№ 1484
гр. *** 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430104552 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ХР. ИЛ. ИЛ. с ЕГН
**********, адрес: ***, чрез адв.В.Н. – САК, против „***“ ООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***. Твърди се,
че между страните бил сключен договор за паричен заем № *** по силата на
който ответникът отпуснал заем в размер на *** лв. на ищеца, срещу
задължение ХР. ИЛ. ИЛ. да върне сумата на *** погасителни вноски, всяка в
размер *** лв., платима на ***а месеца, за който се отнася, при уговорен
размер на месечния лихвен процент ***, с дата на първо плащане***г. ,
размер на годишен процент на разходите *** Твърди се, че общият размер на
сумата, която следвало да върне ищецът възлизал на сумата ***. Твърди се,
че в погасителния план към договора била включена сума за неизпълнение на
задълженията на ХР. ИЛ. ИЛ. в чл.6 вр. чл.10, ал.2 т.1 от Общите условия, а
именно неосигуряване на обезпечение, в случай че в тридневен срок от
сключване на договора не бъде осигурено такова. Посочва се, че на ищеца
била начислена неустойка в размер на *** лв. с начин на разсрочено плащане,
подробно посочен в погасителния план, като месечната вноска станала *** лв.
Твърди се в исковата молба, че ХР. ИЛ. ИЛ. е изплатил изцяло сумата по
сключения договор, а именно в общ размер *** лв., както следва: сумата от
1
*** лв. на *** Твърди се, че договорът е нищожен поради неспазване на
предвидената форма по чл. 10, ал.1 ЗПК, поради липса на съществен елемент
от неговото съдържание – годишен процент на разходите вкл. основните
данни за изчислението му, методиката по формиране на ГПР, реален ГПР от
*** надхвърлящ законово определения и вписания в договора ***,
задължение длъжника да осигури трето лице гарант и включена в
погасителния план сума за предвидена изначална невъзможност на длъжника
да изпълни това си задължение, договор сключен при общи условия-
заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал.1 и ал.2 от Закона за защита
на потребителя /ЗЗП/; заобикаляне на закона по чл. 26, ал.1 пр.2 ЗЗД чрез
предвиждане на клауза за неустойка, която по същество представлява
допълнителна печалба за дружеството; договорът съдържа неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143, ал.2 т.5 от ЗЗП; клаузите за неустойката
противоречат на добрите нрави. Твърди се, че договорът е унищожаем на
основание чл. 33, ал. от ЗЗД като сключен при крайна нужда и явно
неизгодни условия. Ищецът бил принуден да сключи договора поради липса
на финансови средства за задоволяване на основните му и тези на
семейството му потребности – заплащане на разходи за комунални услуги,
храна и други разходи от неотложен характер. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди „***“ ООД да заплати на ХР. ИЛ. ИЛ. сумата от
***., частичен иск от сумата в размер на 5507,32 лв., представляваща
недължимо платени суми по потребителския кредит, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба (***г.) до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените
деловодни разноски.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на ответника.
В законовия месечен срок е депозиран отговор от ответника с вх.№ ***г., в
който се взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете.
В съдебно заседание ищецът, уведомен по реда на чл.56, ал.2 ГПК, не се
представлява. Страната и процесуалният й представител молят съда да уважи
изцяло предявените искове като *** и доказани, както и да присъдят в тежест
на ответника направените от ищеца деловодни разноски, за което представят
списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, уведомен по реда на чл.56, ал.2 ГПК, се представлява от
2
пълномощник адв. П.П. – АК-*** който моли съда да отхвърли предявените
искове като не*** и недоказани.
С определение от ***г. съдът е приел изменение в размер на иска за сумата от
*** лв., представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр.*** като същият е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество исковете са ***.
Безспорно е по делото, че на ***г. между страните бил сключен договор за
паричен заем № *** при следните параметри: размер на отпуснатия заем – ***
лв., размер на погасителната вноска – *** лв., ден на плащане – ***, вид
вноска- месечна, ГПР-***, брой погасителни ***, месечен лихвен процент
***, дата на първо плащане – ***г., обезпечения – да, посочени в чл.6, дата на
последно плащане – *** , такса за усвояване – няма, обща сума за плащане –
***.
Не се спори и относно обстоятелството, че съгласно чл.6 страните се
съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на
условията на чл.10, ал.2 т.1 от Общите условия (ОУ) към договора за заем и с
още едно от посочените обезпечения, по избор на заемателя: ипотека върху
недвижим имот съгласно чл. 9, ал.2 т.3 от ОУ; особен залог върху движимо
имущество съгласно чл. 9, ал.2 т.2 от ОУ, банкова гаранция съгласно чл. 9,
ал.2 т.4 ОУ или ценна книга, издадена в полза на заемателя, като в
конкретният случай била маркирана последната възможност. В тази насока са
и писмените доказателства- заверено копие на молба за заем № ***г.,
заверено копие на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити; заверено копие на договор за паричен
заем №*** към искане № ******г. и приложение към него – погасителен
план, общи условия.
