№ 267
гр. Бургас , 28.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Йорданка Г. Майска
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500602 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П.Л. Д.а – Т.а, ЕГН: ********** и Т. И. Т., ЕГН:
*********, двамата от гр.К, община П, ул. *** против определение № 260055/01.03.2021г.,
постановено от Районен съд – Царево по гр.д. № 236/2020г., с което е прекратено
производството по делото и жалбоподателите са осъдени да заплатят съдебни разноски в
размер на 188,24 лева.
Частните жалбоподатели твърдят, че спрямо тях е „допуснато престъпление“, тъй
като в хода на делото им е предложено да сключат спогодба за разделяне на дворното място,
при която ответната страна е получила повече квадратни метри. Жалбоподателите искат от
съда да отмени определението.
Ответната страна – Д. П. Д. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Ответникът твърди, че в хода на делото е постигната спогодба,
която съответства напълно на искането, заявено от съпрузите Т.и в исковата молба.
Ответникът прави искане за потвърждаване на определението.
Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото доказателства,
съдът приема следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Царево е образувано по искова молба на П.Л. Д.а
– Т.а и Т. И. Т. за съдебна делба на съсобствените между тях и Д. П. Д. поземлени имоти, а
именно:
ПИ с идентификатор 37023.501.263 по КККР на гр.Китен, община Приморско с площ
от 376 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно ползване:
средно застрояване от 10м. до 15м.
ПИ с идентификатор 37023.501.264 по КККР на гр.Китен, община Приморско с площ
от 384 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно ползване:
средно застрояване от 10м. до 15м.
1
Ищците твърдят, че притежават ½ идеална част от поземлените имоти при условията
на СИО, а останалата ½ идеална част от имотите принадлежи на ответника Д.Д.. Петя Д.а –
Т.а и Т.Т. искат от съда да допусне и да извърши делба на посочените имоти като възложи
на тях ПИ с идентификатор 37023.501.263 по КККР на гр.Китен, община Приморско с площ
от 376 кв.м., а на ответника да възложи ПИ с идентификатор 37023.501.264 по КККР на
гр.Китен, община Приморско с площ от 384 кв.м.,
С решение № 26015/06.11.2020г. Районен съд – Царево допуска делба на
съсобствените имоти при квоти: за П.Л. Д.а – Т.а и Т. И. Т. – ½ идеална част при режим на
СИО и за Д. П. Д. – 1/ идеална част.
С определение № 260055/01.03.2021г. Районен съд – Царево одобрява постигнатата
между страните спогодба, по силата на която:
П.Л. Д.а – Т.а и Т. И. Т. придобива в общ дял и стават изключителни собственици при
условията на СИО на
ПИ с идентификатор 37023.501.263 по КККР на гр.Китен, община Приморско с площ
от 376 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно ползване:
средно застрояване от 10м. до 15м. Данъчната оценка на имота е 9 412,20 лева.
Д. П. Д. придобива в дял и става собственик на
ПИ с идентификатор 37023.501.264 по КККР на гр.Китен, община Приморско с площ
от 384 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно ползване:
средно застрояване от 10м. до 15м. Данъчната оценка на имота е 10 646,60 лева.
Със спогодбата страните се споразумяват разноските по делото да останат за тяхна
сметка.
С определение № 260055/01.03.2021г. Районен съд – Царево осъжда жалбоподателите
да заплатят съдебни разноски в размер на 188,24 лева, а ответника – съдебни разноски в
размер на 212,93 лева и прекратява производството по делото.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
обжалваното определение поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.1 от ГПК за всяка спогодба, която не
противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и
се подписва от него и от страните. Според чл.78, ал.9 от ГПК разноските по производството
и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е установено друго. В
конкретния случай е безспорно установено, че страните са постигнали спогодба, която
напълно съответства на искането на ищците по делото. В техен общ дял е поставен имот,
който и както самите те са поискали с исковата молба. Поради това, оплакването им за
неправилно прекратяване на производството е неоснователно. Неоснователно е и
оплакването за разноските, защото те са определени съобразно с правилото на 78, ал.9 от
ГПК и чл.18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В
съдебно заседание ищците изрично са заявили, че нямат насрещни претенции помежду си,
включително такива за уравняване на дяловете. Държавната такса, която жалбоподателите
са осъдени да заплатят е в размер на 2% върху данъчната оценка на имота, поставен в техен
2
дял и е определена правилно в съответствие с чл.18 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК. По изложените съображения частната жалба е
неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на
първоинстанционното определение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, шести въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260055/01.03.2021г., постановено от Районен съд –
Царево по гр.д. № 236/2020г., с което е прекратено производството по делото и
жалбоподателите са осъдени да заплатят съдебни разноски в размер на 188,24 лева.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3