Решение по дело №216/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 135
Дата: 3 май 2019 г. (в сила от 3 май 2019 г.)
Съдия: Мария Георгиева Аджемова
Дело: 20191400500216
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №135

 

гр. ВРАЦА,  03.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд   гражданско                  отделение в

публичното заседание на  24.04.2019 г.       в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальова

    Членове:Мария Аджемова

            Иван Никифорски мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора               секретар  Мария Ценова

като разгледа докладваното  от  М. Аджемова             

         в. гр.  дело N`216  по описа за 2016   год., за да се произнесе окръжен съд взе предвид следното:

 

 

 

Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 16970/20.11.18 г. на Ц.П.Г. и П.Ц.П., подадена от процесуалния им представител адв. Л.В. от Врачанска адв. колегия назначена от районен съд гр. Враца при предпоставките на ЗПП, срещу решение на районен съд гр. Враца № 818/08.11.18 г. постановено по гр. дело № 2020/18 г. по описа на същия съд, с което са ОТХВЪРЛЕНИ осъдителните искови претенции на жалбоподателите срещу ЕАД "Банка ДСК" с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД /получено без основание/ за сумата 1 333.33 лв. по отношение на ищеца Ц.П.Г. и за сумата 333.33 лв. за ищеца П.П., които искове са предявени като частични от общата сума от 6600 лв., която сума според ищците-въззивници ответната банка е получила без основание от тяхната наследодателка покойната Т. С. Г. починала на 12.01.17 г. В жалбата се сочат пороците на атакуваното решение.

Според жалбоподателите то е необосновано и незаконосъобразно. Районен съд неправилно приел в решението си, че и трите договора за кредит сключени от наследодателката Т. Г. с банката ответник, са погасени изцяло и не са налице надвнесени или недължими суми. Въззивниците, чрез представляващия адвокат, считат, че тъй като ответната банка не е представила доказателства, че със заетата сума от 6 000 лв. по третия договор за заем /кредит/ са погасени задължения на покойната Т. Г. по другите два кредита, тоест при липсата на доказателства за прихващане, следва да се приеме, че банката е предоставила в заем само разликата между договорения кредит и прихванатата сума или според жалбоподателите, разликата между сумата 6 000 лв. и сумите 2 583.74 лв. и 1 772.48 лв. Въззивниците намират, че всяка сума върната на ответната банка над посочената разлика представлява сума платена без основание.

При изложените оплаквания, въззивниците молят за отмяна на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт по същество, с който исковите претенции бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани.

От ответната банка е постъпил отговор, в който се мотивира становище за неоснователност на жалбата. Има искане за присъждане на съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение.

Страните не заявяват доказателствени искания пред настоящата инстанция.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:

Въззивнита жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Обжалваното решение на районен съд е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, в рамките очертани от чл. 269 от ГПК, окръжен съд намира жалбата за НЕОСВАТЕЛНА при следните съображения:

Пред първостепенния районен съд, настоящите въззивници Ц.П.Г. и П.Ц.П. са предявили срещу ответната ЕАД "Банка ДСК" частични субективно съединени осъдителни искове, съответно за сумите 1 333.33 лв. и 333.33 лв., заедно със законната лихва от предявяването им. Ищците твърдят, че покойната им наследодателка Т. С. Г., съпруга на първия ищец и майка на втория, приживе  сключила с ответната банка три договора за кредит /дог. за текущо потребление за сумата 2 800 лв. от 10.05.17 г.; дог. от 26.07.07 г. за сумата 2 000 лв.; дог. от 11.01.08 г. за сумата 6000 лв./ Според ищците, наследодателката им погасила приживе  кредитите, но успоредно с това надвнесла общо сумата 6 600 лв. Ето защо, ищците молят банката да бъда осъдена да им заплати съответните на правата им от наследството на Т. Славчева 4/6 ид. ч. и 1/6 ид. ч. от получената без основание нея /ответната банка/ сума /надвнесената сума по кредитите/, в размер на предявените искове.  Г

В срока по чл. 131 от ГПК, ответната банка е представила отговор, в който мотивира становище за неоснователност на предявените искове.

При така заявените в исковата молба обстоятелства, искания и становището на ответника ЕАД "Банка ДСК", настоящият състав на окръжен съд намира, че обжалваното решение на районен съд гр. Враца е постановено при пълно, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по спора, поради което на основание чл. 272 от ГПК изцяло препраща към него в тази част, като намира за безпредметно отново да я излага в своето въззивно решение. Първостепенният съд е направил всестранен анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за установени изложените в мотивите на решението релевантни факти и обстоятелства, а също и е направил задълбочени правни изводи за неоснователност на предявените от ищците субективно съединени искове, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Окръжен съд възприема и дадената от първостепенния съд правната квалификация на предявените искове по чл. 55, ал.1 пр. 1 от ГПК, тъй като е съответна на изложените в исковата молба обстоятелства и петитум.

В изпълнение на задължението си да укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти, в доклада си поделото районен съд правилно е посочил, че в доказателствена тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че в процеса на изплащане на трите процесни договора за кредит, тяхната наследодателка Т. С. е надплатила общо сумата 6 600 лв., тоест банката е получила без основание тази сума, по който именно елемент от процесното материално право страните спорят. Пълното доказване, което както се посочи е в задължение на ищците, следва да създаде сигурно убеждение на съда в истинността на фактическите  твърдения, които обуславят техните претенции.

От приетата от районен съд счетоводна експертиза, която страните не са оспорили и в чиято обективност и компетентност няма основание за съмнение, се установява, че вземанията на ответната банка по процесните три кредита с кредитополучател наследодателката на ищците, са напълно погасени и не са налице недължими или надвнесени суми. Ищците не са представили писмени доказателства, които да опровергават и разколебават по някакъв начин констатациите на счетоводната експертиза. Тоест, че наследодателката им е предоставила приживе на ответната банка някакви суми без да е имало основание за това. Наистина по делото не се представени догорите за кредит сключени от Т. С. на хартиен носител, но единствено от този факт за съда е невъзможно да направи извод за основателност на предявените искове, тоест той не може да формира сигурно убеждение за получени от ответната банка недължими суми в исковия размер. Още повече, като се има предвид, че освен в банката, екземпляри от договорите за кредит са били предоставен и следва да се съхранява и от кредитополучателката, а след нейната смърт от ответниците, нейни съпруг и син.     

В заключение, според окръжен съд предявените искове са неоснователни и недоказани, при което следва да бъдат отхвърлени. Идентичният правен извод на първостепенния съд налага решението му да бъде потвърдено. 

 При изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответната по жалба банка следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция - юрисконсултско възнаграждение общо от 100 лв., като въззивникът Ц. Г. следва да заплати сумата 80 лв., а въззивникът П.Ц. 20 лв., пропорционално на размера на предявените искове.  

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТДЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 818/08.11.18 г. постановено по гр. дело 2020/18 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Ц.П.Г. с ЕГН ********** да заплати на ЕАД "Банка ДСК", с ЕИК ********* сумата 80 лв.  съдебни разноски за въззивна инстанция.

ОСЪЖДА П.Ц.П. с ЕГН ********** да заплати на ЕАД "Банка ДСК", с ЕИК ********* сумата 20 лв.  съдебни разноски за въззивна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател ......   Членове 1......  2.........