Спори се между странитe действителен ли е договора между тях, каква сума
3
е заплатил ищеца на ответника и дължи ли последния сумата от *** лв., на
какво основание.
За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени
доказателства.
Установява се от справка от „***“ АД на л. 68 от делото, че от ***г. до
***г. не са открити плащания от лицето ХР. ИЛ. ИЛ. с ЕГН ********** в
полза на „***“ ООД.
Видно от справка от счетоводната програма на ответника относно договор за
паричен заем с №***, ищецът е погасил задълженията си по договора
включващи главница, лихва, неустойка включително наказателна лихва в
периода ***г. до ***г.
По делото е назначена и съдебно счетоводна експертиза. Видно от
заключението на вещото лице по нея, ХР. ИЛ. ИЛ. е изплатил на „***“ ООД
сумата от *** лв. , от които сумата от *** лв. за неустойка, сумата от *** лв.-
лихви, както и сумата от *** лв. Вещото лице е категорично, че при
параметри на договора по погасителен план с включена неустойка
действителният годишен процент на разходите възлиза на ***. Съдът
кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като обективно,
безпристрастно и компетентно изготвено, поради съответствието му с
писмените доказателства по делото заверено копие на договор за паричен
заем № *** към искане № ******г., заверено копие на погасителен план;
заверено копие на удостоверение за активен кредит от ***., заверено копие на
удостоверение изх.№ ***г., заверено копие на приходни касови ордери №
***/***., № ***г., справка от счетоводната програма на „***“ ООД и др.
Като съобрази приобщените по делото доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът приема следното от правна страна:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от *** лв., представляваща недължимо платени суми
по договор за потребителки кредит, поради липса на правно основание-
нищожност/унищожаемост на договора или клаузи от него, както и акцесорен
иск по чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата в размер на законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Предявеният иск с правно основание чл.55 ЗЗД черпи правното си основание
в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 пр.1 от ЗЗД и като такъв е допустим, тъй като
4
за ищецът е налице правен интерес от търсената с него защита при така
изложените в исковата молба твърдения.
Разгледан по същество исковете по чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД са ***. Фактическият
състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД касае хипотеза, при която подлежи на връщане
полученото при начална липса на основание.
На първо място съдът приема, че клаузата за неустойка по чл. 6 от договора,
е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В тази
насока е и т. 3 от ТР № 1/ *** г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС.
В случая с уговорената в чл. 6 от процесния договор неустойка се предвижда
заплащането й при неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение и то в много кратък 3-дневен срок от подписването на договора,
чрез поръчителство от едно или две физически лица, които да отговорят на
редица условия, както и още едно от другите обезпечения – ипотека върху
недвижим имот, залог върху движимо имущество, банкова гаранция или
ценна книга, издадена в полза на заемодателя. На заемателя е отпуснат заем в
размер на *** лева, а уговорената неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на *** лв. Освен
това неустойката се начислява за неизпълнение на непарично задължение, т.
е. неустойката не е уговорена за забава при неизпълнение на падежа на
месечните вноски по заема и за периода на неизпълнението, поради което не
може да се приеме, че компенсира реални вреди на заемодателя. Както е
уговорена на практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок
изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното
задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне
предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното
възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по
събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на
тези вреди не се гарантира, поради което и с уговорената неустойката не се
осъществява нейната обезщетителна функция. Липсва и обезпечителният
елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила
тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да
бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните
задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва
да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на
5
кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира
информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на
обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това с
уговореното предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое
задължение. Не може да се приеме, че уговорената неустойка изпълнява и
санкционна функция, тъй като задължението на заемателя за предоставяне на
предвидените в чл. 6 от договора обезпечения не е определено като
предварително условие за сключване на договора, а изискванията към
поръчителите често пъти за да се реализират изискват по-голям от
предвидения 3-дневен срок от подписване на договора за заем, както и
предвидените кумулативно по избор на заемателя останали обезпечения с
ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, които е невъзможно
да бъдат изпълнени в такъв кратък срок. По начин се нарушава и принципът
за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Предвидения
изключително кратък 3-дневен срок, който прави практически невъзможно
заемателят да предостави посочените обезпечения, цели да създаде във всеки
случай предпоставки за начисляване на неустойка, която е предвидена и в
погасителния план, разсрочена към месечните погасителни вноски. Така под
формата на формално уговорена неустойка за непредставено в 3-дневен срок
обезпечение, кредиторът ще получи допълнително възнаграждение над
уговорената възнаградителна лихва месечно и то в размер надвишаващ
доближаващ размера на дължимата вноска за главница и лихви по заема,
което води до значително оскъпяване на заема за сметка на заемателя и до
неоснователно обогатяване на заемодателя. Неустойката в случая не се
обосновава от вредите, които кредиторът би претърпял при неизпълнение на
задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
която кредиторът би се лишил при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за кредит задължение на длъжника. Последното не е свързано с
неизпълнение на основното му задължение по договора, а възниква
впоследствие от липса на предоставено обезпечение. По този начин се
прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
6
върху самия длъжник, увеличавайки задълженията му, като така се заобикаля
и забраната на чл.143, ал.2 т.3 ЗЗП. Още повече, че задължението за
предоставяне на обезпечение възниква след сключването на договора и
отпускането на заема, като ако не бъде предоставено в срок възниква
задължението за плащане на неустойка. В тази връзка между разпоредбата на
чл. 6 от договора и чл. 10, ал. 3 от Общите условия е налице противоречие,
тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ОУ предвижда, че заемодателят си
запазва правото еднолично и без да се мотивира да прецени дали
предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема и да откаже
сключването на договор за заем, докато не бъде предоставено исканото
обезпечение, докато чл. 8 предвижда в 3-дневен срок от сключването на
договора да бъде предоставено обезпечение. Обстоятелството, че съгласно чл.
