О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 1156
гр. Русе, 03 ноември 2023 год.
Административен съд Русе,
ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 03 ноември през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Съдия:
Диан Василев
за да се произнесе по адм. дело № 193
по описа на съда за 2023 година, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
след постъпила жалба от А.З.С.,***, действащ чрез адв Ю. Н.,***, насочена срещу
Уведомително писмо, изх. №02-180-6500/3997 от 15.11.2022 година за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 ”Биологично земеделие”
от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2020, издадено
от заместник- изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” по заявление
УИН 18/010620/91987. С писмото на заявителя, в качеството му на земеделски производител (ЗП) са извършени
намаления на подпомагането в общ размер на 4 335.73 лева, т.е. от общата поискана
от ЗП сума в размер на 4335.73 лева, са оторизирани за плащане са 0.00 лева и са
наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 3 028.48 лева.
Уведомителното писмо е било оспорено
по административен ред пред Министъра на земеделието. Съгласно приложено към
жалбата известие за доставяне на писмо, подадено на 07.12.2022 година,
съдържащо жалба от А.З.С. до Министерство на земеделието, тя е получена от
министерството на 13.12.2022 г.
С
писмо, вх. №1835 от 05.05.2023г., в деловодството на съда постъпи преписката, предоставена
от МЗ, свързана с определение на съда от 21 април 2023 год.
От
полученото писмо от МЗХ, дирекция „Правни дейности и законодателство на
европейския съюз“, входирано в съда с №2714/26.06.2023г. стана ясно, че въобще липсва
произнасяне на министъра на МЗХ относно жалбата срещу Уведомително писмо, изх.
№02-180-6500/3997 от 15.11.2022 година, т.е. формиран е мълчалив отказ по
смисъла на чл.58, ал.1 от АПК.
Служебно
известно е на съда, че А.З.С.,***, действащ чрез адв Ю. Н., е поискал от Министъра
на земеделието и храните на Р България с молба рег. №94-1274/17.05.2023 г. на
МЗХ, възстановяване на срок за обжалване на Уведомително писмо за извършена
оторизации и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампании 2020, изх. № 02-180-6500/1128 от
10.03.2022 г., издадено от зам. изпълнителният директор на ДФЗ, и съответно
продължаване или възстановяване на срок за обжалване на Уведомително писмо
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020, изх. №
02-180-6500/3997 от 15.11.2022 г.
Произнасянето
по искането за възстановяване на срок и за продължаване/възстановяване на срок
за обжалване на двата административни акта -
УП изх. №02-180-6500/1128 от 10.03.2022г. и УП изх. №02-180-6500/3997(процесното)
от 15.11.2022 година се явява по своята
същност преюдициално за адм. дело №193/2023г. по описа на съда.
По
адм. дело №193/2023г. постъпи писмо, вх. №3834 от 15.09.2023г., подписано от
директор на дирекция ПДЗЕС при Министерство на земеделието и храните, с което
съдът е уведомен за издаване на Заповед № РД 20-105 от 17.08.2023г. на
Министъра на земеделието и храните на Р България, с която е отхвърлено искане с
рег.№ 94-1274/17.05.2023г., депозирано пред министъра на МЗХ от А. С. за
възстановяване на срок за обжалване на УП изх. №02-180-6500/1128 от
10.03.2022г. Приложена е и заповедта.
Отново
липсва произнасяне, т.е. формиран е нов мълчалив отказ, този път по искането за
възстановяване на срок за обжалване на УП изх. №02-180-6500/3997 от 15.11.2022
година.
Служебно
известно е на съда, че А.З.С.,*** чрез адв Ю. Н.,*** е депозирал жалба срещу
същата тази Заповед № РД 20-105 от 17.08.2023г. на Министъра на земеделието на
Р България, с която жалба се оспорва и мълчалив отказ за възстановяване на срок
за обжалване на УП изх. №02-180-6500/3997 от 15.11.2022 година, заявено с
искане с рег.№ 94-1274/17.05.2023г.
