РЕШЕНИЕ
№ 1879
гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110153679 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
******************** срещу Д. К. К. и Т. К. Л. за установяване съществуването на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 38674/2023 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответниците са
били клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от ******************** на клиенти за
битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между
тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
******************** на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение
на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са
1
длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в
присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че
в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира
и имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с ********************, а в последствие с
********************. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна
енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след
края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са
издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период,
които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът поддържа, че подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжниците –
настоящи ответници, но тъй като последните подали възражения, обуславя правния си
интерес от предявяване на настоящите искови претенции. По изложените в исковата
молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумите, както
следва: 1/ Д. К. К. – сумата от 468,24 лева, представляваща 1/2 част от сумата от общо
936,47 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 11.07.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 62,04 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 124,07 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 22.06.2023
г., сумата от 27,22 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 54,43 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение през периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2023г. до
изплащане на вземането и сумата от 5,83 лева, представляваща ½ част от сумата от
общо 11,66 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020г. до 22.06.2023 г.; и 2/ Т. К. Л. – сумата от
468,24 лева, представляваща 1/2 част от сумата от общо 936,47 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2023г. до
изплащане на вземането, сумата от 62,04 лева, представляваща ½ част от сумата от
общо 124,07 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 22.06.2023 г., сумата от 27,22 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 54,43 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
2
г., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2023г. до изплащане на вземането и
сумата от 5,83 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 11,66 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020г. до 22.06.2023 г. Претендират се сторените в хода на исковото и
заповедното производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от двамата ответници се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Прави се
възражение за настъпила погасителна давност съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД за сумите по
издадени фактури през периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. Оспорва се
твърдението, че ответникът Л. е потребител на топлинна енергия в имота, с доводи, е
ищецът е признал този неизгоден за него факт, като е открил партида на името на
другия ответник – Д. К.. Отделно от предходното се сочи, че върху имота има
учредено вещно право на ползване, поради което сумите следва да се претендират от
вещния ползвател, а не от собственика на имота. По отношение на претендираните
сума за дялово разпределение се изразява становище, че за ищеца не е налице да
претендира същите, доколкото услугата е извършвана от друго дружество. Отделно от
предходното се сочи, че в ОУ не се съдържа ред и начин за заплащане на услуга
„дялово разпределение“, поради което този иск и обусловения от неговото уважаване
акцесорен иск за обезщетение за забава, са неоснователни и недоказани. По изложените
в отговора доводи се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – ******************** не
изразява становище по същество на спора. Представя документи за главен отчет на
уредите за дялово разпределение и изготвяните индивидуални справки за процесния
период, документи, удостоверяващи връчването на последните, както и относно
сертификацията на уредите за дялово разпределение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 53679/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на ******************** е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците-
настоящи ответници да заплатят разделно /по ½ част от всеки от тях/ на дружеството
сумите, както следва: сумата от общо 936,47 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2023г. до
изплащане на вземането, сумата от общо 124,07 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 22.06.2023
г., сумата от о б щ о 54,43 лева,представляваща главница за извършена услуга за
3
дялово разпределение през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 11.07.2023г. до изплащане на вземането, сумата от общо
11,66 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020г. до 22.06.2023 г., сумата от общо 25,00 лева -
платена държавна такса и сумата от общо 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане от 31.08.2023 г. по ч.гр.д.№ 38674/2023 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че в законоустановения срок длъжниците са подали възражения
против издадената заповед, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че
може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му
едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
Видно от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот,
нечетлив номер, том XXV, дело № 5345/1992 г. е, че ******************** и
Ко********************. са дарили процесния недвижим имот на сина си и дъщеря
си – настоящи ответници. Видно от нотариалния акт е, че дарителите са запазили
правото си да ползват и обитават целия имот до края на живота си.
По делото са приложени преписи – извлечения от акт за смърт на дарителите
******************** Л., от които се установява, че същите са починали преди
периода, предмет на настоящото производство.
По делото е приложен протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в
който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с ********************. Към протокола е приложен списък на
присъствалите на ОС етажни собственици, сред които и ответника Т. Л..
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ,
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
през исковия период общи фактури.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са представени документи за главен отчет на уредите за дялово
разпределение и изготвяните индивидуални справки за процесния период, в които
фигурира подпис за клиент, както и документи, удостоверяващи връчването на
последните, както и относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
4
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
От приложените по делото нотариален акт и преписи-извлечения от акт за смърт
се установява, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот по силата
на правна сделка - договор за дарение, при посочените от ищеца равни права в
съсобствеността. Със смъртта на дарителите /през 2000 г. и през 2014 г./, учреденото в
тяхна полза право на ползване на процесния недвижим имот се е погасило. С оглед
5
предходното, изложените в писмения отговор доводи относно отговорността на
вещните ползватели, са неоснователни.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че през процесния период
между ответниците и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка
с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен
договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение
през исковия период ответниците, са била потребители/клиенти на топлинна енергия за
битови нужди и дължат заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект
се потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и
размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на
облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Ответниците не спорят, а и от писмените доказателства по делото – съобщения
към фактури, индивидуални справки и главен отчет се установява, че в имота е
потребена топлинна енергия. Съгласно чл.33, ал.3 от представените по делото и
приложими в отношенията между страните общи условия за процесния период,
клиентите имат право да предявят възражения до продавача за начислената сума за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По
делото няма данни ответниците да са се възползвали от това право. При липсата на
доказателства за направени възражения за начислените от ищеца суми, съдът приема,
че ответниците дължат начислените суми.
