РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Благоевград, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210102190 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от Св. Н. Н., Цв. Г. Ст. и Яр. Кж. Ч. - управители, чрез пълномощника
Е. К.-юрисконсулт против Т. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б..
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответницата,
произтичащо от Договор за потребителски кредит от 05.12.2022г. с № 40013855869. Сочи, че
по силата на този договор в качеството си на кредитодател на 05.12.2022г. е предоставил по
банковата сметка на заемополучателя Т. П. сума в размер на 1000 лв. Поддържа, че на
срокът на кредита бил 30 месеца. Излага, че ответницата не е била извършила нито едно
плащане по процесния договор за потребителски кредит, поради което е обявена на
05.01.2024г. предсрочна изискуемост на вземанията по договора. Поддържа, че за тези
вземания на 03.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1436/2024г. на РС – Благоевград е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпила възражение от ответницата.
Претендира по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК ответницата да му заплати неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст и неплатено възнаграждение за
закупена услуга Флекси, както и за частично отхвърлените суми за лихви за забава.
Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. Депозирала е възражение срещу
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните искови претенции:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - относно
вземането за сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/ – главница по Договор за потребителски
кредит с № 40013855869 от 05.12.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
подаване на заявлението – 30.05.2024 г. до окончателното й плащане.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата 375,57 лв. /триста седемдесет и пет лева и
1
петдесет и седем стотинки/ – договорна (възнаградителна) лихва за периода 01.01.2023 г. –
05.01.2024 г.
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно
вземанията за следните суми: сумата от 87,41 лв. /осемдесет и седем лева и четиридесет и
една стотинки/ – лихва за забава за периода 02.01.2023 г. – 05.01.2024 г.; сумата от 76,93 лв.
/седемдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/ – лихва за забава за периода 05.01.2024
г. – 29.05.2024 г.; сумата от 51,39 лв. - лихва за забава за периода 02.01.2023 г. – 05.01.2024 г.;
сумата от 55,02 лв. - лихва за забава за периода 05.01.2024 г. – 29.05.2024 г.
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с във вр. с чл. 9 ЗЗД - относно вземанията за следните
суми: сумата от 400 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; сумата от 600 лв.
– възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по Договор потребителски кредит с №
40013855869 от 05.12.2022 г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 667 от 03.06.2024г. по ч. гр. д. №
1436/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград, срещу която ответницата, имаща качеството на
длъжник в заповедното производство, е депозирала възражение.
По отношение на вземанията на предявените осъдителни искове с влязло в сила
разпореждане № 1689/03.06.2024г., постановено по ч. гр. д. № 1436/2024г. на РС – гр.
Благоевград е било отхвърлено частично заявлението на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата. С оглед отхвърлянето на заявлението на
ищеца (заявител в заповедното производство) са били дадени указания по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 3 ГПК за предявяване на осъдителни искове за вземанията, които осъдителни искове
са предявени в настоящото производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените искове:
Предявените искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице,
депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415,
ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените искове:
От приетите като писмени доказателства искане за отпускане на потребителски кредит
"ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт" от 05.12.2022г., Договор за потребителски кредит №
40013855869 от 05.12.2022г., ведно с Общи условия и Погасителен план към него се
установява, че между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД (като кредитодател) и Т. Г. П.
(като кредитополучател) е възникнало валидно облигационно правоотношение. По силата
на това облигационно правоотношение „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е предоставил
на Т. Г. П. сума в общ размер на 1000 лв., която сума е преведена на 05.12.2022г. по
банковата сметка на кредитополучателя. Превеждането на сумата от 1000 лв. не се оспорва и
от ответната страна.
Ответницата се е задължила да погаси заема за срок от 30 месеца, при размер на месечната
вноска 53,33 лв., ГПР от 49,16 %, лихвен процент на ден 0,11 % и общо задължение за
погасяване по кредита в размер на 1599,98 лв.
В процесния договор за потребителски кредит било уговорено също така и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1000 лв., от които 400
лв. за допълнителна услуга „Фаст“ и 600 лв. за допълнителна услуга „Флекси“, с размер на
вноската по закупен пакет от допълнителни услуги 33,33 лв., с което общото задължение по
кредита е 2599,98 лв., общ размер на вноската 86,66 лв. с дата на погасяване - 1 ден от
месеца.
От съдържанието на процесния договор, общи условия и погасителен план към него става
ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е по-голям от този посочен
неправилно в договора от 49,16 %. В тази връзка от съдържанието на договора, общи
условия и погасителен план към него се установява, че общият размер на начислените от
2
ищеца задължения, дължими от ответницата по процесния договор за потребителски кредит,
е в размер на 2599,98 лв., от които изтеглената главница е само 1000 лв. При това положение
действителният ГПР надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и
оскъпяването на кредита в действителност е над пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Няма данни по делото кредитополучателят да заплащал каквито и да е суми във връзка с
процесния договор.
