската
2017/2018г. – 61лв.
В счетоводството на ЗП С.Д. няма счетоводни отбелязвания и операции,
удостоверяващи извършени плащания от ответницата на ищцата за двете стопански години
за ползване на процесния имот – И.Н. не е получила парични плащания, нито земеделска
продукция във връзка с ползване на имота. Горните обстоятелства се установяват от
изготвената и приета от районния съд съдебно-счетоводна експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: въззивната жалба е неоснователна. Преди всичко следва да се направи уговорката,
че ако първостепенният съд се е произнесъл по иск с правно основание, различно от
заявеното с исковата молба, решението ще подлежи на обезсилване и връщане на същия съд
за произнасяне по предявения иск. Ако районният съд е разгледал иска на предявеното
правно основание – разгледал е заявените в исковата молба твърдения, факти и
обстоятелства, но е дал погрешна правна квалификация на спора, това несъответствие ще
бъде отстранимо от въззивния съд и в зависимост от приложимите за случая правни норми
решението ще бъде потвърдено или отменено.
Оплакването на ищцата във въззивната жалба е, че районният съд се е произнесъл
извън предмета на делото и обема на търсената защита, т.е. че с обжалваното решение е
разрешен спор с правно основание различно от заявеното с исковата молба. За да се
отговори на възражението на жалбоподателя, следва да се анализира съдържанието на
предявената искова молба.
В обстоятелствената част на същата И.Н. е изложила твърдения, че от нейно име са
2
сключени два договора за наем на земеделска земя с ответницата. Тя не е положила подписа
си в тях, поради което договорите са неистински. Въпреки това и тъй като не е получила
наемно плащане, е правила многобройни опити да се разбере доброволно с ответницата. В
договорите не е посочена наемна цена, но минималната такава в землището на Община
Исперих е 60лв. за декар, поради което счита, че за двете стопански години ответницата й
дължи сумата 1080лв. Изразява становище, че сумата е дължима, тъй като всеки собственик
на земеделска земя има право да получи от ползвателя арендатор стойността на
осъщественото право на ползване. В петитума ищцата отправя искане С.Д. да бъде осъдена
да й заплати сумата 1080лв., представляваща наемно арендно плащане за ползване на
9,002дка земеделска земя за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г., ведно със законната
лихва.
Районният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание неизпълнение на
договорно задължение (впрочем, това правно основание съдът е посочил както в проекта си
за доклад по чл.140ГПК, така и в окончателния доклад по чл.146 ГПК и в двата случая
ищцата не е направила възражение за различно правно основание; напротив, в първото с.з.
нейният процесуален представител изрично е направил изявление, че няма възражение по
доклада). Въззивният съд споделя направения от първоинстанционния съд извод. С
изложените в исковата молба твърдения ищцата е повдигнала спор за неизпълнение на
задълженията на ответницата за плащане по договорите за двете стопански години.
Действително, в изложението си същата твърди, че договорите не са подписани от нея, но в
същото време заявява, че е правила опити да се споразумее с ответницата за плащане на
дължимите наеми (ренти). Заявява още, че като собственик има право да получи от
ползвателя арендатор стойността на реализираното ползване. В петитума ищцата директно
посочва основанието на търсената сума като дължимо наемно арендно плащане за ползване
на земеделската земя за двете стопански години. При така изложените обстоятелства се
налага извод за предявен иск с правно основание неизпълнение на договорно задължение.
Районният съд е постановил решение, което съответства на въведеното с молбата правно
основание. Възражението в жалбата, че съдът е излязъл извън предмета и обема на
търсената защита, е неоснователно. За да се приеме съобразно оплакването във въззивната
жалба, че е предявен иск с правно основание неоснователно обогатяване, в
обстоятелствената част на исковата молба следва да бъдат изложени различни твърдения,
засягащи елементите на неоснователното обогатяване, които в случая липсват. Ето защо
липсва възможност предявеният иск да бъде приет като такъв с правно основание
неоснователно обогатяване.
Правната квалификация на така уточненото правно основание на иска е чл.79 ал.1 в.в.
с чл.232 ал.2 ЗЗД. Районният съд я е прецизирал точно, поради което не се налага промяна в
тази част на правните изводи в обжалваното решение.
По същество искът е неоснователен. Установява се от съдържанието на двата
договора, че страните не са уговорили наемна цена, нито клаузи, водещи до нейната
3
определяемост. Тъй като цената е един от съществените елементи на договора за наем,
липсата й води до невъзможност договорът да породи правни последици. При това
положение между страните не е възникнала договорна връзка, съотв. не е възникнало и
договорно задължение за плащане. Липсата на уговорена цена в договора е порок, който не
може да бъде саниран, тъй като засяга съществените условия в съдържанието му. С
разпоредбата на чл.26 ал.2 ЗЗД се обявяват за нищожни договорите, при които липсва
съгласие и всеки заинтересуван може да се позове на нищожността без ограничение във
времето поради невъзможността да настъпи правния ефект на сделката. В случая подобно
възражение е направено от ответницата в писмения отговор.
Искът е неоснователен на предявеното правно основание и като такъв следва да се
отхвърли. Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. За ищцата е отворен пътят на
защита чрез иск на твърдяното във въззивната жалба правно основание.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260050/15.11.2020г. по гр.д. № 157/2019г. по описа на РС
Исперих.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4