С оглед изводите за основателност на предявените искове за главница за ТЕ,
следва да бъде разгледано възражението на ответниците за настъпила погасителна
давност по отношение на част от претендираните суми.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 11.07.2023 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
11.07.2020 г. Ето защо и съобразявайки приложените по делото справки за издадени
кредитни известия към фактури за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и
6
извлечение за издадени фактури за начислени задължения, съдът приема, че погасено
по давност е само вземането по фактура № ********** за м.05.2020 г. на стойност
27,90 лева. Това е така, тъй като независимо от обстоятелството, че ответникът е издал
обща фактура, в която са включени издадените прогнозни фактури през горепосочения
период, то от нейното издаване на започва да тече нова давност.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за главница за доставена топлинна
енергия следва да бъде уважена за сумата от общо 908,57 лева или по 454,29 лева за
всеки един от ответниците, като за разликата до пълния предявен размер исковете за
главница следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Върху главницата се дължи
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
11.07.2023 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/,
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в
срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
7
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения исковете за вземания за обезщетение за забава върху
главницата за ТЕ следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, като от приетата и неоспорена от ищеца
съдебно-техническа експертиза се установява, че през исковия период изравнителните
сметки за изготвени от третото лице-помагач на страната на ищеца –
********************. По делото няма данни как е формирана сумата от общо 54,43
лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума на горепосоченото трето лице за
извършената услуга, съответно за него да е възникнало право да я претендира в
настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от приложения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК е, че дружеството претендира разноски за
държавна такса в размер на 375,00 лева и юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило
в едно открито съдебно заседание, без да се събират допълнително доказателства. С
оглед предходното, всеки от ответниците следва да понесе разноски съразмерно на
уважената част от предявените срещу него искове и в съответствие с припадащата му
се част, или сумата от по 191,53 лева всеки от тях.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
8
По делото няма данни ответниците да са направило разноски в исковото
производство. Видно от договора за правна защита и съдействие, сключен между
ответниците и процесуалния им представител е, че същите са се договорили, че
процесуалното представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С оглед предходното
и на основание чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя на процесуалния
представител на ответниците минимално възнаграждение от 400,00 лева. Това е така,
тъй като делото не е от фактическа и правна сложност, като общия интерес надвишава
1000,00 лева само с 126,63 лева, подаденият писмен отговор е и от двамата ответници,
а исковите претенции произтичат от едно и също правоотношение и не се различават
по цената на иска. На последно място, при определяне на възнаграждението съдът
отчете обстоятелството, че единственото действие, извършено по производството от
страна на процесуалния представител, е подаване на писмения отговор, без да се е
явявил в открито съдебно заседание. Предвид гореизложеното, съдът приема, че в
конкретния случай определяне на възнаграждение на процесуалния представител за
защита и съдействие за всеки един от ответниците, би довело до неоснователно
облагодетелстване. Съразмерно на отхвърлената част от предявените искове ищцовото
дружество следва да заплати на адв.К. сумата от 77,42 лева.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съразмерно на
уважената част от исковете всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от по 30,24 лева.
В заповедното производство ответниците не са направила разноски, като при
аналогични на гореизложените мотиви, съдът определя на процесуалния им
представител възнаграждение в размер на 400,00 лева, като съразмерно на
отхвърлената част от исковете, ищцовото дружество следва да заплати на адв.К. сумата
от 77,42 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1
ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД
предявени от ********************, със седалище и адрес на управление:
******************** срещу Д. К. К., ЕГН **********, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 454,29 лева, представляваща 1/2 част от сумата от общо 908,57 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
9
енергия през периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 11.07.2023г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за главница за топлинна енергия за сумата над 454,29 лева до пълния предявен
размер от 468,24 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., за сумата от 62,04
лева, представляваща ½ част от сумата от общо 124,07 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г.
до 22.06.2023 г., за сумата от 27,22 лева, представляваща ½ част от сумата от общо
54,43 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение
през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
11.07.2023г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 5,83 лева, представляваща
½ част от сумата от общо 11,66 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 22.06.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1
ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД
предявени от ********************, със седалище и адрес на управление:
******************** срещу Т. К. Л. , ЕГН **********, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 454,29 лева, представляваща 1/2 част от сумата от общо 908,57 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 11.07.2023г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за главница за топлинна енергия за сумата над 454,29 лева до пълния предявен
размер от 468,24 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., за сумата от 62,04
лева, представляваща ½ част от сумата от общо 124,07 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г.
до 22.06.2023 г., за сумата от 27,22 лева, представляваща ½ част от сумата от общо
54,43 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение
през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
11.07.2023г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 5,83 лева, представляваща
½ част от сумата от общо 11,66 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 22.06.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Т. К. Л., ЕГН ********** да заплати на
********************, със седалище и адрес на управление: ********************,
сумата от 191,53 лева, представляваща направените разноски по исковото
производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 30,24 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 38674/2023г. по
описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. К. К., ЕГН ********** да заплати на
********************, със седалище и адрес на управление: ********************,
сумата от 191,53 лева, представляваща направените разноски по исковото
10
производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 30,24 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 38674/2023г. по
описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ********************, със седалище и адрес на управление:
******************** да заплати на адвокат Н. К., член на Адвокатска колегия –
гр.София, с личен номер ******************** на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2
ЗА, сумата от 77,42 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответниците по исковото производството,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 77,42 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на ответниците в заповедното производство по ч.гр.дело № 38674/2023г. по
описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице ********************,
със седалище и адрес на управление: ********************, помагач на страната на
ищеца ********************.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11