10, ал. 3 от ОУ заемодателят може еднолично и без да се мотивира да прецени
дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема, както и факта,
че неустойката е предвидена в погасителния план като елемент от дължимата
вноска по кредита, още преди изтичане на срока за представяне на определен
вид обезпечение от длъжника, са още едно доказателство, че с предвидената
неустойка се цели заплащането на допълнително възнаграждение за
кредитора, освен договорената възнаградителна лихва и лихвите за забава.
С оглед изложеното съдът приема, че уговорената между страните неустойка
в чл. 8 от договора за заем е нищожна поради накърняване добрите нрави, тъй
като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Клаузата за неустойка не е и индивидуално уговорена, поради което
заемателят се ползва и от защитата по ЗЗП. Видно от материалите по делото
договорената неустойка е предвидена по погасителния план да се заплаща
разсрочено, като част от месечната погасителна вноска. В разпоредбата на чл.
146, ал.2 ЗЗП са посочени критериите, според които клаузи от договора не са
индивидуално уговорени. Това са тези клаузи, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Конкретният случай е именно такъв. От представения договор и общите
условия към него видно, че те са изготвени предварително, потребителят не
би могъл да влияе на съдържанието им, а само да го приеме или не.
На следващо място договорът не отговаря на изискването на чл. 11, ал.1 т.9 и
7
10 ЗПК, защото не съдържа действителните лихвен процент по кредита и
годишния процент на разходи, както и действителните стойности не
съответствта на записаните в договора. Съдът приема за основателно
възражението на ищеца, че сключеният между страните договор е нищожен и
на основание чл.11, ал. 1 т.10 вр. чл.22 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл.10, ал. т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа "годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин". В процесния договор за револвиращ заем е посочен размера на
ГПР -49,3626 % като не става ясно и не е посочено как е формиран този
размер. Не може да се прецени и не е конкретизирано кои именно компоненти
по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК са включени в така определения размер на
ГПР и как е формиран посочения в договора ГПР. Липсата на ясна
формулировка в договора относно начина по който е формиран размера на
ГПР обуславя извода за недействителност на съответните клаузи от договора
за потребителски кредит.
Същевременно липсата на разбираема и недвусмислена информация в
договора заблуждава потребителя относно цената и икономическите
последици от сключването му, както и предоставя невярна информация
относно общите разходи по кредита, поради което основателно е
възражението на ищеца, че е налице нелоялна и заблуждаваща търговска
практика, която влече недействителност на договора в неговата цялост.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза, ищецът е погасил предсрочно кредита си като е внесъл сумата от
сумата от *** лв., от които сумата от *** лв. за неустойка, сумата от *** лв.-
лихви, както и сумата от *** лв. главница. Платените суми за
възнаградителна лихва и за неустойка са платени на основание нищожни
клаузи, поради което и съгласно чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД са платени и получени
от "***" ООД при начално липса основание.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че ищецът доказа при условията на
пълно и главно доказване, че сумата от *** лв. е недължимо заплатена по
процесния договор за кредит, поради което следва да бъде върната. Налице е
лишено от основание разместване на имуществените ценности между
8
страните. Дължимата престация поради неоснователно обогатяване се
състои в реституция на получените без годно правно основание имуществени
ценности. Дължи се връщане на онова, с което се е обогатил получателя до
размера на обедняването.
С оглед изхода на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати
направените от ищеца деловодни разноски по списъка по чл.80 ГПК,
депозиран по делото, а именно сумата от *** лв. платена държавна такса,
сумата от *** лв. за вещо лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза, както и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. да
заплати на адв. Г. Ч. сумата от ***в. адвокатско възнаграждение, съгласно
минималното предвидено от българския законодател възнаграждение по
Наредба № 1/2004г.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1т.1 ЗЗД „***“ ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** да заплати на
ХР. ИЛ. ИЛ. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от *** лв., представляваща
недължимо платени суми по договор за паричен заем № *** поради липса на
правно основание- нищожност на договора или клаузи от него, както и
законната лихва върху главницата от ***г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „***“ ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** да заплати на
ХР. ИЛ. ИЛ. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от *** лв. направени
деловодни разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата „***“ ООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***
да заплати на адвокат Г.Г. Ч., с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от *** лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред
Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от решението да се връчи на страните по делото и техните
пълномощници.
9
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10