№ 3139
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110160787 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с отрицателен иск по искова молба вх.№ 75180/25.10.2021 г. на АНГ.
Д. ЗЛ., ЕГН **********, гр. София, .ъс съдебен адрес: гр. София, ул. ., ет.5, ап. 9, чрез
адвокат Н.Н., с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 във връзка с
чл. 439, ал. 2 от ГПК против „. 07“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
ГР.СОФИЯ, ж.к. Люлин, . представлявано от ., с обща цена на иска 411.03 лв., със съдебен
адрес: гр.София, ., ет.8, ап. 22, чрез адвокат В.А. В., с правно основание на иска отрицателен
установителен иск по чл. 124 във връзка с чл. 439 от ГПК за установяване по отношение на
ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 411.03 лв. в качеството й на
наследник на ..
В исковата молба се твърди, че ищецът не дължи претендираните от ответника суми
по издаден изпълнителен лист от 27.06.2011 г. по гр.д. № 50346/2010 г. на Софийски
районен съд, ГО, 51 състав, сумите, както следва: 121.63 лв. главница, 134.40 лв. лихви,
198.13 лв. – неолихвяема сума, 24 лв. разноски по изпълнително дело № 1231/2019 г. на
ЧСИ В.М., рег. № . на КЧСИ и с район на действие СГС, както и сумата от 54 лв. такса по
т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ, поради погасяване на възможността от
принудително събиране на вземането следствие на настъпила погасителна давност. Твърди,
че наследник на ., ЕГН **********, който е бил осъден да заплати на „.“ ЕАД процесните
суми за незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор № . от 22.08.2005 г. и Договор
за лизинг № . от 05.01.2008 г., ведно със законната лихва от 19.10.2010 г. до изплащане на
вземането и 65 лв. разноски. Сочи, че наследодателят й е починал на 29.08.2013 г., като е
оставил за наследници три лица, сред които и ищцата. Била изготвена справка и било
установено, че към 29.01.2014 г. срещу Димко Димитров не е имало образувано
изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист. На 29.05.2019 г. при ЧСИ
В.М. с рег. № . било образувано изпълнително дело № 1231/2019 г. Ищцата получила
съобщение през месец август 2021 г., че е конституирана като длъжник по делото, като
същото е било образувано по молба на „БАС ЕНЕРЖДИ“ ООД. Съгласно договор за цесия
от 04.01.2021 г. вземането е било прехвърлено на ответното дружество. Твърди, че от
образуване на изпълнителното дело до момента на подаване на исковата молба не било
предприето нито едно изпълнително действие, поради което счита, че изпълнителното дело е
1
било прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Моли съда да уважи
исковата молба. Претендира разноски.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната
страна оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Счита, че до постановяване на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на 21.05.2015 г. погасителна давност
за вземания, за които е образувано изпълнително производство, не е текла, предвид
действалото до тогава ППВС № 3/1980 г. Позовава се на практиката на ВКС. Счита, че
влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение се ползва със сила на
пресъдено нещо и има последиците визирани в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че давността а
започнала да тече едва след 26.06.2015 г., а изпращането на ПДИ и налагането на запор по
изпълнителното производство са прекъснали погасителната давност надлежно. Моли съда да
отхвърли исковата претенция и да му присъди разноски. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието за безспорно в отношенията между страните, че ищцата е
наследник на ., ЕГН **********; че срещу последния е бил издаден изпълнителен лист от
27.06.2011 г. по гр.д. № 50346/2010 г. на Софийски районен съд, ГО, 51 състав за
задължения в полза на „.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 146 от ГПК.
От изисканото и приложено заверено копие на изпълнително дело № 1231/2019 г. на
ЧСИ В.М., рег. № . на КЧСИ и с район на действие СГС се установява, че същото е
образувано по молба на „. г. Тъй като по делото липсват доказателства на коя дата е влязла в
сила заповедта по чл. 410 от ГПК, въз основа на която е издаден процесния изпълнителен
лист, съдът приема за такава датата на издаване на самия лист, а именно – 27.06.2011 г.