По
повод на това оспорване в Административен съд-Русе са образувани адм. дело
№509/2023г. с предмет Заповед № РД 20-105 от 17.08.2023г. на Министъра на
земеделието на Р България и адм. дело №536/2023г., с предмет мълчалив отказ
за възстановяване на срок за обжалване на УП изх. №02-180-6500/3997 от
15.11.2022 година, заявено с искане с рег.№ 94-1274/17.05.2023г.
Съдът прие, че досежно настоящото
дело №193/2023г. по описа на АС-Русе, с предмет оспорване на УП изх.
№02-180-6500/3997 от 15.11.2022 година, дело №536/2023г. по описа на АС-Русе се
явява преюдициално и спря производството по настоящото дело - адм. дело № 193
по описа на съда за 2023 година до постановяване на окончателен съдебен акт в
производството по адм. дело №536/2023г. по описа на АС-Русе.
С определение №1137 по адм. дело
№536/2023г. по описа на АС-Русе, което е и окончателно, съдебният състав е
решил спора с предмет мълчалив отказ за възстановяване на срок за обжалване на
УП изх. №02-180-6500/3997 от 15.11.2022 година, заявено с искане с рег.№
94-1274/17.05.2023г.
Приел е, че подадената частна жалба против мълчалив отказ,
респ. срещу изричния такъв досежно
искането за възстановяване на срок за обжалване на УП изх. №02-180-6500/3997 от
15.11.2022 година, заявено с искане с рег.№ 94-1274/17.05.2023г.е неоснователна
и следва да се отхвърли.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи :
Предмет на адм. дело № 193 по описа
на съда за 2023 година е жалба на А.З.С., чрез адв Ю. Н., насочена срещу
Уведомително писмо, изх. №02-180-6500/3997 от 15.11.2022 година за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 ”Биологично земеделие”
от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2020.
Допустимостта на едно съдебно
производство се обуславя от няколко елемента и обстоятелства, които подлежат на
задължителна проверка от съда. Тази проверка в административното съдебно
производство съдът може да прави по всяко време.
Едно от задължителните условия за
допустимост на жалба срещу административен акт и за разглеждането и по същество
е тя да е депозирана в законоустановените за това срокове. Това е условие и в производството по
оспорване на АА пред горестоящия АО.
Пропускането им влече след себе си
недопустимост на съдебното производство, съответно и в административното
такова. Разбира се, възможни са изключения. Законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК възможност за „Страната, която е пропуснала
установения от закона или определения от съда срок, да поиска неговото
възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее“.
В настоящия случай А. С. е оспорил УП
изх. №02-180-6500/3997 от 15.11.2022 година пред горестоящия АО, като е
депозирал жалбата си, входирана с вх. № 02-180-6500/1128/12.12.2022 г. на МЗХ,
а в пощенския клон на 09.12.2022г. Безспорно е, че с тази жалба той оспорва
както процесното УП изх. №02-180-6500/3997 от 15.11.2022 година, така и УП изх.
№02-180-6500/1128 от 10.03.2022г., видно от текста на жалбата. От записаното в
нея (виж л.135 и сл. от том 1) е видно, че С. не е съгласен нито с УП изх. №02-180-6500/1128
от 10.03.2022г., нито с УП изх. №02-180-6500/3997 от 15.11.2022 година. Дори и
тази жалба да е била нередовна поради други причини, извън приетите от
горестоящия АО – просрочие, в нея са споменати и двете УП. Следователно,
министъра на МЗХ е бил сезиран с жалба срещу двете уведомителни писма.
Със Заповед №РД20-88 от 25.04.2023г.
на Министъра на земеделието на Р България е оставена без разглеждане жалба, с
рег. № 94-2394 от 13.12.2022г., депозирана от С., но произнасянето на АО касае
само и единствено УП изх. № 02-180-6500/1128 от 10.03.2022 г.
По отношение на УП изх.