Ищецът е въвел твърдения за обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника преди
подаване на исковата молба /която съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК се смята за
подадена към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – в
случая 30.05.2024г./, а именно на 08.01.2024г. За да докаже, че волеизявлението му за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем е сведено до знанието на кредитополучателя,
ищецът е представил уведомително писмо от 08.01.2024г. На кредитополучателя е изпратено
за връчване това уведомително писмо за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Писмото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем съдържа изрично волеизявление,
че кредитодателят счита кредита за предсрочно изискуем, като е посочен и размерът на
неплатените задължения към 05.01.2024г., а именно дължимата главница, лихви и такси по
тарифа. От приетото по делото известие за доставяне (обратна разписка), се установява, че
писмото до кредитополучателя е било връчено на същия. При това положение следва да се
приеме, че ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем преди момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С оглед самото съдържание на процесния договор за потребителски кредит, общи условия
и погасителен план към него се налага изводът, че в случая записаният в договора ГПР
/49,16 %/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно договорът е
сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази
причина процесният договор за потребителски кредит от 05.12.2022 г. е нищожен – арг. от
чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да върне само чистия
размер на главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки или други разходи по
кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на сключване на процесния
договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г.,
според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи
този размер, се считат нищожни.
По отношение на предявените осъдителни искове за неплатено възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги е необходимо да се изтъкне следното:
Съдът намира, че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност
на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:
В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на общо 1000 лв. Възнаграждението, което се е задължил да
заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази
цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл.10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че „Видът,
размерът на действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит."
В противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 ЗПК в процесния договор за
различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане в
размер на 1000 лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е
3
предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените
по-горе услуги, както е посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни
правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за
потребителският кредит/ЗПК/. Следва да се посочи, че такива клаузи са в противоречие с
изискванията на принципа за добросъвестност и информиране на потребителя. Напротив
така формулиран начин на уговорките е подвеждащ и целящ явно заблуждение на
потребителя.
Видно от Общите условия на кредитора „Профи Кредит България" ЕООД съставляващи
неразделна част от договора за потребителски кредит съгласно клаузата на чл.А раздел
Декларации, в раздел 15 „Допълнителни услуги“ са описани условията, при които
потребителят може да се възползва от допълнителни услуги,а именно: Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; Възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; Възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. В 15.2 Отлагане на вноски от Общите условия е посочено,
че „ако договорът за потребителски кредит/ДПК/ е със срок - клиентът може да поиска
кредиторът да му отложи една погасителна вноска след платена първа вноска по ДПК." По-
долу в същата точка е посочено, че това е максималният брой, който може да бъде отложен
и който важи за целия срок на ДПК. Записано е, че клиентът може да поиска от кредитора да
му отложи на части или накуп допустимия брой погасителни вноски, но не може да поиска
отлагане на повече от три последователни погасителни вноски. В подточка а/ са посочени
причините, поради които клиента може да поиска отлагането на определения брой
погасителни вноски като например: Дългосрочна неработоспособност на клиента или на
друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; Под дългосрочна се разбира
неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и продължаваща
повече от три седмици - т.е. при неработоспособност продължила по-малко от три седмици
клиента няма право да поиска отлагането на заплащането на погасителна вноска, прекратен
трудов договор на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му,
Неплатен отпуск на клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др.
Тоест за ползването от потребителя на услуга - отлагане на заплащането на определен
брой погасителни вноски е установена процедура, която следва да се спази преди
фактически клиента да има възможността да ползва заплатената вече от него услуга. В
подточка б/ е посочена процедурата - клиентът е длъжен да представи на кредитора
собственоръчно заверено копие от изброените документи: лекарско заключение, показващо
времетраенето на неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в бюро по
труда; заповед за уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или друг
документ, доказващ прекратяване на трудово правоотношение; документ от работодател за
намаляване на трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и
удостоверение за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети.
В чл.15.2.2. от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните
документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от
клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната
вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на
подаване на заявлението. Като отлагането на погасителните вноски зависи в крайна сметка
от одобрението на кредитора.
В 15.2.4 от Общите условия е записано, че в случай на отлагане на вноски при условията
на чл.15.2 за периода на отлагането клиента дължи пълния размер на отложените вноски
съгласно погасителния план, но същите са платими в края на погасителния план.
4
Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.3, 15.3.1,
15.3.3., 15.3.4. в Общите условия. Там в 15.3.4. е посочено, че намаляването влиза в сила от
момента на одобрение на заявлението от страна на кредитора.