Съдът приема, съгласно съдебната практика, че заповедта за изпълнение на парично
задължение, когато е влязла в сила, се приравнява по силата си на пресъдено нещо на
съдебното решение, поради което за погасяване на вземанията по една влязла в сила заповед
по чл. 410 или чл. 417 от ГПК се погасяват всякога с 5-годишна погасителна давност,
съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Предвид това, съдът счита, че към момента на образуването
на процесното изпълнително дело пред ЧСИ М. на 29.05.2019 г. вземанията по
изпълнителен лист от 27.06.2011 г. по гр.д. № 50346/2010 г. на Софийски районен съд, ГО,
51 състав вече са били погасени, тъй като давността е изтекла на 27.06.2016 г. и липсват
каквито и да било доказателства по делото, че същата е била спирана или прекъсвана.
Неоснователни се явяват доводите и възраженията на ответника във връзка с давността
и датата, на която същата е започнала да тече, тъй като същите не кореспондират с
установените факти по делото. Давността относно главницата и лихвите, обективирани в
изпълнителния лист е била изтекла значително преди образуване на изпълнителното дело,
поради което и твърденията, че с неговото образуване и изпращане на покани за доброволно
изпълнение до длъжниците е била спряна давността, са неоснователни и необосновани.
С погасяването на главния дълг и акцесорните вземания преди образуването на
изпълнителното дело, недължими се явяват и всички вземания за разноски по
изпълнителното дело, възложени на длъжниците, тъй като е погасена възможността за
принудително събиране на вземането и кредиторът. Респективно, изпълнителното
производство не може да ангажира отговорността на длъжника не само с главното и
акцесорните вземания, но и с разноските по самото производство, тъй като за недължими
главници и лихви е недопустимо да се начисляват разноски.
Предвид горното, съдът счита, че исковата претенция е изцяло доказана и основателна
и следва да се уважи, като на ищеца се присъдят направените по делото разноски в размер
на 350 лв., в това число за държавна такса 50 лв. и за адвокатски хонорар 300 лв., съгласно
представения Договор за правна защита и съдействие от 21.12.2021 г., приложен по делото.
2
Ответникът няма право на разноски при този изход от спора.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от АНГ. Д. ЗЛ., ЕГН **********, гр.
София, .ъс съдебен адрес: гр. София, ул. ., ет.5, ап. 9, чрез адвокат Н.Н., и против „. 07“
ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, ж.к. .едставлявано от ., със
съдебен адрес: гр.София, ., ет.8, ап. 22, чрез адвокат В.А. В., че ищецът АНГ. Д. ЗЛ.,
ЕГН **********, не дължи на ответното дружество „. 07“ ООД, ЕИК ., сумата от 411.03 лв.
/четиристотин и единадесет лева и три стотинки/ в качеството й на наследник на .,
ЕГН **********, в това число сумата от 121.63 лв. /сто двадесет и един лева и шестдесет и
три стотинки/ - главница, 134.40 лв. /сто тридесет и четири лева и четиридесет стотинки/ -
лихви, 198.13 лв. /сто деветдесет и осем лева и тринадесет стотинки/ – неолихвяема сума, 24
лв. /двадесет и четири лева/ - разноски по изпълнително дело № 1231/2019 г. на ЧСИ В.М.,
рег. № . на КЧСИ и с район на действие СГС, както и сумата от 54 лв. /петдесет и четири
лева/ - такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ, поради погасяване на
възможността от принудително събиране на вземането за главница и акцесорни вземания,
следствие на настъпила погасителна давност, на основание чл. 124 във връзка с чл. 439 от
ГПК.
ОСЪЖДА „. 07“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, ж.к.
.едставлявано от ., със съдебен адрес: гр.София, ., ет.8, ап. 22, да заплати на АНГ. Д. ЗЛ.,
ЕГН **********, гр. София, .умата от 350 лв. (триста и петдесет лева) за разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3