№02-180-6500/3997 от 15.11.2022 година няма произнасяне и така безспорно е бил
формиран мълчалив отказ.
С. е поискал от Министъра на земеделието на Р България с молба, рег. №94-1274 от 17.05.2023 г. на МЗХ,
продължаване или възстановяване на срок за обжалване на Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020, изх. №
02-180-6500/3997 от 15.11.2022 г.
Министърът на земеделието и храните на
Р България издава Заповед № РД 20-105 от 17.08.2023г. Но тя касае само
единствено отказ за възстановяване на срок за обжалване на УП изх.
№02-180-6500/1128 от 10.03.2022г. По отношение на искането за продължаване или
възстановяване на срок за обжалване на УП изх. №02-180-6500/3997 от 15.11.2022
година няма произнасяне, т.е. отново е формиран мълчалив отказ.
Този мълчалив отказ е оспорен пред
АС-Русе и по жалбата на А. С. е образувано адм. дело №536/2023г. по описа на
АС-Русе.
Съдебният състав, разглеждащ адм.
дело №536/2023г. по описа на АС-Русе е приел, че подадената частна жалба против мълчалив
отказ, респ. срещу изричния такъв
досежно искането за възстановяване на срок за обжалване на УП изх.
№02-180-6500/3997 от 15.11.2022 година, заявено с искане с рег.№
94-1274/17.05.2023г.е неоснователна и следва да се отхвърли.
Уведомително писмо изх.
№02-180-6500/3997 от 15.11.2022 година за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2020 с адресат А.З.С. е било изтеглено от СЕУ на 02.12.2022 г. По
този факт и датата на изтегляне на писмото не се спори от страните.
Следователно жалбата на С., входирана
с вх. № 02-180-6500/1128/12.12.2022 г. на МЗХ, а в пощенския клон на
09.12.2022г., е подадена в законоустановения срок за оспорване на административния
акт, предвид нормата на чл.84, ал.1 от АПК, според която „Жалбата или протестът
се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в
14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации“.
Към него момент, чл. 29, ал.3 (изм.)
от ЗПЗП е позволявал оспорване по административен ред на индивидуалните и
общите административни актове, издавани при прилагането на закона – „Министърът
на земеделието, храните и горите е компетентният непосредствено по-горестоящ
административен орган при оспорването по административен ред на индивидуалните
и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон“.
Тук обаче по-важен остава въпросът с
произнасянето на министъра на земеделието и храните на Р България досежно сезирането
му с жалба, с рег. № 94-2394 от 13.12.2022г.
Със Заповед №РД20-88 от 25.04.2023г. (л.124,
том 1) министърът на МЗХ е оставил без разглеждане жалба, с рег. № 94-2394 от
13.12.2022г., получена в министерството на същата дата, депозирана от А. С..
Административният орган обаче в обстоятелствената част на заповедта и в
диспозитива на същата визира само и единствено
УП изх. №02-180-6500/1128 от 10.03.2022г. Липсва каквото и да е
обсъждане и произнасяне по отношение на процесното уведомително писмо изх.
№02-180-6500/3997 от 15.11.2022 година.
Срокът за произнасяне на министъра на
МЗХ по жалбата на С. предвид нормата на чл.97, ал.1 от АПК е двуседмичен, от
получаване на преписката. С оглед датата, на която е бил сезиран с жалба, с
рег. № 94-2394 от 13.12.2022г. на МЗХ, този срок е изтекъл още на 27.12.2022г.
, но предвид на факта, че 27.12 и 28.12.2022г. са неработни дни, срокът е
изтекъл на 29.12.2022г.
След тази дата горестоящият АО изпада
в хипотезата на т.нар. мълчалив отказ.
Този срок по чл.97, ал.1 от АПК
законодателят и съдебната практика не приемат за преклузивен, но след
изтичането му, за жалбоподателя започва да тече 14-дневния срок за оспорване на
първоначалния АА съобразно и мотивите,
изложени в Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013
г., ОСС, І и ІІ колегия, докладчик съдиите Светлозара Анчева и Мира Райчева.