Или от изложеното се налага извод, че потребителят дължи предварително
възнаграждение за услугата, която кредиторът може и да не достави, ако не са спазени
правилата, установени от кредитора в ОУ. Нещо повече уговорената услуга се изразява в
„може да иска“ никъде не е посочено, че дори да са спазени условията кредиторът е длъжен
да даде. Тоест за изменение на договора е нужно съгласие и изключение с тези клаузи от
това не е предвидено.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят
да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на
такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с
която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер от общо 10000 лв. Нейното
заплащане е следвало да бъде възложено като задължение на потребителя едва след като той
изпълни всички свои задължения, предвидени в ОУ за доставката й.
Предвид на изложеното съдът приема,че клаузите 15., 15.1., 15.2., 15.3., 15.4 н 15.5 от
Общите условите са неравноправни клаузи на основание чл.143 във вр. с чл.146 ЗЗП.
Следва да се посочи също така, че този вид договорки са несъстоятелни от правна гледна
точка – потребител заплаща цена равна на отпуснатия заем, за да придобие правото да иска
при опредени условия, доста тясно формулирани и неизпълними практически услуги, да му
се измени договорът. И без да плаща и без наличие на условия потребителят може да иска
да му се измени договора, но дали това ще стане зависи от насрещно съгласие на
заемодателя, което не се променя от тези уговорки, защото никъде не е посечено, че
заемодателят е задължен да измени договора. Смисълът на тези уговорки е да се заобиколи
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда,че Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. По тези съображения налице е и основанието на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
– заобикаляне на закона.
Следва да се има предвид също така, че в чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е регламентирана
забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В случая включените във въпросния пакет т.нар.
„допълнителни услуги“, представляват именно услуги във връзка с усвояването и
управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че същите попадат в
приложното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Регламентираните в последната норма допълнителни
услуги са такива, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Предвид така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на
основание чл. 23 ГПК ответницата дължи на ищеца само чистата стойност на кредита
(главницата), като не дължи лихви или други разходи по кредита.
По делото няма събрани доказателства кредитополучателят да е извършвал плащания по
процесния кредит. При това положение ответницата дължи главницата в размер на 1000 лв.,
поради което установителният иск за главница подлежи на уважаване в пълен размер.
Останалите предявени установителни и осъдителни искове следва да се отхвърлят, като
неоснователни.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане е
направено само от ищеца. Ответницата не претендира разноски, като няма и данни
последната да е реално направила такива. Следва да се има предвид, че съобразно
5
възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013
г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по
отношение на разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи
настоящото исково дело.
Отговорността за разноски на ответницата в полза на ищеца трябва да бъде разпределена
по следния начин:
- 13,94 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 54,81 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Т. Г. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. Б., дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от Св. Н. Н., Цв. Г. Ст. и Яр. Кж. Ч. - управители, следната сума, която е
била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 667 от 03.06.2024г., издадена по
ч. гр. д. № 1436/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 1000 лв. /хиляда лева/ - представляваща главница по договор за потребителски кредит №
40013855869, сключен на 05.12.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението в съда /30.05.2024г./ до окончателното
погасяване.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от Св. Н. Н., Цв. Г. Ст. и Яр. Кж. Ч. - управители против Т. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., с които се претендира да бъде признато за установено по реда
на чл. 422 ГПК, че ответницата дължи на ищеца следните суми, които са били предмет на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 667 от 03.06.2024г., издадена по ч. гр. д. №
1439/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 375,57 лв. /триста седемдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/ – договорна
(възнаградителна) лихва за периода 01.01.2023 г. – 05.01.2024 г.
- 87,41 лв. /осемдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/ – лихва за забава за
периода 02.01.2023 г. – 05.01.2024 г.
- 76,93 лв. /седемдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/ – лихва за забава за
периода 05.01.2024 г. – 29.05.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ, исковете, предявени от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от Св. Н. Н., Цв. Г. Ст. и Яр. Кж. Ч. - управители срещу ответницата Т.
Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., с които се претендира ответницата да заплати на
ищеца следните суми:
- 51,39 лв. /петдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/ - лихва за забава за периода
02.01.2023 г. – 05.01.2024 г.;
- 55,02 лв. /петдесет и пет лева и две стотинки/ - лихва за забава за периода 05.01.2024 г. –
29.05.2024 г.
- 400 лв. /четиристотин лева/ – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ по договор
за потребителски кредит № 40013855869, сключен на 05.12.2022г.
- 600 лв. /шестстотин лева/ – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по договор
за потребителски кредит № 40013855869, сключен на 05.12.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
6
управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Св. Н. Н.,
Цв. Г. Ст. и Яр. Кж. Ч. - управители, разноски, сторени в заповедното производство и в
настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 13,94 лв. /тринадесет лева и деветдесет и четири стотинки/ – представляваща
разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 1436/2024г. на РС – гр.
Благоевград), и
- сумата от 54,81 лв. /петдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
2190/2024г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7