Следователно, от 30.12.2022г., тече
срокът по чл.149, ал.3 от АПК, съгласно която норма „Когато актът, мълчаливият
отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът
по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че
по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът
не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе“.
Срокът за оспорване по този ред, предвид наличието на хипотезата на мълчалив
отказ, и съобразно нормата на чл.149, ал.2, вр. с ал.3 от АПК „Мълчаливият
отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от
изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се
произнесе“ е изтекъл на 30.01.2023г.
Затова и жалбата на А. С., депозирана
в съда едва на 18.04.2023г., насочена срещу Уведомително писмо, изх.
№02-180-6500/3997 от 15.11.2022 година за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 11 ”Биологично земеделие” от Програмата за
развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2020, издадено от заместник-
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” по заявление УИН
18/010620/91987 се явява процесуално недопустима.
Липсата на произнасяне в
законоустановения срок по чл.97, ал.1 от АПК, означава, че за жалбоподателят
възниква възможността да оспори пред съда първоначалния АА, но в срока по
чл.149, ал.3 от АПК.
Разпоредбата на чл. 97, ал. 5 АПК
предвижда, че когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се
произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да
се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи
на оспорване по съдебен ред.
Дали по-горестоящият административен
орган се е произнесъл, като е отхвърлил жалбата, или липсва такова произнасяне,
какъвто е настоящият случай, което се приравнява на отхвърляне на жалбата, е
без значение при неупражняване на правото на обжалване в указаните в чл. 149,
ал. 3 АПК срокове. Това е така, защото при необжалване в законовите срокове
последиците са едни и същи - преклудира се правото на обжалване, поради което
подадената жалба ще се счита за процесуално недопустима, а първоначално
издаденият административен акт ще получи стабилитет. Това е прието и в
цитираното ТР №6 по т.
д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия.
В случая такова произнасяне липсва.
Пропускайки възможността да депозира
жалба в срок до 30.01.2023г., А.З.С.,*** попада именно в хипотезата, описана в
Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и
ІІ колегия.
След като и по определение №1137 по
адм. дело №536/2023г. по описа на АС-Русе, което е и окончателно, съдебният
състав е решил спора с предмет мълчалив отказ на министъра на МЗХ за
възстановяване на срок за обжалване на УП изх. №02-180-6500/3997 от 15.11.2022
година, заявено с искане с рег.№ 94-1274/17.05.2023г. и е отхвърлил жалбата на С.,
пред настоящия съдебен състав не остава друг изход, освен да прекрати съдебното
производство като недопустимо.
Съдебното производство пред РАС се
явява процесуално недопустимо, тъй като жалбата е подадена след преклузивния
14-дневен срок по чл.149, ал.3 от АПК за обжалване и като такава следва да се
остави без разглеждане.
Една от предпоставките за допустимост
на жалба против индивидуален административен акт е подаването й да е в
законоустановените срокове, разписани в АПК или в съответния специален закон,
ако в него се предвиждат срокове, различни от тези в кодекса. За предпоставките
за допустимост съдът следи служебно при всяко едно положение на делото.
Съдът намира, че оспорването на
Уведомително писмо, изх. №02-180-6500/3997 от 15.11.2022 година за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 ”Биологично земеделие”
от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2020,
издадено от заместник- изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” по
заявление УИН 18/010620/91987 е просрочено, поради което и на основание чл. 159, т. 5 АПК, жалбата следва да се
остави без разглеждане, а производството по нея - да се прекрати.
Воден от това, на основание чл.159,
т.5 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане жалбата на
А.З.С. ***, срещу Уведомително
писмо, изх. №02-180-6500/3997 от 15.11.2022 година за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 ”Биологично земеделие” от
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2020, издадено
от заместник- изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” по заявление
УИН 18/010620/91987.
Прекратява производството по адм. дело №193 по описа на Русенския
административен съд за 2023 г.
Определението може да се обжалва с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия: